РЕШЕНИЕ
№ 332
гр.Бургас, 01.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 18 февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ : 1. Станимир Христов
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на
прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 2583 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е
главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на
правосъдието гр.София. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник
– юрисконсулт Тодор Чанев.
Ответник
по касация е Г.В.Г., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас. Тази
страна участва в производството лично.
Касационната
жалба е насочена срещу частта на решение № 1476/02.11.2020г. по а.д. № 1287/2020г.
на Административен съд Бургас, с която ГДИН е осъдена да заплати на Г. 800лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, произтекли от лоши условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода (в нарушение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС),
за периода от 09.05.2016г. до 23.05.2017г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 03.07.2020г. до окончателното и изплащане.
Частта на
решението, с което исковата претенция е отхвърлена за горницата над 800лв. до 15 000лв.,
както и за периода от 23.05.2017г. до 06.02.2018г. не е обжалвана и е влязла в
сила.
В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, включително и в „частта“ за разноските, каквито всъщност не са били
присъдени в полза на касатора. Сочи се, че по делото не е установено
неизпълнение на конкретни задължения на органите по изпълнението на
наказанията, които да се разглеждат като основание за уважаване на предявения
иск, още по-малко това да е било сторено умишлено. Оспорва се наличието на
установена причинно-следствена връзка между поведението на администрацията и
евентуално търпени от Г. неблагоприятни въздействия в разрез с определения му
режим. Прави се оплакване, че съдът е основал фактическите си констатации въз
основа на писмени доказателства, без да събере свидетелски показания. Излагат се доводи, че установените от съда несъответствия
в осигурените от ГДИН условия за изтърпяване на наказанието на Г., в своята
съвкупност не надвишават приемливото ниво на суровост на наложеното от съд
наказание. Касаторът счита решението за необосновано, тъй като от мотивите на
съда не можел да разбере въз основа на кои обстоятелства е достигнал до извод
за нарушение на чл.3 от КПЧОС. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът
по касация оспорва касационната жалба и направените с нея възражения, доводи и
искания. Иска обжалваната час от първоинстанционното решение да бъде оставена в
сила. Не сочи нови доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за основателност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в обжалваната
част. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е
допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се
произнесе по основателността на касационните жалби съдът взе предвид следното.
По делото
липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Относно
правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора
оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в
обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.
Не се
установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
провеждането на първоинстанционното съдебно производство.
Оплакването,
че съдът е основал фактическите си констатации без да събере гласни
доказателства е неоснователно. Липсва законово изискване за събиране на
определен вид доказателства. Събраните по делото писмени доказателства не са
съдържали противоречия, налагащи събиране на допълнителни такива с оглед
преценка на достоверността. Писмените доказателства не са били оспорени. Затова
преценката на съда относно липсата на необходимост от събиране на гласни
доказателства е правилна и обоснована.
Неоснователни
са направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и липсата
на обсъждане в мотивите на съществени обстоятелства. Първоинстанционният
съдебен състав обстойно е обсъдил всички събрани доказателства и твърдения на
страните, отнасящи се до обстоятелства, които са съществени с оглед очертания
предмет на делото. Несъгласието на страните с дадената от първоинстанционния
съдебен състав оценка на събраните доказателства, с фактическите констатации и
правната оценка на установените факти не сочи допуснато процесуално нарушение,
доколкото в мотивите на съдебния акт много подробно са обосновани възприетите
от съда по вътрешно убеждение изводи.
Фактите
по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на
събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно
преповтарянето им в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
Правилно
е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на
касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание
чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни
изводи за произтичащо от установените факти наличие на конкретни нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът,
след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на
наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване
на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода през
процесните периоди, продължителността, както и всички други установени
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, включително
и за определяне размера на дължимото обезщетение.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява
неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение в обжалваната му
част следва да се остави в сила.
При този
резултат искането на касатора за присъждане на разноски следва да се отхвърли.
Що се отнася до първоинстанционното решение в частта относно разноските, то е
правилно, като съдът е взел предвид частичното уважаване на предявените
претенции на ищеца и е приложил нормата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА частта на решение № 1476/02.11.2020г. по а.д. №
1287/2020г. на Административен съд Бургас, с която ГДИН е осъдена да заплати на
Г.В.Г., ЕГН:**********, 800лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от лоши
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в нарушение на
изискванията по чл.3 от ЗИНЗС), за периода от 09.05.2016г. до 23.05.2017г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2020г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на касатора за
присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :