№ 652
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.05.2021г. по гр. дело № 7399/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав,
частично е уважен предявеният от С. А. А. против Прокуратура на РБ осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.116, ал.1, т.6, пр.4 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 2781/2017г. в размер от 35 000лв, ведно със законната лихва от
30.08.2018г. /присъдена с допълнително решение по чл.250 ГПК от 15.07.2021г/, като искът
е отхвърлен за разликата над присъдения размер до претендирания от 100 000лв.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ в осъдителната му част с доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост.
Конкретните оплаквания са, че не са доказани вреди като елемент от фактическия състав по
ЗОДОВ, тъй като показания са дали заинтересовани свидетели и същите не е следвало да
бъдат ценени. Евентуално се твърди, че обезщетението е прекомерно по размер и не
съответства на всички обективни данни по делото, включително с разумната
продължителност на наказателното производство, приключило за 2г. и 10мес., както и с
икономическата конюнктура в страната.Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо
това отхвърляне на иска, евентуално намаляване обезщетението по размер.
Прокуратура на РБ е обжалвала и допълнителното решение по чл.250 ГПК, неразделна
1
част от основното с оплаквания, че върху присъденото обезщетение не се следва законна
лихва, и че не следва да се определя от началния възприет от съда момент.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца С. А. А. чрез
пълномощник с оплаквания за неправилност. Поддържат се оплаквания, че съдът е нарушил
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, защото обезщетението не съответства на действително
търпените вреди, като не са оценени в достатъчна степен обстоятелствата относно тежесттта
на повдигнатото обвнинение, изолацията му от семейството по време на задържането му
под стража, трудностите в периода на домашния арест, когато се налагало да бъде
обгрижван от възрастната си майка. Твърди се още, че не съобразени вредите, свързани със
сериозно накърненото му име и достойнство, включително подронения родителски
авторитет пред непълнолетната му тогава дъщеря. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част и вместо това уважаване на иска в предявения размер.
В срок е постъпили отговори от ищеца на подадените от прокуратурата въззивни жалби
с възражения против оплакванията.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна не е спорно и е изяснено пред първата инстанция, че ищецът С.
А. А. е бил привлечен с постановление на прокуратурата към наказателна отговорност като
обвиняем 12.10.2015г за това, че на 10.10.2015г. в съучастие като извършител със С. Ж.,
умишлено умъртвил Г. И. чрез нанасяне на множество удари по главата и тялото -
престъпление по чл.115, ал.1 от НК. Спрямо него е била взета мярка за процесуална
принуда - задържане за срок от 72 часа, след което и мярка за неотклонение „задържане под
стража“ с определение от 14.10.2015г. по НЧД №4016/2015г. на СГС. В хода на
разследването деянието е било преквалифицирано, поради събиране на достатъчно
доказателства за извършването на престъплението по особено мъчителен за убития начин и
с особена жестокост - чл.116, ал.1, т.5 и 6, пр.З и 4, вр.чл.115, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от
НК. На 02.06.2016г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в
„домашен арест“.
С постановление от 13.06.2017г. на прокурор при СГП обвинителният акт против
ищеца за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.4, вр.чл. 115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал. 1 от НК е
бил внесен в съд. С постановление от 28.04.2017г. е отменена и последващата мярка за
неотклонение „домашен арест“. С присъда от 21.03.2018г. на СГС по НОХД №2781/ 2017г.
ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н. и М. – майка и сестра на ищеца, се изяснява, че е бил стресиран и притеснен
в резултат на повдигнатото му обвинение и от начина, по който ще се отрази на
семейството. Плачел и не желаел да се вижда с дъщеря си, защото изпитвал срам и
2
неудобство от „етикета“ на убиец. Видимо отслабнал, а след като го пуснали от ареста се
прибрал физически и психически сринат. Изолирал се и не искал да разговаря с никого,
общувал с майка си и сестра си, а другите им роднини се отдръпнали от него. Изпитвал
трудности по време на домашния арест, в едно жилище бил с възрастната си майка и с
дъщеря си тогава в 9кл., за всяко излизане трябвало да иска разрешение, а през този период
имал нужда от зъболечение. След отпадане на тази мярка се опитал да си потърси работа, но
не намирал нищо постоянно, а все на „парче“ и страдал, че не може да се грижи за
семейството.
От същите идентично установени като първата инстанция факти се потвърждават и
правните изводи, че са налице всички предпоставки по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ. Доказаните
факти, отнасящи се до образувано наказателно производство, по което ищецът е привлечен
като обвиняем за престъпление от общ характер и приключването му с оправдателна
присъда, обосновават пасивната материалноправна легитимация на прокуратурата като
държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да отговаря за причинените на
потърпевшия вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата, че ищецът не е провел успешно
доказване на търпените от него вреди в причинна връзка с повдигнатото обвинение.
Наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление само по себе си е
достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху личността на
пострадалия, свързано с обичайните и съвсем естествени притеснения от изхода на
производството, чувството на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени
ценности, за които изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства /решение
№389/4.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.290 ГПК/.
В конкретния случай описаните обичайни неблагоприятни изживявания се установяват
от гласните доказателства по делото. От факта, че свидетелите са роднини на ищеца не
следва, че депозираните от тях показания следва да се игнорират. Преценката им по реда на
чл.172 ГПК дава основание да бъдат кредитирани – от една страна тези показания почиват
на лични и непосредствени впечатления, каквито обичайно имат най-близките до
потърпевшия хора, а от друга са съвсем логични и последователни. Безспорно от
показанията на свидетелите се установява, че потърпевшият е търпял освен обичайните за
всеки човек, подложен на репресия вреди като безспокойство, притеснение, тревожност от
изхода на делото, но и допълнителни притеснения от реакцията на непълнолетната си тогава
дъщеря. Търпените от него вреди са в много по-голям интензитет и заради продължителния
престой в следствения арест от почти осем месеца, след който според показанията на
свидетелите бил физически и психически сринат.
Всички тези неблагоприятни психически и емоционални преживявания по повод на
повдигнатото обвинение е следвало и са били обсъдени и съобразени от първата инстанция,
която е отчела като утежняващи обстоятелствата, отнасящи се до взетата най-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а след изменението й - „домашен арест” за 8мес и 10
3
мес или общо за 1г и 6мес – период, превишаващ значително максимално допустимия срок
на мерки за процесуална принуда, както и тежестта на повдигнатото обвинение – убиийство
по особено мъчителен начин, за което се предвижда наказание от 15-20 години лишаване от
свобода.
Независимо от посоченото са основателни оплакванията в жалбата на прокуратурата,
че определеното обезщетение е прекомерно завишено, и че съдът е допуснал нарушения на
материален закон /чл.52 ЗЗД/. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и при определяне на заместващо обезщетение следва
да придаде значение и на поредица други обективни факти- продължителността на
наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза от общо 2г и 10месеца,
който период е в рамките на разумния с оглед тежестта на обвинението, и че настъпилите за
ищеца негативи са в рамките на обичайно търпени вреди от наказателно производство, като
няма данни за други по-сериозни последици, които да са влошили необратимо качеството му
на живот спрямо това преди повдигане на обвинение. Категорично не се установява
повдигнатото обвинение да е накърнило в такава степен обществения или социален статус
на подсъдимия, че да го постави в невъзможност да упражнява професия или да загуби
работа. От писмените доказателства по делото става ясно, че ищецът не е бил трудово зает и
преди наказателното производство, поради това не може да се приеме, че именно
обвинението е причината да не може да намери постоянна работа. Безспорно се е чувствал
злепоставен от разследването за тежко умишлено престъпление и това е рефлектирало
върху най-близкия кръг хора /най-вече непълнолетната му към този момент дъщеря/, но
няма данни за настъпили сериозни сътресения в техните отношения, напротив от
показанията на самите свидетели става ясно, че в този период е имал подкрепата на
семейството. Категорично представените пред настоящата инстанция нови писмени
доказателства – експертно решение от 5.11.2021г, свидетелстващо за намалена
трудоспособност 91% заради ампутация на крайник в резултат на емболия и тромбоза на
артерия не обосновават причинна връзка с повдигнатото обвинение, приключило две години
по-рано с оправдателна присъда през 2018г. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност, налагат извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение е завишено,
като справедлив размер на заместващата компенсация за преживените морални страдания
би била сумата от 15 000лв, над който размер до присъдения от 35 000лв решението ще
подлежи на отмяна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца, че съдът не е съобразил и
включил в обема на вредите всички неблагоприятни изживявания по повод на сериозно
накърненото му име и достойнство, родителски авторитет и по-големия им интензитет
заради продължителността на мерките за процесуална принуда. Всички тези релевантни по
въпроса факти са съобразени и обсъдени, но наред с тях относими са и други обстоятелства
като разумната продължителност на наказателното производство и обществено-
икономическата конюнктура в страната към 2018г., които не дават основание за определяне
на обезщетение в по-висок от посочения размер.
4
Неоснователни са оплакванията в жалбата на прокуратурата против допълнителното
решение по чл.250 ГПК, което се явява неразделна част от основното решение. Лихва върху
присъденото обезщетение се дължи и началният момент е влизане в сила на оправдателната
присъда. Правилно съдът е определел този начален момент, считано от изтичане на срока за
обжалване 14.08.2018г, като обстоятелството, че наказателното производство е продължило
спрямо другия подсъдим е ирелевантен за настоящия спор.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната
му осъдителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 20 000лв, представляваща разликата
между присъденото и установеното за дължимо обезщетение, като вместо това се отхвърли
иска за посочения размер. В останалите обжалвани /осъдителна и отхвърлителна/ части
решението ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ще подлежат на изменение присъдените пред първата
инстанция разноски. Ищецът е бил представляван безплатно по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв и на
процесиуалния представител адв.А. ще се следва възнаграждение в размер на 529,50 вместо
1235,50лв.
Пред въззивната инстанция ищецът е претендирал разноски, които ще му се следва
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска и в съответствие с обжалваемия
материален интерес. Представляван е безпплатно по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв от адв.А., на
която ще се следва възнаграждение в размер също на 529,50лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.05.2021г. по гр. дело № 7399/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-
30 състав в осъдителната му част за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между
установеното за дължимо обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв и присъденото
от първата инстанция обезщетение от 35 000лв, и в частта за разноските в тежест на
Прокуратура на РБ, представляващи възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на адв.А. пред
първата инстанция над размер от 529,50 до присъдения от 1235,50лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***,
ул.***, № 5, чрез адв.Й.А. против Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2781/2017г. на Софийски градски
съд над установения за дължим размер от 15 000лв до присъдения от първата инстанция
размер от 35 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.05.2021г. по гр. дело № 7399/2020 г. по описа на
СГС, ГО, I-30 състав в останалата му обжалвана /осъдителна и отхвърлителна/ част.
5
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2021г по чл.250 ГПК, с което е допълнено
решение от 11.05.2021г. по гр. дело № 7399/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адв.Й.А. възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗАдв. за правна защита пред въззивна инстанция в размер на 529,50лв.
Решението, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6