РЕШЕНИЕ
№ 95
град Плевен, 08.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор И. Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 67/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.В.А.,***, срещу
решение № 606/09.12.2021 г. постановено по а.н.д. № 1884/2021 г. на Районен съд
– Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
закона, в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства и е
необосновано. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел за
доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения,
поради което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност. Посочва,
че изводите на първоинстанционния съд се обосновават до голяма степен от
показанията на само един от разпитаните в съдебно заседание свидетели, а именно:
свидетелят при съставянето на АУАН - полицейският служител К. Г. М.. Твърди, че
съдът е кредитирал изцяло показанията на другия разпитан свидетел - полицейския
служител Красимир Мишев. Счита, че съдът не е положил необходимите усилия да
изясни тези противоречия, още повече, безспорно е установено, че в колата е
имало и трети пътник - момиче, спрямо което не са се положили никакви усилия да
бъде установено и разпитано.
В съдебно заседание касаторът - И.В.А.,***, редовно
призован, се явява лично и с адв. М.Л.. Поддържа изцяло жалбата срещу
първоинстанционното решение на Плевенски районен съд. Счита, че същото не е
основано на събраните по делото доказателства, а именно, съдът е направил извод
относно съставомерност на извършеното от страна на неговия доверител нарушение
само на базата на един от разпитаните трима свидетели, а именно полицейския
служител Д. Ц.. Отбелязва, че от двамата полицейски служители, присъствали в
момента на извършване на проверката, единият от тях, а именно актосъставителят,
не е могъл категорично да заяви, че именно неговият подзащитен е управлявал
лекия автомобил. В тази насока, неговият доверител, е заявил още при
пристигането на полицейската кола, че не той, а друго лице е управлявало
автомобила, а именно брат му, който също е разпитан като свидетел. Счита, че
неоснователно обаче съдът не е кредитирал показанията на тези двама свидетели,
а именно единия от полицейските служители – актосъставителя, както и братът на
доверителя му, а обосновават постановеното решение само и единствено въз основа
на основание показанията, дадени от другия полицейски служител. Счита, че до
голяма степен тези показания са нелогични и противоречат на събраните други
доказателства по делото. Отбелязва, че още от момента на проверката е станало
ясно, че в колата е имало и трети човек, но нито административно-наказващият
орган, нито от страна на съда са били положени усилия този трети човек да бъде
установен и да даде своите показания във връзка със случая. Счита решението за
необосновано и неправилно поради единствената причина, че са взети предвид само
показанията на единия от разпитаните свидетели и вината на неговия доверител в
извършване на нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно
постановление не е доказана по безспорен
и категоричен начин. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова и да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е
основателна и предлага същата да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е изменено наказателно
постановление № 21-0256-000382 от 31.08.2021 г. на началник РУ - Долна
Митрополия към ОДМВР - гр. Плевен, като е потвърдено наказателно постановление
№ 21-0256-000382 от 31.08.2021 г. на началник РУ - Долна Митрополия към ОДМВР -
гр. Плевен, в частта, в която на И.В.А., ЕГН: ********** ***, за това, че на
31.07.2021 г. около 04:00 часа в с. Комарево на ул. „Балкан“, като водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, отказва да му бъде извършена
проба за алкохол с техническо средство „дрегер-алкотест“ 4420, С № 0089 -
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки.
С решението е отменено наказателно постановление № 21-0256-000382 от
31.08.2021 г. на началник РУ - Долна Митрополия към ОДМВР - гр. Плевен, в
частта по отношение на установеното нарушение управление на МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление, незаплатена в срок глоба –
нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП като
е отменена наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв..
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е обсъдил
събраните доказателства и е изложил мотиви, които по отношение на установеното
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказа за проверка с техническо средство
и неизпълнение на предписание за медицинско изследване за наличие на алкохол в
кръвта, се споделят изцяло на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
По отношение на установеното нарушение – управление на
МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление или/и електронен
фиш, незаплатена в срок, съдът намира, че НП следва да бъде отменено в тази
част, но не по изложените мотиви от РС Плевен , а именно неплащането на глоба в
срок не ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, а
следва да се издаде заповед за налагане на принудителна мярка по чл. 172 от ЗДвП. Така описаното нарушение не е доказано, тъй като не се посочва, какви са
наложените глоби, с какъв акт, за да се извърши преценка относно наличието на
нарушение и правилно прилагане на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 606/09.12.2021
г. постановено по а.х.д. № 1884/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/ 2. /П/