НОХД № 575/17г. МОТИВИ :
Подсъдимият В.Ц.И. *** е обвинен в това, че на
23.10.2017г. около 12,55ч. в с.Долно Церовене, обл.Монтана, на кръстовището на
ул.”Йорданка Петкова” и ул.”Ленин” управлявал МПС-лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ М 80 76 ВС, собственост на Д.Я.Д. от с.****,
обл.Монтана без Свидетелства за управление на МПС, след като е наказан по
административен ред за същото деяние с влязло в сила НП № 16-0294-000915/23.11.2016г.,
връчено на 02.12.2016г., влязло в законна сина на 12.12.2016г. и от налагането
на административното наказание не е изтекла една година.
Съдът
е уважил направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по
реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по
отношение на подсъдимия. Предлага на съда да признае подсъдимият за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд и тъй като са налице
предпоставките на закона, на осн. чл.78а от НК да го освободи от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание „Глоба” в минимален
размер.
Назначеният при условията на чл.372, ал.2 от НПК, защитник на подсъдимият авд.Н. А. от МАК споделя направеното от
представителят на ЛРП предложение и тъй като неговият подзащитен е реабилитиран
моли съда да го освободи от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание в минимален размер.
Доказателствата
по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, не
се води на отчет в Сектор ПП при ОД на МВР гр.Монтана. С Наказателно
постановление № 16-0294-000915/23.11.2016г. издадено от Началника на РУ гр.Лом
връчено му на 02.12.2016г. и влязло в законна сила на 12.12.2016г. И. е наказан
по административен ред за управление на МПС без СУМПС.
На 23.12.2017г. около 12,55ч полицейските служители – свидетелите И. Е. и
И. П. се намирали на територията на с.Долно Церовене и осъществявали контрол по
спазване ЗДвП. Около 12,55ч. спрели за проверка движещият се в района на
кръстовището на ул.”Йорданка Петкова” и ул.”Ленин” лек автомобил, марка
„Фолксваген” модел „Голф”, с рег.№ М 80 76 ВС. По време на извършената проверка
било установено, че автомобила е собственост на Д.Я.Д. от с.****, обл.Монтана и
се управлява от подсъдимия, който е неправоспособен водач.
За установеното по време на извършване
на проверката св.И.Е. в присъствието на св.И. П. му съставил АУАН № 1390 от
23.10.2017г.
Горното се
установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з.
самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на БП № 694/17г.
по описа на РУ гр. Лом и приети от съда писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л.5;
Протоколи за разпит на свидетелите И.Е. И. на л.6,7, И. В. П. на л.8,9; АУАН №
1390/23.10.17г. на л.10; НП № 16-0294-000915 от 23.11.2016г.; Справка за
нарушител на л.12, 13; Справка за съдимост на л.18-21.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан със 6бр.
влезли в сила присъди, извършени от него престъпления, като последното му
осъждане е по НОХВ № 25/07г. по описа на РС гр.Монтана, за престъпление по
чл.170, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Шест месеца лишаване от
свобода”, при общ режим на изтърпяване, в сила от 21.03.2007г. От направеното
отбелязване в Справката за съдимост се установява, че на 31.10.2007г.
подсъдимият е изтърпял наложеното му наказание и е освободен условно-предсрочно
от затвора гр.Враца, като на осн. чл.70,ал.6 от НК му е определен изпитателен
срок от 6 /шест/ месеца.
Към
момента на извършване на престъплението предмет на настоящето производство
подсъдимият е реабилитиран по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в
нормата на чл.82, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от НК срок на абсолютната давност
- в случая седем години и шест месеца.
Съдът намира, че подсъдимия е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.343в, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, а именно че на 23.10.2017г. около 12,55ч. в с.Долно Церовене,
обл.Монтана, на кръстовището на ул.”Йорданка Петкова” и ул.”Ленин” управлявал
МПС-лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ М 80 76 ВС,
собственост на Д.Я.Д. от с.***, обл.Монтана без Свидетелства за управление на
МПС, след като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в
сила НП № 16-0294-000915/23.11.2016г., връчено на 02.12.2016г., влязло в
законна сина на 12.12.2016г. и от налагането на административното наказание не
е изтекла една година.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Законодателят е предвидил за така извършеното престъпление в нормата на
чл.343в, ал.2 от НК наказание „От една до три години лишаване от свобода” и
„Глоба” в размер от 500лв /петстотин лева/ до 1 200лв /хиляда и двеста лева/.
Извършеното престъпление е от категорията на
т.нар. “формалните престъпления”, и с него няма причинени имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване.
Обвиняемият е реабилитиран по давност за
предходните му осъждания.
Съгласно т.4 от Постановление N 7 от
4.11.1985г., по н.д. N 4/85г. на Пленума на ВС - чл.78а от НК може да се приложи и към
лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са
били реабилитирани.
В
случаят съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
приложение на нормата на чл.78а от НК, за това го освободи от наказателна
отговорност за така извършеното престъпление, като му наложи административно
наказание “Глоба” в минималният размер
от 1 000.00лв /хиляда лева/, което следва да заплати в полза на държавата. При
определяне размера на административното наказание съдът взе предвид направените
от обвиняемият в хода на досъдебното и съдебно производство самопризнания,
материалното му положение и имотно състояние, както и социалното му положение.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да
заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ адвокатско
възнаграждение на определения от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник
адв.Н. А. от МАК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :