Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 03.01.2020 г. град
Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 888 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „Е.2.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – Д.И.И., срещу наказателно
постановление № 423836-F401983/11.02.2019 г. на началника на отдел “Оперативни
дейности” – Бургас при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ във вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на
3000 лева. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Сочи съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото му на защита, а именно липса на описание на нарушението в
АУАН и НП. Твърди се още несъответствие между описаното от наказващия орган
нарушение и сочената от него разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Излага
съображения, че в случая не се касае до неотразяване на приходи, предвид което приложение
следва да намери санкцията на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. С тези доводи моли обжалваното постановление да бъде
отменено, алтернативно - да бъде изменено и на дружеството да бъде наложена
санкцията по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в минимален размер. Мотивира приложение към случая и на
чл. 28 от ЗАНН предвид аргументирана маловажност.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощени адвокати, които поддържат жалбата и молят за
уважаването ѝ. Ангажират гласни доказателства на един свидетел.
Насрещната страна по жалба – отдел “Оперативни дейности” – Бургас при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа
на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин,
обоснованост и доказателствена обезпеченост на обжалвания акт. Изрично заявява,
че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли, обжалваното постановление
да бъде потвърдено с крайния съдебен акт.
Процесната
жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 20.08.2018 г., в 11,55 часа,
служители на НАП, сред които и свидетеля М.Н. - инспектор по приходите в ЦУ на
НАП - Бургас, извършили проверка на търговски обект – ресторант “Е.”, находящ
се в местност Иракли, община Несебър, стопанисван от „Е.2.“ ЕООД. Проверката била извършена в
присъствието на Г.У.– салонен управител и В.Х.- сервитьор в обекта.
Проверяващите извършили контролна покупка, след което се легитимирали и
започнали проверка на касовата наличност във фискалните устройства, чрез
издаването на два броя междинни Х-отчети. Парите в обекта били изброени и описани
в два броя описи от зам.управителя в обекта Георги Узунов, при което се
установило, че разчетената касова наличност по междинен отчет от едно от фискалните
устройства е в размер от 47,17 лева, а фактическа наличност в касата възлиза на
сумата от 101,21 лева. Заместник-управителят в обекта дал обяснения, че
констатираната разлика от 54,04 лева съставлява начална наличност за деня,
която не е била отразена във фискалното устройство, но била вписана в дневника
за дневни финансови отчети, като вписал възражения в протокола от проверката в
същия смисъл. На проверяващите била представена книга за дневните финансови
отчети, водена в обекта. Видно от копие от книгата за дневни финансови отчети
за 20.08.2018 г., жалбоподателят е вписал начална наличност за деня от 50 лева
/л. 71-72 от делото/. За направените констатации от проверяващите бил съставен
протокол за извършена проверка № 0268768 от 20.08.2018 г. С оглед
констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F401983 от
27.08.2018 г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, който
бил връчен на пълномощник на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това
число и писмените такива /протокол за извършена проверка № 0268768 от
20.08.2018 г.; АУАН № F401983 от 27.08.2018 г.; два броя дневни финансови
отчети от фискални устройства; два броя описи на парични средства в касите; пълномощно
в полза на Л.Ц.; копие от книга за дневните финансови отчети, ведно с дневен
финансов отчет за 20.08.2019 г; заповед
№ ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/. Фактическата
обстановка се потвърждава и от показанията на свидетелите Н. и Цолов, като не
се оспорва и от самия жалбоподател, доколкото възраженията му касаят
материалната законосъобразност на обжалваното постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разпоредбите на
чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за
актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби,
които са нарушени, като по този начин се цели гарантиране на правото на защита
на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми следва да бъдат
описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво
нарушение му се вменява. В процесния случай, жалбоподателят е наказан за това,
че в една от касите в обекта е въведена сумата от 54,04 лева, която не е
отразена във фискалното устройство, което съставлява неизпълнение на
хипотезата, предвидена с чл. 33, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл, за съда се
налага извод, че описанието на нарушението и посочената от наказващия орган
норма си кореспондират в достатъчна степен, за да се установи конкретната
наказуема простъпка.
Не се споделят и доводите за несъответствия при посочване на нарушените
норми. Разпоредбата на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС повелява, че на наказание подлежи лице, което извън
случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите
да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на
основание чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /по аргумент от § 11 от ПЗР към Наредбата/. Предвид изложеното,
предвидените с Наредбата нарушения, включително това по чл. 33, ал. 1, следва да се наказват по реда на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, доколкото съставляват нарушения на нормативен акт, издаден във
връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Поради тази причина и посочването на чл. 33, ал. 1
от Наредбата във вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС представлява коректно и изчерпателно посочване на
коректните нарушени правни норми. В случая Наредбата е приета именно на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което цитирането ѝ съставлява привръзка на
нарушения подзаконов нормативен акт със закона, в който се съдържа приложимата
санкция. По тези съображения, за настоящия съд се налага извода, че нарушените
норми са посочени по правилен начин в АУАН и НП и за жалбоподателя не е
съществувала пречка да организира защитата си по адекватен начин.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно
операции, всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство се
регистрира във него чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената
проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство била установена
касова наличност в общ размер от 101,21 лева, докато в касата фактически се е
намирала сумата от 47,17 лева. Същевременно във фискалното устройство не се
установява да са направени записи за „служебно
въведени“ суми, както и записи на начални оборотни средства или други въведени
суми. При това положение безспорно се установява, че търговецът-жалбоподател не
е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, като при
наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата
наличност. Установеното отсъствие на регистрация на наличните пари във
фискалното устройство мотивират извод за ненадлежното им въвеждане при
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а извършеното нарушение правилно е
подведено под санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер
на 3000 лева, като е счел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС. Съдът, след анализ на събраните доказателства и при
съобразяване оплакванията на жалбоподателя, намира, че при налагане на
наказанието приложение е следвало да намери нормата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, относима към случаите, в които нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящия случай е констатирано, че определена сума
не е регистрирана във фискалното устройство, което принципно води до извод за
неотразен приход, като с поведението си търговецът е нарушил правилата за
отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект. Предпоставка за
приложението на разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС в случая е
установяването по несъмнен начин, че нарушението не е довело до укриване на
приходи. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
делото бе доказано, че конкретното невъвеждане на сумата от 54,04 лева не е
довело до укриване на приходи. Още към момента на проверката зам.управителят на
обекта е дал обяснения за включване в касовата наличност на начална сума, която
не е въведена във фискалното устройство. Тази защитна теза се поддържа и като
възражение на жалбоподателя в констативния протокол, както и по време на цялото
производство. В тази връзка са ангажирани и писмени и гласни доказателства,
които не се оспорват от страна на наказващия орган, с които безпротиворечиво се
установява, че констатираната разлика в наличността представлява стартова сума,
въведена в каса в началото на работния ден и отразена в книгата за дневните
финансови отчети , а не неотразена във ФУ печалба. Следователно, в случая не се
установява да са укрити приходи, а са налице парични средства, които търговецът
е използвал за оборотни в началото на работния ден. По делото се доказа
произходът на тези средства и следва да се има предвид, че същите не могат да
се приемат за приход на наказания търговец, поради което невъвеждането им във
фискалното устройство не е довело до неотразяване на приходи. Действително,
въвеждането не е отразено във фискалното устройство, поради което не може да се
разколебае изводът на проверяващите, че към момента на проверката е било
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, но в същото време по
делото се доказа, че търговецът не е укрил приходи, като този извод се
затвърждава и от вписаните в протокола от извършената проверка данни.
Налага се извод, че в хода на административнонаказателното производство се
установяват факти, които обосновават приложението на чл. 185, ал. 2, изр. 2
от ЗДДС. Поради тази причина съдът намира, че при определяне на
санкцията на жалбоподателя приложение следва да намери именно чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. При определяне на наказанието при условията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание,
което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция“ в минималния
предвиден размер в санкционната норма - 500 лева. С оглед липсата на отегчаващи
вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се
явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи
вината обстоятелства, а именно - липсата на данни за предходни нарушения на
данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Във връзка с искането на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93,
т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетната дейност на търговския оборот и документооборота,
съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като такова с
ниска обществена опасност. Фактът, че по делото не са събрани данни на
жалбоподателя да са налагани предходни наказания за нарушения на данъчното
законодателство, както и че не са укрити приходи не може да се приеме като
достатъчно смекчаващ, за да е налице маловажен случай, а се преценяват при
определяне размера на наложеното наказание. При изложените съображения, за съда
се налага извод, че деянието не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите деяния от същия вид, предвид което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към процесния случай.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание
следва да бъде намалено до „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 423836-F401983/11.02.2019 г. на началника на отдел
“Оперативни дейности” – Бургас при ЦУ на НАП, с което на „Е.2.“ ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя – Д.И.И., на
основание чл.
185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ във вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лева
на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: