№ 45
гр. Свиленград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д. Г. АВР. срещу Заповед за задържане на лице с рег.
№ 4537зз-162 от 16.12.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Ново село – В.
Бл. Г., на длъжност „ст. полицай“ при ГПУ – Ново село.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за
форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се,
че от изложените мотиви не ставало ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган бил направил предположение, че лицето е извършило
престъпление. Наложената принудителна административна мярка не съответствала на
предвидените от закона цели – предотвратяване извършването на престъпление или
укриване на дееца. Липсвали данни, че жалбоподателят е извършил престъпление.
Поради това моли да бъде отменена обжалваната заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 4537зз-162 от 16.12.2021
г., издадена от В. Бл. Г. – ст. полицай при ГПУ – Ново село, е наредено на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателя Д. Г. АВР. за срок до 24 часа в
помещението за временно задържане на ГПУ – Свиленград поради наличието на данни
за извършено престъпление. Задържането е извършено в 00:30 ч. на 16.12.2021 г.
Задържаното лице е освободено в 18:00 ч. на същата дата.
На задържаната А. е бил извършен обиск, за което е съставен Протокол за
личен обиск на лице от 16.12.2021 г.
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
1
заповед и предоставените данни от Специализираната прокуратура по ДП № 5/2021 г.
по описа на РДГП – Аерогари се установява, че досъдебното производство било
образувано за това, че от м. септември 2019 г. била създадена и към настоящия момент
на територията на област Хасково и област Варна действала организирана престъпна
група – структурирано трайно сдружение от три или повече лица, съставено с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 242, 253 и 255 НК, като групата е
създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 2 НК. С
определения от 09.12.2021 г. на Специализирания наказателен съд било дадено
разрешение да се извърши претърсване и изземване в недвижим имот, обитаван от Д. Г.
АВР., находящ се на адрес: гр. ************, недвижим имот, обитаван от Г.К.Р.,
находящ се на адрес: гр. ************, поземлен имот с идентификатор ************,
собственост на „Арка“ ООД, МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ************,
собственост на Д. Г. АВР., и две МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ************,
собственост на „Арка“ ООД.
В съдебно заседание ст. полицай В.Г. е обяснила, че издала заповедта за
задържане по разпореждане на горестоящ служител. Не разбрала за извършването на
какво престъпление се задържа жалбоподателят.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 АПК.
В разглежданата хипотеза оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба
изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. Заповедта за
задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално
съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка задължителните реквизити
на заповедта са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването
на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее
български език, и на адвокатска защита. В случая съдът намира, че оспорената заповед
е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи
прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на
задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но от фактическа страна обжалваният акт не е
обоснован с наличие на данни, че лицето е участвало в организирана престъпна група,
създадена с користна цел или с цел извършването на престъпления по чл. 242, 253 и
255 НК. Така направеното формално посочване на данни за извършено престъпление
не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР за
посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да
упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и
за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в
2
заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането,
може да е извършило престъплението или да е съпричастно към него. Съгласно
Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България
на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част
от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на
конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането задържането се
явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в
обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства
за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение,
че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или съпричастно към
извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3 НК. В тази насока следва да се изясни,
че фактическите основания за издаване на процесната заповед не се съдържат нито в
документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, нито и в материалите по
ДП № 5/2021 г. по описа на РДГП – Аерогари.
Анализирайки гореизброените материали в тяхната съвкупност, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. Цитираната разпоредба изисква да са налице данни, че
лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице
достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да кореспондира
правното с фактическото основание за издаване на заповедта, не е необходимо лицето
към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно само наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастно към него. Въпросите дали конкретно лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на
пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.
В случая по делото не са събрани доказателства, че към момента на издаване на
заповедта полицейският орган е разполагал с данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР за осъществен състав на престъпление. Това се потвърждава и от обясненията на
полицейския орган, издал обжалваната заповед – В.Г., която е заявила, че не знае защо
е задържала жалбоподателя. Както беше изложено по-горе, за прилагането на тази
принудителна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. В тежест на административния орган е за всеки конкретен случай да
установи данни за вероятно извършено престъпление към момента на задържането,
което в случая не е сторено. От събраните по делото доказателства не се установяват
данни за извършено престъпление, поради което не са изпълнени материалноправните
предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на заповед за задържане.
На следващо място, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
несъответствие с целта на закона. Задържането на жалбоподателя е извършено в
нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК. Задържането по
чл. 72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, §
1, б. „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в
3
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тази принудителна
административна мярка дава възможност на органите на МВР да реализират
законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез
задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде
постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В конкретния случай
задържането не се оправдава от никоя от тези цели. Видно от доказателствата по
делото полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя преди
неговото задържане и са извършили претърсване и изземване в жилището и
автомобила му, като не са налице данни за възпрепятстване на действията им, които да
налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
процесуално-следствени мероприятия. Също така, не е установено със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Няма данни и за опасност от укриване на жалбоподателя след извършване на
престъпление. Поради това съдът намира, че със задържането му са засегнати правата
и законните му интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта,
за която се издава актът.
По изложените съображения оспорената Заповед за задържане на лице с рег. №
4537зз-162 от 16.12.2021 г. се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
С оглед изхода от спора и основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатена
държавна такса в размер на сумата от 10 лв., както и възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Г. АВР., ЕГН: **********, адрес: гр. ************,
Заповед за задържане на лице с рег. № 4537зз-162 от 16.12.2021 г., издадена от
полицейски орган при ГПУ – Ново село – В. Бл. Г., на длъжност „ст. полицай“ при
ГПУ – Ново село.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с административен
адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Д. Г. АВР., ЕГН:
**********, адрес: гр. ************, сумата от 510 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4