№ 10407
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110173369 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” АД, с ЕИК ЕИК,със
седалище и адрес на управление: АДРЕС чрез адв. РИД. със съдебен адрес за призоваване:
АДРЕС срещу Л. Е. С., ЕГН **********,с постоянен адрес: АДРЕС, с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 640.20 лева, формирана
както следва:
-300.00 лв. /триста лева и нула стотинки/, главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит„Екстра” № 60691/07.09.2016г.,
-108.00 лв. /сто и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода
07.09.2016 г. – 28.04.2017 г.,
-222.00 лв. /двеста двадесет и два лева и нула стотинки/договорна такса „Гарант”
за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г. и
10.20лв. /десет лева и двадесет стотинки/, законна лихва за забава за периода
08.10.2016г. – 28.04.2017 г.
- законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата,
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът Л. Е. С. е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване.одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от Л. Е. С. данни служител на ищеца се е свързал е
него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 300 лв. След
обработване па данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е
изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „ ФИРМА“ АД линк за
1
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра“
№60691/07.09.2016 г. и сумата му е била преведена чрез системата е-рау и получена на каса
на офис па „Изипей“ АД, срещу представена от Л. Е. С. лична карта.
Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен подпис по
смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че от данните посочени в
заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с Л. Е. С., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването и с
попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Поддържа се, че
въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му
е условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail
адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно
изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „ФИРМА” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между
страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса
„Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „ФИРМА” има сключен Договор за
предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „ФИРМА“ ООД,
съгласно който „ФИРМА“ ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени
договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучатели, като
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант
съответната такса „гарант“.
Сочи се, че към дата 03.05.2017 г. кредитополучателят не е погасил пито една от
вноските но кредита, падежите на. които са настъпили съответно на 07.10.2016г.,
07.11.2016г., 07.12.2016г., 07.01.2017г., 07.02.2017г., 07.03.2017г., 07.04.2017г., 07.05.2017г.,
07.06.2017г. Служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка е длъжника,
посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен
адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и
след настъпване на падежните дати, но ответника не е осъществил никакво плащане или
индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 10.20 лева.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор чрез назначения й
особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди
се, че е недоказано сключването на договор за кредит между страните. Оспорва се, че
посочения в исковата молба данни следва да се приравнят на електронен подпис по смисъл
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУИ. Сочи се, че не е доказано предаване на сумата. Излагат се
съображения за нищожност на предвидената такса „Гарант“
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ФИРМА” ООД, от една страна, и ответника Л. Е. С., от друга на 07.09.2016
година, е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” №60691/07.09.2016 г., по
силата на който е отпуснат заем в размер на 300 лева, който е следвало да се върне
разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер на 52.50 лева, като във
всяка вноска е включена част от общо дължимата главница/ 300 лева/, лихва/108 лева/ и
такса „Гарант“/222 лева/. Крайният срок на договора е 07.09.2017 г. Уговорен е годишен
лихвен процент в размер на 36 % и не е посочен годишен процент на разходите.
2
Видно от т.8.4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или не
желае да предостави обезпечение, посочено в 8.3 от договора – банкова гаранция,
кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и
одобрено от страните дружество – гарант. В този случай кредитоподателя се задължава да
събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя
дружество – гарант, като той урежда отношенията си с дружеството гарант, съгласно
условията на договора, сключен помежду им. В т .8.5 от договора е посочено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от
договора за кредит дружеството – гарант ще заплати на кредитодателя всички дължими от
кредитополучателя суми, след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя,
като дружеството гарант може да встъпи в правата на кредитодателя. Видно от приложения
препис от договор за гаранция той е сключен на 25.10.2014 година между „ФИРМА“ ООД и
„ФИРМА“ ООД.
По делото е представена разписка за извършено плащане № 2000000110291581 от
07.09.2016 г. на каса на Easypay на сумата в размер на 300 лева с наредител „ФИРМА“ ООД
и получател Л. Е. С. с основание „договор с №60691/07.09.2016г.“.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС, че по заявление от
„ФИРМА“ ООД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
13.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 300,00 лв., представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 60691 / 07.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 03.05.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 108,00 лв. за периода от 07.09.2016 г. до 28.04.2017 г., обезщетение за забава
(мораторна лихва) в размер на 10,20 лв. за периода от 08.10.2016 г. до 28.04.2017 г.,
договорна такса "Гарант" в размер на 222,00 лв. за периода от 07.09.2016 г. до 28.04.2017 г.,
както и 325,00 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на адвокат.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415
ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ ООД
и ответника Л. Е. С. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 300 лева, което се установи от приложената разписка.
Доколкото крайният падеж на договора- 07.09.2017 г. е настъпил всички вземания по
договора са изискуеми.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
3
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
СРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е
записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че
договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая уговорената в т.8.4 от ОУ гаранционна такса фактически се явява договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за тази такса, договорът предвижда условия, които следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора.
Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че клаузите на 8.1,
8.2 и 8.3 от ОУ към договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на „гаранционна такса“, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за гаранционна такса ще възникне
в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора
за кредит в погасителния план към него, без да се изчака дали ще се осъществят
предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за такса
„Гарант“, както и предвид размера й от 222 лева /при главница от 300 лева/ СРС счита, че
тази такса и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Фактически не се касае за дължима такса
за осигуряване на поръчител, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща
длъжникът и която е печалба за кредитора.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата „Гарант“, която е нищожна, а
реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е
36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 222
лева, формално уговорено като такса „Гарант“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент.
4
Освен това, съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това не е сторено,
доколкото в процесния договор изобшо липсва посочен ГПР, поради което е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита- в процесния случай
300 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в
случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, такса гаранти мораторна лихва,
поради нищожността на сключения договор.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса „Гарант“, представляваща по съществото си договорна лихва,
невключена в ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи
се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ООД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 222.59 лева /от общ размер 475 лева- 25 лева държавна такса, 300 лева- депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/
Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството
по ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС, до размера от 152.30 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Е. С., ЕГН **********,с
постоянен адрес: АДРЕС, че дължи на „ФИРМА” АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, сумата от 300.00 лв./триста / лева - главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” 60691/07.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, по отношение
5
на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №27903/2017 г.
на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите от 108.00 лв. /сто и осем лева и нула стотинки/ -
договорна лихва за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г., 222.00 лв. /двеста двадесет и два
лева и нула стотинки/договорна такса „Гарант” за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г. и
10.20лв. /десет лева и двадесет стотинки/, законна лихва за забава за периода 08.10.2016г. –
28.04.2017 г.
ОСЪЖДА Л. Е. С., ЕГН **********,с постоянен адрес: АДРЕС, да заплати на
„ФИРМА” АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС съдебно-
деловодни разноски в размер на 222.59 лева за настоящото производство и 152.30 лева за
ч.гр.д. №73369/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6