РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501405 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба вх.№13824/18.08.2021г. по описа на
РС- Бургас, подадена от малолетната КР. В. Г. с ЕГН:**********, действаща чрез своята
майка и законен представител КР. К. Г. с ЕГН:**********, двете с постоянен адрес ***,
против Решение №792/28.07.2021г. по гр.д.№5262 по описа за 2021г. на РС- Бургас, с което
е оставено без уважение искането й за вписване в особената книга на РС- Бургас отказът й
от наследството на В. Т. Г. ЕГН:**********, починал на 7.06.2021г. в гр.Бургас.
Развити са съображения, че наследството, оставено от бащата на жалбоподателката
включва право на собственост върху апартамент, паркомясто и дружествени дялове от
„ВИВИАН 2007” ЕООД, като имотите са ипотекирани в полза на банка, а дружеството има
множество задължения към банки, доставчици и НАП, поради което не се състои от права, а
само от задължения, които са обременяващи за неговите низходящи- две деца. След
внезапната смърт на наследодателя, семейството му разбрало за трудностите, които
последният е изпитвал- множество просрочени задължения в големи размери и образувани,
които наследниците не били в състояние да погасят, а срещу него били образувани
множество изпълнителни дела от различни банки. Съпругата на наследодателя направила
отказ от наследството му, като желанието и на двете деца било да сторят същото, за да не
бъдат подложени на постоянни връчвания на съобщения и призовки, което понастоящем, а и
в бъдеще, е твърде травмиращо за тях.
Намират, че в тази хипотеза следва да се приложи разрешението, намерило израз в
актуалната съдебна практика- определение №180 от 30.10.2019г. по гр.д.№3644/19г. на ВКС,
1
I гр. отд., а именно, че в тази хипотеза следва да се приеме, че недееспособният не
придобива права, а поема само задължения, което не е в негов интерес, поради което законът
следва да се тълкува разширително и да се приеме, че отказите от наследство със
задължения не са нищожни, като по реда на чл.130, ал.3 СК, с цел да бъдат охранени
интересите на детето, съдът следва да извърши преценка дали отказът е в интерес на
последното.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с
което да се разпореди отказът да бъде вписан в особената книга за отказите на РС- Бургас.
Жалбата е с правно основание чл.536 ГПК.
Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от законен представител на
лице, което има правен интерес от обжалването му. Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд- Бургас е бил сезиран със заявление от КР. К. Г. в качеството й на майка
и законен представител на малолетната КР. В. Г. за отказ от наследството на В. Т. Г.,
починал на 7.06.2021г.
Посочено е, че наследодателят е оставил задължения в размер над 490 172,89 лв., за
които са образувани три изпълнителни дела- ИД №№ 257, 259 и 261 по описа за 2021г. на
ЧСИ Делян Николов, като поради наличието на необслужвани кредити и към други банки
предполага, че срещу него са били образувани и други изпълнителни дела. Същевременно
имуществото на наследодателя включвало апартамент с два гаража, които са на значително
по-ниска стойност от задълженията, поради което според молителката наследството се
състои само от задължения. Сочи, че в този случай малолетната придобива само задължения,
което не е в неин интерес.
Ето защо иска от съда отказът да бъде вписан в книгата по чл.49, ал.1 ЗН на РС-
Бургас, а на заявителя да бъде издадено съдебно удостоверение за това.
Приложено е второ заявление за отказ от наследството на В.Г. /л.4/, което е с
нотариална заверка на подписа на КР. К. Г. , в качеството й на майка и законен
представител на КР. В. Г..
От приложеното удостоверение за раждане се установява, че родители на
малолетната К. са КР. К. Г. и В. Т. Г.. Последният е починал на 7.06.2021г. в гр. Бургас
/видно от препис- извлечение от акт за смърт, л.6/. съгласно приложеното удостоверение за
наследници, призованите към наследяване родственици на покойния са неговата съпруга- К.
и двете му деца- В. /на 17 г./ и К. /на 8 г./. Съгласно приложените нотариални актове,
наследодателят на жалбоподателката е притежавал апартамент в гр. Бургас, придобит през
2014г. за 153000 лв., от които част чрез банков кредит, както и два гаража в гр. Бургас,
закупени през същата година за общо 15000 евро. Приложени са преписи от покани за
доброволно изпълнение, установяващи твърденията за образуваните три изпълнителни дела
по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№804, от които е видно, че длъжник по тях е
дружеството „ВИВИАН 2007” ЕООД, чийто управител е бил наследодателят на
жалбоподателката.
2
Районният съд е изискал становище от „Дирекция „Социално подпомагане”, която в
писмен вид /л.18/ е заявила, че не може да даде категорично становище дали отказът е в
интерес на детето, предвид съществуващата противоречива практика и образуваното от ВКС
тълкувателно дело за допустимостта на отказ от наследство от страна на малолетно/
непълнолетно дете, което не е приключило.
С обжалваното решение РС- Бургас е оставил без уважение искането за вписване на
отказа на малолетната от наследството на баща й в книгата по чл.49, ал.1 ЗН.
Посочил е, че според разпоредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от СК дарение, отказ от
права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете
са нищожни, като тази разпоредба е императивна и е специална по отношение на
разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК, поради което нищожността ще е налице и при издадено
от съда разрешение по чл.130, ал.3 СК. В подкрепа на становището си е цитирал съдебна
практика- определение №425 от 25.09.2018г. по ч.гр.д.№3162/2018г. на ВКС, IV гр. отд.
Посочил е още, че е образувано тълкувателно дело №1/2021г. на ОСГК на ВКС за
приемане тълкувателно решение по въпроса „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете
да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл.130,
ал.4 СК”, по което няма решение.
Споделено е становището, дадено в определение №160 от 5.10.2020г. по ч.гр.д.
№2612/2020г. на ВКС, II гр. отд., а именно- че по отношение на отказа от наследство,
извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл.130, ал.3 СК, тъй като не се
съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е
необходимо разрешение на съда. Приел е също, че отказът от наследство е в приложното
поле на чл.130, ал.4 СК. Понеже отказът от наследство представлява едностранен
еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме
наследството, той по естеството си е отказ от правото да се придобие наследството, оставено
от съответния наследодател. Затова районният съд е приел, че отказът от наследство се
включва в понятието „отказ от права” по смисъла на чл.130, ал.4 СК, поради което
районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от
името на малолетен или непълнолетен наследник, каквато е К..
Мнозинството от настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на
районния съд, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК, поради което не е
необходимо да ги преповтаря в настоящото изложение. Въпросът е изцяло правен, налице е
противоречива съдебна практика, поради което е образувано и тълкувателно дело за
уеднаквяването й, по което и понастоящем не е постановено тълкувателно решение.
Мнозинството от настоящия съдебен състав споделя преобладаващото становище, изложено
подробно в цитираното от БРС определение №160 от 5.10.2020г. по ч.гр.д.№2612/2020г. на
ВКС, II гр.отд., както и в цитираните в него други актове на ВКС, че предвид разпоредбата
на чл.130, ал.4 СК, с която законодателят е постановил нищожност на отказа от права, съдът
не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство на ненавършило пълнолетие
лице, тъй като този отказ представлява отказ от правото да се придобие наследството.
Разпоредбата на императивна и не следва да се тълкува разширително.
3
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №792/28.07.2021г. по гр.д.№5262 по описа за 2021г. на
РС- Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:__________________________________
ЧЛЕНОВЕ:
1__________________________________
2__________________________________
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 93/02.02.2022
на Галя Василева Белева, Съдия-докладчик
Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, че предвид
разпоредбата на чл.130, ал.4 СК, с която законодателят е постановил нищожност на отказа
от права, съдът не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство на ненавършило
пълнолетие лице, тъй като този отказ представлява отказ от правото да се придобие
наследството, а цитираната разпоредба не може да се тълкува разширително във връзка с
тази на чл.130, ал.3 СК.
Съображенията ми са следните:
В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, по която Република България е страна, е
прокламиран принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или
частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и
на държавните институции е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са
необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на
неговите родители. Според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето, един от принципите за
закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т.5 от Допълнителните
разпоредби на същия закон е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на
детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
4
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
С оглед изложеното намирам, че и при разрешаването на спорния по делото въпрос за
допустимостта ненавършило пълнолетие лице да извърши отказ от наследство следва да се
изхожда от преценката за това кой е най- добрият интерес на детето.
При откриване на наследство, за призованите към наследяване пълнолетни и
дееспособни лица съществуват три възможности: да приемат наследството, да приемат
наследството по опис или да се откажат от наследството.
В случай, че се възприеме разрешението, което понастоящем е господстващо в
правната теория и съдебна практика, а именно- че съгласно чл.130, ал.4 СК отказът от
наследство /т.е. отказът от правото да се придобие наследството/ е нищожен, това означава,
че недееспособните /малолетни и непълнолетни и напълно запретените лица/, по силата на
закона са лишени от възможността /под заплаха действието им да не бъде зачетено като
нищожно/ не е позволено да се откажат от правото да придобият наследството.
Следователно, тези лица разполагат единствено с възможността да приемат наследството по
опис- чл.61, ал.2, предл.1 ЗН. В този случай, на основание чл.60, ал.2 ЗН, те отговарят само
до размера на полученото наследство, като преобладаващото мнение е, че тази норма
защитава в най- пълна степен интересите на 1 недееспособния.
Считам, че защитата на недееспособния, регламентирана в чл.60, ал.2 ЗН не отговаря
в достатъчна степен на принципите на международното и българско законодателство за
осигуряване на висшите /най-добрите/ интереси на детето в хипотеза, каквато е налице по
конкретното дело, а именно- когато задълженията на наследодателя превишават активите на
наследството.
Предвид липсата на законоустановена в ЗН разделност между личното имущество на
недееспособния и това на наследодателя, преобладаващо в теорията и съдебната практика е
становището, че в тази хипотеза недееспособният отговаря за задълженията на
наследодателя си и със своето лично имущество, но до размера на полученото наследство.
Това положение очевидно не е в интерес на недееспособния когато задълженията на
наследодателя превишават активите на наследството, налице са множество кредитори, като
част от тях са обезпечени с ипотека, поради което и предвид разпоредбата на чл.133 ЗЗД
съществува реална възможност останалите да пристъпят към изпълнение върху личното
имуществото на наследника. /За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая в
настоящото производство не е твърдяно и не е изследвано наличието на лично имущество
на жалбоподателката/.
Ето защо, споделяйки изцяло доводите, изложени в Определение №180 от
30.10.2019г. по гр.д.№3644/19г. на I гр. отд. на ВКС, намирам, че при постъпило заявление
за отказ от наследство на недееспособен, е необходимо във всеки конкретен случай да се
преценяват всички обстоятелства, свързани с интересите на недееспособния, като следва да
5
намери приложение общата норма на чл.130, ал.3 СК - че при разпоредителни действия с
имуществени права на ненавършилия пълнолетие /каквото действие е и отказът от правото
да се придобие наследството/, разпореждането следва да се допусне с разрешение на съда,
ако това разпореждане не противоречи на интереса на детето. По този начин, като не се
отрече изначално правото на ненавършилото пълнолетие дете да извърши отказ от
наследство, същото няма да бъде третирано неравноправно в сравнение с пълнолетните и
дееспособни лица, призовани към наследяване, които имат право да се откажат от
наследството /в случая това е сторила и майката на жалбоподателката/. Обратното, а
именно- да се признае на ненавършилия пълнолетие единствено възможността да приеме
наследството по опис /но не и да се откаже от него/, би довело до това то, за разлика от
пълнолетните и дееспособни лица, да се окаже в положение на „вечен длъжник“ за чужди
задължения.
В тази връзка считам, че специалната разпоредба на чл.130, ал.4 СК, следва да се
тълкува ограничително в частта, касаеща „отказ от права“, а именно- че не всеки отказ от
имуществено право на недееспособния е нищожен и не произвежда правни последици, като
това тълкуване съответства максимално на духа на закона, а именно - цитираните по- горе
принципи за съобразяване най- добрия интерес на детето. В случая под „отказ от права“,
водещ до нищожност на разпоредителното действие, следва да се разбират само тези
имуществени права, които несъмнено представляват актив в имуществото на ненавършилия
пълнолетие. Когато размерът на наследството е отрицателна величина /т.е. когато
задълженията превишават стойността на активите/, няма пречка недееспособният да се
откаже от това наследство.
Горното следва да се онагледи със следния, аналогичен пример:
Съгласно чл.17 от ГПК /отм./, до отмяната на кодекса през 2008г., за извършването на
действия от ненавършил пълнолетие ищец, представляващи такива на разпореждане с
предмета на делото, а именно- спогодба, отказ от иска, намаляване на иска, бе необходимо
одобрение на съда, разглеждащ делото. В действащия ГПК аналогична разпоредба липсва.
Ето защо, в случай, че се възприеме становището, че 2 разпоредбата на чл.130, ал.4 СК не
може да се тълкува разширително /възприето в съдебната практика, цитирана от БРС/ или
ограничително /както се приема в настоящото изложение/, то намаляване на иска, отказ от
иска и съдебна спогодба, извършени от ненавършил пълнолетие, се явяват изначално
недопустими процесуални действия /след като процесуалният закон изрично не ги
позволява/ и съдът не следва да ги зачита, като противоречащи на императивна правна
норма. Този извод обаче очевидно е абсурден и не може да бъде споделен, още повече, че
така биха били ограничени по недопустим начин процесуалните права на ненавършилите
пълнолетие лица.
Ето защо считам, че в конкретния казус е необходимо да се изследват всички
релевантни предпоставки за установяване най- добрия интерес на детето, след което, в
случай, че задълженията на наследодателя превишават по стойност правата, вписването на
заявения отказ от наследство на починалия баща на жалбоподателката може да бъде
6
допуснато.
Окръжен съдия:
7