Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. К. Д. от [населено място], общ.Харманли, подадена чрез пълномощника му адвокат Д. А., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №272з-370 от 28.01.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.

Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗППАМ била нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, била необоснована и не съответствала с целта на закона. ЗППАМ била издадена от некомпетентен орган, била немотивирана, липсвала нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й, и разпоредените последици, като същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на защита на адресата и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и водела до невъзможност същата да бъде изпълнена. Изложената в заповедта фактическа обстановка била непълна и неточна, противоречива и невярна, и се оспорвала от жалбоподателя. Изложеното в заповедта не отговаряло на действителното фактическо положение. Оспореният акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правните основания за издаването му, като била нарушена цялата административна процедура при съставянето му.

Претендира се оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, или отменена изцяло като неправилна.

Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково (Ц. Б. Б.), не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2024 г. от И. И. Ч., на длъжност мл.полицейски инспектор при ОДМВР Хасково, С-р Пътна полиция Хасково, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – Ц. Б. Б., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №1184030, против А. Н. П., от [населено място], водач на лек автомобил, за това, че на 28.01.2024 г. в 16:22 часа, в [населено място], по бул.„***“ до бензиностанция Петрол, в посока към центъра на града, управлява лек автомобил Ф. Г. с рег.номер [рег. номер], собственост на Д. К. Д. от [населено място], общ.Харманли, като автомобилът е с ограничена видимост (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя. В акта е посочено, че с това водачът виновно е нарушил чл.105, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 28.01.2024 г.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-370 от 28.01.2024 г., издадена от Ц. Б. Б., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, се налага на Д. К. Д., с постоянен адрес [населено място], общ.Харманли, принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП – Временно спиране от движение на МПС за отстраняване на неизправност, като са отнети СРМПС №*********.

Заповедта е обоснована с това, че И. И. Ч. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР Хасково, е съставил АУАН №GA1184030 от 28.01.2024 г. против А. Н. П., за това, че на 28.01.2024 г., около 16:22 часа, в [населено място], по бул.„България“, е управлявал МПС Ф. Г. с рег.№[рег. номер], като при проверката е установено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им, в нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. Посочено е, че това се явява техническа неизправност на моторното превозно средство по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б.„в“, предл.3 от ППЗДвП, във връзка с правило №43 на икономическата комисия за Европа на организация на обединените нации за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 година с оглед присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени в основа на тези предписания … …, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО, по-специално чл.34, пр.2 от нея и Регламент (ЕО) №661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално чл.14 от него, поради което са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, във връзка с чл.10, ал.1, т.6, б.„в“, предл.3 от ППЗДвП за налагане на принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на Д. Д. срещу подпис на 26.03.2024 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.03.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2 от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Няма спор по делото, че издалият ЗППАМ служител Ц. Б. Б., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, е полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е. попада сред посочените в т.9 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториалната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта и последният не е нищожен.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че моторното превозно средство Ф. Г. с рег.№[рег. номер], управлявано на 28.01.2024 г. в [населено място] от водач А. Н. П., е технически неизправно, тъй като при извършената на същата дата проверка е установено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им, в нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. Посочено е също, че констатираното представлява техническа неизправност на моторното превозно средство по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б.„в“, предл.трето от ППЗДвП, която разпоредба гласи, че моторно превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: (т.6) по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване: (б.„в“) има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно за собственика на лекия автомобил да разбере причината, поради която му се налага мярката, а именно техническа неизправност на МПС, изразяваща се в несъответствие на предните странични стъкла на автомобила с изискванията на стандартизационните документи в резултат на облепянето им с тъмно фолио. Това описание е достатъчно да обоснове налагането на собственика на лекия автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №1184030 от 28.01.2024 г., с който е установено извършено на същата дата от водача А. Н. П. на административно нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и посочване, че управлявания от него лек автомобил с рег.№[рег. номер] е собственост на Д. К. Д..

В жалбата не се заявяват конкретни оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и от съда не се констатира при издаването на оспорената ЗППАМ да са допуснати такива процесуални нарушения, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.

Твърденията в жалбата за противоречиво и невярно изложена в заповедта фактическа обстановка са бланкетни и неконкретизирани, като жалбоподателят не посочва ясно кое от посоченото в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение. Възражението на оспорващия, че не било извършено твърдяното в ЗППАМ нарушение на ЗДвП, се опровергава от събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът приема за безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалноправните предпоставки на закона за прилагане на принудителната административна мярка. Тук следва да се има предвид, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №1184030 от 28.01.2024 г. факти и обстоятелства, поради което не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт, с който е установена намалената прозрачност на стъклата на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя.

Заявеното в жалбата бланкетно оплакване за несъответствие на оспорената ЗППАМ с целта на закона настоящият съдебен състав намира също за неоснователно, доколкото по делото няма каквито и да било данни заповедта да е издадена за цел, различна от целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Д. от [населено място], общ.Харманли, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-370 от 28.01.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.