Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9207 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение №
145556/09.07.2020г. по гр.д. № 68131 по описа за 2019г. на Софийски районен
съд, 78-ми състав С.Д.на М.В.Р./СДВР/, с адрес: гр. София, ул. „*****осъдено да заплати на Й.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Н.Р.,***,
партер, офис 1 на основание на чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 598лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 26.11.2019г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
21.11.2016г. до 21.11.2019г.; сумата от 200лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата до 21.11.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 500лв., като СДВР е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК деловодни разноски в размер на 313,92лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5098335/21.07.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С.Д.на М.В.Р./СДВР/, в частта, с която
исковете са уважени. Изложил
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че при
образувано тълкувателно дело № 1/2020г. на ВКС, СРС бил иззел правомощия на
ВКС, произнасяйки се по въпроса приложими ли са разпоредбите на КТ и на НСОРЗ
за служители на МВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за работещите държавни
служители на смени, работното време се изчислявало сумарно на тримесечен
период., полагането на труд през нощта било възможно , ако не надвишават 8 часа
за 24-часов период. Ищецът изпълнявал задълженията си през нощта от 22,00ч. до 06,00ч. на смени. Приложими
били чл. 187 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , а от 14.08.2018г.
приложима била Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. , Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. в сила от
04.10.2019г. а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), както неправилно приел СРС. Нямало празнота в закона за изплащането на
нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на
вътрешните работи., уреждащи заплащане по 0,25лв. на час допълнително
възнаграждение за положен нощен труд. Ищецът бил положил 1879часа нощен труд за
процесния период и за същото му било платено допълнително възнаграждение от
общо 469,75лв. – по 0,25лв. за всеки час. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от
Наредбата от 29.07.2016г. сочела, че положеният труд извън основното работно
време не може да надвишава размера за компенсиране по чл. 187, ал. 5 от ЗМВР,
тоест до 280 часа годишно, освен в случаите по чл. 187а, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 18, ал.1 и ал. 3 от Наредбата
работещите на смени държавни служители, които при обичайното изпълнение
на задълженията си надвишат нормативно установените брой часове за отчетния 3
–месечен период, то тези часове се компенсират като труд извън работно време и
се отчитат с протокол, компенсирането ставало по реда на чл. 187, ал. 5,т.2 и
ал. 6 от ЗМВР. НСОРЗ не била приложима.
Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни
с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но
не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал
приложението на общия закон. Неприложимостта
на НСОРЗ следвала и от разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, делегираща на
Министъра на вътрешните работи правомощия за организация, разпределяне,
отчитане на работното време на държавните служители чрез издадената Наредба от 29.07.2016г. . Делегация уреждал и чл. 179
, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, реализирана с Наредбата от 02.08.2018г. и Наредбата от
26.09.2019г. за условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд. Така нямало празнота в закона, която да налага прилагането на НСОРЗ
и коефициент от 1,143. За разлика от други органи , в които позволено било до 7
часа нощен труд, в МВР било разрешено да се работи по 8 часа нощен труд поради
което и коефициента не бил приложим, защото бил изчислен при 7 часа нощен труд.
При заместване във формулата с 8 часа дневен и 8 часа дневен труд щяло да се
получи „1”, а не „1,143”. Нямало препращаща норма към КТ и НСОРЗ в специалният
закон, правоотношението било служебно.Ищецът не бил работил на смени,
превишаващи 12 часа, поради което и не бил положил извънреден труд. Правното
положение на полицейските служители не било неравностойно спрямо това на
работещи по КТ и ЗДСл., защото
законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за полицейските
служители - допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на
платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в
увеличен размер; по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд; безплатна
храна, ободряващи напитки; допълнителни възнаграждения по чл. 179 и сл. от ЗМВР. Претендирал е
разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият
– ищец Й.С.Н., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че извънреден е трудът, който се полага извън установеното
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител. Ищецът работел на смени, отработеното се изчислявало сумарно на
тримесечие и така работата през нощта
била с нормална продължителност от 22,00ч. до 06,00ч. но не повече от 8 часа за
всеки 24 часов период.Извънредния труд можело да е до 280 часа годишно, като се
компенсира с допълнително възнаграждение при до 70 часа на тримесечие, като се
плаща с 50% увеличение. Приложимите за случая Наредба от 29.07.2016г. не
съдържала изрична регламентация преизчисление на нощния труд към дневен, не
била възпроизведена разпоредбата на чл. 32 от Наредбата от 11.08.2014г. Това водело да празнота в уредбата, която
следвало да зе запълни с приложението на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и коефициента от
1,143. При липса на специални норми се прилагали общите такива. Ищецът бил
държавен служител но това не дерогирало приложението на общите закони при
празнота на специалните. В този смисъл
била и т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.Основният закон гарантирал
равенство в правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед спецификите на правоотношението и така положеният от ищеца нощен труд
следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент от 1,143. Нормалната
продължителност на работното съгласно
чл. 187 от ЗМВР време било 8 часа дневно но при дневен труд, поради което
неоснователни били доводите на въззивника, че допустимия нощен труд бил 8 часа
и така заместване във формула, направена за 7 часа нощен труд. Ограничението
било за 8 часа нощен труд за 24 часов период, но това не означавало че всяка
смяна може да включва по 8 часа нощен труд. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР препращала към КТ, като сочела, че полагащите нощен труд се ползват със
специалната закрила по КТ. Така било уредено, че нощният труд на държавните
служители в МВР се полага при условията на КТ. Установени били всички предпоставки
на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и същата била приложима. Ищецът работел при условията на сумарно
работно време отчитано на тримесечие, отработените часове надхвърляли нормата
за продължителността му и правилно
районният съд уважил иска. През целият процесен период действало правилото на
чл. 18з от от НСОРЗ и така нощните часове следвало да се превърнат в дневни със
съответния коефициент. Посоченият коефициент в разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредбата от 2014г. не бил произволно число, а възприет от законодателя
последователно в уредбата на тези правоотношения коефициент. Разпоредбите на
чл. 8 и на чл. 9 от НСОРЗ се прилагали едновременно, като нощните часове се
заплащали с допълнителното възнаграждение за нощен труд, а нощния труд се
трансформирал в дневен труд с коефициент от 1,143 и с допълнително
възнаграждение се компенсира и извънредния труд. Така от дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд не следвало да се приспада
платеното допълнително възнаграждение за нощен труд. Претендирал е разноски.
Оспорил е претенцията за възнаграждение за юрисконсулт на въззивника за горница
над минималното по чл. 25, ал.1 от Наредбата за правна помощ.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2031079/26.11.2019г. на Й.С.Н., ЕГН ********** срещу
С.Д.на М.В.Р./СДВР/, с която е поискал от съда да осъди ответника да му
заплати на основание на чл. 178,
ал.1,т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 598лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 26.11.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г., представляващ разлика между нормата за
продължителност на работното време и отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен такъв с коефициент
от 1,143; сумата от 200лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от първо число на месеца следващ падежа до 21.11.2019г. Навел е твърдения, че
работи при ответника по служебно правоотношение на длъжността младши експерт в
07-мо РУ-СДВР, гр. София и е държан служител., работното му време било на
смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен
труд. Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането
на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч. но не
повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от
11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В
приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била
възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез
прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесният период работел на смени от
по 12 часа при режим две дневни смени, два дни почивка,две нощни смени, два дни
почивка , общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1,143
бил 1975 дневен труд. Така бил положил извънреден труд от 247 часа , който не
му бил платен. Всеки извънреден час се плащал с 50% увеличение , тоест дължимо
било по 6,47лв. на час, общо 1598лв. Претендирал е разноски.
Ответникът С.Д.на
М.В.Р./СДВР/ е оспорил исковете.
Посочил е, че ищецът работел при ответника по служебно правоотношение като „младши оперативен дежурен” в група
„Оперативна дежурна част” към 07-мо РУ на СДВР, като изпълнявал служебните си
задължения при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие и полагал
нощен труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч., допълнително възнаграждение за
положен нощен труд било платено. Не
дължал плащане на извънреден труд. Ищецът работел на смени,не бил отработил нощен
труд в посочени от ищеца часове, не се дължало трансформирането на тези нощни
часове в дневен труд. Приложимите
разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от
2016г. на министъра на вътрешните работи
не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални
нормативни актове и те дерогирали приложението
КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били
установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил
приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало
разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не
била по трудови норми.
Правното положение на полицейските служители не било неравностойно спрямо това
на работещи по КТ и ЗДСл., защото
законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за полицейските
служители – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на
платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в
увеличен размер; по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд; безплатна
храна, ободряващи напитки; допълнителни възнаграждения по чл. 179 и сл. от ЗМВР. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Задълженията за
главница и за лихва били погасени по давност, срок на която била 3 години. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните протокол от
12.07.2015г., специфична длъжностна характеристика за длъжността „младши
оперативен дежурен в група Оперативна дежурна част” в РУ на СДВР-младши
експерт, справка от 17.12.2019г., съгласно които ищецът
е назначен със Заповед № 513 з – 206/-01.04.2015г. при ответника на
длъжност „младши оперативен дежурен в група Оперативна дежурна част” в
7-мо РУ на СДВР като е встъпил в
длъжност на 12.07.2015г., като по делото не се спори, че правоотношението между
страните е служебно.
Приети са неоспорени от страните графици за дежурства,
протоколи за отчитане на работно време от 22,00ч. до 06,00ч., време на
разположение и положен труд през официални празници, справка на ответника, съгласно която за
процесния период ищецът е положил 1879 часа труд в периода от 22,00ч. до
06,00ч., работил е на смени , като е давал 24 часови дежурства.
По делото са приети неоспорени от страните Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.
и Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно
които за всеки отработен час нощен труд между 22,00ч. и 6,00ч. се заплаща
допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час.
С приети по делото неоспорени от страните основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че
за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2019г. ищецът е работил на смени
от по 12 часа при 5 дневна работна седмица и сумирано работно време, отчитано
на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд
му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен
труд – общо 469,75лв. за процесния период. Основното възнаграждение на ищеца
било 682лв. от 01.11.2016г. до 31.12.2017г.;
737лв. за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2018г.; 818лв. за периода от
01.03.2018г. до 31.12.2018г. ; 900лв. за периода от 01.01.2019г. до
01.11.2019г. За периода ищецът имал 235
нощни смени , общо 1879 часа в периода от 22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент
от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 2147 часа
43 минути и 48 секунди и така положеният извънреден труд бил 268 часа 43 минути
и 48 секунди При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния
труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1864,43лв. и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Ако тези часове се
платят като нощен труд с увеличението по заповедите на министъра от по 0,25лв.
на час, то тогава дължимо възнаграждение било общо 67,18лв. Лихвата за забава
за плащането на тази сума, изчислена от 01.01.2017г. / за първото тримесечие и
след това за всяко следващо от 1-во число на месеца, следващ края на съответното тримесечие/ до
21.11.2019г. била 252,98лв. На ищеца било платено възнаграждение за
положен извънреден труд от общо 5981,27лв. за 838 часа, както и за работа през
официални празници , но не били платени процесните суми, получени при
преизчисление на нощен труд към дневен труд.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179,
ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР (
обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им
за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., както и за
изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна
степен, за специфични условия на труд, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта, условията и редът
за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните
работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за
работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия
и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР(Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният
труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време
общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с
влязлата в сила на 01.04.2015г.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане…..(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния
труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на
допълнително възнаграждение за нощния
труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата
Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба
№ 8121з-776/29.06.2016г. . за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с
нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение
на ВАС от 10.12.2019г. по дело №
8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г.
Приета е Наредба № 8121з-908/02.98.2018г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла
сила от 14.08.2018г. Приета е и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена
Наредбата от 2018г. Двете Наредби – от 2018г- и от 2019г. са с идентично
уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до
06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи
допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Приложими са и
издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от от 23.11.2017г. и от 28.10.2014г. сочещи размер на
допълнителното възнаграждение за нощен труд
от по 0,25лв. на час.
Така
приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период от 21.11.2016г.
до 21.11.2016г. приложима е
Наредбата от 2016г., която няма
уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в частта за плащането на
извънредния труд. За процесния период от 14.08.2018г. до 21.11.2019г.
приложими са отделно и Наредбата от 2018г.
и Наредбата от 2019г. , сочещи че
за нощният труд се заплаща допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито
една от тези Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата
за същия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона
за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за
работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния
закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Тези закони
уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон
субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и
в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична
законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото.
Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни
служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер
на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата
на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не
следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от
ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.. (В
този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на
ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния
случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени
доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като
държавен служител при ответника на длъжността младши експерт- младши оперативен
дежурен в група „Оперативна дежурна, работното му време било на смени с
непрекъснат характер на смени, като е давал
дежурства от 08,00ч. до 08,00ч. при сумирано изчисляване на работното
време на тримесечие.
Правилно
районният съд е уважил и иска за сумата от 1598лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период. По делото е установено от заключението по счетоводната експертиза, че ищецът е работил през процесния период 235
нощни смени и е отработил 1879 часа
нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч. , като положеният нощен труд от 22,00ч. до
06,00ч. е бил заплащан допълнително като
допълнителен в размер от по 0,25лв. на час, но не е бил преобразуван в дневен
труд, че ако е бил преобразуван в такъв, то тогава ищецът е положил 268 часа
извънреден труд, който не му у платен и възнаграждението за него е в размер на
1864,43лв. Съдът изцяло кредитира заключението по основната и допълнителната
експертиза като верни и задълбочени, неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства, неоспорено от страните. Изводите на вещото лице са
направени при съобразяване на чл. 9 от НСОРЗ, тоест при коефициент е 1,423 за
преобразуване на нощния труд в дневен. Съдът приема, че приложение в случая
следва да намери и разпоредбата на чл. 9
и чл. 18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), съгласно които при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място , като броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. Съдът приема
тази разпоредба за приложима по съображения изложени по-горе и поради липса на
специална уредба в ЗМВР и посочените по-горе приложими за случая Наредби от
2016г., 2018г. и 2019г. Уреждането на допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер от по 0,25лв. на час с Наредбите от 2018г. и 2019г. и Заповедите на
Министъра на вътрешните работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта
за положения извънреден труд и неравностойното положение на работещите в МВР и
работещите по трудово правоотношение с други работодатели. Законодателната
уредба при трудовите правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 от
НСОРЗ предопределят за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия
договор и от начина на отчитане на
работното време (подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане
на труда и от вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност
или само нощна). Без значение е, че при сумирано отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед установения
по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Разпоредбите
на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се
прилагат едновременно. Така при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението
се изразява от една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със
съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна -
със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на
законодателя за това допълнително
заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на
по-големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на
работна сила в необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието, /В този смисъл
Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително
заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия
от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за
биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж
и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г на IV г. о., ГК /. В подкрепа на
извода на съда е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно която, държавните служители, полагащи труд за
времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При така възприето и като съобрази , че за процесния
период няма правило за отчитане на нощния труд в ЗМВР и в Наредбите
издадени по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, то съдът приема, че при сумирано
отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно
правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се
приеме обратното би означавало да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви
отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, тоест би означавало,
неравностойното им третиране, което е в
противоречие с принципа, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България . В подкрепа на
извода на съда е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020г.,
с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че коефициента от 1,143 по чл. 9 от НСОРЗ не бил
приложим в случая. Вещото лице е определило същия при условията на чл. 9, ал.2
от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при
трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове, поради което и
обосноваване на оплакванията на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от
НСОРЗ съдът приема за неоснователни. При така възприето и по съображения
изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за плащане на сумата от 1598лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че районният съд бил иззел правомощия на ВКС, като
се произнесъл по исковете, а релевантно било произнасянето на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2020г. Образуваното тълкувателно дело не е основание да
се спре производството по исковете пред СРС и СГС. Сезираният съд дължи
произнасяне по предмета на делото и правилно СРС се е произнесъл по исковете
без да изчаква постановяването на решение по тълкувателното дело.
Във
въззивното производство не са наведени конкретни оплаквания срещу решението на
СРС в частта за обезщетението за забава. Районният съд не е допуснал нарушение
на императивна правна норма при изводите си по тези искове, поради което и като
съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК то решението на СРС в частта за
обезщетението за забава следва да бъде потвърдено.
При така
възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 500лв. разноски за възнаграждение за
адвокат.Същото не е прекомерно при съобразяване цената на вземанията, предмет
на въззивното дело, правната и фактическата сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 145556/09.07.2020г. по гр.д. № 68131 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 78-ми
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Д.на М.В.Р./СДВР/,
с адрес: гр. София, ул. „*****да
заплати на Й.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Н.Р.,***, партер, офис 1 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 500лв. (петстотин лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.