Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав

На осми май Година две хиляди и деветнадесета

Председател: Олга Златева

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 1558 по описа за 2018 година.

Предявени са искове от „Ххх” ЕАД гр.София против Ю.Н.Ч. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца, за което е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4881/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува.

Ищецът твърди, че на 01.07.2016г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Ххх" АД и „Ххх" ООД, по силата на което, вземането на „Ххх" АД, произтичащо от договор за паричен заем № ххх., било прехвърлено в собственост на „Ххх" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Ххх" АД /понастоящем „Ххх" ЕАД/, ХХХ била правоприемник на „Ххх" ООД, ХХХ. Ххх" АД упълномощило „Ххх" АД /понастоящем „Ххх" ЕАД/, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, на 06.06.2015г. до ответника било изпратено от страна на Ххх" АД чрез „Ххх" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П- ИАМ/2429897 от 04.07.2016г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес, но известието за доставяне не се върнало на подателя. На 06.03.2018г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2429897 за извършената цесия чрез куриер, което се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. Цитира се съдебна практика, съгласно която ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес, съобщението бъдело надлежно връчено по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, се моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99 ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2429897, сключен на 20.11.2015г. между „Ххх" АД /Заемодател/ и Ю.Н.Ч. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора. Така, предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 822,51 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 72,51 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 20.05.2016г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, е размер на 63,27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 04.12.2015г., а на последната погасителна вноска - 20.05.2016 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Ххх" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 339,04 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 26,08 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят, била в размер на 89,35 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер 94,66 лева, съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като погасената сума била в размер на 180 лв., както следва: неустойка за неизпълнение: 53,46 лв., договорна лихва: 19,48 лв., главница: 107,06 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 20.05.2016г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Предвид изложеното, „Ххх" ЕАД входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ю.Н.Ч., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 20.11.2015г. с № 2429897, за сума в размер на 1121,21 лв., от които главница в размер на 642,94 лв., договорна лихва в рамер на 53,03 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 285,58 лв., обезщетение за забава в размер на 94,66 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 4881/2017г., по описа на РС-Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

1. 642,94 лв. - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ххх.;

2. 53,03 лв. - договорна лихва за период от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г.;

3. 285,58 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

4. 45,00 лв. - такса разходи;

5. 94,66 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва исковата претенция като недопустима, недоказана и неоснователна, поради неизпълнението на задължението на предишния кредитор да уведоми длъжника си за прехвърленото вземане по реда на чл. 99 от ЗЗД. Предвид това обстоятелство се счита, че за ищеца липсва процесуална легитимация да води иск срещу ответника за неизпълнение на договора за паричен заем. Дори съдът да приеме исковата претенция за допустима, същата се счита за недоказана, поради което и неоснователна. Не се отрича, че от страна на кредитополучателя Ю.Ч. е направено доброволно плащане на част от задължението, но това плащане не следвало да се приема като признаване на целия дълг, описан в исковата молба. В договора за паричен заем липсвал точен размер на заемната сума, която реално е предадена на ответницата. В чл. 2 бил посочен общ размер на заема от 750 лева, като в отделни точки били изброени допълнителни начисления по него, като сумата достигала до размер от 822,51 лв. В последната точка 8 бил посочен Годишен процент на разходите на заема от 41,68%, без да е уточнено върху коя точно сума се начислява този ГПР и колко точно е размерът им в конкретния случай. В чл. 3 страните направили изявление за прихващане на насрещно изискуеми задължения, а именно с част заемната сума заемодателят прихваща задължение на заемателя по предходен договор за паричен заем в размер на 154,62 лева, като било посочено, че след извършеното прихващане на заемателя се изплащал остатъкът от заемната сума. С оглед на обстоятелството, че точният размер на реално предадената сума по договора за заем не бил посочен, както и не било ясно дали въобще е предадена такава, то не можело да се изведе и размер на главницата, която ответницата следвало да връща. Ето защо нямало как да се твърди, че тя е изпаднала в забава по отношение на заемодателя, тъй като не ставало ясно какъв е размерът на задължението, което трябва да връща. От ответницата се претендирало заплащането на 285,58 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за период от 01.01.2016г. до 20.05.2016г. В исковата молба не бил посочен начин на формиране на стойността на тази неустойка. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 oт договора за паричен заем било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение по начина и в срока, посочени в чл. 4, ал. 1 дължал на заемодателя неустойка в размер на 339,04 лева. Към исковата молба не били представени доказателства, че такова обезпечение не е предоставено от страна на длъжника. Направени били само фактически твърдения за това. Твърдяло се също, че с направеното плащане от 180 лева от страна на ответницата частично била разплатена начислена неустойка в размер на 53,46 лева, като разликата от 285,58 лева се претендирала в настоящото съдебно производство. Защо ищецът счита, че не са му представени договорените в чл. 4 от договора обезпечения, не ставало ясно. Не ставало ясно и защо с внесената сума от 180 лева е разплатена именно част от дължимата неустойка, дали е налице изявление на длъжника за това. На следващо място, от ответницата се претендирала сумата от 45 лева за разноски по договора за паричен заем. Действително в чл. 8 от договора било уговорено, че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска повече от 30 календарни дни и на заемодателя се наложи да направи допълнителни разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, телефонни разговори и посещения на адрес, то заемателят му дължал заплащането на 9 лева, начислявани и за всеки следващ 30-дневен период, но не повече от 45 лева. В случая дори да се приемело, че ответницата е изпаднала в забава, то по делото не били представени доказателства за това, че заемодателят действително е направил такива разходи за събиране на задължението. Не бил доказан и точният размер на претендираната лихва. Предвид характера на лихвата като акцесорно вземане, размерът й се определял от размера на главницата, чийто точен размер не бил ясен. Моли се искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпили молби моли исковете да се уважат, претендира разноски. Особеният представител на ответника моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4881/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 20.11.2015г. между ответницата и „Ххх" АД е сключен договор за паричен заем № 2429897. По силата на договора, заемодателят - „Ххх" АД предава в собственост на заемателя – ответницата сумата от 750 лв., а тя се е задължила да я върне в срок от 26 седмици, с 13 бр. вноски – последната от 20.05.2016г. Размерът на двуседмичната погасителна вноска е 63,27 лв., а общият размер на всички плащания – 822,51 лв.

Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, остатъкът от задъжението на ответника по договора за заем е в размер на общо 1026,55 лв., от които: 641,64 лв. - главница; 53,03 лв. - договорна лихва; 286,83 лв. – неустойка; 45 лв. разходи за събиране на вземането; 94,58 лв. – лихва за забава.

Съгласно чл. 3 от договора, страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на заемателя, като същият е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 2401268, в размер на 154,62 лв. Страните са направили изявление за прихващане - от заемната сума по този договор заемодателят прихваща задължението на заемателя по договор № 2401268. След извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор. Договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 8 ал. 1 от договора, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./. за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят 45,00 лв. Съгласно чл. 8 ал. 2 от договора, при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Съдът намира, че клаузата, от която произтича претенцията за такса за разходи в размер на 45 лв. противоречи на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника. Според цитираната императивна норма, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, съответно клаузата за такса за разходи в размер на 45 лв. е нищожна. Тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксите за разноски са основани на забавата на длъжника, която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Ххх" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за общия размер на всички плащания – 822,51 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Съгласно чл. 4 ал. 2, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока на предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 339,04 лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума от 26,08 лв.

Съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни. А според чл. 143 ал.1, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за представяне на обезщетение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 339,04 лв., т.е. близо 40 % от размера на предоставената в заем сума. Съответно, така начислената неустойка е прекомерна, съобразно размера на заетата сума. На основание чл. 143 ал. 1, т. 5, вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Условията и изискванията за обезпечаване на задължението са твърде завишени и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Условията, на които трябва да отговарят поръчителите, както и снабдяването с документите за тяхното установяване са почти невъзможни за изпълнение в рамките на тридневния срок по договора. Не на последно място следва да се отбележи, че осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, визирано в чл. 143 от ЗЗП.

По отношение на цесията, извършена с вземането по договора за паричен заем, съдът намира следното:

Ищецът „Ххх“ ЕАД основава активната си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен с „Ххх" АД. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ищецът- цесионер е упълномощен от цедента от негово име да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. На 04.07.2016г. е изготвено уведомително писмо за цесията с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2429897, няма доказателства същото да е изпратено на ответника. На 06.03.2018г. до ответника е изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2429897 за извършената цесия чрез куриер, което не е получено от длъжника.

Следователно, волеизявлението на цедента по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не е достигнало до длъжника. Особеният представител е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му процесуално положение. Особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материалноправни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за цесия.

Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47 ал. 6 от ГПК, представител /в този смисъл: Решение № 43/22.01.2019г. по в.т.д. № 1342/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от 05.03.2019г. по в.т.д. № 1387/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от 20.05.2019г. по в.т.д. № 1068/2019г. по описа на ОС Стара Загора, Решение № 74 от 27.07.2017г. по в.т.д. № 154/2017г. на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018г. по т.д. 3153/2017г. на II т.о. на ВКС и др./.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ххх ЕАД, ХХХ, със седалище и адрес на управление ххх, искове за признаване за установено по отношение на Ю.Н.Ч., ЕГН **********,***. Н. Кожухаров №2, вх. Г, ет. 4, ап. 83, че същата дължи на дружеството следните суми: 642,94 лева – неизплатена главница по договор за паричен заем № ххх.; 53,03 лева - договорна лихва за периода от 01.01.2016г. до 20.05.2016г.; 285,58 лв. - неустойка за периода от 01.01.2016г. до 20.05.2016г.; 45,00 лева - такса разходи; 94,66 лева - обезщетение за забава за периода от 02.01.2016г. до 29.08.2017г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата 29.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4881/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователни и недоказани.

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	698
Дата:	27 май 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия:	Олга Иванова Златева

Дело:	20185530101558
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 април 2018 г.

Решение по дело №1558/2018 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав