Р Е Ш
Е Н И Е № 10
гр. София, 19.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 784 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Ш., срещу
наказателно постановление № 42-0002060 от 16.11.2017 г., издадено от В.Б.А.-
главен инспектор, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93б,
ал. 10, т. 3 ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
(хиляда) лева за това, че на 16.11.2017 г., около 09.25 часа, на главен път
Е-80, при разклона за с. П., с посока към гр. С., като водач на влекач *****, с рег. № ***** и полуремарке *****, с рег. № *****, със СЕМТ № ****
не спазил изискванията за намалена седмична почивка от 24 часа, като намалението
на времето 4 часа- след 6 24-часови периода от 13.00 часа на 10.11.2017 г.
водачът е намалил задължителната седмична почивка с 4 часа, видно от разпечатка
от карта на водач № *******, с което виновно нарушил чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) и изр. последно, вр. чл. 78,
ал. 1, т. 1 ЗАвП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561 АЕТR (ДВ, бр. 28
от 1995 г.).
В жалбата се поддържа, че е
налице неправилно приложение на материалния закон, като наред с това се
поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Доводите за това с подробно развити в
представените по делото писмени бележки, в които е застъпено становище за нарушено
право на защита, предвид липсата на превод на АУАН и на НП, както и предвид
несъответствието и неяснотата на правната квалификация на нарушението в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Предвид горното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна- Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител
в проведеното публично съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на РС- гр. Сливница, е застъпено становище за
неоснователност на подадената жалба, като е подробно аргументирана липсата на
процесуално задължение както за контролните органи, така и за
административнонаказващите такива да осигуряват на нарушителя превод на АУАН и
на НП.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 16.11.2017 г., видно
от разписката, съдържаща се в него, а жалбата е подадена по пощата на
23.11.2017 г.), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
На 16.11.2017 г., разпитаните по
делото като свидетели Р.Б.А.-*** и Г.М.Г., колега на
актосъставителя, изпълнявали служебните си задължения на главен път Е-80, при разклона за
с. П..
Около 09.25 ч., на същата дата, в посока гр. С., двамата свидетели спрели за
проверка управлявания от жалбоподателя Ш. влекач *****, с
рег. № ***** и полуремарке *****, с рег. № *****, извършващ международен превоз на товари по маршрут от Р. Г. до Р. Т., което
обстоятелство свидетелите установили от CMR № ****** от 14.11.2017 г. Свидетелите,
след като се запознали с разпечатката на картата на водача № *******, установили, че водачът извършва превоз в
обхвата на АЕТR и не е спазил изискванията за намалена седмична почивка от
24 часа, като намалението на времето е четири часа. Установили са, че след шест
24-часови периода от 13.00 часа на 04.11.2017 г. до 13.00 часа на 10.11.2017 г.
водачът е нямал задължителна седмична намалена почивка с 4 часа.
Актосъставителят Р.А., в присъствието на
свидетеля Г.Г., съставил акт за установяване на административно нарушение № 244576.16.11.2017 г., в който описал
горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 8, § 6, б. „а”
(ii) второ тире, изр. първо от АЕТR вр. чл. 2, § 3 от Регламент 561/2006 г. на ЕИО. На
жалбоподателя, който не владеел български език, а говорил на ****** език, бил
връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в
същия жалбоподателят не направил възражения.
На водача била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2546/16.11.2017 г., с която били
приложени следните принудителни административни мерки, а именно: по чл. 106а,
ал. 1, т. 3, б. „г” и ал. 2, т. 2 и 4 ЗАвП- сваляне на предната табела с регистрационния
номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на
превозното средство, и документите, свързани с извършения превоз, до заплащане
на глобата. Като място за домуване било определено гр. С., О.П.№ ***, „С.”,
докъдето водачът бил съпроводен.
Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното наказателно постановление. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта, като е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) и изр. последно, вр. чл. 78,
ал. 1, т. 1 ЗАвП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561 АЕТR (ДВ, бр. 28
от 1995 г.).
Глобата била заплатена от водача на 16.11.2017 г. в 15.47 часа, посредством
банков превод, за което била издадена и вносна бележка № *****.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Р.А. и Г.Г., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 244576.16.11.2017 г., разпечатка на картата на водача № *******, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2546/16.11.2017 г., Заповед № РД-08249 от 15.05.2015 г.,
длъжностна характеристика и вносна бележка № ***** от
16.11.2017 г.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 283 НПК,
тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът изключи от
доказателствената съвкупност по делото представените на чужд език писмени доказателства,
доколкото с разпореждането си за насрочване на делото и предвид
обстоятелството, че съдебният език е български, съдът е указал на страните, в
случай че желаят да се ползват от представените по делото документи на чужд
език, същите да бъдат представени в превод на български. Следва да се отбележи,
че обстоятелствата, от значение за изхода на делото, се установяват и без
представените на чужд език документи, с оглед което ненеобходимо се явява
изготвянето на служебен превод на представените писмени доказателства.
Съдът даде вяра на показанията и
на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода
на делото, като съобрази, че същите изложиха подробно, логично и
непротиворечиво възприетите от тях факти. В допълнение следва да се посочи, че
характерът на работата на свидетелите не предполага ясен спомен за всяко едно
констатирано от тях нарушение, което от своя страна обуслови запознаването на
свидетелите със съставения АУАН. Въпреки това за съда няма основание да приеме,
че отразените в АУАН от свидетеля А. факти не съответстват на обективната
истина, тъй като, както вече беше посочено, нито един от двамата свидетели не
са заинтересовани от изхода на делото, а и доколкото същите се подкрепят и от
приложената по делото разпечатка на картата на водача № *******, в горния десен ъгъл на
която е посочено името на жалбоподателя.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
В
настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй - като в производството по установяване на административно нарушение, а също
и във стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е
необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН,
сред целите на този закон е осигуряване на необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на република България международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. България, са част от
вътрешното право на страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧОС, ратифицирана от Р. България със закон,
обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за България от 07.09.1992 г.), като
нормите й имат непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2
от Конституцията.
ЕКПЧОС, в чл. 6 гарантира правото на справедлив
съдебен процес, което включва правото на всяко лице при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона (§1), както и правото на всяко лице, обвинено в
криминално престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за
характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§3,
б.а). В мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. №
10/2011 г. на Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр.
20/09.03.2012 г. се приема, че чл. 6, § 1 и § 3
ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на административнонаказателното
производство като при разглежданото му на наказаното лице се гарантира правото
на справедлив процес, включително правото му да разбере в какво е обвинен и
как може да се защити срещу обвинението, когато не владее езика, на който му е
отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то е нарушено неговото основно
право по Конвенцията, като порокът следва да се приравни на
неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност на издадения
санкционен акт.
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на съставен акт за установяване
на административно нарушение № 244576.16.11.2017 г. При съставянето на акта за административно нарушение
са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Не
са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното
нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил
предявен по надлежния законов ред на нарушителя поради факта, че същият не е
български гражданин, и не владее български език. В тежест на
административнонаказващия орган е да установи по безспорен начин, че нарушителят владее български
език.
В случая е
установено, че жалбоподателят е ****** гражданин. В хода на
административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че
същият владее български език. Контролните органи е следвало да установят по
категоричен начин дали жалбоподателя владее български език. Напротив по делото от
показанията на свидетелите дори е установено, че жалбоподателят не владее
български език и същите са комуникирали с него на ****** език. При така
установените факти контролните органи е следвало да осигурят преводач и тогава да продължат
административнопроизводствените действия.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на
акта същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и
за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които
го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение
на основните права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания
гарантират и обезпечават правото на защита, а запознаването със съдържанието на
акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. В
случая актът не е предявен в присъствието на преводач
или в превод на ****** или на друг
разбираем за жалбоподателя език, каквото е изискването на закона.
Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е преведен на съответния
език от преводач, следва да се приравни
на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези
съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на
нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно
наказателно постановление.
Обстоятелството, че
АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал
със съдържанието на акта не може да санира процедурата по връчването, тъй като
съответните подписи са положени без предварително АУАН да е преведен на езика
на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази
гаранция правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата
по връчване на АУАН.
Административнонаказващият
орган съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е следвало да върне акта, за
да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал
атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално
нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна степен
засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във
всички стадии на производството, поради което не може да бъде преодоляно по
реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Нещо
повече, дори и да се възприемат доводите на административнонаказващия орган,
изтъкнати в придружителното писмо, че за контролните органи не съществува
процесуално задължение да предявяват на нарушителя АУАН на разбиреам за него
език, то абсолютно недопустимо се явява същото да се отнесе и към наказателното
постановление, явяващо се акт, с който се слага край на административната фаза
по установяване и санкциониране на нарушителите за извършени от тях
административни нарушения.В този смисъл съдът не споделя доводите на
въззиваемата страна, че изискванията за превод се отнасят само до съдебната
фаза на производството, доколкото едно такова тълкуване е несъобразено с
обстоятелството, че до такава може да не се стигне именно защото на лицето не
му е била разяснена възможността да инициира производство по контрол на издадения
санкционен акт пред съд. Въпреки това АНО без да осигури преводач и без превод
на разбираем за жалбоподателя език е издал НП на български език и връчил препис
от него на жалбоподателя. И, ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени
обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие НП.
В допълнение следва да се посочи, че при издаването на
наказателното постановление с допуснато и друго съществено процесуално
нарушени, изразяващо се в разминаване на посочените за нарушени законови
разпоредби в АУАН и НП и липса на описание на наименованието, а също на годината
на посочения за нарушен регламент. Видно от АУАН, контролните органи са
квалифицирали нарушението като такова по чл. 8, § 6, б. „а” (ii) второ тире, изр. първо от АЕТR, вр.
чл. 2, § 3 от
Регламент 561/2006 г. на ЕИО, а АНО е дал правна квалификация по чл.
8, § 6, б. „а“ (ii)
и изр. последно, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 АЕТR (ДВ, бр. 28 от 1995 г.), от която не
става ясно дали прилага регламента или Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR). Тази неяснота не е била преодоляна и
при позоваване от АНО на съответната санкционна разпоредба по чл. 93б, ал. 10,
т. 3 ЗАвП, доколкото глобата в размер на 1000 лв. е предвидена като санкция
както за неспазване изискванията относно намалената седмична почивка,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, така и за тези, определени в AETR. Законът за административните
нарушения и наказания изисква в НП да бъде посочен нарушеният
нормативен акт, освен конкретната правна норма, което не е спазено в
атакуваното НП. В последното нито в описателната нито в диспозитивната част е
посочено пълното наименование на регламента. Посочването само на регламент №
"561“ дори без неговата година, не изпълнява изискването за реквизит по чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН. Посочената неяснота относно правната квалификация и
липсата на реквизит (означение на наименованието на нормативния акт) прави НП
незаконосъобразно, с оглед което, дори и само на тези основания, същото подлежи
на отмяна.
Всичко изложено
налага извод за допуснати особено съществени нарушения от актосъставителя и от
административнонаказващия орган, наличието на които обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочените недостатъци препятстват
правото на жалбоподателя на участие в административнонаказателния процес, за да
защити собствените си права и законни интереси. Предвид характера на описаните
нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че
не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, тъй - като
въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина не
могат да получат отговор в настоящото производство с оглед спецификата на
допуснатите неотстраними съществени процесуални нарушения в производството пред
административните органи.
В изложения по-горе смисъл, досежно
нарушението правото на защита, е и практиката на съдилищата, включително и на
касационната инстанция (Решение № 67
от 24.01.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 931/2012 г., Решение № 1418
от 1.03.2013 г. на АдмС - София по адм. д. № 8401/2012 г., Решение
№ 681 от 27.06.2013 г. на АдмС -
София-област по ч. к. а. д. № 511/2013 г., Решение № 186 от 26.02.2014 г. на АдмС -
София-област по ч. к. а. д. № 46/2014 г., Решение
№ 953 от 29.10.2014 г. на АдмС - София-област
по к. а. н. д. № 868/2014 г., Решение № 961 от 30.10.2014 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 790/2014 г., Определение № 5826 от
14.12.2012 г. на АдмС - София по адм. д. № 11524/2012 г. и др).
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 42-0002060 от 16.11.2017 г., издадено от В.Б.А.-
главен инспектор, с което на М.Ш., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93б, ал. 10,
т. 3 ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) и изр. последно, вр. чл. 78,
ал. 1, т. 1 ЗАвП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561 АЕТR (ДВ, бр. 28
от 1995 г.).
Решението може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: