№ 15977
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100101616 по описа за 2022 година
Производството е по чл.15 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „П.И.Б.“ АД срещу М. Ф.
Ф. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1
ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца конкретно
посочени суми.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен
договор за банков кредит с № 51КР-АА-1833/08.12.2006г., по силата на който
ищецът „П.И.Б.“ АД, в качеството си на кредитодател, е предоставил на
ответника М. Ф. Ф., в качеството му на кредитополучател, банков кредит в
размер на 82 000.00 евро за закупуване на 2 броя подробно описани
недвижими имоти със застроена площ от 46,04 кв. и със застроена площ от
38.17 кв. м. в туристически комплекс „П.Ф.Б.”.
Софийски градски съд е предприел действия по връчване на исковата
молба и приложенията по реда на Регламент №2020/1784 на ЕС, като е
попълнен е формуляр „А“ Искане за връчване на документи.
На 04.10.2022г. по делото е получено Удостоверение за връчване или
невръчване на документи от получаващия орган в Република Ирландия, в
което е посочено, че връчването е извършено на 07.09.2022г. на адрес
Балигънър Мор, Гранстаун, Уотърфорд, като документите са предадени на
1
адреса на адресата М. Ф. Ф. без обратна разписка.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Ответникът М. Ф. Ф. е бил редовно призован за открито съдебно
заседание на 19.09.2024г. от 13, 30ч. чрез връчване на проекта за доклад и
призовката, като видно от Удостоверение за връчване или невръчване на
документи от получаващия орган в Република Ирландия, връчването е
извършено на 16.02.2024г. на адрес Балигънър Мор, Гранстаун, Уотърфорд, по
пощата без обратна разписка.
В съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответника,
който наред с другите възражения, е направил възражение относно
международната компетентност на СГС по спора.
В молба от 26.09.2024г. ищецът „П.И.Б.“ АД оспорва възражението.
Видно от съдържанието на договор за банков кредит с № 51КР-АА-
1833/08.12.2006г, ответникът М. Ф. Ф. е сключил договора чрез пълномощник
– дружество със седалище в гр. Бургас, а самият ответник е гражданин на
Република Ирландия от гр. Уотърфорд, където е и адресът му. Следва да се
посочи, че на същия адрес /като единствено известен на ищеца/ са връчвани и
съдебните книжа по делото. Предвид горното, съдът приема, че ответникът
няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република
България, а местоживеенето му е в Република Ирландия.
Ответникът е потребител по смисъла на чл. 17, § 1, б. "б" от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 – той е страна по договор за заем, платим на
вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия
/доколкото друго не се установява/.
След като договорът за кредит е потребителски, към него намира
приложение чл.18, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012, според който
другата страна по договора /в случая банката-кредитодател/ може да предяви
иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят. Доколкото по делото не се твърди и не се
установява потребителят да има местоживеене в България претенциите
срещу него не могат да бъдат разгледани от български съд. /В този смисъл
Определение № 629 от 3.08.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2023 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Вероника Николова, Определение № 63 от 28.01.2021 г. на
2
ВКС по ч. т. д. № 2175/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия
Ефремова, Определение № 279 от 21.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 998/2020
г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова/.
Съдът взима предвид и че в т.39 от договор за банков кредит с № 51КР-
АА-1833/08.12.2006г е посочено, че при спорове между страните, които не
могат да се решат с преговори, е компетентен българският съд. Тази уговорка
не може да бъде приета като пророгация на компетентостта по чл.25 от
Регламента, според който „ако страните, независимо от местоживеенето им, са
се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за
разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да
възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези
съдилища имат компетентност….“, доколкото в чл.25, §4 е посочено, че
„споразумения …, с които се предоставя компетентност, нямат правно
действие, ако противоречат на членове 15, 19 или 23….“
Съгласно чл.19 от Регламента разпоредбите на настоящия раздел могат
да се дерогират само със споразумение 1) което е сключено след възникването
на спора; или 2) което допуска потребителят да предяви иск в съдилища,
различни от тези, посочени в този раздел; или 3) което е сключено между
потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на
сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в
една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на
съдилищата на тази държава членка, при условие че това споразумение не
противоречи на правото на тази държава членка.
В същия смисъл е и националната уредба – чл.117, ал.3 ГПК, според който
договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове
поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.
В случая не е налице нито една от посочените три хипотези, поради което
цитираната уговорка на т.39 от договор за банков кредит с № 51КР-АА-
1833/08.12.2006г не представлява споразумение относно компетентността на
българския съд по смисъла на чл.19 от Регламента.
Относно възражението на ищеца, че Република Ирландия не е член на
Европейския съюз и в настоящия случай не се прилага РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
1215/2012, а чл.4, ал.1,т.2 КМЧП, следва да се посочи, че е общоизвестен
факт, че Република Ирландия е различна държава от Северна Ирландия,
3
последната част от Великобритания, която не е член на ЕС от 01.02.2020г.
Република Ирландия и към настоящия момент е член на ЕС и съответно в
случая е приложим именно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е международно компетентен
да разгледа настоящия спор, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1616/2022г. по описа на СГС, 9
състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4