№ 8
гр. Свиленград, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100690 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. Н. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ************, с адрес за призоваване: гр.Свиленград, ул. „Г.
Скрижовски“ № 10 – чрез адв. Г. Е., срещу „ИНДУСТРИАЛНИ ТЕРЕНИ И СКЛАДОВЕ”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, п.к. 2227, общ.
Божурище, обл. София, ж.к. „Индустриален парк София - Божурище, бул. /ул. „Васил
Петров“ №8, представлявано от Айсехел Хайредин Руфи-Хюсмен, с която е предявен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищцата иска от съда да осъди ответника да й плати сумата 9511,04 лв.,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното й уволнение, за
периода от 01.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба в съда - 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника – работодател, по
силата на което е заемала длъжността „Ръководител база“. Със Заповед № 002/ 29.12.2021 г.
трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. С
Решение № 103/29.06.2022г. по гр. д. №133/2022 г. по описа на Pайонен съд - Свиленград,
влязло в законни сила на 10.10.2022 г., съдът признал за незаконно и отменил уволнението
на ищцата от ответното дружество, възстановил я на длъжността „Ръководител база“ и
осъдил работодателя да й заплати сумата 4527,90 лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 28.02.2022 г. до
окончателното й изплащане. В резултат на уволнението, ищцата останала без работа през
целия 6 - месечен период по чл.225, ал.1 от КТ - в периода от 01.01.2022г до 01.07.2022 г.,
като съдебно присъденото й обезщетение било до 28.02.2022г. За останалата част от периода
до пълните 6 месеца, през които останала без работа поради незаконното й уволнение, на
ищцата не било присъдено и изплатено обезщетение. За месеца, предхождащ уволнението -
м.11.2021г., ищцата получила възнаграждение в размер на 2269,64 лв., включващо основно
трудово възнаграждение в размер на 2216,45 лв. и допълнителното възнаграждение за
професионален опит в размер на 53,19 лв. Затова, ищцата счита, че за процесния период
1
ответникът й дължи обезщетение в размер на 9511,04 лв.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да уважи иска и да й присъди разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Ответникът не спори, че ищцата е работила по трудов
договор при ответника, на длъжността и в периода, посочен в исковата молба, както и, че
трудовото правоотношение е прекратено с посочената заповед. Не спори и за това, че с
влязло в сила на 10.10.2022г. съдебно решение, уволнението на ищцата е отменено, същата е
възстановена на работа и в нейна полза е присъдено обезщетение за 2 месеца, а именно за
месец януари и февруари 2022г. Не спори също, че през процесния период ищцата е била
без работа. Ответникът твърди, че след влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №
133/2022г. на Pайонен съд - Свиленград, изплатил на ищцата в цялост присъденото й
обезщетение за месеците януари и февруари 2022г. Ищцата не се явила при работодателя да
заеме работата в определения за това двуседмичен срок и на 10.11.2022г. трудовото й
правоотношение било отново прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, със заповед
от същата дата. До получаването на настоящия иск ответникът нямал информация за
съществуващи или възникнали други трудови правоотношения на ищцата през този период.
След като вече от подадения иск получил необходимата информация, ответникът приемал,
че задължение в посочения от ищцата размер е възникнало в нейна полза към датата на
завеждане на предявения иск и същото вече й е изплатено от ответника. Независимо от
гореизложеното, ответникът оспорвал исковата претенция като неоснователна, поради
пълното и точно изпълнение на претендираните от ищеца вземания в срока за отговор по
чл.131 от ГПК. Твърди, че с платежно нареждане от 09.11.2022г. заплатил по банкова сметка
на ищцата сумата 8612,78 лв., от която сума 8559,94 лв. - главница, и 52,84 лв. - мораторна
лихва, а с платежно нареждане от 18.11.2022г. превел сумата 1403,89 лв., от която 951,10 лв.
- данък върху дохода, удържан и внесен върху претендираната по настоящото производство
от ищцата сума от 9511,04 лв., и 452,79 лв. - данък върху дохода, удържан и внесен върху
обезщетението от 4527,90 лв., присъденото с Решение №103/29.0б.2022г., постановено по
гр.д. №133/2022г. на PC - Свиленград обезщетение. Размерът на дължимата за плащане
главница бил определен при условията на чл.272, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.42, ал.5 от ЗДДФЛ,
като работодателят изпълнил задължението си да удържи размера на дължимия данък, а
именно 10% от претендираната от ищцата сума 9511,04 лв. (брутното възнаграждение на
ищцата за процесния период), равняващ се на 951,10 лева. Ето защо, дължима и съответно
заплатена на ищцата била сумата 8612,78 лв., от която сумата 8559,94 лв. - главница след
удържане на дължимия данък върху дохода, и сумата 52,84 лв. - мораторна лихва върху
цялата претендирана от ищцата сума.
Предвид изложеното, ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен поради погасяване на исковата претенция в пълен размер. Ответникът
възразява и по претенцията на ищцата за разноски по настоящото произродство, която счита
за неоснователна, тъй като с поведението си не дал повод за завеждане на делото. Затова
счита, че е налице основанието по чл.78, ал.2 от ГПК и разноските следва да бъдат
възложени върху ищеца. Евентуално, на основание чл.78, ал.5 от ГПК ответникът възразява
относно размера на разноските на ищцата и моли същия да бъде намален поради
прекомерност. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски
съгласно приложен списък.
С писмено становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно
заседание, ищцата признава, че след подаване на исковата молба в съда – 21.10.2022г.
ответникът е погасил изцяло претендираните от нея суми, ведно със законната лихва до тази
дата. Заявава, че неразрешен оставал спора за разноските по делото, като в тази връзка
посочва, че ответникът й дължи разноски, тъй като същият, с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, доколкото такъв бил именно незаконното уволнение, извършено от
ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
2
доказателства, намери за установено следното:
По делото са прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника, като последно е заемала длъжността
„Ръководител база“; че трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № 002/
29.12.2021 г., а с Решение № 103/29.06.2022г. по гр. д. №133/2022 г. по описа на Pайонен
съд - Свиленград, влязло в законни сила на 10.10.2022 г., е било възстановено; че в 6 -
месечния период по чл. 225, ал.1 от КТ, т.е. в периода от 01.01.2022г до 01.07.2022 г.,
ищцата е била без работа.
Безспорно е също, а и от представените с отговора на исковата молба платежни
нареждания е видно, че на 09.11.2022г., т.е. след подаване на исковата молба в съда на
21.10.2022г., ответникът е превел по банкова сметка на ищцата сумата 8559,94 лв. –
обезщетение и сумата 52,84 лв. – лихва (изчислена с помощта на он-лайн калкулатор върху
претендираната от ищцата сума в размер на 9511,04 лв.). Впоследствие ответникът е превел
по сметка на ТД на НАП – гр. София сумата 1403,89 лв. – данък по ЗДФЛ, начислен върху
обезщение на А. М..
Така установеното води до извода, че предявеният иск е неоснователен, поради
погасяване на паричното задължение на ответника, вследствие на извършено от последния
плащане. Ето защо, искът следва да се отхвърли.
Спорен е въпросът за направените по делото разноски. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че последният не дължи разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като не бил дал повод за образуване на делото. Съдът счита, че макар
ответникът да е признал иска, то той е дал повод за образуване на делото, тъй като
основание за предявяване на иска е извършеното от ответника незаконно уволнение на
ищеца. Ето защо, не са налице комилативните предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, за да
бъде освободен ответника от заплащане на разноски и същите следва да се присъдят на
ищцата.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за намаляване поради
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Видно
от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022г.,
ищцата е заплатила на упълномощения по делото адвокат сумата 800 лв. – договорено
адвокатско възнаграждение, в брой. Платеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е
прекомерно и с оглед правната и фактическата сложност на делото, а и не надвишава
минимално определеното такова в размер на 805,55 лв., определно съобразно чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
към момента на плащането.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи държавната такса по делото съразмерно с уважената част от
иска, възлизаща на 380,44 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради погасяването му чрез плащане, предявения от А. Н. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ************, с адрес за призоваване: гр.Свиленград, ул.
„Г. Скрижовски“ № 10 – чрез адв. Г. Е., срещу „ИНДУСТРИАЛНИ ТЕРЕНИ И
СКЛАДОВЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище,
п.к. 2227, общ. Божурище, обл. София, ж.к. „Индустриален парк София - Божурище, бул. /ул.
„Васил Петров“ №8, представлявано от Айсехел Хайредин Руфи-Хюсмен, иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на сумата 9511,04 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради незаконното й уволнение, за периода от
3
01.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба в съда - 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛНИ ТЕРЕНИ И СКЛАДОВЕ” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, п.к. 2227, общ. Божурище, обл. София,
ж.к. „Индустриален парк София - Божурище, бул. /ул. „Васил Петров“ №8, представлявано
от Айсехел Хайредин Руфи-Хюсмен, да заплати на А. Н. М., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ************, сумата 800,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛНИ ТЕРЕНИ И СКЛАДОВЕ” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, п.к. 2227, общ. Божурище, обл. София,
ж.к. „Индустриален парк София - Божурище, бул. /ул. „Васил Петров“ №8, представлявано
от Айсехел Хайредин Руфи-Хюсмен, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
държавна такса по делото в размер на 380,44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4