РЕШЕНИЕ
№ 9804
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110164764 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. С. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за
сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 46633/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1098.56 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, бул. „В.“ № ...., ет. ...,
абонатен номер ....., за периода 01.07.2020г. - 30.04.2021г., както и сумата 7.28 лева за
извършено дялово разпределение за периода 01.06.2021г. - 31.07.2021г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2024г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 268.13 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 11.07.2024г.,
както и сумата 1.78 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.08.2021г. – 11.07.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.
София, бул. „В.“ № ...., ет. ...., абонатен номер ...., като ответника имал задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили.
Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал
задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния
период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане
на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата
– етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед
на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в
забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с
издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 46633/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника.
С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
по отношение на ответниците търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът М. С. Г. подава писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия като
собственик или ползвател на имота, за който се претендира стойността на услугите. Твърди,
че не е собственик и ползвател на този имот, а такъв е лицето И. Ст. Н., починал на
13.08.2021г. Заявява, че има учредено право на ползване върху друг имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, където живее. Релевира възражение, че вземанията са погасени по
давност. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 08.04.2025г. е допълнен проекта на доклад по делото с
оглед твърденията на ищеца, че сумата се претендира от ответника като потребител в
качеството на наследник на И. Н., имащ качеството на ползвател на топлоснабдения имот за
исковия период.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че е проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, бул. „В.“ № ...., блок
..., на което е взето решение за сключване на договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Извежда се, че ФДР е
сменила наименованието си на „Данувиус“ ЕООД, който е прекратил дейността си и като
негов универсален правоприемник е „Техем Сървисис“ ЕООД. Страните не спорят, че в
2
изпълнение на взетото решение е сключен между ЕС и „Топлофикация София“ ЕАД
договор. Обстоятелството, че дялово разпределение е извършвано от ищеца се установява и
от заключението на СТЕ. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение.
Извежда се от нотариален акт за право на собственост върху жилище, построено върху
държавно място от ЖСК от 08.10.1987г., че И. Ст. Н. и Г. И. Н. са придобили правото на
собственост върху апартамент № .... на втори етаж в сграда на ЖСК „А.т“ и ДСК-ПУ,
съставляващ блок ... в.з. „И. В.“, кв. ..., гр. София, който имот е идентичен с топлоснабдения
с оглед адреса му.
Установява се, че на 27.04.2001г. И. Ст. Н. и Г. И. Н. са се разпоредили с правото на
собственост върху топлоснабдения имот в полза на трето за спора лице, запазвайки си
пожизнено правото на ползване.
Впоследствие – на 20.09.2019г., Г. И. Н. се е отказала от учреденото и вещно право с
декларация, вписана в СВ с вх. рег. № ...., акт ...., том XI, дело № 46971.
Видно от акт за смърт и удостоверение за наследници, И. Ст. Н., вдовец, е починал на
13.08.2021г. и е оставил за свои наследници дъщеря си Г. И. Н.
Съгласно съдебно удостоверение на л. 26 от делото, издадено по гр.д. № 48757/2021г. на
СРС, Г. И. Н. се е отказала от наследството, оставено от покойния и баща И. Ст. Н.
След вписания отказ от наследство и според приетото удостоверение за родствени
връзки, призован към наследяване на покойния И. Ст. Н. е сестра му – ответника М. С. Г..
С оглед искането на ищеца е открито производство по чл. 51 ЗН с отправяне на указания
към ответника да заяви писмено или устно пред съда дали приема или се отказва от
наследството на И. Ст. Н. с ЕГН: **********, починал на 13.08.2021 г.
В открито съдебно заседание на 13.05.2025г. от ответника е постъпило заявление,
подадено от него лично, в което сочи, че се отказва от оставеното наследството на И. Ст. Н.
с ЕГН: **********, починал на 13.08.2021 г. и моли отказът му да се впише в особената
книга на съда.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД и е съгласно
3
нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за топлинна енергия, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за
отопление се ползва от абоната с 2 броя отоплителни тела с разпределители на ТЕ с
дистанционен отчет. ТЕ за БГВ е по данни от 2 броя водомера, дистанционно отчетен, като
данните са съобразени с тези от общ водомер и преизчислени за процесния период по т.5.2.
от Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно
зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост
от пълния отопляем обем – 204 куб.м., и този на ЕС – 9803 куб. м. Отговорено е, че размерът
на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 990.67 лева, от които
812.02 лева за отопление и за сградна инсталация и 178.65 лева за битово горещо
водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза
на 1080.75 лева – главница ТЕ за отопление, сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
4
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претенцията си на довода, че ответника има качеството на потребител
на топлинна енергия за процесния период като наследник на И. Ненчев, имащ качеството на
ползвател на топлоснабдения имот за исковия период.
Представените по делото доказателства дават основание да се приеме, че към исковия
период – м.07.2020 до м.04.2021г. И. Н. е бил ползвател на имота по силата на учредено му
вещно право на ползване, което се е погасило с неговата смърт, но едва след исковия период
– през м.08.2021г. След смъртта на ползвателя И. Н. задължението остава да тежи върху
неговите наследници – тези от първи ред се явяват призовани да наследят, който наследник
от първи ред в случая се явява дъщерята на покойния И. Н. – Г. Н. Призования към
наследяване наследник обаче е релевирал отказ от наследството на покойния си баща, който
е вписан в особената книга на СРС, при което и съобразно текстът на чл. 53 ЗН, частта на
отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява
дяловете на останалите наследници. В този случай и при липса на наследници от същия ред,
призован към наследяване се явява ответника, имащ качеството на наследник от трети ред
на покойния И. Н. Макар да притежава качеството на наследник, ерго да остава задължен за
вземането на наследодателя си за стойността на доставената в имота топлинна енергия,
5
който имот се е ползвал от наследодателя, то искът срещу ответника следва да се отхвърли.
В хода на производството и с оглед въведените възражения, касаещи оспорване на
качеството му на потребител, ищецът е поискал открИ.е на производство по чл. 51 ЗН, което
е сторено от настоящия съдебен състав с оправянето на указания към ответника да заяви до
посочен срок писмено или устно пред съда дали приема или се отказва от наследството на
И. Ст. Н. с ЕГН: **********, починал на 13.08.2021 г. В предоставения срок - открито
съдебно заседание на 13.05.2025г., от ответника е постъпило заявление, подписано от него
лично и представено в откритото съдебно заседание от неговия процесуален представител, в
което сочи, че се отказва от оставеното наследството на И. Ст. Н. с ЕГН: **********,
починал на 13.08.2021 г. и моли отказът му да се впише в особената книга на съда.
Направеният отказ е своевременно заявен и след като не е оспорен, то съдебният състав
приема, че ответникът М. С. Г. няма качеството на наследник на покойния И. Ст. Н. с ЕГН:
**********, починал на 13.08.2021 г., ерго не се явява задължена за стойността на
доставената за процесния имот и период топлинна енергия с оглед ползването на имота от
И. Ст. Н. по валидно учредено вещно право на ползване.
При липса на една от предпоставките за уважаване на исковете, съдът намира, че няма
необходимост да се произнася по останалите, както и по възражението за погасяване на
вземането по давност.
С оглед направения отказ от наследство по открито производство по чл. 51 ЗН в
настоящия процес и искането на ответника, с решението следва да се разпореди вписване на
направения отказ от наследство на М. С. Г., оставено от покойния и брат И. Ст. Н. с ЕГН:
**********, починал на 13.08.2021 г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът М. С. Г. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство в размер
на 516.00 лева с ДДС, за плащането на които има доказателства. По отношение на техния
размер, съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност от този тип дела, могло е да протече в едно открито съдебно заседание, поради
което и като взе предвид, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер,
придържащ се към ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, намира, че то не следва да бъде
намалено по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разноски за заповедното производство не са претендирани, а и няма доказателства да са
платени такива, тъй като възражението е подадено лично от ответника М. Г., поради което и
не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
6
РЕШИ:
ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 51 ЗН, в книгата на Софийския районен съд за
приемане и отказ от наследство, че М. С. Г., ЕГН **********, е заявила ОТКАЗ ОТ
НАСЛЕДСТВОТО на починалия си на 13.08.2021 г. брат И. Ст. Н., с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на деловодителя, водещ книгата за вписване на приемане и отказ от
наследство заверен препис от решението по делото ЗА ВПИСВАНЕ в книгата на Софийския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. С. Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ...., вх. ..., ап. ....,
обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46633/2024г. по
описа на СРС, 55-ти състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1098.56 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, бул. „В.“ № ....,
ет. ..., абонатен номер ....., за периода 01.07.2020г. - 30.04.2021г., както и сумата
7.28 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.06.2021г. -
31.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.07.2024г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 268.13 лева - лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
11.07.2024г., както и сумата 1.78 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2021г. – 11.07.2024г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........, да заплати на М. С. Г., ЕГН
**********, сумата 516.00 лева– направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която се отхвърлят предявените искове, подлежи на
обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. В останалата част, решението не подлежи н аобжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7