Р Е Ш Е Н И Е
03.2021., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Варна, двадесет и втори състав в открито съдебно заседание,
проведено на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното адм.д. № 337 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 26 и сл. от Закона за гарантиране вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано
е по жалба на Л.С.С.,***, чрез адв. И., против Разпореждане №4506-40-18 от
14.01.2021 г. на Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите", с което на основание чл.26 ал.3 от Закона за гарантиране
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/
във вр. чл. 10 ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците
и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/е отказано на С. изплащане на
гарантирано вземане.
Жалбоподателката
поддържа, че оспорения акт е издаден при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че разпореждането е постановено при непълнота на
доказателства и липса на активност от страна на административния орган.
Работодателя е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на
вписване на решението за несъстоятелност и реда за получаване на гарантирани
вземания по ЗГВРСНР, за което С. не е уведомена. Работодателя не е изпълнил задължението си по
чл. 4 ал.2 и 2 от НРНИРСОИГВНР, не е изготвил Справка по образец за броя и
размера на неизплатените възнаграждения и обезщетения. С. не е наясно дали е
подадена декларация по чл. 5 ал.2 от Наредбата, но вероятно това е така,
предвид изнесените в отказа данни, че поисканите данни по чл. 5 ал.2 не са
предоставени на проверяващите от НОИ в хода на извършена проверка.
Гарантираното вземане се отпуска, чрез подаване на заявление-декларация, като
за невярно деклариране е предвидена наказателна отговорност. В случая липсват
каквито и да е документи предоставени от работодателя, а отказа е обоснован с
липса на представени документи от страна на С.. Работодателя не е изпълнил
задълженията си, което рефлектира върху правната сфера на жалбоподателката. В т.д. № 512/2020 г. по описа на ВОС, по
което работодателя "***** ********" ЕООД е обявен в несъстоятелност
са налице доказателства, че дружеството не е заплатило трудовите възнаграждения
на 87% от работниците и служителите си, най-малко до м.08.2019 г. Това е видно
и от факта, че производството по несъстоятелност е инициирано от Инспекция на
труда, поради неплащане на трудови възнаграждения. При проверка в Инспекция по
труда също биха били открити документи относно неизплатените възнаграждения на С..
Това налага извод, че при коректно и акуратно извършена проверка от страна на
ТП на НОИ биха били открити нужните доказателства, а именно, че за последните
два месеца от работата на жалбоподателката в обявеното в несъстоятелност
дружество не е получавала възнаграждение. Моли да се отмени постановения отказ
и да бъде постановено изплащане на дължимото вземане, в алтернативност поддържа
да се отмени акта и да се върне на административния орган за ново произнасяне.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата и моли да
се уважи.
Ответникът
по жалбата - Директорът на фонд „ГВРС“ , чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита, че акта е постановен при спазване на процесуалните
правила и материалния закон.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията
си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
На 1.09.2020 г. е депозирано заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане по ЗГВРСНР от Л.С., в което е декларирано, че е работила в
"***** ********" ЕООД, от 1.06.2019 г. на длъжност администратор в
хотел, като трудовото и правоотношение било прекратено на 1.10.2019 г. Към
заявлението е приложено и удостоверение за банкова сметка ***.
Видно
от решение на ВОС, постановено по т.д. № 512/2020 г. производството е образувано от ИА "Главна инспекция по
труда " гр. София, за откриване производство по несъстоятелност на "*****
********" ЕООД. В самото решение е отразено, че е установено наличие на
задължение към персонал - неизплатени
заплати по ведомост за м. август 2019 г. които възлизат на 16 935.40 лв. към 31
лица, заети по трудово правоотношение. С решението е обявена
неплатежоспособността на дружеството с начална дата 23.06.2019 г. и е открито
производство по несъстоятелност. От мотивите на съдебния акт е видно, че в хода
на съдебното производство са представени счетоводни документи, въз основа на
които в.л. е преценило, че са налице неизплатени заплати на работници, вкл. за
м.08.2019 г.
Изготвено
е задължително предписание от 23.09.2020 г. до "***** ********" ЕООД,
с което са изискани съдебно решение за откриване на производство по
несъстоятелност, удостоверение за актуално състояние, копие от обявата по чл. 3
от НРНИРСОИГВНР, ГФО за 2019 г., първични счетоводни документи, поименни
справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения,
декларация за осъществяване на дейност най-малко 12 м. преди началната дата на
неплатежоспособност, списък на лицата по чл. 7 от ЗГВРСНР, справка за изплатени
частично трудови възнаграждения, ведомости за заплати, досиета на наети лица,
дневник за издадени болнични листи.
На 23.09.2020 г. е изготвено писмо до управителя на "******" АД, с което му е изпратено
задължително предписание от 23.09.2020 г. Приложено е известие за доставяне,
получено на 25.09.2020 г. от Н. - представляващ дружеството. Предписанието е изпратено и на адрес КК
"Чайка", хотел "*******", което е върнато в цялост - с отметка непотърсен.
На 30.10.2020 г. е изготвен констативен протокол № КВ-5-03-00833854, от
служители на ТП - Варна на НОИ, в който е посочено, че е извършена проверка във
връзка с постъпили 18 заявления-декларации за отпускане на гарантирано вземане
в периода м. август - м. септември 2020 г. и влязло в сила решение на ВОС. Издадена е заповед за извършване на проверка
за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя. Издадена е и заповед за извършване на ревизия по
разходите на ДОО за периода от вписване на "***** ********" ЕООД в ТР
до 4.08.2020 г. При извършена справка в регистъра е установено, че дружеството е вписано в ТР със седалище
гр. София и управител Л. В.. На 14.11.2017 г. дружеството е преобразувано в ЕООД, със седалище гр.
Варна, КК "Чайка", хотел "*******". Съгласно Решение на ВОС №
260159/4.08.2020 г. производството е по реда на чл. 625 от КТ и е образувано по
молба на ИА "Главна инспекция по труда", за откриване на производство
по несъстоятелност. Съгласно протокол № ПР1930225/16.10.2019 г. 87% от служителите
в дружеството са с неизплатени трудови възнаграждения за м.08.2019 г. В жалба
от 3.09.2020 г., депозирана от С. се сочи, че не и е изплатено трудово
възнаграждение за м.08, 09.2019 г. Съгласно справка "Трудови
договори" към 1.08.2019 г. в дружеството има 32 броя лица с непрекратени
трудови правоотношения. Последно прекратените трудови договори са с дата
28.10.2019 г. - 6 бр. На 23.09.2020 г. са издадени задължителни предписания,
изпратени до седалището на "***** ********" ЕООД - в несъстоятелност
и до едноличния собственик на капитала на дружеството "********" АД, като са изискани представяне на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност,
удостоверение за актуално състояние, копие от обявата по чл. 3 от НРНИРСОПГВНР,
годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. ГФО, първични
счетоводни документи удостоверяващи най-малко 12 месечно осъществяване на
дейност при началната дата на неплатежоспособността 23.06.2019 г.,
удостоверения от банки за финансова активност, справка до кога са изплатени
трудовите възнаграждения, счетоводни документи. Изисканите документи не са
представени. На 24.09.2020 г. е
извършена проверка по седалище на дружеството, гр. Варна, КК "Чайка-3",
хотел "*******", установено е, че хотела не работи. Проведен е телефонен разговор с
главния счетоводител, който заявил, че е предал всички ведомости и счетоводни
документи на бившия управител. Изискано
от ИА "Инспекция по труда" представяне на копие от протокол за
извършена проверка и събраните в хода документи. На 30.09.2020 г. е
предоставена информация от ИА "Инспекция по труда" - протокол за
проверка от 16.10.2019 г., графици за работа за м.08.2019 г., отчетна форма за
работа за м.08.2019 г., ведомост за м.08.2019 г., 4 бр. копия на разходни ордери
за изплатени работни заплати за м.08.2019 г. на А. К., С. К., Р. Х. и С. Е.. На 2.10.2019 г. главния счетоводител на
"***** ********" ЕООД е представил копия на разплащателни ведомости
за м.08, 09, 10.2019 г., в които липсват положени подписи на осигурените лица,
на управителя на дружеството и печат. Представени са разпечатки от счетоводен
програмен продукт без положени подписи и печати, на справките от аналитичен и
хронологичен регистър на сметка каса за м.08.2019 г. , аналитичен регистър от
сметка банка за м.08.2019 г., копия от РКО без заверка за извършени плащания на
аванс и изплатени заплати за м.07.2019 г., през м.08.2019 г., справка разход
каса за м.08.2019 г., аналитичен регистър на сметка банка за м.09.2019 г., от
които е констатирано, че има изплатени заплати. представени са копия от РКО от
м.09.2019 г., от които се установява, че на 7 лица са изплатени заплати за
м.08.2019 г., а 10 лица са получили аванси за м.08.2019 г. Аналитичния регистър
от сметка банка за м.10.2019 г. е с последно движение на 17.10.2019 г., без
извършени плащания на персонала. Констатирано е разминаване от представените
РКО, в които на 2 лица са изплатени авансови плащания за м.08.2019 г., които
надвишават брутните им месечни възнаграждения. Друга счетоводна документация не
е представена. "***** ********"
ЕООД има публикуван ГФО за 2018 г., съгласно който дружеството е с печалба в
размер на 61 935.48 лв. За 2019 г. няма публикуван ГФО. Налице е подадена
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., като не е подавана такава за 2019
г. При тези установявания е посочено, че
поради непредставяне на изискуемата за проверка счетоводна документация,
поименни справки за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения и остатъци за плащане, не може да бъде извършена проверка,
установяваща размера на неизплатените възнаграждения и остатъци.
Съгласно
представена справка от НОИ - регистър на трудовите договори, за осигурителя
"***** ********" ЕООД е видно, че се съдържат данни, че Л.С. е
сключила трудов договор на 28.05.2019 г., който е прекратен на 1.10.2019 г.
Приложена е ведомост за м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г.
неподписана от управител и гл. счетоводител, съгласно която Л.С. е с основна
заплата 560 лв., с начислени ДД, ДЗПО, ЗО и др.
Приложена
е справка 8Б - данни от Регистър на осигурените лица за 2019 г. за С., видно от
която за жалбоподателката са подавани декларации, които са въведени в системата
и експортирани от НАП към НОИ.
По
делото са представени и множество от заявления-декларации за други лица
работили в "***** ********" ЕООД, ведно с справки от Регистъра на
осигурените лица за 2019 г.
Към
преписката са приложени и разчетно-платежна ведомост за м.08.2019 г.,
аналитичен регистър, сметка *** каса в левове, хронологичен регистър за м.08.2019 г., аналитичен регистър
сметка ***** за м.08.2019 г., РКО от 2018
г., издадени на Г. С., Г. В., Б. К., Н. П. - 2 бр. , Р. Г. - 3 бр. М. Г., В.В., М., И. И. - 2 бр. , Т. И., С. А., А. М., Д. К. 2 бр., Й. Г. - 2 бр., К. М., М. Д., И. И., З. И. 2 бр., З. П. 2 бр., Ц. Д., А. М., Б. К. - 2 бр., В. В., В. Н., Г. В., Г. С.,
К. М. 2 бр., Р. Х., С. И., С. Е., Х. Ж., Ц. Н. - 2 бр., Ц. И.. Така представените документи са подписани от гл. счетоводител на
дружеството. Приложен е и РКО за м.07.2019 г. за сумата от 702.61 лв. заплатена
на Л.С..
Представени
са РКО за м.09.2019 г. издадени на Л.С., М. Г., Й. Г., В. Н., Г. С., К. М., Б. К., Г. В., Н. П., П. Г., В. Ж., И. И., Р. Х., С. Е., Ц. И., Й. Г., , А. К.. Приложена е разчетно-платежна ведомост
за м.09.2019 г., подписана от главен счетоводител, оборотни ведомости,
аналитичен регистър - неподписани.
На
14.01.2021 г. е издадено разпореждане № 4506-40-18 от Директора на фонд
"ГВРС", с което на осн. чл. 26 ал.3 от ЗГВРСНР, вр. чл. 10 ал.1 от
НРНИРСОИГВНР е отказано изплащане на гарантирано вземане. Като мотиви за отказа е посочено, че на
"***** ********" ЕООД са издадени задължителни предписания, като са
изискани редица документи, които не са представени. Поради непредставянето им,
не може да бъде извършена проверка, установяваща размера на неизплатените
възнаграждения или остатъци за изплащане.
Посочено е, че начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ се удостоверяват с официален документ - справка за размера
на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ, приложение №1 към чл. 4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР. Л.С.
не е представила справка от работодателя за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, която е задължителна и без която не може
да се удостовери наличието на такива. Доказателства за това не могат да бъдат
извлечени от наличните данни в НОИ, тъй като те
съдържат информация за осигурителния доход, броя на отработените дни, но
не дават отговор на въпроса - начислени ли са и неизплатени ли са трудовите възнаграждения
и парични обезщетения, дължими от работодателя. Отделно от това е посочено, че
по делото не е представено влязло в сила съдебно решение, с което работодателя
е осъден да заплати трудово възнаграждение или обезщетение на С.. Поради
изложеното не може да се извърши проверка на работодателя и да бъде направена
преценка на правото на гарантирано вземане на жалбоподателката.
По делото е представено и удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП
Варна, видно от което С. е осигурявана за м.06, 07, 08, 09 2019 г., с осигурител
"***** ********" ЕООД, в
справката е посочен осигурителния доход и начисления по месеци облагаем доход.
Представен е и трудов договор от 28.05.2019 г., съгласно който С. е наета по
трудов договор, с работно място Златни пясъци, рецепционист в хотел. Със
споразумение № 064 от 1.10.2019 г. трудовия договор е прекратен по взаимно
съгласие.
По искова молба от Л.С. срещу
"***** ********" ЕООД е образувано гр.д. № 103381/2021 г. по описа на
ВРС.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентния за това орган, съгласно чл. 26 ал.3 от
ЗГВРСНР - Директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите". Обективирано е в изискуемата писмена форма.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и
служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължимо по
индивидуални и колективни трудови договори, парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт.
Нормата на чл. 4 ал.1 и 2 от ЗГВРСНР определя лицата, които могат да
ползват права - работници и служители, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя, по чл. 2
-ФЛ и ЮЛ, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност по реда на ТР, независимо от срока му и
от продължителността на работното време, при условие, че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
В НРНИРСОИГВНР е уреден редът и начинът за информиране на работниците
и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Глава ІІ от
посочена Наредба сочи, че в 14 дневен срок от вписване на съдебното решение при
несъстоятелност, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите
си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по
ЗГВРСНР. Информирането се извършва по два начина, в зависимост от това дали
трудовото правоотношение е прекратено или не.
В срок от 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в ТР
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно
приложение № 1. Справката се изготвя в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и
за работодателя. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва
лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.
Наредбата предвижда и извършване на проверка от страна на контролните органи на
НОИ, по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. В чл. 6 от Наредбата е предвидена възможност
работниците и служителите да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат
възражение.
В случая по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че
работодателят е изпълнил процедурата посочена в НРНИРСОИГВНР, нито е информирал
работниците за правата им по ЗГВРСНР, нито са издадени справки съгласно
приложение №1. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че
от работници в дружеството са подадени жалби и сигнали до ИА "Главна
инспекция по труда ", което е наложило извършване на проверки, при които
са дадени задължителни предписания за изплащане на трудови възнаграждения на работници,
съставени са и АУАН. В последствие
именно ИА "Главна инспекция по
труда " е депозирала и молба пред ВОС за обявяване несъстоятелността на
дружеството "***** ********" ЕООД. От приложените справки е видно, че
Д. Б. още при извършване на проверките от ДИТ - Варна - м.11.2019 г. е депозирал
молба да бъде освободен от длъжността управител на "***** ********"
ЕООД, а представляващ дружеството не е намерен на вписания в ТР адрес на
управление.
Не е спорно между страните, че с Решение на ВОС, постановено по дело по т.д. № 512/2020
г № 288/2019г. е обявена неплатежоспособността на работодателя „***** ********“
ЕООД. От представените трудов договор и споразумение за прекратяването му е
видно, че жалбоподателката е била в трудови правоотношения с дружеството от
1.06.2019 г. до 1.10.2019 г., когато правоотношението е било прекратено,
по взаимно съгласие на страните. По изложените доводи се налага извода, че
са налице част от предпоставките визирани в чл.4 от ЗГВРСНР.
Жалбоподателката е депозирала заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане. Съгласно чл. 8 от Наредбата към заявлението-декларация се
прилагат справката по чл. 4 и възражението по чл. 6, ако има такова. С. не е приложила изискуемата справка по чл.
4, а и липсват данни такава да е изготвена от работодателя. Съгласно чл. 8 ал.3
от Наредбата при приемането на заявлението-декларация с нередовности или
липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в тридневен срок и му дава
необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Ако в
седмодневен срок от уведомяването нередовностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ
прави съответната преценка въз основа на наличните документи.
По делото не са представени доказателства, че на заявителката са дадени
указания да представи допълнителни документи, съгласно изискванията на
Наредбата, но въпреки това ответника е мотивирал отказа си с факта, че от С. не
са представени такива доказателства. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила. Единствено е представено писмо от 2.11.2020 г., с което
жалбоподателката е уведомена, че не са представени всички необходими счетоводни
документи, но това е сторено 11 дни след издаване на КП №
КВ-05-03-0883354/30.10.20120 г., т.е. след приключване на проверката от ТП на
НОИ.
Отказът
на административния орган, за отпускане на гарантираното вземане, е обоснован с
невъзможност за извършване на проверка от контролните органи на НОИ, поради
факта, че не е намерен представляващия дружеството, както и че не са
представени изискуемите документи за извършване на проверка. Следва да се
посочи, че съгласно нормата на чл. 9 от Наредбата ТП на НОИ разглежда подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с
данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от
Регистър "Трудови договори", като въз основа на преценката изготвя
проект за разпореждане, което не е сторено.
Съдът
намира, че оспорения акт е постановен в нарушение
на изискванията на чл.35 АПК, тъй като не са изяснени всички факти и
обстоятелства релевантни за случая.
По този начин административният орган е нарушил основният принцип по чл. 9
ал.2 АПК да се събират всички необходими доказателства, независимо дали има
искане от страните за това.
Административният
орган не е изложил съображения по какъв начин невъзможността да се извърши
проверка по определен нормативен ред отнема правото на заявителката да и бъде
изплатено гарантирано вземане, още повече, че задължение на юридическото лице в
несъстоятелност, а не на неговите работници и служители, е да предостави своя
архив, ведомости и книжа пред НОИ. Неизпълнението на това задължение не следва
да бъде вменено в тежест на трети правоимащи лица, каквито са неговите
работници и служители. В административното производство по издаване на
разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия отказ,
законодателят е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните
доказателства. Не без значение е и факта, че в хода на производството по несъстоятелност
са изготвени експертизи, при които е установено, че "***** ********"
ЕООД има задължения към персонал в размер на 16 953.40 лв. към 31 лица, което е
установено от представени ведомости, което е индиция, че са налице начислени
трудови възнаграждения за м.08.2019 г. от страна на работодателя. Тези факти не
са обсъдени от административния орган при постановяване на оспорения акт, не са
обсъдени и представените Регистъра на осигурените лица и от Регистър
"Трудови договори", в които фигурира жалбоподателката. В констативния протокол съставен от служители
на ТП НОИ - Варна е посочено, че е налице разминаване, т.к. е установено, че на
7 лица са изплатени заплати за м.08.2019 г., а 10 лица са получили аванси.
Констатирани са разминавания в РКО, като на 2 лица са извършени авансови
плащания за м.08.2019 г., които надвишават брутните им заплати, липсва
посочване кои са тези лица. От приложените по делото РКО е видно, че е налице
само един, по който С. е получила плащане, като е отразено, че то е за м.07.2019
г. за сумата от 702.61 лв.
В
случая отказа е мотивиран не с липсата на условията посочени в закона, а поради
липса на документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на
заявителя. Доказването в административния процес е
дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти.
Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което
да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху
правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя
по чл.4 ЗГВРСНР.
Другия
довод на ответника за постановяване на отказ е, че не е представено влязло в
сила съдебно решение, с което работодателят е осъден да заплати трудово
възнаграждение на С.. Съдът не споделя този довод, тъй като за да е
налице право на гарантирано вземане, следва да са налице предпоставките на чл.
3 и чл. 4 от ЗГВРСНР, а не наличие на влязло в сила съдебно решение.
По
изложените доводи, съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора на
фонд „ГВРС“ – София е неправилно, постановено в нарушение на материалните и
процесуалните разпоредби и като такова следва да бъде отменено. Доколкото
естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да
се изпрати като преписка на Директора на фонд „ГВРС“ – София за ново
произнасяне по заявлението на С., при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
При
новото разглеждане на преписката административният орган следва да изпълни
задълженията си съгласно НРНИРСОИГВНР, да изиска необходимите документи от С.,
ако не са налице такива да извърши анализ
на данните находящи се в НАП/ НОИ за подавани декларации от страна на
осигурителя, да изиска и извърши анализ на всички събрани в хода на
производството по несъстоятелността доказателства, касаещи начислени, но
неизплатени вземания на жалбоподателката, вкл. РКО, ведомости и др., при
необходимост да спре производството в хипотезата на чл.26 ал.2 т.2 ЗГВРСНР, ако
са налице основания за това, след което да формира извод за наличието или не на
документи, доказващи начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на
жалбоподателката.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Л.С.С.,***, Разпореждане №4506-40-18 от 14.01.2021 г.. на Директор на
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на
основание чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР във вр. чл. 10 ал.1 от НРНИРСОИГВНР е отказано
на С. изплащане на гарантирано вземане.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Директор на фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен
акт по заявление с вх. № 4502-03-16/1.09.2020 г. депозирано от Л.С.С.,***, съобразно
даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на
закона.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: