Решение по дело №65423/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17397
Дата: 29 септември 2024 г. (в сила от 29 септември 2024 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20231110165423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17397
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110165423 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена
от Х. М. Патер-Панчарова срещу М. К. П., съпруг на молителката.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както
следва: на 27.11.2023 г. около 7:30 часа в жилище, находящо се в гр. София, , в присъствието
на трите деца, ответникът блъснал няколко пъти молителката Х. М. П. и я стиснал за главата;
на 28.11.2023 г. около 21:30 часа в жилище, находящо се в гр. София, в присъствието на
трите деца, ответникът блъснал няколко пъти молителката Х. М. П., след което я стиснал за
врата, ударил я по главата, както и й я заплашил, че ще я размаже, посягайки й с юмрук,
съборил малолетното дете Г. М. П. на земята, опитал се да разкъса пуловера на молителката
Х. М. П., разкъсал портмонето на последната и унищожил нейната лична карта, след което
залял с бира малолетното дете Н. М. П., родена 30.07.2019 г. След тези действия майката и
трите деца напуснали жилището, а ответникът останал в апартамента, като за времето до
13:00 часа на следващия ден /29.11.2023 г./ ответникът счупил телевизора и няколко
парфюма на молителката Х. М. П., унищожил нейните диоптрични очила, както и нейната
козметика; на 29.11.2023 г. около 13:10 часа в жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, бл. 729, вх. „А“, ет. 7, ап. 24, ответникът обидил молителката Х. М. П., като я
нарекъл „боклук“.
Ответникът М. К. П. признава изложените от насрещната страна фактически
твърдения и изразява становище за основателността на подадената молба за защита от
домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от приетото като писмено доказателство удостоверение,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 20/20.03.2016 г. на длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Карлово, се установява, че страните са съпрузи,
поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо
молителката физическо насилие. Страните имат три родени от брака деца, а именно Г. М. П.,
ЕГН **********, Е. М. П., ЕГН ********** и Н. М. П., ЕГН **********, което
обстоятелство се установява от приложените по делото 3 бр. удостоверение за раждане,
находящи се на л. 20-22 от делото. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок
/съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023
г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 23 от делото/, в която подробно са
описани твърдените актове на насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство само когато по делото няма други събрани такива. При наличие на други
доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
/чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, а молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на
насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни
последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Катя Георгиева-Патер /майка на молителката, баба на пострадалите
малолетни деца/. Следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност
на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание
от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се
подкрепя и кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по
делото. Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини само по себе си не
обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са
негодни за установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя
необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността
на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви,
логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Макар
свидетелката да не се явява очевидец на актовете на домашно насилие, тя лично е възприела
физическото /следите от душене по врата/ и емоционалното състояние на молителката и
трите деца, непосредствено след действията на ответника, извършени на 28.11.2023 г.
2
Свидетелските показания кореспондират с приетото по делото като писмено
доказателство съдебномедицинско удостоверение № 1046/2023 г., издадено от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД /л. 5 от делото/. Видно от същото, молителката е получила следните
травматични увреждания: кръвонасядане на носа, кръвонасядания и охлузвания по
лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядания на шията, кръвонасядания на
десните рамо, мишница и предмишница и лява мишница, охлузвания на лявата гърба, които
са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциалното действие на такива
и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваното лице.

На следващо място, ответникът устно пред съда в проведеното по делото о.с.з.
признава, че е извършил твърдените актове на домашно насилие. Съгласно чл. 175 ГПК
признанието на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Макар да няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. В
случая то кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен материал,
включително и изготвения социален доклад.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна
и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 /по отношение и на трите пострадали лица/ и т. 3 ЗЗДН /само по
отношение на молителката Х. М. Патер-Панчарова/, като забраната на ответника да
доближава молителката следва да бъде на разстояние не по-малко от 200 метра и за срок от
6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита. Неизпълнението на
заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН
редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При
определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите
за пострадалите лица вредни последици и интензитета на засягане на личността.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, като с молбата от 08.12.2023 г. същата
своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични
по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 47 от
делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на
неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която
3
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение). Другата страна не е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК. В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 1200,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 30.11.2023 г. следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 367/30.11.2023 г.,
издадена по гр. дело № 65423/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу М. К. П., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Карлово, ул. "Земеделска" № 027, вх. А , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на
домашно насилие по отношение на Х. М. Патер-Панчарова, ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, бул. "Александър Стамболийски" № 154, вх. "Б", ет. ап. 3.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Карлово, ул. "Земеделска" № 027, вх. А , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на
домашно насилие по отношение на Г. М. П., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Карлово, ул. "Земеделска" № 027, вх. А , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на
домашно насилие по отношение на Е. М. П., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. К. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Карлово, ул. "Земеделска" № 027, вх. А , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на
домашно насилие по отношение на Н. М. П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на М. К. П., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра Х. М. Патер-Панчарова, ЕГН:
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. К. П., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
4
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН М. К. П., ЕГН: ********** глоба в размер на
300,00 лева.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН: ********** да заплати на Х. М. Патер-Панчарова, ЕГН:
**********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 1400,00 лева,
представляващи разноски по делото – адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5