РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Деян С. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян С. Вътов Гражданско дело №
20205330111496 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на М. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „К.“ № **, чрез адв. Е. И. от АК - П., против „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември" № 250, ****** от С. Л. Н. за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответника като погасени по давност следните суми: главница в размер на 663,88
(шестстотин шестдесет и три лева и 88 ст.) лева за периода от 09.01.2006г. до
01.08.2013 г., ведно със законна лихва, както и сумата от 16,90 лева държавна такса и
75 лева адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата
******* г. по ч.гр.д. № ****/***** г., XIII граждански състав на РС-Пловдив, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № **/*****. по описа на Д.М., рег.№
****, район на действие ****** - ******, което дело е присъединено към изп. дело №
***/***година по описа на *******.
В исковата молба и уточнението към нея от 18.09.2020 г., с което са
конкретизирани сумите, за които се твърди, че не се дължат, е изложено че ищцата е
наследник на П. А. А., спрямо когото е издаден изпълнителен лист по реда на
заповедното производство и са предприети изпълнителни действия от ответника.
Твърди се, че ищцата е придобила по наследство половината от задълженията на
покойния си баща, поради което и искът е предявен в размер на тези задължения.
Развити са подробни съображения, че сумите са погасени по давност, като е
акцентирано върху това, че процесните вземания са погасени с изтичането на
тригодишна давност считано от образуване на заповедното производство. Иска се
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Водоснабдяване и
1
канализация“ ЕООД, ЕИК ********, чрез юрк. Н., възразява за отхвърляне на
предявения иск, с развити съображения относно течението и прекъсването на
погасителната давност, с оглед предприетите изпълнителни действия.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявеният иск за процесуално допустим, като разгледана по същество исковата
претенция е неоснователна, по следните съображения:
Ключови за изхода на делото от правна страна са въпросите: с какъв срок се
погасяват по давност периодичните вземания, за които има издадена и влязла в сила
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, както и откога тече давностния срок.
Според разясненията на ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните и водоснабдителните дружества са периодични вземания, които се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б „в“
ЗЗД. Това правило обаче не се прилага за признатите по съдебен ред вземания, тъй
като според чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В разглежданата хипотеза между
страните не е налице спор, че процесното вземане е признато с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която, предвид липсата на подадено
възражение в срока по чл. 414 ГПК, е изпълнителен лист от****** г. по ч.гр.д. №
*****/***** г., XIII граждански състав на РС-Пловдив. Посоченото заповедното
производство е унищожено, но от приетата по делото справка се установява, че
заявлението е подадено на 04.09.2013 г., заповедта е издадена на **** г., а
разпореждането за издаване на изпълнителен лист датира от ******* г. Следователно
най-ранната дата, на която би могъл да изтече двуседмичният срок за подаване на
възражение, ако се приеме, че заповедта е връчена на длъжника в деня на издаването й,
е датата ******* г., т.е. стабилизирането на заповедта е настъпило най-рано на
24.09.2013г., с изтичане на срока за подаване на възражение. Това е така, тъй като
кредиторът не би могъл да се снабди с изпълнителен лист, ако срокът за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, който е две седмици според действащата към онзи момент
редакция на закона, не е изтекъл. Съдебните книжа по заповедното производство не се
съхраняват в служба „Архив“, защото е изтекъл срокът на съхранение на делото. Ето
защо и точната дата на изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК, респ.
стабилизирането на заповедта, не може да се определи по обективни причини, поради
което и следва да се изходи от най-ранната възможна такава, която е 24.09.2013 г.
Именно тази дата е най-отдалечена във времето, респ. и най-благоприятна за
длъжника. Съдът приема, че погасителната давност тече не от датата на подаване на
заявлението, а от датата на изтичане срока за подаване на възражение, като
давностният срок е пет, а не тригодишен.
Съображенията за горните изводи са следните:
Действително буквалният прочит на чл. 117, ал. 2 ЗЗД сочи на извод, че само за
установените със съдебно решение вземания, срокът на новата давност е всякога пет
години. Буквалното и стриктно тълкуване на закона обаче е неправилно, като следва да
се приложи историческото му тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид, че
Законът за задълженията и договорите е обнародван на 22 ноември 1950 г. и влиза в
сила на 1 януари 1951 г., като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е претърпяла едно-
2
единствено изменение от 1993 г., когато думите "освен за вземания срещу държавата и
държавните предприятия" се заличават, т.е. текстът на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изменян
съществено. Законът за задълженията и договорите обаче е приет малко преди
приемането на отменения ГПК от 1952 г., уреждащ за пръв път несъдебните
изпълнителни основания. Законът за задълженията и договорите е ориентиран към
разпоредбите на ГПК от 1952 г., а не към разпоредите на действащите преди началото
на петдесетте години на XX век граждански закони - Закона за гражданското
съдопроизводство (отм.), Закона за давността (отм.) и т.н. Гражданският процесуален
кодекс от 1952 г. не предвижда уредба на заповедното производство, поради което и
ЗЗД е нямало как да съдържа, а и не съдържа правило, което да приравнява влязлата в
сила заповед за изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, що се касае до
последиците на погасителната давност. Към този момент заповедното производство не
е имало легална законодателна уредба, а философията на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК от 1952 г., в сравнение със заповедното производство, е различна.
Длъжникът е могъл да се защити чрез отрицателен установителен иск, ако против него
е насочено изпълнение на погасено по давност вземане, или изобщо на вземане, което
длъжникът оспорва. Действащият ГПК за пръв път урежда заповедното производство
като своеобразна част от изпълнителния процес, с цялата условност на последното
твърдение. Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
спорно между страните по делото, като при безспорност на вземането, т.е. липса на
възражение по чл. 414 ГПК, кредиторът се снабдява със съдебно изпълнително
основание, какъвто характер е придаден на влязлата в сила заповед за изпълнение, по
аргумент от чл. 404, т. 1 ГПК. При влязла в сила заповед изпълнение, кредиторът не
може да предяви осъдителен иск за същото вземане, тъй като правният спор е
разрешен и искът би бил недопустим. При това положение, независимо от колебанията
в съдебната практика, дали влезлите в сила заповеди за изпълнение формират подобни
на силата на пресъдено нещо правни последици, едно е сигурно, те препятстват
възможността за преразглеждане на правния спор по исков ред. Ето защо и кредитор,
който разполага с влязла в сила заповед за изпълнение, не може да бъде поставен в
положение, което е по-обременително от това кредитор, разполагащ с влязло в сила
осъдително съдебно решение. Недопустим е иск, с който да се прекъсне давността, тъй
като влезлите в сила заповеди за изпълние водят до непререшаемост на правния спор.
А този, който не може да се защити по исков ред, не може да търпи негативни правни
последици, само поради това, че избрал да търси защита на вземането си по реда на
заповедното производство. С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
следва да се тълкува разширително, а не стриктно, в смисъл, че срокът на давността е
всякога пет години, за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно изпълнително
основание. Давността ще тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
установяваща вземането, като изтеклата преди това давност се прекъсва и започва да
тече нова давност. По мнение на съда именно този прочит на закона съответства на
процесуалната уредба на заповедното производство и последиците на влезлите в сила
заповеди за изпълнение. Срокът по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишен, не защото
вземането е признато с влязло в сила съдебно решение, а защото последиците на
влезлите в сила съдебни решения не позволят повторно разглеждане на правния спор.
Настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика, която е в обратен
смисъл, тъй като тя би довела до неоправдани правни последици. Не може да се
приеме за издържана тезата, че ако вземането бъде признато по реда на чл. 422 ГПК,
3
тъй като длъжникът е подал възражение, то ще се погасява с давността по чл. 117, ал. 2
ГПК считано от решението по установителния иск, а че ако длъжникът не възрази по
реда на чл. 414 ГПК, давността за вземането би била различна, тъй като вземането не
признато с влязло в сила съдебно решение, каквато е буквата на закона. Давността се
прекъсва или спира в зависимост от поведението на кредитора, а не на длъжника.
Искът по чл. 422 ГПК е допустим само при подадено от длъжника възражение. При
липса на възражение кредиторът постига същия правен резултат, който би постигнал
при уважен установителен иск. Ето защо и няма логика правните последици, що се
касае до давността, да са различни. Влязлата в сила заповед за изпълнение на
безспорно вземане има същите последици като влязлата в сила заповед за изпълнение
на спорно вземане, което е признато с влязло в сила съдебно решение. Споделя се по-
новата съдебна практика, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВСК, IVг.о., с което е прието по същество на правния спор, че когато
влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишната давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за равенство
между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила съдебни решения.
Следва да се подчертае, че с посочено решение е разгледан казус, при който заповедта
за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление, като иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК не е бил предявен.
В разглежданата хипотеза погасителната давност за процесното вземане е
започнала да тече най-рано на 24.09.2013 г. Давността е петгодишна, тъй като се касае
до признато по съдебен ред вземане, т.е. тя изтича на 24.09.2018 г. Изпълнителното
производство е образувано на ****** г., а след конституирането на наследниците на
починалия длъжник - ищцата и нейната майка, с молба от ****** г. / л.**/ кредиторът е
поискал проучване на имуществото на новите длъжници. С молба от **** г./ л***/ е
прекъсната давността, като е поискано извършването на конкретни изпълнителни
способи. Запоените съобщения са изпратени на 10.09.2018 г., като на гърба на
изпълнителния лист /л**/ са посочени датите на осъществените в полза на взискателя
плащания - общо шест, първото на **** г., а последното на **** г. Плащанията сочат
на успешно проведено принудително изпълнение. В тази връзка следва да се
подчертае, че настоящият съдебен състав напълно споделя, също и развитите в
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВСК, IVг.о., съображения, че
същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н.
4
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че давността е
прекъсната на 28.08.2018 г., когато изрично е поискано налаганото на запор и опис на
движимо имущество. Всяко следващо действие наново е прекъсвало давността, като от
прекъсването тече нова петгодишна давност. Установява се, че давностния срок не е
изтекъл, поради което и искът подлежи на отхвърляне. Ищцата следва да заплати
сумата от 100 лева – разноски за юрк. възнаграждение за ответника.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. А., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „К.“
№ . против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250, **** от С. Л. Н., иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответника като погасени по давност следните суми: главница в размер на 663,88
(шестстотин шестдесет и три лева и 88 ст.) лева за периода от 09.01.2006 г. до
01.08.2013 г., ведно със законна лихва, както и сумата от 16,90 (шестнадесет лева и 90
ст.) лева държавна такса и 75 (седемдесет и пет) лева адвокатски хонорар, за които
суми е издаден изпълнителен лист от ******* г. по ч.гр.д. № ****/**** г., XIII
граждански състав на РС-Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № **/****. по описа на ****Д. М., рег.№ ****, с район на действие ***** - *****,
което дело е присъединено към изп. дело № ****/**** година по описа на същия
*********
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК М. П. А., ЕГН ********** да заплати
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 100 (сто) лева -
разноски за юрк. възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
5