№ 50512
гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110164471 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси, независмо от възраженията на
ответника.
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на
двама свидетели не следва да се уважава, доколкото с поисканите доказателства не може да
се установяват твърдените обстоятелства.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250,00 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж. тел. . като й УКАЗВА, че следва да изготви
заключението след проверка в счетоводството на ответното дружество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 05.02.2025 от
09.15часа, за когато да се призоват страните.
1
На призовкарите, обслужващи района на страните, да се укаже, че производството е
насрочено като бързо, с оглед на което призовките следва да бъдат връчени в тридневен
срок.
Съставя доклад по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК както следва:
Предявени са обективно съединени искове от И. М. Д. против „Е.“ ЕООД с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане ответника да заплати сумата 3006,24 лева,
представляваща общия брутен размер на допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода 03.07.2023 г. до 01.03.2024 г. както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 382,49 лева, представляваща общ размер на
обещетението за забава за периода 16.08.2023 г. до 29.10.2024 г. ведно със законната лихва
върху сумата за главница от датата на исковата молба – 30.10.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът излага твърдения, че е заемал длъжността „склададжия“ при ответника на
основание трудов договор от 03.07.2023 г. при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2319,65 лева ведно с допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит съгласно минимален размер, посочен в
действащото законодателство, платимо на 15-число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася. Посочва, че към момента на сключване на договора с ответника е имал придобит
трудов стаж в размер на 27 години и 9 дни , което съотнесено със законодателно
определения минимален коефициент от 0,6 % е 16,20 % допълнително трудово
възнаграждение. Поддържа, че работодателят се е е съгласил да заплаща допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в този размер.След
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.03.2024 г. ищецът е установил, че
уговореното допълнително възнаграждение не му е било заплащано в пълен размер, поради
което претендира сума в брутен размер от 375,78 лева месечно за периода 07.2023 г. до
02.2024 г. вкл. Претендира и присъждането на обезщетение за забава в общ размер 382,49
лева, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който са
изложени подробни доводи за неоснователност на исковете. Ответникът не оспорва, че с
ищеца са се намирали в трудовоправна връзка на основание сключен трудов договор от
03.07.2023 г. , който е прекратен на 01.03.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ.
Посочва, че според уговореното в трудовия договор на служителя е начислено
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % през месец декември 2023 г. , което до прекратяване на трудовия договор е
достигнало 1,2 %. Посочва, че работодателят е признал натрупания от служителя стаж в
друго предприятие на длъжностите складов работник, склададжия и, домакин в общ размер
1 година, 5 месеца и 29 дни, като не признал трудовия стаж на служителя на длъжностите
работник ТР и общ работник, както и времето , в което служителят е получавал обезщетение
за безработица. Посочва, че условията, при които се зачита сходство на професията
съобразно нейния характер се определят във Вътрешните правила за организация на
работната заплата в предприятието, а именно чл. 4.1, т. 1 от тях. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като изцяло неоснователни.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който
претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение, размера на дължимото
допълнително трудово възнаграждение за процесния период, наличието на предходен трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, че същият
отговаря на условията, определени от работодателя за признаване при определяне размера
на допълнителното възнаграждение, както и падежа на вземанията.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му или да установи положителния факт на плащането на
2
възнаграждението.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на длъжника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов 03.07.2023.,
което е прекратено на 01.03.2024 г., че ищецът е заемал длъжността „склададжия“, че
размерът на уговорено основно месечно трудово възнаграждение е 2319,65 лева ведно с
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
съгласно минимален размер, посочен в действащото законодателство, платимо на 15-число
на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3