РЕШЕНИЕ
№ 842
дата 24 юни 2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ХІII-ти
състав,
в публично заседание
на 09 юни 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Д. Ф.
Прокурор: Христо
Колев
разгледа докладваното
от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 669 по
описа за 2022г. и за да се произнесе
взе предвид следните
обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.С. *** против Решение № 216/11.03.2022г.
постановено по НАХД № 5287/2021г. на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0769-003950/27.10.2021г. издадено от началник на група към сектор „ПП“ КАТ
при ОД на МВР, Районно управление – Бургас, с което, на касатора, за нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з. му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдебното
решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът оспорва
съставомерността на деянията, като счита същите за недоказани и при липса на
виновно поведение на негова страна като водач. Поддържа доводи за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно
постановление.
В
съдебно заседание касаторът се явява лично, както и с пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационният
жалбоподател С. е санкциониран за това, че на 22.08.2021г.,
около 13,38ч., в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, като водач на собствения си лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ А4287МР, извършва маневра по заобикаляне на
спряно МПС - автобус от градския транспорт на автобусна спирка, като го блъска
с дясното си огледало и напуска мястото на ПТП. На водача е съставен АУАН, а
впоследствие е издадено и НП за нарушения на чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е потвърдено от съда, при липса на съществени
процесуални нарушения при издаването му, като е обоснован извод за
съставомерност на констатираните деяния и правомерно ангажиране отговорността
на водача на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП - за деянието по
т.1 от НП и чл.175, ал.1, т.5 от с.з. - за деянието по т.2 от НП.
Решението
е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
По
делото се установява съставомерност на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба вменява задължение на водача на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая, от доказателствата
по делото, в частност протокол за ПТП № 1799154/22.08.2021г., се констатира, че
механизмът на настъпване на ПТП е безспорно установен и същото е настъпило
вследствие на поведението на санкционираното лице, като касаторът С.,
несъобразявайки поведението си при предприемане на маневра по заобикаляне на
МПС – спрян автобус от градския транспорт на автобусна спирка, е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е реализирал
ПТП с материални щети. На следващо място, се установява, че същият, при
настъпването на ПТП, не е спазил задълженията си по ЗДвП като участник в
произшествието, като непосредствено след това е напуснал същото и не е уведомил
контролните органи на МВР в нарушение на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Касаторът С.
е установен допълнително от контролните длъжностни лица и впоследствие се е
върнал на мястото на нарушението, като автомобилът е бил с липсващо дясно
огледало за задно виждане, щета от предприетата маневра.
Възраженията
на касатора, поддържани и пред настоящата инстанция, касаещи установената
фактическа обстановка, в частност причините за настъпване на ПТП и
констатациите на контролните длъжностни лица за пътната ситуация, настоящият
състав намира за неоснователни. При извършване на маневрата по заобикаляне на
ППС от градския транспорт, касаторът С., като водач на МПС, не е съобразил
поведението си вкл. с нормата на чл.132 от ППЗДВП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да
спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с
потеглянето им от обозначените спирки. В този смисъл, дори и да е вярно
твърдението на водача, че по време на неговата маневра по заобикаляне,
автобусът е потеглил, като внезапно излязъл от лентата и го ударил с лявата си
задна част, това означава, че е бил в движение в резултат на маневрата му по
потегляне, в който случай касаторът е бил длъжен да съобрази скоростта си или
да спре съобразно цитираната норма. Съставомерно е и другото му вменено
нарушение по напускане на мястото на ПТП. След като водачът веднага е разбрал,
че автобусът го е ударил, неясно остава защо е продължил движението си, а се е
върнал на местопроизшествието едва след като е бил повикан от длъжностните
лица. Това, че се е отзовал веднага и не се е укривал не води до извод на липса
на осъществено деяние по напускане на ПТП.
Наложените административни наказания са правилно
определени по вид и размер, като изложените от въззивния съд мотиви се споделят
и от настоящия касационен състав.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за маловажност на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта в
противоречие със закона. Разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че
разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е
предвидено друго. От своя страна нормата на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.) изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, в каквато
насока са поддържаните възражения от касатора.
Поради
отсъствие на отменителни основания за
касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216/11.03.2022г.
постановено по НАХД № 5287/2021г. на Районен
съд – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: