№ 5570
гр. АДРЕС, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110131171 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
30.05.2022 г., гр.АДРЕС
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Kaлина Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №31171 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ФИРМА,
1
със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС представлявано от Ал. А - Изпълнителен
директор, срещу СВ. П. СЛ., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с
която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение
на ответницата на следните суми: сума от 1 955,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, /ТЕ/, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., сума от
320,72 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2018г. до 16.12.2020г.,
сума от 55,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. и сума от 12,28 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г., за топлоснабден имот с абонатен № ...,
находящ се в гр.АДРЕС, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д №65419/2020г. на СРС, 165 състав.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорено е, че ищцовото дружество
да е доставяло ТЕ в претендираните количества и стойност. Релевирано е възражение за
настъпила погасителна давност за всички претенции относно главница и лихва за периода от
01.05.2017 до 29.12.2017г. Изложени са съображения относно липсата на правоотношения
по дялово разпределение на ТЕ с ФИРМА за процесния период. Оспорва се автентичността
на приложения от ищеца договор между етажната собственост и ФИРМА..
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ФИРМА
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на заявление- декларация от 22.02.2005г. от
ответницата за откриване на партида, при отчет на топлата вода за двама потребители и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №149/18.12.2003г., том III , н.д. №419/2009г.
на Нотариус .... рег. №32 в НК, район на действие: СРС, с който ответницата по делото е
придобила правото на собственост върху процесния имот..
Представени са Договор за монтаж на индивидуални разпределители и водомери за
топла вода от 20.09.2002г., протокол на ОС на ЕС, както и справки за потребена ТЕ.
Третото лице- помагач представя на стр.104 и сл. индивидуални справки за отопление
и топла вода и протоколи от 2018г. за отчет
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно
от което топлинно счетоводство в имота се е извършвало от ФИРМА, като делът за сградна
инсталация възлиза на 30% от общата ТЕ за цялата етажна собственост, /ЕС/, разпределена
пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в ЕС. Посочва се, че в имота
има 6 бр. радиатори с уреди за индивидуален отчет. Посочено е, че отчитането на ТЕ става
дистанционно, като само водомерите се отчитат визуално и за периода: 2017- 2018г. е
начислена служебна ТЕ за тях на база за двама души, поради липса на осигурен достъп.
Изготвено е и прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което не се установяват плащания за абонатния номер, като са посочени размерите
на дължимите суми за БГВ и общо за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че начало на периода на течене на погасителна давност е
приета датата на издаване на съответната обща фактура.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в гражданския
2
процес указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си правни
последици, е да докаже тяхното настъпване. От представените писмени доказателства
следва да се приеме, че ответницата се явява потребител на ТЕ и съответно задължено лице.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответнaта страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея.
Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с
допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана
през процесния период. За изчисление на изразходваното количество ТЕ се прилага
методиката за дяловото разпределение. Същата се намира в отменен подзаконов нормативен
акт съгласно Решение №8294/26.06.2020г. по адм.д. №14350/2019г. по описа на ВАС, 5-
членен състав. На основание чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, като съответствието на
подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на
постановяване на съдебното решение, съгласно чл.192а, изр.II oт АПК. Видно от
разпоредбите на чл.2.5, във връзка с чл.7.11 от сключения договор, представен в открито
съдебно заседание в оригинал, действието му е ограничено за срок от три години и
съответно не обхваща процесния период, като измененията и допълненията му се извършват
в писмена форма. Доказателства в тази насока не са налице по делото. От заключението към
съдебно- техническата експертиза, е видно че е начислявана ТЕ за отопление, като
отоплителните тела в имота са 6 бр. ТЕ за сградна инсталация е начислена при отопляем
обем от 225 куб.м. Начислена е служебно ТЕ за БГВ по показанията на водомерите и
съответно служебно, поради неосигурен достъп. Местоизпълнението следва от закона, от
договореното между страните или от естеството на задължението, като в настоящия случай,
с оглед естеството на задължението, това е конктретният отопляем недвижим имот, в който
ищецът- топлофикационно дружество дължи да достави ТЕ с определена нормативно
температура, в което се изразява задължението на ищцовата страна. Настоящият съдебен
състав намира, че при данни за монтирани отоплителни уреди в имота и ползването на ТЕ
възражение на ответника за липса на договорна обвързаност между страните е
неоснователно. С оглед на горното и предвид фактическото ползване на ТЕ в процесния
имот следва да се възложи в тежест на потребителя цената на потребената ТЕ. По
отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че
по делото не са налице доказателства за договорното основание за извършване на
съответната услуга в процесния имот от конституираното като трето лице- помагач по
делото. Няма ангажирани доказателства и за фактурирането на задължението за съответната
услуга и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован изводът за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна. С оглед на горното исковете за заплащане на цена на
извършена услуга за дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея са изцяло
неоснователни.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2017г. до м.11.2017г. вкл., тъй като ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 30.12.2020г. Съгласно Тълкувателно решение
№3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна
практика, вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
3
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Последващото издаване на
обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на
давността. С оглед на горното задълженията за главница в размер на 194,91 лв. и за
мораторна лихва от 232,70 лв., начислена върху задълженията по общите фактури, съгласно
заключението по съдебно- счетоводна експертиза, са недължими като погасени по давност.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъди съответен размер на разноски в полза на ищеца в размер общо за двете
производства на 723,94 лв., от които за двете производства е заплатена държавна такса от
общо 243,70 лв., както и за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника СВ. П. СЛ.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ФИРМА, със седалище и адрес на управление:
гр.АДРЕС представлявано от Ал. А- Изпълнителен директор, съществува вземане за
следните суми: сума от 1 760,67 /хиляда седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди,
за периода: 01.05.2017г.- 30.04.2019г., за топлоснабден имот- Апартамент ...., находящ се в
гр.АДРЕС, ж.к. ..., бл. ....., ......, аб. № ... и сума от 138,02 /сто тридесет и осем лева и две
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 16.12.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№65419/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им
предявен размер от 1 955,58 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди,
за периода: 01.05.2017г.- 30.04.2019г. и сума от 320,72 /триста и двадесет лева и седемдесет
и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.-
16.12.2020г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС
представлявано от Ал. А- Изпълнителен директор, срещу СВ. П. СЛ., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 55,35 /петдесет
и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. и сума от 12,28 /дванадесет
лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
31.12.2017г. до 16.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65419/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА СВ. П. СЛ., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС представлявано от Ал. А-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 723,94 /седемстотин двадесет и три лева и
4
деветдесет и четири стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото
и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5