№ 98
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. ПЕ.
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502508 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокурор при ВРП
против Решение № 232 от 14.10.2022 година, постановено по гр.дело №
483/2022 година, по описа на ПРС, в частта, с която Прокуратурата била
осъдена, както следва:
Да заплати в полза на С. С. Ю., ЕГН**********, следните суми:
сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по
описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна,
по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017
г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г.
по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение №
305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна,
оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД №
203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи се в причинени
1
притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато
психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева,
считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска, както
и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5000 лева в
размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 19.05.2022г.
Сумата в размер на 2740 лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД №
513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на
ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по
ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с 15
Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№
992/2013г. на ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД №
580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г.,
постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи
се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП № 2122/2010 г. по описа
на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по
ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр.
Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано oт
20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска до окончателното
им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., държавна такса и съдебно –
деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 694.59 лева, адвокатски
хонорар.
В жалбата си Прокуратурата на Р България моли съдът да отмени
атакуваното решение, като неправилно и противречащо на наличните по
делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е
тълкувал закона, като не е отчел наличната законодателна уредба и факта, че
2
отсъстват доказателства за причинно – следствена връзка между травмите на
ищеца и действията на Прокуратурата.Излага се, че съдът не е извършил
подробна и задълбочена проверка на фактите, преди да се произнесе,
включително досежно присъдените лихви, които според жалбата
противоречат на закона.В заключение се настоява ВОС да отмени
атакуваното решение и да отхвърли претенцията.
По делото е постъпил отговор от адв.К., които предстанлява
въззиваемия Ю. и които намира, че жалбата е неоснователна.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, Прокуратурата се представлява от
Прокурор при ВОП Е., които поддържа жалбата и моли решението да бъде
отменено.
Адв.К., които представлява въззиваемия Ю. моли решението да бъде
потвърдено, като аргументира позицията си с наличните, събрани пред ВРС,
доказателства.Претендира и за разноски.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявена
искова претенция от И. Ю. К. против Прокуратурата на Р България по реда на
чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на последната да
му заплати сумата, както следва:
1.От 8 000 / осем хиляди / лева, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконно
повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания,
емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост,
потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност,
отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение
върху нея в размер на 2 437.97лева, считано от 19.05.2019г. до датата па
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8000 лева, считано o т датата на предявяване на исковете пред
ПРС 19.05.2022г. до окончателното им изплащаме на основание чл. 2 ал. 1 т. 3
3
от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
2.Сумата от 4 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди следствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, изразяващи се в
причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и
непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост,
тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на
обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в
размер на 1246,77 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
4000 лева, считано oт датата на предявяване на исковете пред ПРС
19.05.2022г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД;
3.Сумата от 2 740 лева, представляващи обезщетение за причинените
му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за
адвокат в наказателното производство, обезщетение за забавено изпълнение
върху нея в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019 г. до датата на
завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2740 лева, считано от датата па предявяване на исковете пред
ПРС - 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 2 от ЗЗД; Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В исковата си молба ищцовата страна излага следните факти и
обстоятелства:
Той твърди, че с Постановление от 27.05.2011 година е привлечен като
обвиняем по Дознание № 2122/2010 година на ПУ – Провадия, за това, че на
15.08.2010 г. в с. Ц., област - Варна, в съучастие като съизвършител с М. С.
Ю., Х. С. Ю. и Х. С. Ю. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието но своето съдържание се отличава с особена
дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от
НК.Излага, че му е определена МНО „Подписка“, както и че против него е
бил внесен обвинителен акт за същото деяние - престъпление по чл. 325 ал. 2
пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от 1 НК.
4
Според ИМ с образуването на НОХД № 513/2011 г. по описа на РС –
град Провадия били проведени множество съдебни заседания , като с
Присъда № 23/21.03.2013г., съдът го е признал за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.
По протест на Прокуратурата пред Окръжен съд гр. Варна, било
образувано ВНОХД № 992/2013г., като в открито заседание от 17.10.2013г
Прокуратурата е поддържала протеста, но с Решение № 305/28.10.2013г.,
постановено по ВНОХД№ 992/2013г., ВОС е отменил присъда №
23/21.03.2013 г. на ПРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Отново пред ПРС е било образувано НОХД № 580/2013г., по което с
присъда № 1/11.01.2016г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.Отново по протест на ПРПпред ВОС е било
образувано ВНОХД № 203/2017 година, където в открито съдебно заседание,
проведено на 20.04.2017г., протестът бил поддържан от представителя на
въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД №
580/2013г. на Районен съд гр. Провадия. На основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от
НПК, решението на въззивния съд, потвърждаващо оправдателната присъда
на първоинстанционния съд, влязло в законна сила на 25.05.2017 година.
В молбата си ищцовата страна излага, че привличането му в качеството
на обвиняем и вземането на мярка за неотклонение във фазата на досъдебното
производство и повдигането на обвинение с обвинителния акт му създало
значителни притеснения и негативни преживявания, емоционален стрес и
непрекъснато психическо напрежение. Ищецът твърди, че в резултат от тези
действия станал напрегнат, потиснат, тревожен и разконцентриран, трудно
заспивал, сънят му бил неспокоен. Ищецът излага още, че изпитвал
неудобство и стеснение от близките, семейството й приятелите си, които
разбрали за обвинението срещу него, защото никога не бил се сблъсквал с
правораздавателна и правоохранителната системи (не бил осъждан, нямал
полицейска регистрация) и се ползвал с добро име в обществото. Затворил се
в себе си и ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен, когато
като последица от привличането в качеството на обвиняем му била извършена
5
полицейска регистрация, чрез дактилоскопиране и фотографиране. Чувството
за несправидливост на обвинението спрямо него се засилвало от факта, че в
инцидента, предмет на разследване в наказателното производство, че е бил
бит и му били нанесени телесни увреждания. Гореописаните действия довели
до здравословни проблеми от психологическо и психиатрични естество.
Ищецът станал нервен, раздразнителен, мнителен и напрегнат, обзели го
натрапчиви мисли, чувство на безизходица и неясно бъдеще. Страдал от
главоболие, силно притеснение и получавал задух, които особено се
обостряли, когато наближавала датата на поредното съдебно заседание. След
приключване на наказателното производство, ищецът потърсил медицинска
помощ и бил диагностициран с органични налудно разстройство; тежък
депресивен епизод с психотични симтоми; рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод - тежък, без психотичми симптоми, като му
било назначено медикаментозно лечение. Твърди, че наказателното
производство от момента на привличането му в качеството на обвиняем до
влизането на присъдата в сила, продължило седем години. Tози срок бил
прекомерно продължителен, спрямо фактическата и правна сложност на
делото, като той с процесуалното си поведение не е ставал причина за това.
Докато се водило досъдебното производство бил призоваван два пъти, а в
съдебната фаза на процеса участвал в абсолютно всички открити съдебни
заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Общо заплатеното от
него възнаграждение за адвокатска защита за цялото наказателно
производство възлизало на 2740 лева.
Пред ПРС са били събрани различни писмени доказателства - Справка
от 13.05.2011г.; Медициско удостоверение № 905/2010г. от МБАЛ „Св. Анна-
Варна“ АД приложени по ДП 2122/2010г. на РС Провадия се установява, че
ищецът обвиняем е с добри характеристични данни; че не е конфликтна
личност, ползва се с добро име в селото, не употребява алкохол, няма данни
да злоупотребява с наркотици и други наркотични вещества, не се движи с
криминално проявени лица, няма криминални прояви.
С Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2011г. между ищеца
обвиняем и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
300 лева възнаграждение по ДП 2122/2010г. на РУП Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2011г. между ищеца
6
обвиняем и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60
лева възнаграждение по ДП 2122/2010г. на РУП Провадия на основание чл.12
от Наредба 7 №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2012г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
300 лева възнаграждение за защита по нохд 513/2011г. на РС Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2012г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60
лева възнаграждение по нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14
от Наредба №1/2004г. на ВАС.
С Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60
лева възнаграждение по нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14
от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на 17.09.2022г.
С Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2013г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на 60
лева възнаграждение по нохд 513/2011г. на РС Провадия на основание чл.14
от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на 21.03.2022г..
С Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2013г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
300 лева възнаграждение за защита по внохд 992/2013г. на ОС Варна.
С Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2014г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
500 лева възнаграждение за защита по нохд 580/2013г. на РС Провадия.
С Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2015г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
15.04.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2015г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
08.06.2015г..
7
С Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2015г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
07.08.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2015г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
09.11.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2015г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
14.12.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2016г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
100 лева възнаграждение по нохд 580/2013г. на РС Провадия на основание
чл.14 от Наредба №1/2004г. на ВАС за явяване в съдебно заседание на
11.01.2015г..
С Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2017г. между ищеца
подсъдим и защитника му адв.К. е договорена и заплатена сума в размер на
500 лева възнаграждение за защита по внохд 203/2017г. на ОС Варна.
Представени са и медицински документи - Амбулаторен лист №
374/07.07.2018г.; Амбулаторен лист № 386/21.07.2018г., от които става ясно,
че на ищеца е с поставена диагноза Органично налудно (шизофренно)
разстройство, придружаваши заболявания – вредна употреба. Той е с
временна неработоспособност, предписана му е терапия От Амбулаторен лист
№ 1381/18.12.2018г. е с поставена диагноза ранна болест на Алцхаймер От
Амбулаторен лист № 30/05.01.2019г. се установява, че ищеца е с основна
диагноза тежък депресивен епизод с психотични симптоми. От Амбулаторен
лист № 306/01.06.2019г. се установява, че ищеца е с основна диагноза
рецедивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод тежък без
психотични симптоми. От Амбулаторен лист № 41/18.01.2020г. се установява,
8
че ищецът е с основа рецедивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод
тежък без психотични симптоми. Придружаващи заболявания сърдечна
аритмия.
От Справка за съдимост с рег. № 812/10.05.2011г. се установява, че
ищецът не е осъждан към 10.05.2011г.
Разпитана е била свидетелката И., които сочи, че тя живее на семейни
начала с ищеца. След сбиването, по време, на което на ищеца бил нанесен
побой и след като бил обвинен той се променил, затворил се в себе си, станал
нервен, не контактувал с децата си и св.И.. Ищецът станал депресивен,
разболял се след делото, много тежко преживял случилото се. Не можел да
спи по цели нощи, бълнувал. Състоянието на ищеца продължавало и до
настоящ момент. Преди обвинението ищеца бил весел човек, общувал с
лекота, след обвинението се затворил в себе си и не искал да общува с никой.
Често бил с главоболие и високо кръвно налягане, тревожен, напрегнат,
разстроен. Производството по делото, по което ищецът бил обвинен
продължило около 8 години. Свидетелката сочи, че той се е чувствал така от
началото на повдигнатото му обвинение, както и че преди побоя ищецът не
употребявал алкохол, но след него започнал да пие по малко. Здравословните
и психическите проблеми на ищеца не били само от алкохола, но и от
работата му, той имал бригада и имал проблеми там и в резултат и на
производството по делото. Св.И. излага, че е придружавала ищеца при
ходенето му на лекар. Според лекаря състоянието на ищеца било първо в
резултат на нанесените му удари по време на боя в областта на главата, той
имал открита рана. С цел да не се влошава заболяването Алцхаймер, лекарите
препоръчали на ищеца да не употребява алкохол, да пие лекарствата си и да
бъде спокоен. Ищецът се напивал от 100-200 гр. ракия като не употребявал
алкохол всеки ден от седмицата. На 03.09.2022г. той получил инсулт и
инфаркт едновременно.
При тези данни, ПРС е приел, че неимуществените вреди следва да се
редуцират до сумата от 5 000 лева, като е присъдил и имуществените в
размер на 2 740 лева, както и сумата от 835.01 лева – лихва за забавено
изпълнение върху главницата от 2 740 лева.
При тези данни виждането на ВОС е следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на
9
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан
с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година
на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Самия принцип за справедливост пък
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта
- личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да
определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички
обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които
обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че ищеца е бил привлечен като обвиняем
на 27.05.2011 година, по Дознание № 2122/2010 година на ПУ – Провадия и
че му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325 ал.2 от НК. Взета
му е мярка за неотклонение „Подписка”.Става ясно също, че с образуването
на НОХД № 513/2011 година по описа на РС – град Провадия били проведени
множество съдебни заседания , като с Присъда № 23/21.03.2013г., съдът го е
признал за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения.
По протест на Прокуратурата пред Окръжен съд гр. Варна, било
образувано ВНОХД № 992/2013г., като в открито заседание от 17.10.2013г
Прокуратурата е поддържала протеста, но с Решение № 305/28.10.2013г.,
постановено по ВНОХД№ 992/2013г., ВОС е отменил присъда №
23/21.03.2013 г. на ПРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Отново пред ПРС е било образувано НОХД № 580/2013г., по което с
10
присъда № 1/11.01.2016г. съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по
повдигнатите му обвинения.Отново по протест на ПРПпред ВОС е било
образувано ВНОХД № 203/2017 година, където в открито съдебно заседание,
проведено на 20.04.2017г., протестът бил поддържан от представителя на
въззивната прокуратура.
С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД №
580/2013г. на Районен съд гр. Провадия. На основание чл. 412 ал. 2 т. 1 от
НПК, решението на въззивния съд, потвърждаващо оправдателната присъда
на първоинстанционния съд, влязло в законна сила на 25.05.2017 година.
Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Тази отговор съществува обективно и се осъществява чрез
заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между
тях и незаконното обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло
в тежест на ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се касае за защита честта,
достойнството и доброто име на гражданина, основно защото и самата
държава може да ги накърни, когато чрез своите органи упражнява свое
материално право по предвидения за това ред.Щом обаче обвинението не
съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало
неизпълнено и то е незаконно.Също тогава възниква правото за обезвреда на
настъпилите вреди.Обезщетението на последните се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени
вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с
конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже,
11
че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната
връзка между действията на органите по чл. 2 от ЗОДОВ и вредоносния
резултат.В случая се вземат предвид продължителността на наказателното
преследване, неговото отражение върху личността, емоционалното и
здравословно състояние на потърпевшия.Съгласно Решение № 449 от
16.05.2013 година на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева, постановено по реда на чл.290 от ГПК „в
случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко
едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по
едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е
била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени
вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от
бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в
обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с
всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество
отделни дела”.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на
обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от
увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро
име в обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е
да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена
причина от воденото наказателно производство, които не могат да се
изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.
На първо място съдът акцентира върху обстоятелството, че след
образуването на наказателното преследване против него и най – вече след
повдигане на обвинението по чл.325 ал.2 от НК е постъпил срив в психиката
на въззиваемия и той е бил очевиден – той е загубил нормалния си ритъм на
12
живот, стресирал се е, загубил е редовния си сън, изпаднал е в състояние на
недоумение и потрес.Тези обстоятелства се подкрепят и от наличните по
делото писмени /медицински / документи и свидетелски показания, в лицето
на свид.И..Също става ясно, че въззиваемия е потърсил медицинска помощ,
ограничил е социалните си контакти и е променил изцяло ритъма си на
живот.Следователно при тези данни – в отговор на жалбата на
Прокуратурата, съдът приема, че е доказана по несъмнен начин причинно –
следствената връзка между претърпените неимуществени вреди и действията /
бездействията на органите на реда, в частност на Прокуратурата на Р
България.В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка И.. Наред
с изложеното е редно да се обърне внимание и на друго – обвинението,
повдигнато на К. макар да не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 от
НК, е продължило извън всякакви разумни срокове – то е било заведено през
2010 година и е приключило с оправдателна присъда през 2017 година.
Изложеното до тук налага извода, че решаващата съдебна инстанция
правилно е определила размера на обезщетението на неимуществени вреди,
като е направила зрял, съвкупен анализ на събраните доказателства.
Преимуществено страданията на ищцовата страна са в рамките на обичайните
такива за всеки подложен на незаконно наказателно преследване човек –
страх и притеснения от повдигнатите и поддържани обвинения, страх от
осъждане, злепоставяне пред близки и познати, накърняване на доброто име и
достойнството, социална изолация и самоизолация, препятствана – изцяло
или отчасти, трудова заетост и съответно невъзможност да реализира
средства за издръжка.По горните съображения ВОС намира, че решението в
тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените вреди:
ВОС приема, че решението се явява правилно и в частта, с която е
уважена претенцията за заплащане на сумата от 2 740 (две хиляди
седемстотин и четиридесет) лева – имуществени вреди.Противно на
изложените от Прокурора съображения в съдебно заседание пред ВОС, е
видно от материалите по делото, че са налице множество Договори за правна
помощ – за до съдебната и съдебните фази.Във всеки един от тях е отразено
договорено и внесено възнаграждение, чиито общ размер е 2 740 лева.
Действително, както е приел и ВРС тази сума се явява пряка и
непосредствена последица от увреждането, свързано с незаконното
13
обвинение.При това положение иска за обезщетение за причинени
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на лихвата за забава:
Според въззивната жалба са оспорени и сумите от 1 523.73 лева – лихва
за забава върху присъдените неимуществени вреди и сумата от 835.01 лева по
имуществените вреди.Според въззивната жалба Прокуратурата на Р България
дължи компенсаторни, а не мораторни лихви и по тази причина решението в
тази му част също се явява неправилно.Съдът не споделя това виждане, като
се позовава на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК,
докладчик съдията Жанета Найденова, където в т.4 е разяснено, че при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните -
това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването
им.При незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния
момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2,
изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с
което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено
административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ, от влизане в сила на
определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени,
приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или
принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ, от влизане в сила на
въззивното решение, с което се отменя решението на първоинстанционния
съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ, от влизане в
сила на определението, с което е отменена мярката "задържане под стража". В
случаи на вреди, причинени от изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода" над определения срок - от момента на изтичане на срока на
изтърпяване наложеното наказание "лишаване от свобода"в случаите на
14
бездействие на затворническата администрация и в случаите на бездействие
на органите на прокуратурата за упражняване на надзор при изпълнение на
наказанието "лишаване от свобода" по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН както и от
влизане в сила на акта на съда при последващо изменение на присъдата -
деликт по чл. 2, т. 6 ЗОДВПГ, като за неуредените в закона случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
ВКС е приел, че обезщетение за вреди от незаконни административни
актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като
унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия
процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за
тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в
сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото
издаване.При незаконни фактически действия на администрацията този
момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2,
т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила
на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК,
или е отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ; от
влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният
съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от
първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни
медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ; от влизане в сила на въззивното
решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на
първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2,
т. 5 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението, с което е отменена
15
мярката "задържане под стража" - т. е. от влизане в сила на акта, с който
се признават за незаконни действията на държавния орган. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.При това положение ВОС приема, че решението на
решаващата съдебна инстанция се явява правилно и е съобразено, както
със закона, така и с установената съдебна практика.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС Прокурора при ВОС е направил
възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемия.Установява се от материалите по
делото, че същото е в размер общо на 2 226.37 лева (две хиляди двеста
двадесет и шест и тридесет и седем) лева (вж.л.26).За да се произнесе по
спора ВОС намери, че следва да изходи факта на оспорените четири искови
претенции – главници и мораторни лихви и от нормата на чл.7 ал.2 т. 1 и т.2
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Несъмнено и съответно на Наредба № 1 от 2004 година за МРАВ ,
изменена с ДВ бр.88 от 04.11.2022 година, пред въззивния съд, ищцовата
страна се брани по четири иска: Главница в размер на 5 000 лева
неимуществени вреди, по които Прокуратурата дължи сумата от 800 лева –
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата; Мораторна лихва в размер на 1 523.73 лева –
съответно на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата – там се дължи сумата от 452.37 лева;
Сумата от 2 740 лева – имуществени вреди – дължи се сумата по чл.7 ал.2 т.2
от Наредбата – 574 лева и Мораторната лихва от 835.01 лева – където по реда
на чл.7 ал.2 т.1 Наредбата се дължи сумата от 400 лева.Общия минимален
размер на адвокатското възнаграждение пред ВОС възлиза на 2 226.37 лева,
т.е. точно толкова, колкото е уговорен и заплатен от
въззиваемия.Следователно на база на тези сметки става ясно, че не е налице
прекомерност по отношение на хонорара.
Предвид изхода на спора в полза на Ю. следва да бъде присъдена и
сумата от 2 226.37 лева (две хиляди и двадесет и шест и тридесет и седем)
лева, представляваща адвокатски хонорар пред ВОС, съобразно приложения
списък.
16
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232 от 14.10.2022 година, постановено
по гр.дело № 483/2022 година, по описа на ПРС, в частта, с която
Прокуратурата била осъдена, както следва:
Да заплати в полза на С. С. Ю., ЕГН **********, следните суми:
1.Сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по
описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна,
по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017
г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г.
по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение №
305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна,
оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД №
203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи се в причинени
притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато
психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната
социална среда, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева,
считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска, както
и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5000 лева в
размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 19.05.2022г.
2.Сумата в размер на 2 740 лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД №
513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на
ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по
ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с 15
17
Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№
992/2013г. на ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД №
580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г.,
постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд, изразяващи
се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП № 2122/2010 г. по описа
на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по
ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр.
Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано oт
20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска до окончателното
им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., държавна такса и съдебно –
деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 694.59 лева, адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от Главния Прокурор на Р България, да
заплати на С. С. Ю., ЕГН ********** сумата от 2 226.37 лева (две хиляди и
двадесет и шест и тридесет и седем) лева, представляваща извършени съдебно
– деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
В останалата част съдебното решение е влязло в сила.
Решението, подлежи на обжалване в едномесечен срок, от
съобщаването му на страните, на основанията посочени в чл.280 от ГПК, пред
състав на Върховен Касационен Съд на Р България, при условията на чл.280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19