Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Нова Загора, 01.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева и
прокурора като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 1716 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрк. К.А., с адрес *** против Й.И.Й., с ЕГН ********** с адрес: *** като наследник на Н.И.Й.,*** с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79, ал.1 предл. 1 от ЗЗД с който иск се иска съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва: 109.08 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 03.05.2017 г. до 02.09.2017 г.; 21.43 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.06.2017 г. – 17.06.2019 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Първоначално исковата молба е подадена до Н.И.Й., но с оглед обстоятелството че ответника Н.И.Й. е починал на 10.12.2019 г. съдът е изпратил съдебните книжа на неговият законен наследник – неговият брат Й.И.Й., като по делото е представена нова искова молба с ответника Й.И.Й., с ЕГН ********** с адрес: *** в качеството му на наследник на Н.И.Й..
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.06.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред РС Нова Загора за вземанията си към ответника Н.Й.. По входираните документи било образувано Ч Гр.д. № 887/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което ищеца имали интерес да подаде настоящата искова молба.
Сочи се, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35 ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане на потребителите.
По силата на чл. 7 т.1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2236495, находящ се в **. За Н.И.Й. бил открит клиентски номер **********. Й. от своя страна, съгласно чл . 11 т.1 от Общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл. 18 ал.1 и ал.2.
Съгласно чл. 27 ал.1 от Общите условия при не плащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на Н.Й. за периода 03.05.2017 г. – 02.09.2017 г. електроенергия на обща стойност 109.08 лева, която до момента не била заплатена.Поради забава в заплащане на главницата от 109.08 лева ответникът дължал и законна лихва в общ размер на 21.43 лева за периода 21.06.2017 г. – 17.06.2019 г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Ищецът претендира присъждане на направените по делото. Представя доказателства.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника по иска Й.И.Й./ наследника на Н.Й./ е депозирал отговор на исковата молба и е изразил становище, в което счита предявените обективно съединени искове за допустими и основателни. Признава исковата претенция. Прави признание на иска, но счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на настоящото дело. Като сочи, че не му е било известно какви са битовите задължения на брат му. Сочи, че след откриване на наследството не е бил уведомен за наличието на неизплатени задължения към ищцовото дружество и не е бил канен да изпълни доброволно наследените от брат му Н. задължения. Поради което изразява становище, че не е дал повод за завеждане н а настоящото производство и моли да не му се възлагат разноските в настоящото производство. Няма доказателствени искания и не представя доказателства.
В съдебно заседание, с оглед направеното от ответника
признание на иска, ищецът чрез писмено становище на процесуалния си
представител – юрк.А. е поискал съдът да се произнесе с решение при признание
на иска, както и да му присъди направените по делото разноски , в настоящото
общо производство 25лв. държавна такса, като непретендира юрисконсулско
възнаграждение.
Претендира разноски направени в хода на производството
по ч.гр.д. №887/2019год. спрямо
издадената заповед за изпълнение в размер на 75.00лв. .
В съдебно заседание, ответника не се явява, чрез
изпратено писмено становище /молба/ подържа отговор си като отново заявява че
изрично признава исковата претенция в размер на 130.51лв. дължими на ищцовото
дружество. Сочи че не е дал повод за завеждане на иска поради и което моли
съдебните разноски сторени от ищеца да бъдат възложени в тежест на същото.
Районен съд Нова Загора, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното :
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид направеното още с отговора на
ответника и в последствие в съдебно заседание от ответникът писмено признание на исковата претенция и искането на
ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на
пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за
уважаване на искането.
С оглед горното съдът намира, че исковата претенция за
съществуването на посоченото парично задължение на ответника в качеството му на
наследник на страната по договора с ищеца
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 за снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 2236495, находящ се в с. Кортен, ул. „Панайот
Хитов” № 7, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска,
като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по
същество за основателността й.
Що се касае до разноските по делото:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за наличието на хипотезата по чл. 78, ал. 2 от ГПК за
освобождаването му от разноски по делото, по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
От съдържанието на посочената норма следва извода, че
за да може ответника да се освободи от отговорността за заплащане на разноските
по делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на
присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две предпоставки: с
извън съдебното си поведение ответника да не дал повод на ищеца да води делото
и да признае иска в исковото производство. В случая съдът намира, че по отношение
на ответника Й.И.Й./ наследника на Н.Й. са налице и двете предпоставки: втората
предпоставка, а именно признание на иска в хода на съдебното производство,
послужило за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК,
уважаващо иска и по отношение на първата
предпоставка, за да се приеме, че същата е налице следва с извънсъдебното си
поведение ответникът да не е предизвикала правния спор. В случая от материалите
по делото се установява, че ответника Й.И.Й., в хода на делото изрично е
признал иска, т.е., че дължи на ищеца претендираната с иска сума, видно от
данните по делото същият се явява като ответник в производство едва след
откриване на наследството на Н.Й. брат на Й.Й. ответник в производството
починал на 10.12.2019 г., като ч.гр.д. №
887/2019г. по описа на РС-Нова Загора е
образувано на 18.06.2019год., а исковата молба е депозирана пред РС нова Загора
първоначално на 23.10.2019год., когато е установена и смъртта на отв. Н.Й. и е конституиран
друг ответник - ответника Й.Й., като наследник на Н.Й., който още с отговора на
иска е направил признание на същия т.е. отв.
в настоящото производство Й.Й. с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Предвид изложеното съдът
намира че поради наличието и на двете комулативни предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК, ответника да бъде освободен от разноски и въпреки уважаване на иска в
полза на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед
изхода на спора по делото.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37 и Й.И.Й., с ЕГН **********, с адрес ***/като наследник на Н.И.Й.,
с ЕГН **********,***, починал на 10.12.2019г./, че
вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37 против Й.И.Й.,
с ЕГН **********, с адрес ***/като наследник на Н.И.Й., с ЕГН **********,***,
починал на 10.12.2019г./ за сумите: 109.08 /сто и девет лева и
осем стотинки/ лева – главница; 21.43 /двадесет
и един лева и четиридесет и три стотинки/ лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.06.2017 г.
до 17.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.06.2019
г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда/ до пълното й изплащане, съществува., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разноските по ч.гр.д. № 887/2019г. по описа
на РС-Нова Загора и за разноските по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: