Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.07.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 13258
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 349920 от 28.02.2018
г., постановено по гр. дело № 63513/2015 г., Софийският районен съд, I ГО, 24-ти
състав, е уважил частично предявените от Т.Р.Т.-Б. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД искове
с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 8 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 23.02.2012 г. до окончателното
изплащане на главницата, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2012 г. на път 2-17,
км 2,5 с участието на л. а. „Ауди А4“, с рег. № ******, управляван от В.Е.В.,
л. а. „БМВ 3335Д“ с рег. № ******, управляван от Н.О.Б., т. а. „Волво“ с рег. №
******с полуремарке „Шмите“ с рег. № ******, управляван от А.К., и паркиран т.
а. „Скания“ с рег. № ******с полуремарке „Кроне“ е рег. № ******по вина на
водача на л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******, чиято гражданска
отговорност на автомобилиста е застрахована при ответното дружество. Отхвърлен
е иска за разликата над сумата от 8 000 лв. до пълния предявен размер от
25 000 лв. като неоснователен, както
и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 54,40 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 23.02.2012 г. до окончателното
изплащане на главницата, която сума представлява обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на същото ПТП. С оглед изхода на спора,
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
800 лв., в която част е изменено с определение от 17.08.2018год. на 413,03лв., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата сумата от 464 лв. –
разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 345 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ – О.З.“
ЕАД чрез адв. М.Д., в която се правят оплаквания, че неправилно
първоинстанционния съд е уважил предявените искове като е приел, че
претърпените от ищцата в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие
имуществени и неимуществени вреди се дължат на виновното поведение на водача на
участвалия в произшествието л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована при ответното
дружество. Противно на възприетото в обжалваното решение, жалбоподателят счита,
че реализирането на пътнотранспортното произшествие се дължи на поведението на
водача на т. а. „Волво“ с рег. № ******с полуремарке „Шмите“ с рег. № ******,
извършил забранена маневра по изключително оживен път и при намалена видимост,
както и на поведението на водача на лекия автомобил, в който се е возила
ищцата, доколкото последният се е движил със скорост, несъобразена с пътните
условия. Твърди, че ударът е бил непредотвратим за водача на л. а. марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******, с оглед на което настъпването на
пътнотранспортното произшествие не би могло да се дължи на неговото виновно
поведение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
постановено друго, с което претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от Т.Р.Т.-Б., в който оспорва жалбата като неоснователна. Намира за
правилни изводите на първоинстанционния съд, че телесните увреждания са
причинени при втория удар между предната лява част на л. а. марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ******, и предната дясна част на л. а. марка „БМВ“, модел „3335Д“,
с рег. № ******, поради което виновен за причиняването им е
именно водача на л. а. марка „Ауди“. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецесни доказаталствата по делото и все предвид
доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от процесуално легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалване,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата е допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуслава
възможността за въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на
23.02.2012 г. около 08:30 часа водачът на т. а. „Волво“, с рег. № ******, с
полуремарке „Шмите“ с рег. № ****** – А.К. – потеглил от ТИР – паркинг „Шел
Газ“, намиращ се на път 2-17, км. 2,5 в района на гр. Ботевград в посока гр.
Видин - гр. София като предприел маневра завиване наляво на 90 градуса в посока
гр. Видин и започнал да пресича пътното платно в посока гр. София. В този
момент в лентата за изпреварване в посока гр. София се движел л. а. марка „БМВ“,
модел „335Д“, с рег. № ******, управляван от Н.Б., в който на предната дясна
седалка се возила ищцата. Управляваният от Н.Б.лек автомобил изпреварил
движещия се пред него л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******, управляван
от В.В., но не възприел своевременно пресичащата пътното платно товарна
композиция, поради наличието на гъста мъгла, опитал се да спре аварийно, но
въпреки това настъпил удар с приплъзване между предната лява част на автомобила
и задната лява част на полуремаркето на товарната композиция, управлявана от А.К..
В този момент движещият се в средната лента за движение л. а. „Ауди“ застигнал изпреварилия
го л. а. „БМВ“ и не успял да спре в резултат на което настъпил втори удар с
приплъзване между предната лява част на л. а. „Ауди“ и предната дясна част на
л. а. „БМВ“, в резултат на което на ищцата били причинени множество телесни
повреди. Счита, че виновен за произшествието е водачът на л. а. „Ауди“, поради
което предявява иск срещу ответното застрахователно дружество, при което е застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., както
и за причинени имуществени вреди в размер на 54,40 лв., като претендира и
заплащането на законна лихва върху всяо от обезщетенията, считано от датата на
увреждането – 23.02.2012 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирл отговор на
исковата молба, в който оспорва иска като твърди, че макар и л. а. марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № ****** да е участвал в описаното от ищцата
пътнотранспортно произшествие, водачът му не е бил виновен за неговото
настъпване, доколкото не е разполагал с възможността да избегне удара с лекия
автомобил, в който се е возила ищцата.
Конституираните като трети лица помагачи на страната
на ответника Сдружение „Н.Б.Б.А.З.и „Д.З.“
АД в срока за отговор не са представили такъв.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за установен описаният в исковата молба
механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като е приел, че ищцата
е пострадала именно в резултат на удара между предния ляв ъгъл на л. а. „Ауди“
и предната лява врата на л. а. „БМВ“. В обжалваното решение е възприето също
така и че удара е предизвикан по вина на водача на л. а. „Ауди“, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил на
ищцата телесни увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка с реализираното
пътнотранспортно произшествие, като в същото време възраженията на
застрахователя за съпричиняване на вредите от водача на т. а. „Волво“ с рег. № ******,
с полуремарке „Шмите“ с рег. № ******, както и от водача на л. а. „БМВ 3335Д“ с
рег. № ******, са оствени без уважение като недоказани.
Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно по следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от датата на увреждането – 23.02.2012 г. до окончателното му изплащане, както и
на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в
размер на 54,40 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, счтитано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2015
г. до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1-во КЗ (отм.) с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинениете от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. На основание чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.)
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да претендира
дължимото обезщетение пряко от застрахователя.
За да бъде успешно проведен прекият иск срещу
застрахователя по чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.) на първо място следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
налагащи извод за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата, а
именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието,
3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на
противното. При установяване на предпоставките, обосноваващи гражданската
отговорност на прекия причинител на вредата, за ангажиране отговорността на
застрахователя е необходимо наличието на действително застрахователно правоотношение
по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“ по отношение на
моторното превозно средство, управлявано от отговорния за настъпването на
подлежащите на обезщетяване вреди водач.
При така очертаната правна рамка, с оглед
установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените предпоставки са
безспорно установени.
В хода на производството от събраните писмени
доказателства – констативен протокол № 22 от 24.02.2012 г. за ПТП, заключения
на САТЕ, както и от показанията на разпирания свидетел Н.Б., са безспорно
установени участниците в станалото пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелството, че във връзка с него на Т.Р.Т.-Б.
са причинени травматични увреждания.
При изследване механизма на пътнотранспортното
произшествие посредством събраните писмени доказателства и първоначалното и
допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, приети в
рамките на първоинстанционното производство и които не са оспорени, но които не
се опровергават в крайните изводи и от повторната СТЕ съдът намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за проявено от страна на
водача, управлявал лек автомобил марка Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******
противоправно поведение, който при гъста
мъгла с видимост от около 50м., мокра пътна настилка, управлява МПС със скорост
от около 80-84 км.ч., която се явява несъобразена с конкретната пътна
обстановка- мокър път и гъста мъгла и с което е съпричинил настъпване на
произшествието, а оттам и за причиняване на уврежданията, претърпени от ищцата.
По делото не е спорно, че на 23.02.2012 г. около 08:30
часа на второкласен път II-17, км.
2,5 в условията на гъста мъгла, А.К., водач
на т. а. седлови влекач марка „Волво“, с рег. № ******, теглещ полуремарке
„Шмитц“, с рег. № ******, е потеглил от южния ТИР паркинг на пътя като е извършил
непозволена маневра – завой наляво за включване в северните ленти за движение в
посока към гр. Враца. По същото време, когато влекачът е започнал да пресича
двете непрекъснати линии, разделящи активните ленти за насрещното движение, в
насрещната лява пътна лента, предназначена за движение по посока към гр. София,
управляваният от водача Н.Б., със скорост от около 90-100 км/ч, на предната
дясна седалка на който е пътувала Т.Р.Т.-Б., л. а. марка „БМВ“, модел „3335Д“,
с рег. № ******, е изпреварил движещия се
в дясната лента за движение в посока към гр. София, л.а. марка Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ******, управляван от В.В. Е.. Поради мъглата и високата скорост
водачът на л. а. „БМВ“ не е могъл да реагира своевременно за аварийно спиране,
поради което управляваният от него автомобил се е ударил с предната си крайна
лява част в дясното колело на полуремаркето „Шмитц“. С остатъчната си скорост
л. а. „БМВ“ бива отблъснат надясно, въртейки се в посока обратна на
часовниковата стрелка, като навлиза в платното на л.а. „Ауди“, застава напречно
в дясната пътна лента, завъртян под ъгъл от около 100 градуса пред застигналия
го вече л. а. „Ауди“, който се движи със скорост от около 80-84 км/ч и който го
удря с предната си дясна част в предната лява врата. От първоначалното и допълнителното
заключение на съдебно-медицинските експертизи се установява, че причинените на
ищцата травматични увреждания – счупване под главичката на
пета предкиткова кост, кръвонасядане и охлузване по носа, кръвонасядане и
охлузвания по дясната ръка, както и оток на малкия пръст на дясната ръка – са
причинени именно вследствие на този втори удар. След съприкосновението между л.
а. „Ауди“ и л. а. „БМВ“ двата леки автомобила продължават, движейки се почти
успоредно, направо и надясно, като л. а. „БМВ“ се удря с предната си дясна част
в задната страна на паркираното полуремарке „Кроне“, с рег. № С 8295 ЕР,
теглено от т. а. влекач „Скания“, с рег. № С 2634 ХК, който удар засилва
ротацията на л. а. „БМВ“, като същият се удря с предната си дясна колона в
задния десен ъгъл на полуремарке „Кроне“. Преди ударът на л. а. „БМВ“ в задния
десен ъгъл на полуремарке „Кроне“ е настъпил втори удар между предния ляв ъгъл
на л. а. „Ауди“ и задната лява част на л. а. „БМВ“.
Заключенията на първоначалната и допълнителната
съдебно-автотехническа експертиза, които не са оспорени от страните установяват,
че основната причина за настъпване на произшествието се състои в предприетата
от водача на т. а. седлови влекач марка „Волво“, с рег. № ******, теглещ
полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******, забранена маневра завиване наляво с
пресичане на лентите за насрещно движение и двете непрекъснати линии в средата
на платното за движение, разделящи лентите за срещуположните движения, в
условията на намалена оптическа видимост, ограничена от наличието на мъгла в
зоната на произшествието. Като допълнителна причина за настъпване на произшествието
заключението изтъква несъобразената с конкретните метеорологични условия
скорост от 90-100 км/ч, с която се е движил л. а. „БМВ“, в резултат на което водачът
на това превозно средство не е възприел своевременно пресичащата пътя му товарна
композиция – т. а. седлови влекач марка „Волво“, с рег. № ******, теглещ
полуремарке „Шмитц“, с рег. № ****** – като по този начин е допуснал удара
между двете превозни средства, след което и в резултат на завъртане на л. а. „БМВ“
от първия удар, който е и най-силен са последвали, втория и следващите удари с
л. а. БМВ. Що се отнася до въпроса дали водачът на участвалия в произшествието
л. а. „Ауди“ е допринесъл за настъпването му, респективно дали е бил в
състояние да избегне удара с л. а. „БМВ“, заключението установява, че л. а.
„Ауди“ се е движил със скорост от около 80-84 км/ч. От друга страна
заключението установява, че при движение в мъгла с метеорологична видимост до
40-50 метра, съгласно показанията на свидетеля Н.Б., които съдът кредитира и които
намира за достоверни след като ПТП е посетено час по –късно, а и огледа във
връзка с изготвения протокол е осъществен в още по-късен час и където е посочено, че
мъглата е вече 150м., безопасната
скорост, при която водачът на л. а. „Ауди“ е имал възможността да реагира при появяване
на препятствие върху платното за движение е била в диапазона от 50 до 58 км/час
по повторната СТЕ и от 52,85 км.ч. в първоначалната СТЕ. От изложеното следва,
че водачът на л. а. „Ауди“ се е движил с несъобразена скорост, поради което не
е могъл да спре при възникналата опасност на пътя, допускайки по този начин
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай
ударът за водача на л. а. „Ауди“ е бил предотвратим при съобразяване на
скоростта на движението с конкретните метеорологични условия на облачно време и
гъста мъгла, при което видимостта на пътя е била значително ограничена до 50
метра, съгласно показанията на свидетеля Н.Б. и в случая водачът не е положил
дължимата грижа, изискваща да управлява МПС
при условия на гъста мъгла и лоша видимост, мокър път да управлява с
скорост, съобразена с атмосферните условия и каквато скорост не е тази с която
фактически е управлявал от около 84
км.ч. и с което е допринесъл до
настъпване на втория удар, като е налице съпричиняване между водачите при
верижната катастрофа, последвалия втори удар и от който именно са уврежданията
на ищцата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, доколкото от събраните по
делото доказателства не се установява с поведението си пострадалата да е
допринесла за настъпването на увреждането. От друга страна по делото
действително се установява, че наред с водача на л. а. марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ******, съпричинили настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие са водачът на т. а. „Волво“ с рег. № ******с полуремарке „Шмите“ с
рег. № ******, както и водачът на л. а. „БМВ 3335Д“ с рег. № ******. Касае за
увреждане причинено от неколцина, при верижна катастрофа, в който случай, съгласно
чл. 53 ЗЗД, те отговарят при условията на солидарност, като всеки от тях е
обвързан по отношение на пострадалия за поправянето на пълния размер на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
тази на причинителя на вредата, с оглед на което, правилото на чл. 53 ЗЗД
намира приложение и по отношение на него, като по отношение на пострадалия
застрахователят е обвързан за заплащане на пълния размер на дължимото
обезщетение. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко
деликвенти, застрахователят по застраховка ГО, сключена с един от тях, отговаря
спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент./ Решение №121/18.09.2014год., постановено по т.дело
№2859/2013год. на ВКС, І ТО/.
От изложеното следва изводът, че вредите, чието
обезщетяване се претендира, са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на водача на л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******, чиято
гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответното
застрахователно дружество, доколкото между страните е безспорно установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при действието на отменения Кодекс на застраховането.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност”
се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска от възникване в
негова тежест на отговорност за непозволено увреждане към друго лице, като
предназначението ѝ е да обезщети, в рамките на застрахователната сума,
реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования
причинител на вредата. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само
дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на самия
застрахован.
Следователно в тежест на ищцата в производството е
да докаже настъпването на претендираните имуществени вреди, както и на неимуществените
вреди, свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания
във връзка с пътно-транспортното произшествие.
Неимуществените вреди са последиците от засягането
на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки невъзможността
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразено с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, безспорно се установява, че ищцата е получила телесни
увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания. Видно от приетите по
делото и неоспорени от страните първоначално и допълнително заключение на приетите
в рамките на първоинстанционното и настоящото разглеждане на делото съдебно-медицински
експертизи, в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищцата са
причинени увреждания, изразяващи се в счупване под главичката на пета предкиткова
кост на лявата ръка, кръвонасядане и охлузване по носа, кръвонасядане и
охлузвания по дясната ръка, както и отток на малкия пръст на дясната ръка.
Според заключенито на експерта счупването на петата предкиткова кост на лявата
ръка реализира медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на
крайника за срок не по-малък от шест седмици, като от показанията на съпруга на
пострадалата се установява, че в конкретния случай лечението е продължило между
два и три месеца, след което е последвал период на рехабилитация и раздвижване.
От доказателствата по делото безспорно се установиха
последиците, които пътно-транспортното произшествие е имало за психическото и
физическото здраве на ищцата, като се установява, че болките и страданията са
били с висок интензитет в периода непосредствено след инцидента, като
впоследствие са отшумели. Предвид изложеното съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 8 000 лв., който, с оглед характера и тежестта на установените по делото
болки и страдания, преживени от пострадалата, настоящият състав намира за
обоснован и отговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху сумата от 8 000 лв. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на причинителя на вредата, с оглед на което,
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД намира приложение и по отношение на него, като
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
датата на пътнотранспортното произшествие – 23.02.2012 г.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие на ищцата
са били причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на
потребителска такса и вторичен преглед в размер на 17,70 лева, както и в
заплащането на 37,70 лева за потребителска такса, вторичен преглед и скелетно-рентгеново
изследване на китка и длан. Връзката на така извършените разходи с процесното
пътнотранспортно произшествие, както и необходимостта от осъществяването им се
установява от приложената по делото медицинска документация. Предвид изложеното
съдът намира, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
54,40 лева следва да бъде присъдено изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора на въззивника не се следват
разноски. Основателно е и следва да се уважи искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – О.З.“
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата Т.Р.Т.-Б. направените разноски
във въззивна инстанция и които са от 200лв.-за депозит за медицинска
експертиза, като няма доказателства да са направени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, поради което такива не следва да се
присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 349920 от 28.02.2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24-ти състав, постановено
по гр. дело № 63513/2015 г. в обжалваната осъдителна част.
Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Т.Р.Т.-Б.,
с ЕГН ********* сумата от 200лева –
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.и
„Д.З.“ АД като трети лица-помагачи на страната на въззивника.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване препис от същото, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.