Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
гр. Русе, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря Димана С., като разгледа докладваното от съдия ЧОКОЕВА в. гр.
д. № 433 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
Р.Г.С., чрез пълномощника си адв.
С.В. ***, е обжалвал Решение № 90/02.04.2019 г. по гр. д. № 435/2018 г. по описа на РС - Бяла в частта, с която
е определен режим на лични отношения на детето Г. Г. с майката. Излага твърдения
за неправилност на решението в обжалваната част.
Жалба срещу същото решение е подадена и от М.Г.К., чрез процесуалните си представители адв. Л.П. и адв. Д.П. в частта, с
която съдът е определил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете да се предостави на бащата, режимът на лични отношения с
майката и местоживеенето на детето - при бащата. Жалбоподателката излага
оплаквания за неправилност на решението. Счита, че в интерес на детето е
родителските права да бъдат предоставени на нея, поради което иска неговата отмяна
и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният от нея иск, както и
присъждане на разноските по делото.
Всяка от страните счита жалбата на противната страна за
неоснователна.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са
от заинтересовани страни по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледани по същество, жалбата на Р.Г.С. се явява неоснователна, а жалбата на М.Г.К. - основателна.
Производството пред районния съд е образувано по искова
молба на М.Г.К. против Р.Г.С., с предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 143 от СК – за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на роденото от съвместното им фактическо
съжителство дете на нея, определяне на местоживеене на детето на нейния
постоянен адрес, режима на личните отношения с бащата и издръжка.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, приет за съвместно разглеждане против ищцата с
правно основание чл.127 ал.2 СК и чл.143 ал.2 СК.
Районният съд е отхвърлил предявения от М.К. иск, като е определил
местоживеенето на малолетното дете Г. Р.Г. при бащата Р.С. и на него е предоставил
упражняване то на родителските права.
Определил е разширен режим на лични отношения между майката и детето,
както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца, за времето от
18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, както и всеки втори
вторник от месеца за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч.; всяка първа половина от
зимната и всяка първа половина от пролетната ваканция на детето, както и един
месец през лятото, който не съвпада със законоустановения годишен отпуск на
бащата; в четните години – на рождения ден на детето, 3 март, 24 май и
Рождество Христово, а в нечетните на 6 май, 6 септември, Великден и Нова
година; на рождения ден на майката –17 септември, като в деня на празника
майката, тя има право да взема детето с преспиване – от 09:00 часа до 18:00
часа на следващия ден, а когато денят е учебен, има право да го взема след
приключване на учебните занятия. Със същото решение М.Г.К. е осъдена да заплаща
на малолетното си дете Г. Р.Г., чрез неговия баща и законен представител Р.Г.С.,
месечна издръжка в размер на 140.00 лв., считано от датата на влизане на
решението в сила.
По делото не е спорно, че страните са родители на
малолетното дете Г. Р.Г., родено на *** г. Неразбирателството между двамата
довело до фактическата им раздяла на 01.06.2016 г., когато майката се изнесла
от семейното жилище /дома на ответника/ в гр. Бяла. След раздялата детето живеело
на периоди ту при майка си, ту при баща си. Родителите имали противоречия при
кого от двамата трайно да живее детето, а в последствие то започнало да отказва
да посещава майката, като след пролетта на 2018 г. и до настоящия момент,
детето живее заедно с баща си, който му е осигурил всички необходими битови
условия за нормален живот.
От тази фактическа обстановка първоинстанционният съд
извел извод, че родителските права по
отношение на детето Г. следва да се упражняват от бащата, тъй като детето е силно
привързано към баща си, който по-успешно успява да се „сработи” с детето, да го
предразположи към занимания, съответни за възрастта му, да го успокои, като същият
успява и по-успешно да общува с детето и да му обръща нужното внимание. Според
районния съд определяне на местоживеенето на Г. при бащата в дома, в който е
роден, задоволява основните му жизнени потребности, гарантира сигурността и
безопасността му, докато предоставянето на родителските права за упражняване от
неговата майка би довело до напускане на родния му дом, до раздяла с близки и
приятели, до изолиране от естествената му семейна и социална среда, което
можело да доведе до сериозни неблагоприятни последици за емоционалното
състояние на детето.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи, по следните
съображения:
Преценявайки кой от родителите да упражнява родителските
права районният съд акцентирал на заявеното от детето в съдебното заседание
желание да живее при баща си, на неговата привързаност както към бащата, така и
към уюта на родния дом. Действително, при вземането на подобно решение следва
да се съобрази и мнението на детето, но след като съдът извърши преценка на
множество обстоятелства, които обуславят извод за най-добрия интерес на детето.
Следва се направи задълбочена съпоставка на възпитателските качества на всеки
един от родителите, моралния облик,
полаганите към детето грижи, подкрепата на родителя от близки до детето
лица, социалната среда, в която то живее /включително бит, нрави, схващания, възпитание
и манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот,
финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
В хода на въззивното производство във връзка с подадена
молба от жалбоподателката М.К. за новонастъпили
обстоятелства, по реда на чл. 266 ГПК, са събрани и приети по делото нови
доказателства:
актуализиран социален доклад от 12.11.2019 г., изискана е преписка УРИ № 247000-936/19.08.2019
г. на РУ на МВР– гр. Бяла, разпитана е свидетелката И. П.Д. и са дадени
обяснения от жалбоподателката М.К. във връзка с новонастъпилите обстоятелства.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява,
че и двамата родители са трудово ангажирани, като доходите от трудова дейност и
на двете страни са над минималната работна заплата за страната.
В хода на делото са изготвени няколко социални доклада на
„Дирекция социално подпомагане“ – два в първоинстанционното и един по
настоящото производство. Докладите са базирани на домашни посещения, срещи –
разговори с родителите и детето, информация от класен ръководител, ОПЛ и лични
впечатления и наблюдения на социалния работник. От проведеното социално
проучване се установява, че към момента на изготвяне на първите два доклада от 10.05.2018
г. и 23.01.2019 г. и двамата родители са живеели в жилища с добри битови
условия, подходящи за отглеждане на детето. При разговор с детето същото
споделило, че обича и двамата си родители, но по-силно е привързано към баща си
и желае да живее при него. На регламентирания контакт на майката с детето,
състоял се на 12.07.2019 г. в присъствието на социалните работници детето било
неспокойно, непрекъснато обикаляло пред жилището и след няколко минути се
прибрало. От последния доклад от 14.11.2019 г. се установява, че Р.С. и
малолетното дете Г. живеят в гр. Русе,
като през настоящата учебна година е записано и се обучава в ОУ „Любен
Каравелов“, гр. Русе, а М.К. от месец октомври 2019 г. живее и работи в гр.
Генерал Тошево, като в почивни и празнични дни се връща в гр. Бяла. От
социалните доклади се установява също, че взаимоотношенията между родителите на
Г. към момента са влошени, като липсва добра комуникация помежду им, което е
довело до отказ на детето да общува с майката и по този начин се нарушава
правото му на контакт с двамата родители. За да се гарантира това право на
детето, родителите били информирани и консултирани, че за правилното психо-емоционално развитие на Г. е от изключително значение
е да се съхрани емоционалната връзка с всеки един от тях.
Предвид установените новонастъпили обстоятелства –
промяната на местоживеенето на бащата и детето, несъстоятелни стават изводите
на първоинстанционния съд, че предоставянето на родителските права по отношение
на малолетния Г. за упражняване от неговата майка би довело до напускане на
родния му дом, до раздяла с близки и приятели и до изолиране от естествената му
семейна и социална среда, което е от естество да бъде фактор за психическа
травма, която с оглед пола и специфичната възраст на детето може да доведе до
сериозни неблагоприятни последици за емоционалното състояние на детето.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите: от страна на ищцата -
Г., К. и Г., а от страна на ответника - С., И.и С.. Анализът на тези
доказателства, разгледани в съвкупност, дават ясна картина на взаимоотношенията
между страните и грижите полагани за детето. Разпитана в настоящото
производство св. Д., приятелка на ищцата, изнася данни относно обстоятелствата,
че в периода от 12.07.2019 г. до 23.08.2019 г. не е осъществяван контакт и че
бащата на детето е осуетявал осъществяването на такъв. Свидетелката твърди, че
е присъствала на две срещи (на 09.08.2019 г. и на 06.09.2019 г.) между майката
и детето, на които всъщност детето не се е появило. На първата среща, след като
е минал уговореният час, майката се обадила по телефона на детето, то
отговорило набързо „днес съм с тати“ и затворило. На
втората среща нещата се развили по подобен начин, като този път детето дори не
отговорило на обаждането на майката. Съдът намира, че тези показания следва да
се кредитират изцяло, като безпротиворечиви и неоспорени от насрещната страна.
Изслушано в съдебно заседание пред районния съд детето
споделя, че в момента живее при баща си и при него се чувства добре, спокойно
е, за разлика от случаите, когато е при майка си и вече не ходи при нея. Докато
живеели тримата заедно, всичко е било по-добре. Твърди, че с майка си нямат
общи теми и тя не го изслушва. Изявява желание да живее при баща си.
От заключението на приетата по делото съдебно -
психологична се установява, че липсата на достатъчни контакти между майка и син
са спомогнали да се наруши емоционалната връзка между тях, а установените
обтегнати отношения между родителите неминуемо са рефлектирали негативно върху
цялостното състояние на детето. Според експерта е налице „синдром на родителско
отчуждение“ поради нарушение на емоционалната връзка с майката и нежелание на
детето да посещава майка си в определения режим на лични отношения. Вещото лице
е констатирало четири рискови поведения от страна на бащата за повлияване на
отношенията на детето Г. Р.Г. към майката: говорене
на детето в детайли, свързани с взаимоотношенията между родителите и
причината за тяхната раздяла; уреждане на
други заетости по време, съвпадащо с посещенията при другия родител; обвинения на другия родител за наличие
на друг интимен партньор; даване на
детето на правото на избор дали или не да се среща с другия родител.
Тъй като всяко дете се нуждае от общуване с двамата си
родители, поведението на бащата да отдалечи детето от майка му не може да се
приеме за адекватно на ситуацията. Констатираната от доказателствата по делото
промяна в отношението на детето към майка му, когато е заедно с баща си –
неглижирането ѝ като родител е следствие на негативното отношение на
бащата към другия родител. Налице е промяна в отношението на Г. към майката за
сравнително кратък период, когато е прекъснат контактът с нея – първоначално
позитивно, през неутрално, до настоящия
момент - отхвърлящо. Подобно поведение на майката по отношение на бащата
и конкретно – създаване на негативни нагласи у детето към другия родител,
съзнателното му изолиране от живота на детето, не се установява от
доказателствата по делото.
В хода на въззивното производство са събрани
доказателства във връзка с твърденията в молбата по чл. 266 от ГПК, че бащата
не упражнява контрол върху поведението и възпитанието на сина си и участието на
Г. в хулигански прояви. От изисканите по делото обяснения на Г. Р.Г. и Р.Г.С.
по преписка УРИ № 247000-936/19.08.2019 г. на РУ на МВР – гр. Бяла става ясно,
че Г., заедно с Д.- детето на жената, с която към момента живее баща му, провокирани
от неприлични жестове на познат на Г. мъж на име П., са счупили с камъни две от
стъклата на прозорците на къща в гр. Бяла, където живее мъжът и стъклата и фар на
двата автомобила, негова собственост. Тези противообществени прояви,
преценявайки и останалите доказателства по делото, съдът намира, че са резултат
от грешния модел на поведение, който бащата демонстрира – неуважително
отношение към майката, постоянна смяна на съжителстващи партньори за кратък
период – в хода на делото. Бащата не е изпълнил и препоръките на районния съд,
дадени в първоинстанционното решение, че не
следва да подценява ролята на майката, като значима фигура в живота на детето,
а да запази нейния авторитет и да възстанови връзката на доверие между тях. В
противен случай, той би компрометирал своята роля на отговорен родител и
възпитател. Следва да се акцентира на важността и двамата родители да вземат
заедно решенията за детето и да не го оставят то да ги взема само, като доброто
родителство включва в себе си не само изпълняване желанията на детето, но и
възможността да се наложат забрани и ограничения, когато това е в негов
интерес. От страна на бащата такова изграждащо поведение не е налице, което е слаб
атестат за родителските му качества.
По делото няма никакви данни, които да водят на извод, че
майката притежава лош морал или пък че ѝ липсват качества за упражняване
на родителските права над детето. Доказа се, че преди раздялата, когато за
възпитанието на детето се е грижила предимно майката, същата не е демонстрирала
липса на възпитателски качества, а напротив. Няма данни детето да е имало
агресивни или антисоциални прояви. Обстоятелството,
че след раздялата майката се е съгласила за известен период детето да живее при
баща си, следва да се преценява като проява на загриженост от нейна страна да
ограничи негативните последиците от раздялата на родителите, да му даде
възможност да приеме новонастъпилите обстоятелства и се приспособи към тях, а
не като поведение, сочещо на незаинтересованост за детето. От свидетелските
показания се установява, че през цялото време тя се е опитвала да поддържа
контакт с детето – по телефона или личен, въпреки констатираната липса на съдействие за това от
страна на бащата. В същото време неосъзнаването от бащата на вредните последици
за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне
срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем, също са показателни
за отсъствие на възпитателни качества у съответния родител. Отчитайки и наличието на данни за
развитие на синдром на родителско отчуждение, при който съдът е длъжен служебно
да вземе необходимите мерки и да бъде преодоляно такова развитие, настоящата
инстанция намира, че в интерес на детето е грижите за него да бъдат възложени
на майката,
а местожителството следва да бъде определено при нея.
Право на всяко дете и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. Предоставяйки упражняването на родителските
права на майката съдът намира, че в конкретния случай именно така ще се
постигне целта на режима на упражняване на родителските права и на лични отношения
- да се осигури възможност детето да расте и се развива спокойно, под грижата и
с подкрепата и на двамата родители, да се задоволи потребността на детето
пълноценно да общува и с двамата си родители.
Създаването на позитивно отношение на всеки от родителите
към контактите на детето с другия родител е изцяло в интерес на детето.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се
стимулират и подпомагат.
За да регулира личните отношения между детето и родителя,
на когото не е предоставено упражнението на родителските права, съдът намира,
че на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с
детето – всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък
до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, както и всеки втори вторник от месеца за
времето от 17.00 ч. до 20.00 ч. По време на официалните празници съдът намира,
че в четните години детето следва да прекарва рождения си ден, 3 март, 24 май и
Рождество Христово с баща си, а 6 май, 6 септември, Великден и Нова година с майка
си, а в нечетните години – обратно – рождения си ден, 3 март, 24 май и
Рождество Христово с майка си, а 6 май, 6 септември, Великден и Нова година – с
баща си, както и всяка първа половина от
зимната и всяка първа половина от пролетната ваканция на детето и един месец
през лятото, който не съвпада със законоустановения отпуск на майката. Следва
да се предостави възможност на детето да прекарва всяка година и рождения ден
на баща си – 04 юли заедно с него, каквато възможност ще е налице и за майката.
В деня на празника бащата ще има право да взема детето с преспиване – от 09,00
часа до 18,00 часа на следващия ден. Когато денят е учебен, той ще има право да
го взема след приключване на учебните занятия. Така определеният режим в
максимална степен би съхранил връзката между детето и бащата, би могъл да даде
възможност на бащата реално да участва в живота на детето и да упражнява и
изпълнява пълноценно правата и задълженията си на родител.Няма пречка при
желание на детето и при предварителна уговорка между родителите, то да се вижда
с баща си и в друго време, тъй като това ще е в негов интерес.
При определяне размера на издръжката съгласно чл. 59 ал.
5 от СК, съобразявайки нуждите на малолетното дете от храна, облекло, социални,
културни и други потребности, както и възможностите на дължащия я родител,
съдът намира, че дължимата издръжка
следва да се определи на 350 лв. месечно, от които бащата дължи 200 лв., като се
отхвърли искът за горницата над 200 лв. до предявения размер от 350 лв., като
неоснователен. Съдът отчита, че с нея е необходимо да се осигурят условия на
живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите. Бащата следва да
бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от датата на влизане
на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да
се понася от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на
детето.
С оглед изхода на спора, направените от М.К. разноски по делото пред двете инстанции в
размер на 979 лева, следва да се възложат на Р.С., съразмерно с уважената част
от исковете.
С. също има право на разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете. За първата инстанция чрез упълномощения си адвокат е заявил,
че не желае да му бъдат присъждани разноски, а за въззивната инстанция на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК му се следват 140 лева. След извършена компенсация на дължимите разноски, сумата, която С. дължи на
К. е в размер на 839 лв.
Р.С. дължи и държавна такса за присъдената издръжка
съгласно чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 432
лева.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 90/02.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 435/201г. по описа на Русенския районен съд и вместо него постановява:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Р.Г.,
ЕГН ********** на майката М.Г.К., ЕГН **********, като определя местоживеенето
му да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.Г.С., ЕГН **********, с детето Г. Р.Г.,
ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, както
и всеки втори вторник от месеца за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч.
- всяка първа половина от зимната и всяка първа половина от пролетната
ваканция на детето, както и един месец през лятото, който не съвпада със
законоустановения годишен отпуск на майката.
- в четните години – на рождения ден
на детето, 3 март, 24 май и Рождество Христово, а в нечетните на 6 май, 6
септември, Великден и Нова година.
- на рождения ден на бащата – 04 юли, като в деня на празника бащата има
право да взема детето с преспиване – от 09:00 часа до 18:00 часа на следващия
ден. Когато денят е учебен, той има право да го взема след приключване на
учебните занятия.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********, да заплаща
на Г. Р.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.К.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200 лева, считано от датата
на влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ
иска в размера над 200 лв. до 350 лв.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове на Р.Г.С. против М.Г.К. с правно основание 127 ал.2 и
чл.143 ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********, да заплати
на М.Г.К., ЕГН **********, сумата 839 лева,
представляваща деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 432 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: