№ 717
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110105934 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД, уточнена с молба от 01.10.2024 г., срещу Р. Д. Г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 634, 87 лева – главница,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с
адрес в ******************************** за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04. 2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 05.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 483,40 лева - представляваща мораторна лихва
върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., сумата 10,57
лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 2,83 лева - представляваща мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 48442/2022 г. по описа на
СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че Р. Д. Г. е клиент на топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в
в ******************************** по време на процесния период и отговаря за
заплащането на търсените суми. Ищецът сочи, че в случая деистващи между страните са
1
Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сгР. -етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение и „Топлофикация София“ ЕАД е
осъществявало тази услуга, изготвяло е изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите на дялово разпределение, поради което му се дължи възнаграждението съгласно
приетите Общи условия. Твърди, че се дължи мораторна лихва за вземанията по
изравнителните фактури съгласно чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия. Моли за уважаване на
предявените искове, претендира разноски.
Исковата молба е връчена лично на ответника Р. Д. Г. на 31.07.2024 г. на адреса по
месторабота, като в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, в
писмена молба се поддържат исковете.
Явява се ответницата Р. Д. Г. лично. Същата заявява, че не оспорва исковете по
основание и по размер, но моли за постановяване на решение, с което плащането на
задълженията й да бъде разсрочено. Заявява, че в апартамента живее с трите си деца, за
които се грижи, че по отношение на апартамента има неуредици и тя не може да се
легитимира като собственик, но е единствен наследник на починалата си майка, която е
била негов собственик преживе. Заявява, че е материално затруднена и й е трудно да покрие
задълженията си своевременно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. 48442/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.09.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сгР.та, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
за предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая ответницата не оспорва
качеството си на потребител. Самата тя заявява, че е единствена наследница на майка си Н.
Г. Ц., която преживе е сменила имената си и предишните й имена са били С. Ц.. Твърди, че
тя обитава имота, заедно с децата си. Не отрича, че е титуляр на задълженията за плащане на
цена на доставена топлинна енергия. Тези обстоятелства са установими и от приложените и
приети като доказателства писмени документи: удостоверение за наследници на Н. Г. Ц.,
заявление -декларация от Р. Д. Г. за промяна на партида на топлоснабден имот, находящ се в
********************************.
С оглед на изложеното, съдът приема, че Р. Д. Г. се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
топлофикационното дружество или избран от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца стойността на цената за услугата „дялово разпределение“се формира от
цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и
цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца
дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата.
По делото се твърди, че дяловото разпределение е извършвано от „Топлофикация
София“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сгР.-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не се спори относно факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена. Ответницата не се противопоставя нито на
обстоятелство, че в топлоснабдения имот е доставена топлинна енергия, нито че топлинната
енергия е в претендиранато количество съгласно извършеното дялово разпределение от
ищеца. Ето защо съдът достига до извода, че доставеното количество топлинна енергия,
3
респективно цената й съответства на фактурираната цена.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сгР. – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сгР.та, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, обективирани в издадените общи фактури и доколкото по тези
обстоятелства не се спори реално доставеното до имота на ответника и неоспорено от него
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1 597, 12
лв., а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 353, 56 лв., така общо
дължимата сума за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 950, 68 лв. По
делото нито се твърди, нито са събрани доказателства да са извършвани плащания на
дължимата цена за доставена топлинна енергия и доколкото искът е предявен за сума в по-
нисък размер от 1 634, 87 лв., то същият следва да бъде уважен изцяло.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 10,57 лв. - представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до
29.02.2020 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното
им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът
на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на
сумата от 744, 30 лв. Доколкото се претендира сума в по-нисък размер от 483, 40 лв.,
начислена за претендирания период, то предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.09.2022 г. и
4
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,83 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 48442/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. В заповедното
производството ищецът е сторил разноски 42, 63 лв. за държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е сторил разноски за държавна
такса в размер 92, 63 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
възнагражденията за юрисконсулта следва да бъдат определени в минимален размер
съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия. С оглед изхода на делото в тежест на ответницата
следва да се възложат сторените разноски разноски, както следва 92, 63 лв. за заповедното
производство и 192, 63 лв. за исковото производство.
Ответницата не претендира разноски.
По искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът
може да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства.
За да обоснове искането си ответницата е заявила пред съда, че се грижи за трите си
деца, с които живеят в жилище, наследено от нейната майка. Ответницата е заявила, че е
материално затруднена, но иска да погаси задълженията си по доброволен път. Според
настоящия състав в случая са налице основанията за допускане на разсрочено изпълнение на
задълженията. Своевременно е заявено искането от страна на потребителката, като пред
съда са заявени и поддържани обстоятелства, обосноваващи искането. Липсва
протвипоставяне на насрещната страна. Ето защо съдът намира, че задължението следва да
бъде разсрочено на основание чл. 241 от ГПК за следните суми: сумата в размер на 1 634,
87 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия, през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 483, 40 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., както и за сумата от 10, 57
лв. за главница за дялово разпределение, за периода от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на вземането, включително и за сумата за
разноски, доколкото нормата на чл. 241 от ГПК повелява разсрочване изпълнението на
решението, поради и което следва да се разсрочи и сумата за разноски в общ размер от 285,
26 лева, на равни ежемесечни вноски от по 200 00 лева, платими от ответницата Р. Д. Г. в
края на всеки месец, на последното му число, считано от месеца, следващ месеца на влизане
в сила на съдебното решение до окончателното погасяване на задълженията, по банковата
сметка на „Топлофикация София“ ЕАД .
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********************
срещу Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ********************************,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Г. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1 634, 87 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес
********************************, аб. № ****** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.; сумата от 10, 57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 483, 40 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 48442/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2, 83 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ********************************
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 92, 63 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48442/2022 г. по описа на СРС,
88 състав, както и сумата от 192, 63 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на решението, в
частта му за следните суми, дължими от Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
******************************** за сумата в размер на 1 634, 87 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес
********************************, аб. № ****** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.; сумата от 10, 57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 483, 40 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г,
включително и за сумата за разноски в размер на 285, 26 лв., на равни ежемесечни вноски
от по 200, 00 лева, платими от ответницата Р. Д. Г. в края на всеки месец, на последното му
число, считано от месеца, следващ месеца на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното погасяване на задълженията, по банковата сметка на „Топлофикация София“
ЕАД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6