Решение по дело №3658/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 21.09.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ДВАНАДЕСЕТИ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в  открито съдебно  заседание, на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря П.И., и прокурора........................., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №3658/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното :

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.258, ал.1, чл.266, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлрС е депозирана искова молба от “В- СПИРИТ” ЕООД, гр. София, чрез адв. Д. ***, против „ТЕРА-1” ЕООД, гр.Плевен, представлявано от ***, с която се твърди, че на 03.11.2015г, в сервизната база на ищеца, е постъпил за ремонт тежкотоварен автомобил „Волво FH 12 42 Т”, с рег.№ ***, собственост на ответника. Твърди се, че при проведен диагностичен тест, са установени повреди по автомобила, описани в сервизна поръчка № 4712/03.11.2015г. Твърди се, че  е извършен ремонт на автомобила, приет от ответника. Твърди се, че за извършеният ремонт, е издадена фактура № 4601/03.12.2015г, на стойност 5225,11лв., приета от ответника, но същата не е заплатена на падежа. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 461/2016г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи сумата от 5225,11лв., по фактура № 0000004601/03.12.2015г., съставляващо възнаграждение за извършен ремонт на товарен автомобил, собственост на ответника ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

          Ответникът ТЕРА-1” ЕООД, гр.Плевен, р. пр.,  в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище.

В о.с.з. на дата 19.09.2016г., същият, редовно призован, не изпраща представител, и не  прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане № 8353/27.05.2016г.,  но по делото няма депозиран отговор на ИМ в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. От страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №2685/08.07.2016г, проекто-доклад по делото, а също така не изпраща представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.258, ал.1, чл.266, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, представените с ИМ писмени доказателства, както и с оглед на  заключението по изготвената ССЕ, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на огреизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за  установено спрямо ответника, че същия  дължи сумата от 5225,11лв., по фактура № 0000004601/03.12.2015г., съставляващо възнаграждение за извършен ремонт на товарен автомобил, собственост на ответника ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

           При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 684,75лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, както и направените разноски по ч. гр.д.№ 451/2016г. в размер на 459,24лв.

           Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.258, ал.1, чл.266, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че „ТЕРА-1“ ЕООД, ЕИК114656250, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, ДЪЛЖИ НА „В-СПИРИТ“ ЕООД, ЕИК201298199, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, сумата от 5225,11лв., съставляваща неплатено задлъжение по фактура №0000004601/03.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-27.01.2016г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение № 285/28.01.2016г по ч. гр.д.№ 451/2016г по описа на ПлРС.

        ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТЕРА-1“ ЕООД, ЕИК114656250, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В-СПИРИТ“ ЕООД, ЕИК201298199, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, сумата от 684,75лв -направени деловодни разноски.

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТЕРА-1“ ЕООД, ЕИК114656250, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В-СПИРИТ“ ЕООД, ЕИК201298199, с адрес и седалище на управление гр. *** със законен представител ***, сумата от 459,24лв.- разноски по ч. гр.д.№ 451/2016г. на ПлРС.

 

 Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА  ОБЖАЛВАНЕ. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :