№ 1
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002257 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 682 от 29.04.2020г., постановено по т.д.№ 1469/ 2019г. по описа на
СГС е отхвърлен предявеният от „Ажур ТДМ“ ООД против „Напоителни системи“ЕАД
положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.422 ГПК да бъде
признато за установено между страните,че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на „Ажур
ТДМ“ ООД сумата от 31113,66лв., представляваща задължения по споразумителен протокол
от 21.03.2012г., ведно със законната лихва от 10.12.2012г. до изплащане на вземането,за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 19.03.2013г. на СРС, 1 ГО, 40 състав по ч.гр.д.№58697/2012г. като
неоснователен.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ажур ТДМ“
ООД с искане същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което
претенцията да бъде уважена. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, който е тълкувал неправилно и не е съобразил йерархията
на приложимите правни норми. Изтъква, че нормите относно правата и задълженията на
органите на управление на търговските дружества с държавно имущество в това число и с
управляващия от името на държавата отраслов министър, регулират отношенията само
1
между собственика на капитала и назначените от него органи за управление и
представителство на дружеството. Жалбоподателят счита, че ограничаването на
представителната власт на органите на дружеството е недействително спрямо третите лица.
Позовава се на нормата на чл.235,ал.4 от ТЗ, който закон е по-висок по ранг нормативен акт
от ПРУПДТДДУК и поддържа, че следва да приложен именно този текст на основание
чл.15,ал.3 от ЗНА. В този смисъл посочва , че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че е възможна законова делегация, чрез която в един подзаконов
нормативен акт да се регламентират ограничения по отношение на органното
представителство на търговец по смисъла на ТЗ, които да са в пряко противоречие с ТЗ и
по-конкретно с нормите, които уреждат статута, дейността и представителството на всички
видове търговци независимо от дали акционерите / евентуално съдружници/ в същите са
частно-правни субекти или държавен орган.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита, че
изводите на градския съд са правилни законосъобразни и моли решението да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание страните поддържат така заявените становища. Претендират
разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Изпълнени са особените
изисквания при предявяване на иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – исковата
претенция съответства на заявеното в заповедното производство и искът е предявен в срока
по чл. 415,ал.4 от ГПК. Освен това съдът се е произнесъл по иска като е обсъдил
изложените в исковата молба факти и правни твърдения.
Настоящият състав счита,че исковете са правно основание чл.422,ал.1 ГПК,
чл.124,ал.1 от ГПК и чл.79,ал.1 от ЗЗД.
С подадената искова молба „Ажур ТДМ“ ООД излага твърдения, че е
специализирано одиторско предприятие, на което с отделни договори е било възложено да
направи одиторски проверки на „Хидромелиорации- Севлиево“ ЕАД за 2008г., 2009г.
,2010г. и 2011г. Уговорено било, че дружеството ще получи възнаграждение в размер на
2
6000лв. без ДДС по договор №78 /2008 от 24.11.2008г. , 6500лв. без ДДС по договор №13
/22.02.2010г., 6900лв. без ДДС по договор № 02/ 2010 от 24.03.2011г. и 6900лв. без ДДС по
договор № 13/2011 от 22.02.2012г. Освен това възложителят следвало да заплати и
стойността на командировъчните разходи като за тези разходи били издадени проформа
фактури.
На 12.03.2012г. страните подписали споразумителен протокол с нотариална заверка
на подписите, с който се съгласили, че „Хидромелиорации- Севлиево“ ЕАД има задължения
към „Ажур ТДМ“ ООД по посочените договори както следва: по договор за одит
№78/2008г. 3600лв.по договор №13/ 2009 -7 800лв и 1245лв. по чл.2,ал.8/ общо 9045,60лв./,
по договор №02/2010- 8280лв. и 612лв. ,дължими по чл.2,ал.8 / общо 8892лв. и по договор
лв./
Въззивният съд счита,че с оглед направеното уточнение с молбата от 15.05.2017г.
фактическото основание, на което се претендират исковите суми е т.нар. споразумителен
протокол от 21.03.2012г. с нотариална заверка на подписите. В същия страните са се
съгласили, че „Хидромелиорации – Севлиево“ ЕАД дължи на „Ажур ТДМ“ ООД посочената
сума като заплащането й е следвало да бъде осъществено в сроковете, посочени в
споразумението.
Апелативният съд намира, че този договор няма характер на спогодба. Със
спогодбата страните изменят едно съществуващо правоотношение посредством взаимни
отстъпки. Основна характеристика на този договор е неговата възмездност –по силата на
същия настъпва еквивалентно по преценката на страните разместване на имуществени
права и в резултат на това се постига специфичната цел на спогодбата,а именно
прекратявани или предотвратяване на спор.
В случая , с подписания между страните споразумителен протокол се постига
безспорност на задължението на „Хидромелиорации – Севлиево“ ЕАД и се разсрочва
неговото плащане. Ето защо той следва да се квалифицира като познатият в съдебната
практика „установителен договор“, който макар да не е изрично регламентиран, отговаря на
общия принцип на договорната свобода и съществуването му е допустимо и възможно. Със
същия няма отстъпване от страна на изпълнителя като кредитор от размера на дълга.
Посочено е само какви са дължимите суми по конкретните договори към датата на
подписването на споразумението като са включени и разходите за командировъчни , които
са дължими съгласно клаузите в договорите. Определен е нов срок за заплащането им, но
това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме ,че има взаимни отстъпки по смисъла
на чл.365,ал.1 от ЗЗД.
С оглед приетото по-горе, че процесният договор не представлява спогодба не следва
да се обсъжда възражението за нищожност на същия на основание чл.12,т.12 от
ПРУПДТДДУК.
3
Споразумението е валидно и съдържащото се в него признание на задължението на
възложителя при липсата на възражения, че договорите не са изпълнени представлява
основание за заплащане на дължимата сума на ответника.
При разглеждането на делото от СРС е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, приобщена в последствие като доказателства пот .д.№ 1469/ 2019г. по описа на
СГС. От заключението по същата се установява , че ответното дружество през м.юли
2012г. е заплатило част от исковата сума, а именно 4788лв. Остават дължими 26325лв.
По делото не са въведени твърдения и не са представени доказателства тази сума да е
заплатена или задължението да е погасено по друг начин.
От направената служебна справка н Търговския регистър се установява, че
„Хидромелиорации – Севлиево“ ЕАД се вляло в настоящия ответник „Напоителни
системи“ ЕАД. На основание чл.262 от ТЗ приемащото дружество е правоприемник на тази
страна по споразумението и то го обвързва.
С оглед на тези обстоятелства предявеният установителен иск се явява основателен
за сумата 26 325лв. и ще трябва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част- да
бъде отхвърлен.
Върху сумата,за която е признато ,че се дължи следва да бъде начислена и законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение- 10.12.2012г.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд и тези на първоинстанционния
съд, то обжалваното решение ще следва да отменено в частта му, с която е отхвърлен иска
до размера от 26325лв. и да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено,
че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на ищеца посочената сумата от 26325лв., за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК от 19.03.2013г. на СРС, 1 ГО, 40 състав по ч.гр.д.№58697/2012г., ведно със законната
лихва от 10.12.2012г. до изплащане на вземането.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
„Напоителни системи“ ЕАД ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направени разноски за съдебното производство пред всички съдебни инстанции съобразно
уважената част от иска. Същите са в размер на 4122,52лв. На ищеца следва да бъдат
заплатени и разноските, направени в заповедното производство също съобразно уважената
част от иска като дължимата сума е 506,46лв.
Ищецът от своя страна ще следва да заплати на ответното дружество направените от
него разноски пред всички съдебни инстанции съразмерно с отхвърлената част от
претенцията. Същите са в размер на 411,92лв.
4
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 682 от 29.04.2020г., постановено по т.д.№ 1469/ 2019г. по
описа на СГС в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Ажур ТДМ“ ООД против
„Напоителни системи“ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК
вр.чл.422 ГПК да бъде признато за установено между страните,че „Напоителни системи“
ЕАД дължи на „Ажур ТДМ“ ООД сумата от 25325лв., представляваща задължения по
споразумителен протокол от 21.03.2012г., ведно със законната лихва от 10.12.2012г. до
изплащане на вземането,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.03.2013г. на СРС, 1 ГО, 40
състав по ч.гр.д.№58697/2012г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК,
вр.чл.124,ал.1 ГПК и чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „Ажур ТДМ“ ООД , ЕИК *** със
съдебен адрес гр.*** 1000, бул. „ ***“ № ***, ет.1, АД „Б. и партньори“ чрез адв.Д. Б. и
адв.А. А. против „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.3, че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на „Ажур
ТДМ“ ООД сумата от 25325лв., представляваща задължения по споразумителен протокол от
21.03.2012г., ведно със законната лихва от 10.12.2012г. до изплащане на вземането,за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 19.03.2013г. на СРС, 1 ГО, 40 състав по ч.гр.д.№58697/2012г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.3да заплати на „ Ажур ТДМ“ ООД , ЕИК *** със
съдебен адрес гр.*** 1000, бул. „***“ № ***, ет.1 сумата от 4122,52лв. разноски,направени в
съдебната фаза на производството и 506,46лв. разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№58697/2012г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА „Ажур ТДМ“ ООД , ЕИК *** със съдебен адрес гр.*** 1000, бул. „ ***“ №
***, ет.1 да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № ***, ет.3 сумата от 411,92лв разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
5
страните.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6