Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 29.10.2020
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д.
при секретаря Петър Петров и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№242 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Плевенски
Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ от И.Д.Н., в която се твърди, че на 08.05.2018
г. в 6.45 часа ищцата се качила в гр. Д.Д. в пътнически автобус марка МЕРЦЕДЕС модел
0404, с рег. №******, управляван от В.П.А. , с ЕГН: **********, пътуващ за гр.
Плевен. На спирката на ул. „Д. “ в гр. Плевен ищцата предприела слизане от
задната врата на автобуса. Когато била на последното стъпало, в габаритния
тунел на стъпалата, с десен крак напред, за да стъпи на земята, автобусът
потеглил и вратата се затворила, като притиснала левия крак на ищцата и тя
паднала извън автобуса, на пътното платно.
Твърди се,
че с влязло в сила на 30.05.2019 г. решение №354 от 15.05.2018 г. по а.н.д.
№872/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд В.П.А. , с ЕГН: ********** е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2 от НК – причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на И.Д.Н. при управление на МПС в
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.68, ал.2 от ЗДвП. С решението В.П.А. бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно наказание.
Твърди се,
че в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД –
Плевен била установена фрактура на левия крак на ищцата – в областта на
тазобедрената и колянната става. Била извършена операция, при която е сменена
тазобедрената става, като за ендопротезата и медицински консумативи ищцата
доплатила 2 621.90 лв.
Ищцата
твърди, че след изписването от болницата е изпитвала силни болки в областта на
счупването и че започналото раздвижване не е дало „нужните резултати“ до
момента.
Ищцата
твърди, че са се появили проблеми със съня и са започнали панически атаки, във
връзка с които е посещавала лекар нееднократно. Била насочена към психиатър,
който ѝ поставил диагнозата „рецидивиращо депресивно състояние“.
Ищцата
счита, че физическите страдания и неудобства и психическите травми и
емоционални болки, следва да бъдат компенсирани със заплащането на обезщетение
за неимуществени вреди от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с
ЕИК: ****– застраховател на процесния автобус по риска „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Представила е молба с вх. №8064/12.06.2019 г., с която е
предявила застрахователната си претенция за сумата от 150 000 лв. като
обезщетение за претърпените вреди.
На
24.10.2019 г. И.Д.Н. е сезирала Плевенски Окръжен съд със следните искове,
предявени срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД:
-да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2 621.90 лв., от които
2 610 лв. се явяват обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди
– доплащане за тазобедрена ендопротеза, а 11.90 лв. се явяват обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди – заплащане на медицински консумативи,
които вреди са претърпени, респ. разходите са направени в резултат на ПТП от
08.05.2018 г., причинено по непредпазливост от В.П.А. , с ЕГН: **********, като
водач на автобус марка МЕРЦЕДЕС модел 0404, с рег. №******, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата от 2 621.90 лв., считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
-да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв., явяваща се част от
общо 150 000 лв., като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания, които вреди са претърпени в резултат на ПТП от
08.05.2018 г., причинено по непредпазливост от В.П.А. , с ЕГН: **********, като
водач на автобус марка МЕРЦЕДЕС модел 0404, с рег. №******, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от 13.09.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
С
определение №949 от 31.10.2019 г. е постановено, че на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК ищцата не дължи такси и разноски в производството по арг. от т.15 на
ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Преписи от ИМ и приложенията към нея са връчени на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД на 21.11.2019 г. и в указания срок – на 04.12.2019 г. е
изпратен по пощата отговор, в който се признава, че въз основан на молбата на ищцата е била образувана преписка по
щета №0000-1000-03-19-7408, което косвено означава, че не се оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение.
Ответникът твърди,
че е определил обезщетение за неимуществените вреди на ищцата в размер на
50 000 лв. и в този размер не оспорва иска. Счита, че липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди на
ищцата, изразяващи се в „рецидивиращо депресивно разстройство“, което косвено
означава, че определената от него сума не обезщетява подобни вреди. Счита, че би противоречало на принципа на
справедливостта присъждането на повече от 50 000 лв. като обезщетение за
останалите неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди, без да аргументира това
си оспорване.
Препис от отговора на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД е връчен на ищцата
за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 30.12.2019 г. и в указания срок – на 13.01.2020
г. такава е изпратена по пощата. В нея се поддържат направените вече
доказателствени искания и те допълнително се аргументират.
Препис от ДИМ е връчен на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД на
27.01.2020 г. за допълнителен отговор, но в указания срок – до 10.02.2020 г.
такъв не е депозиран.
В о.с.з. на 05.10.2020 г. процесуалният представител
на И.Д.Н. – адв. Х.
е пледирал за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Заявил е, че въпреки успешната оперативна
интервенция, ищцата не се е възстановила напълно от претърпяната телесна
травма.
Адв. Х. е представил подробна писмена защита по съществото
на спора, в която конкретно са посочени релевантните според него телесни и
психологически травми на ищцата и техните последици върху здравето ѝ и
обичайния ѝ начин на живот. Изложени са подробни аргументи в подкрепа
основателността на ищцовите претенции.
И.Д.Н. претендира направените разноски за адв. възнаграждение в размер на
4 530 лв. Според нея, ответното дружество не е било представлявано от
юрисконсулт, а ако е било – то няма доказателства за правоотношението помежду
им и за правоспособността на юрисконсулта. В т.вр. възразява да бъде присъждано
юриск. възнаграждение в случай на отхвърляне на исковете.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД
е представила писмено становище, в което моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски за
юриск. възнаграждение в размер на 450 лв. Възразява по чл.78, ал.5 от ГПК, като
счита платеното от ищцата адв. възнаграждение за прекомерно.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Според изложената в ИМ фактическа обстановка, Плевенски Окръжен съд намира,
че е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 от КЗ, които са допустими, предвид
правилото на чл.498, ал.3 от КЗ.
Видно от молба с вх. №8064/12.06.2019 г., И.Д.Н. е предявила пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД застрахователната си претенция за
сумата от 150 000 лв. като обезщетение за претърпените в резултат на
процесното ПТП тежки телесни повреди, болки и страдания и нанесените
имуществени вреди.
Видно от писмо изх. №9988/25.11.2019
г., след завеждане на делото „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД
е определила по щета
№0000-1000-03-19-7408 обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв.
Към
24.10.2019 г., когато са предявени исковете, е налице започната процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и безрезултатно изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Не е спорно и е видно от влязло в сила на 30.05.2019
г. решение №354 от 15.05.2018 г. по а.н.д. №872/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд, че В.П.А. , с ЕГН: ********** е
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2 от НК – причиняване
по непредпазливост при управление на МПС в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и
чл.68, ал.2 от ЗДвП на средна телесна повреда на И.Д.Н.,
изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната
част на костта, довело до трайно /за повече от 2-3 месеца/ затрудняване
движението на левия долен крайник.
Описаната в
мотивите към посоченото решение фактическа обстановка съвпада с описаното в
исковата молба относно времето, мястото и начина на причиняване на средната
телесна повреда на И.Д.Н.. Счупването на лявата бедрена кост в областта на
шийката – горната част на костта, довело до трайно затрудняване движението на
левия долен крайник, е причинено на
08.05.2018 г. при предприето от ищцата слизане от задната врата на управлявания
от В.П.А. автобус на спирка „НОН СТОП“
на ул. „Д. “ в гр. Плевен. Когато ищцата била на последното стъпало, в
габаритния тунел на стъпалата, с десен крак напред, за да стъпи на земята,
водачът включил на скорост, потеглил и задействал системата за затваряне на
вратите. Вратата затиснала левия крак на ищцата и тя паднала извън автобуса, на пътното платно. По този
начин В.П.А. , неосигурявайки безопасното слизане на пътничката, поставил
нейното здраве в опасност.
Между страните не е спорно, че управлявания при процесното ПТП от В.П.А. автобус е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД.
Представена е полица №BG/22/ 117002678883 от 06.10.2017 г.
С
решението В.П.А. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание.
Съгласно т.15 на ТР №6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с
решението по чл. 78а от НК
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата -
за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само
във вида на отговорността. Деянието и в този случай си остава престъпление, а
не административно нарушение, и решението по чл. 78а от НК, с което е
наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда, т.е
има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за
гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието,
противоправността му и виновността на дееца.
Най-общо
казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или
бездействие. В случая деянието съставлява престъпление и то резултатно такова.
Казано иначе – в изпълнителното деяние на това резултатно престъпление се
включва и причиняването на средната телесна повреда на ищцата. Връзките между
отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват
в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до счупването
на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната част на костта на И.Д.Н.,
са установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на
преразглеждане в настоящия граждански процес.
С оглед
гореизложеното, спорен се явява въпросът дали при падането извън
автобуса, на пътното платно и в резултат на това падане И.Д.Н. е претърпяла
други телесни травми и е преживяла други телесни болки.
Видно от епикриза от 28.05.2018 г., при постъпването на И.Д.Н. на 08.05.2018 г. в Клиниката по ортопедия и
травматология са констатирани кръвонасядане в областта на лява тазобедрена
става и лява колянна става и болки в посочената коляна става и в лява
ингвинална гънка. Иначе казано – тези допълнителни съпътстващи телесни травми и
болки са факт, като друг е въпросът дали са налагали оперативна интервенция и съответно
терапевтично лечение. Клиничната пътека, в рамките на която ищцата е настанена
в клиниката за осъществяване на оперативна процедура, е №218 – „Оперативни процедури
с алопластика на тазобедрена и колянна става“. В о.с.з. на 05.10.2020 г. ВЛ д-р
М. е разяснил, че оперативно е сменена само тазобедрената става и то частично /процедура
81.52 в рамките на клинична пътека №218/ и че „нищо не е правено с коляното на
ищцата“.
История на заболяването №17192/2018 г. на И.Д.Н.,
хоспитализирана в Клиниката по ортопедия и травматология в периода от
08.05.2018 г. до 28.05.2018 г., е
приложена в цялост по делото и е подробно анализирана от ВЛ д-р М.. Видно от
заключението му, кръвонасяданията са причинили болка и страдание, без да се
уточнява интензитета и продължителността им. Ищцата е претърпяла оперативна
процедура за частична смяна на тазобедрената става, без усложнения. Престояла е
20 дни в болницата. Три месеца след изписването ѝ е ползвала патерици и е
разчитала на чужда помощ. Към момента движенията в тазобедрената става са
безболезнени във физиологичния си обем и минимално болезнени в крайните си
фази. Налице е дефицит около 15 градуса флексия /сгъване/ и по около 15 градуса
дефицит на вътрешна и външна ротация /завъртане/. ВЛ е разяснило устно в о.с.з.
на 05.10.2020 г., че ищцата не може на 100 % да свие, разпъне, завърти крайника
– дефицитни остават 15 %. Иначе казано – няма пълно възстановяване на
движението на крака.
Д-р М. е заявил,
че обичайно възстановителният период при
травми на тазобедрената става като процесната е 3 месеца, а при ищцата е
продължил двойно повече – 6 месеца, с оглед възрастта ѝ – 73 години.
Според ВЛ, ако ищцата беше провела рехабилитация, това би ускорило в някаква
степен възстановяването й, но няма отношение към обема му. Сегашното ѝ
състояние позволява да извършва обичайните ежедневни дейности за човек на нейната възраст, но не и карането
на колело. Подобна дейност ще натовари тежко и двете тазобедрени стави и би
била рискована за здравето на ищцата.
Видно от експертно решение №0329/28.01.2020 г. на ТЕЛК,
трети състав към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен, И.Д.Н. е освидетелствана с 50 % степен на увреждане пожизнено. Водеща е
диагнозата „счупване на бедрената шийка“. Това увреждане е единственото с 50 %.
Останалите заболявания са под 50 %. ВЛ е категорично, че има пряка
причинно-следствена връзка между претърпяното при процесното ПТП увреждане и
освидетелстването от ТЕЛК с 50 % трайно намалена работоспособност.
С оглед горното, съдът намира за доказани твърденията
в исковата молба, че ищцата е изпитвала болки в областта на счупването /т.е. в
областта на лявата тазобедрена става/ и че раздвижването не е дало нужните
резултати. Болките са продължили около 6 месеца, а движенията на левия крак са
възстановени на 85 %, без перспектива за пълно възстановяване на 100 %.
Следва да се
отбележи, че в исковата молба не се сочат болки
в лявата колянна става и в лявата ингвинална гънка. Такива са констатирани
при постъпването в болницата на 08.05.2018 г., но какъв е произхода им, как са
терапевтирани и какво е значението им в процеса на възстановяване не става ясно
по делото.
В исковата
молба не е посочен и цикатриксът с
дължина 11 см в областта на лявата тазобедрена става, а още по-малко се твърди,
че той загрозява тялото на ищцата; че я кара да се срамува, когато се съблича и
когато излага тялото си на открито; че я травмира психически, като ѝ
напомня за инцидента.
Не е
въведена в спорния предмет по надлежния ред като конкретно неудобство забавената походка, съпроводена с поклащане.
Същото важи и за освидетелстването от
ТЕЛК с 50 % трайно намалена работоспособност, което е станало факт след
завеждане на делото. Ищцата е успяла
да докаже, че има пряка причинно-следствена връзка между претърпяната при
процесното ПТП средна телесна повреда и освидетелстването от ТЕЛК с 50 % трайно
намалена работоспособност. Обичайно освидетелстването цели да облекчи лицето и
да послужи като основание то да бъде компенсирано за увреждането/заболяването.
Т.е. – то не би следвало да причинява болки, страдания и неудобства. Възможно е
обаче да бъде свързано с емоционална болка от инвалидизирането; със загуба на
перспективата за пълноценнна трудова реализация /която не стои пред ищцата като
пенсионер/ и пр. Конкретни твърдения в тази насока обаче няма по делото.
Като
последица от травмата на тазобедрената става и непълното възстановяване
движението на крайника ищцата не е посочила конкретно неудобството да не може вече да кара колело, респ. да се
придвижва по този обичаен за нея начин.
Липсва
надлежна конкретизация и на страха на
ищцата дали след 15 години ще преживее операция за подмяна на износената
тазобедрена става.
Всички така изброени „последици“ от претърпените при
процесния инцидент телесни травми са посочени конкретно едва в писмената защита
по съществото на спора, което ги прави ирелевантни.
В исковата
молба се твърди, че психическите болки и страдания на ищцата – резултат от
процесния инцидент се изразяват в проблеми със съня и в паник-атаки, налагащи
често да се търси лекарска помощ. Твърди се също, че в т.вр. ищцата била
диагностицирана с „рецидивиращо депресивно състояние“.
Разпитаната като свидетелка Й. Н. – първа братовчедка на ищцата твърди, че последната след инцидента
ползвала помощни средства и имала нужда от чужда помощ. Такава ѝ била
оказвана повече от месец от трето лице срещу заплащане. Свидетелката също я
посещавала. И. нямала други близки, освен брат си и първата си братовчедка. Била
разстроена, нестабилна и уплашена, че вече не е същия човек като преди и че не
може да се грижи за себе си. Не можела да спи и за това приемала хапчета. Нощем
усещала, че вдига кръвно – ставало ѝ лошо, замайвала се. Викала няколко
пъти „Бърза помощ“ с тези оплаквания. Преди инцидента нямала проблеми със съня
и с кръвното налягане, не купувала лекарства.
Видно от амбулаторен лист от 05.03.2019 г., издаден от
д-р А.С. – кардиолог, И.Д.Н. е с дългогодишна умерена
артериална хипертония и страда от безсъние. Обективното ѝ
състояние при прегледа е: „психоемоционално лабилна“. Посочена като основна
диагноза е: „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. Като
придружаващо заболяване е посочена: „нетоксична дифузна гуша“. Предписана е
медикаментозна терапия и за уместна е счетена консултация с психиатър.
Видно от амбулаторен лист от 18.03.2019 г., издаден от
д-р А.Д. - психиатър, И.Д.Н. от дълги години поддържа високи стойности на артериалното
налягане, които контролира медикаментозно, но напоследък, независимо от
редовния прием на антихипертоника, артериалното ѝ налягане е високо,
нощем не спи добре, понякога има болки в гръдния кош и тежест в ляво подребрие.
Обективното ѝ състояние при прегледа е: „сутрешна хипобулия, нощна
инсомния и тревожно-дистимен афект“. Поставена е основна диагноза „рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. Предписана е
медикаментозна терапия с антидепресанти Trittico
tabl.prolong 150 mg и Escitil 10 mg
film-coated tablets.
Видно от амбулаторен лист от 19.09.2019 г., издаден от
д-р Е.П. – общопрактикуващ лекар, при
снемане на анамнезата И.Д.Н. за първи път е посочила, че в резултат на
процесния инцидент е отключила паник-атаки, изразяващи се в тежест в стомаха,
повръщане, високо кръвно налягане, задушаване, треперене, учестен пулс“.
Посочила е също, че нощем се буди от кошмари и не може да спи. Поставена е
отново като основна диагнозата „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
епизод – умерено тежък“.
Така
посочените писмени и гласни доказателства са анализирани от ВЛ д-р П.Г.. Той е
провел изследване и стандартизирано психиатрично интервю с И.Д.Н., въз основа
на които е установил, че процесният инцидент като „силно стресова ситуация“ е
отключил тревожно-депресивна симптоматика, изразяваща се в: плачливост, загуба
на интереси, психомоторна забавеност, тревожно-дистимен фон на настроението,
намален апетит, вечерна инсомния и сутрешна хипобулия /намалена волева
активност/. Според ВЛ се касае за рекурентно
депресивно разстройство – лек епизод към юни 2020 г., когато е изготвено
заключението. Този вид разстройство се характеризира с повтарящи се периоди на
депресия с продължителност между 3 и 12 месеца, между които има периоди на пълно
възстановяване и завръщане към нормалното и обичайно функциониране. При някои
болни, най-вече такива в напреднала възраст, е възможно те да останат трайно
депресивни. При своевременно предприето лечение, в зависимост от тежестта на
симптоматиката, периодът на възстановяване варира от 6 месеца до 2 години.
ВЛ е
установило, че към юни 2020 г. – 2 години след процесния инцидент посочената
по-горе симптоматика не е редуцирана напълно, като от констатирания през март
2019 г. от д-р А.Д. умерено тежък епизод
се е преминало към лек епизод. Според съда, предвид данните в експертното
заключение, възможните причини за тази степен и продължителност на
възстановяване са предприемането на лечение 10 месеца след инцидента;
преустановяването на приема на предписаните от психиатъра антидепресивни
медикаменти поради проявление на странични ефекти и замяната им с предписани от
личния лекар бензодиазепини; напредналата възраст на ищцата – 73 години. В
о.с.з. на 31.07.2020 г. ВЛ д-р П.Г. е разяснил, че психическото страдание на
ищцата е стартирало с панически пристъпи, които не се наблюдават в момента.
Посочил е, че ако тези паник-атаки не бъдат овладяни медикаментозно, могат да
хронифицират и да се стигне до установената депресивна симптоматика. Прогнозата
на ВЛ за пълно възстановяване на психичното здраве на ищцата е добра, но отново
с уговорката, че е необходима нова среща с психиатър и нова терапия.
В заключение – с оглед така обсъдените писмени и
гласни доказателства, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпяната
от И.Д.Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната
част на костта, довело до трайно /за повече от 2-3 месеца/ затрудняване
движението на левия долен крайник се явява сумата от 50 000 лв. Ищцата е претърпяла без усложнения една оперативна интервенция за частична
смяна на тазобедрената става. Престояла е в болница 20 дни. За около 1 месец е
имала нужда от чужда помощ, а за около 3 месеца е ползвала помощни средства. За
около 6 месеца, без проведена рехабилитация, е възстановила 85 % от движението
на левия си крак. Останалите 15 % от това движение са невъзстановими, което
обаче не повлиява извършването на обичайните за възрастта на ищцата ежедневни
дейности.
Според съда, справедливо обезщетение за преживяното от
И.Д.Н. психично страдание, изразяващо се в рекурентно
депресивно разстройство, е 12 000 лв. Това страдание е пряк резултат от инцидента, но е могло да бъде преодоляно
в по-голяма степен и за по-кратко време при своевременна и адекватна реакция от
страна на ищцата. Обикновено симптоматиката е най-силна в началото, при
отключването ѝ, а в случая специализирана помощ е потърсена едва 10
месеца след инцидента. Прави впечатление, че самата ищца е свързвала
състоянието си с друго свое заболяване и че при консултация с кардиолог е била
насочена към психиатър. Важно е да се каже и това, че предписаната от
психиатъра медикаментозна терапия не е спазена, респ. заменена от него с друга
подходяща и че няма данни за повторна консултация с психиатър. Предвид възрастта
на ищцата е било от особено значение да се потърси навреме специализирана
лекарска помощ и да се спазва стриктно предписаната от специалист
медикаментозна терапия.
Прекият иск на увреденото лице, насочен срещу
застрахователя на отговорния застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен
– за общата сума от 62 000 лв., която се дължи, ведно с лихва за забава,
считано от 13.09.20219 г., съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
С оглед горното, иска в частта му, с която като
обезщетение за неимуществени вреди се претендира разликата от 62 000 лв.
до 100 000 лв., се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Видно от фактура №**********/14.05.2018 г., издадена
от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен, И.Д.Н.
е доплатила 2 610 лв. за тазобедрена ендопротеза и е заплатила 11.90 лв.
за медицински консумативи, общо 2 621.90 лв. В заключението си ВЛ д-р М. е посочил, че при травми като
процесната и с оглед възрастта на ищцата, стандартното лечение е смяна на
тазобедрената става. НЗОК извършва частична реимбурсация на импланта, а
разликата е за сметка на пациента.
С оглед горното, искът по чл.432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 621.90 лв. се
явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Сумата от 2 621.90 лв. се дължи, ведно с лихва за
забава, считано от завеждане на делото – 24.10.2019 г., както е поискано с ИМ.
При този
изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
2 584.88 лв., явяващи се дължимата ДТ, според уважената част на исковете,
както и 650 лв., явяващи се разноски за възнагражденията на ВЛ.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК – платеното от
ищцата адв. възнаграждение – 4 530 лв. не е прекомерно /при минимално за
двата иска 3 943.53 лв./
Съдът намира
за неоснователно възражението на ищцата, че ответника не бил надлежно
представляван по делото от юрисконсулт, респ. че не се дължи заплащане на
юриск. възнаграждение. Процесуални
представители на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД,
надлежно упълномощени, са били трима юрисконсулти – К. А. , К.И. и А.С., както и адв. З.Т.. Съдът няма
задължение по ГПК да изисква доказателства за трудовите правоотношения между
юрисконсултите и страната, както и доказателства за правоспособността на
юрисконсултите. Съдът намира, че съгласно правилата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 от НЗЗПП, следва да бъде определено юриск.
възнаграждение в размер на 450 лв.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на И.Д.Н.
сумата от 2 685.95 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени за
адв. и юриск. възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ****да заплати в
полза на И.Д.Н. от гр. Д.Д. , с ЕГН: ********** сумата от 62 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди – средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта
на шийката – горната част на костта, довело до трайно затрудняване движението
на левия долен крайник и психично
страдание, изразяващо се в рекурентно депресивно разстройство, претърпени
от ищцата вследствие на ПТП, причинено на 08.05.2018 г. по непредпазливост от В.П.А.
, с ЕГН: **********, като водач на автобус марка МЕРЦЕДЕС модел 0404, с рег. №******,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, съгласно полица №BG/22/117002678883 от 06.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 13.09.2019 г. до окончателното му
изплащане, а иска за разликата до претендираните като главница 100 000
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ****да заплати в
полза на И.Д.Н. от гр. Д.Д. , с ЕГН: ********** сумата от 2 621.90 лв.
като обезщетение за имуществени вреди – разходи за доплащане за тазобедрена
ендопротеза и за заплащане медицински
консумативи, съгласно фактура №**********/14.05.2018 г., издадена от УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ЕАД-Плевен, направени от ищцата вследствие на ПТП, причинено на
08.05.2018 г. по непредпазливост от В.П.А. , с ЕГН: **********, като водач на
автобус марка МЕРЦЕДЕС модел 0404, с рег. №******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, съгласно полица
№BG/22/117002678883 от 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от завеждане на делото – 24.10.2019 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ****да заплати в
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 2 584.88 лв., явяваща се
дължимата ДТ, според уважената част на исковете, както и сумата от 650 лв.,
явяваща се разноски за възнагражденията на ВЛ.
ОСЪЖДА основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ****да заплати в
полза на И.Д.Н. от гр. Д.Д. , с ЕГН: ********** сумата от 2 685.95 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени за адв. и юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: