РЕШЕНИЕ
№ 1993
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110213156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. И. В. от ........................, с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 – 4332 – 015713 издадено на 22.08.2022г. от Началник
сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева, както и глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършени
административни нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 б. ,,в“ от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице оспорва изцяло
законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че
същото е било издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. В., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
1
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 13.06.2022г., около 16:25ч. в гр.София, на ул.,,Добротич“ блок 14
жалбоподателят Д. В. управлявал лек автомобил марка ,,О.“, модел ,,.............“
с рег.№ .............. (лична собственост). Поради тесния път, по който се движел
и наличието на паркирани други МПС – та, водачът на лекия автомобил
предприел маневра, свързана с отклонение на ляво, с което навлязъл в
пътното платно на срещуположно движещия се с мотоциклет Я. с рег.№
...................... свидетел К. Н.. Между двете МПС – та и в лентата за движение
на мотоциклетиста настъпило съприкосновение, вследствие на което по
лявото огледало на мотоциклета било ожулено. Тъй като жалбоподателят не
спрял на произшествието, свидетелят Недев го догонил и му казал за
възникналата ситуация. Водачът на лекия автомобил не обърнал внимание на
случилото се и си тръгнал. Това довело до повикване отстрана на свидетеля
Н. на служители от сектор ,,Пътна Полиция“ от СДВР. На място пристигнали
служители, пред които потърпевшият разказал за случилото се. По негови
данни и предвид причинените материални щети по мотоциклета, свидетелят
Н. П. съставил докладна записка за случилото се, както и Протокол за ПТП
№ 1831643, в който бил описан единият от участниците н произшествието,
механизма на неговото възникване и настъпилите материални щети. След
като другият участник в ПТП бил установен, на 22.07.2022г. попълнил и
подписал декларация, в която посочил, че свидетелят Н. се е бил ударил в
него. Нарочно сведение попълнил и подписал и другия участник. След като
бил изяснен случая М. А. С. и в присъствието на свидетелите К. Н. и С. Д.,
съставил на водача на лекия автомобил АУАН в служебно помещение след
подаване на декларация от свидетеля Н.. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан от него без възражения. Впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление. Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от
2
показанията на А. С., С. Д., К. Н. и Н. П.. Видно от показанията на първите
двамата свидетели е, същите не са били очевидци на случилото се, а са
участвали в административното производство единствено като
актосъставител и свидетел по акта. Техните показания касаят редовността по
съставения АУАН, както и процедурата по неговото връчване на
жалбоподателя. По отношение на показанията на свидетеля К. Н. съдът счита,
че същите следва да бъдат изцяло възприети като достоверни и отговарящи на
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Свидетелят Н. е пряк
свидетел очевидец на случилото се.
Същият е уведомил жалбоподателя за случилото се като е възприел
неговото поведение по време на съприкосновението между двете МПС – та,
узнаването за извършеното деяние и напускането на местопроизшествието.
Въз основа на неговите твърдения е била изградена и фактологията по
механизма на възникване на ПТП от страна на свидетеля Н. П. и отразяването
и в изготвената от него докладна записка и протокол за ПТП. Съдът не
споделя пестеливо отразените твърдения от страна на жалбоподателя,
изложени в попълнената от него декларация. В тях лицето описва различна
фактическа обстановка, а именно че не той, а свидетелят Н. се е бил ударил в
него, респ. единствено последният има вина за възникналото произшествие.
Последващото поведение на водача на лекия автомобил, изразяващо се в
напускане на мястото, където е възникнало съприкосновението между двете
МПС – та след изричното му уведомяване на случилото се от свидетеля Н., е
пряка индикация за неговото виновно поведение. Още повече, че въпросното
лице, е било с мотоциклет, което предполага много по – лесен начин за
маневриране при възникнала непосредствена опасност дори и при стеснен
пътен участък. По признания на самия свидетел, при навлизане в неговото
платно за движение, същият не е имал възможност за каквато и да било
реакция освен ,,да се качи на бордюра“. Ето защо следва да бъде дадена вяра
на показанията на свидетеля К. Н., пред изявлението на жалбоподателя.Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични
и непротиворечиви. Същите се потвърждават изцяло и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност от Протокола за
ПТП, сведението и декларацията, попълнени и подписани от участниците в
ПТП. Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието
на санкциония акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
3
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Д. И. В. е извършил административни
нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 б.,,в“ от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние по първото нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП е формално и се счита за извършено чрез действие.
Законодателят е вменил задължение на водача на пътно превозно средство,
предприемащ каквато и да е маневра, преди да я започне, да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него. В случая водачът на лекия автомобил се е отклонил в ляво, навлизайки в
посоката на движение срещуположно движещия се мотоциклетист, с което
допринесъл за възникване на ПТП.
От субективна страна административното нарушение е било извършено
по непредпазливост при нейната алтернативна форма на самонадеяност.
Виновният деец е възприел движението на насрещно движещия се участник в
движението и въпреки това е предприел неправомерна маневра, разчитайки че
няма да настъпи съприкосновение между двете МПС – та.
Административното нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.,,в“ от ЗДвП е
формално и се счита за извършено чрез действие. Водачът на моторно
превозно средство, който е бил участник в ПТП е бил длъжен да остане на
място при наличие на несъгласие с другия участник относно обстоятелствата,
свързани с възникналото ПТП. Той е имал и задължение да уведоми органите
на МВР и да изпълни техните указания.
От субективна страна нарушението е било извършено виновно, при
форма на вина – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че е бил участник
във възникнало с негово участие ПТП, за което е бил уведомен от другия
участник и саморъчно е попълнил и подписал нарочна декларация, като
въпреки това не е изпълнил законовите си задължения.
4
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
след като административно наказващият орган не е уведомил нарушителя за
правото му в 14 – дневен срок от връчването на акта да отправи предложение
за сключване на споразумение, му е накърнил правото на защита. Напълно
нелогично и предвид отразеното в декларацията от страна на самия
жалбоподател, в която навежда твърдения за изцяло виновно поведение за
възникналото ПТП от страна на другия участник, да бъде отправяно подобно
предложение от страна на административно наказващия орган.
На следващо място съдът не споделя оплакванията на защитника на
жалбоподателя относно липсата на безспорни данни, относно самоличността
на наказаното лице. Действително в съставения АУАН жалбоподателят е бил
посочен с имената ,,Д. Вандов“, а в наказателното постановление лицето е
описано с пълните му три имена ,, Д. И. В.“. Съдът не намира допусната
грешка в АУАН за съществена, тъй като и в двата акта коректно е посочено
ЕГН – то на лицето, което по безспорен начин потвърждава неговата
идентичност.
Съдът не приема, че липсва настъпило ПТП с материални щети. В
Протокола за ПТП, АУАН и обжалваното НП изрично е посочено, че между
двете МПС – та е било възникнало съприкосновение, с което е нанесъл
материални щети по лявото огледало.
Разпоредбата на &6 т.30 от ДРЗДвП конкретизира кое деяние
представлява пътно транспортно произшествие. За наличието на такова
законодателят изисква възникване на събитие в процеса на движение на ППС,
довело до повреда на пътно превозно средство. В конкретния случай
безспорно е налице такова съприкосновение, надлежно отразено като
нанесена материална щета по лявото огледало на мотоциклета, управлява от
свидетеля Недев и прецизирана от самия него в съдебно заседание като
,,ожулено огледало на мотора“. Същевременно по делото са налице данни и за
прибрано ляво огледало на самия лек автомобил, с който е било извършено
ПТП. В случая е без значение виновното поведение на конкретно лице за
извършване на законовото изискване по чл. 123, ал.1, т.3 б.,,в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят не е бил санкциониран за виновно поведение, а за отсъствие
на изискуемо такова от негова страна. Това е така, тъй като законът не
вменява задължение на виновния участник, а в участникът в пътно
5
транспортното произшествие. Освен това в самата декларация на водача на
лекия автомобил изрично се упоменава, че мотоциклетиста се е ударил в него,
което обстоятелство, макар и не възприето като правдиво от съда, е признание
за участието му във възникналото съприкосновение между двете МПС – та с
настъпили материални щети.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите
разпоредби на чл.179, ал.2 от ЗДвП и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, които
предвиждат наказания глоба в размер 200 лева за нарушение по чл.25, ал.1 от
ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца
и глоба от 50 до 200 лева за нарушение по 123, ал.1, т.3 б.,,в“ от ЗДвП.
Предвид строго регламентираното наказание по размер за първото нарушение
съдът не би могъл да извърши последваща редукция. Спрямо наказанията по
второто нарушение следва да се приеме, че същите са били справедливо
определени от страна на административно наказващия орган и съобразени със
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Видно от приложената
като писмено доказателство справка за водач е, че жалбоподателят е бил
санкциониран с влезли в сила актове и за други нарушения по ЗДвП, поради
което и определяне на наказания в предвидения минимален размер се явяват
справедливи и постигащи целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 015713
издадено на 22.08.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР, с което на Д. И. В. от ................ са наложени наказания глоба
в размер на 200 лева, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
6
да управлява МПС за срок от 1 месец за извършени административни
нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 б. ,,в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7