Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
районен съд, V-ти наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети февруари,
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: СТЕЛА КОЛЧЕВА
при участието на секретаря Б.Стефанова, като изслуша
докладваното от съдията НАХД№44/ по описа за
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.М.Р. *** против Наказателно постановление № 19-0967-001742/23.12.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор Пътна Полиция, с което
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В
жалбата, поддържана и в с.з., както и допълнително писмено становище се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и
се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е отразена действителната
фактическа обстановка, както и че жалбоподателят не е извършил умишлено описаните
в акта действия.
Ответната
страна редовно уведомена, не ангажира
становище по случая. В придружителното писмо до съда предлага НП да бъде
потвърдено.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение
№ 149123 от 12.12.2019 г. против жалбоподателя за това,
че на същата дата, около 11,25 часа в
гр.Враца, на ул.”Демокрация” управлява
лек автомобил „БМВ320” с регистрационен номер ****като прекомерно форсира
двигателя при потегляне и движение, с което умишлено предизвиква превъртане на
задните задвижващи колела на автомобила и неконтролирано поднасяне на същия, с
което създава явна опасност за пътното движение, живота и здравето на хората и
би могло да причини имуществени вреди. В АУАН е посочено, че с горните действия
водачът виновно е нарушил разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП, която гласи следното: „На водача на МПС е забранено да
…..2.използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.” Нарушителят
е подписал акта без вписани в него възражения и е получил препис от същия. АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя от подписалият се актосъставител М.Ц. и
в присъствието на свидетелите К.К. и Н.С., присъствали при установяване на
нарушението и при съставяне на
акта. На 13.12.2019 г. в сектор ПП е
постъпило писмено възражение от нарушителя срещу така съставения АУАН с мотив,
че е имал затруднение да потегли поради неравност на пътя, мокра настилка и
технически проблеми с автомобила.
Въз
основа на така съставения АУАН, при възприета идентична фактическа обстановка и
разглеждане на възражението като неоснователно, е издадено атакуваното НП, с
което за визираното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на нарушителя-жалбоподател
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
При
обжалване на НП пред ВрРС са допуснати до разпит двамата свидетели очевидци на
нарушението –К.К. и Е.С.. От показанията им се установява, че на посочената в
АУАН дата и място нарушителят-жалбоподател действително е управлявал процесния
лек автомобил, движейки се по
ул.”Демокрация” непосредствено пред техния служебен лек автомобил. След спиране
на първата пешеходна пътека потеглил рязко с форсиране на двигателя и газта, от
което задната част на автомобила поднесла наляво и надясно. Малко-по-късно на
следващата пешеходна пътека пред ПМГ жалбоподателят отново направил
същото-спрял, след което отново потеглил демонстративно с рязка газ и форсиране
на двигателя, причинило ново поднасяне на задната част на автомобила наляво и
надясно. Поради двукратната еднотипност в действията на жалбоподателя, в много
кратък интервал от време и при една и съща пътна обстановка, двамата свидетели
се усъмнили в адекватността на водача, поради което и го спрели за проверка,
извиквайки за съдействие друг екип на сектор „ПП”-Враца, между които и
актосъставителя М.Ц.. При извършената проверка с техническо средство за
употреба на алкохол и др.забранени вещества, пробите на жалбоподателя останали
отрицателни, но срещу него е съставен АУАН за „дрифтиране”. Свидетелите твърдят
също така, че по време на извършване на деянието, е имало множество хора,
пешеходци и чакащи хора на спирките на градския транспорт, както и движение на
други автомобили, поради което е имало реална опасност поведението на
жалбоподателя да доведе до ПТП и др.неблагоприятни последици. Отделно от това
тези свидетели съобщават, че при извършване на нарушението пътната настилка е
била суха и в добро състояние и не е имало никакви случайни фактори, сочещи на
неволно поднасяне на автомобила, при това двукратно.
Съдът
дава вяра на горните свидетелски показания, същите са последователни, правдиви,
непротиворечиви и отговарят на събрания по делото доказателствен материал и
отразеното в АУАН. Разпитаните по делото свидетели са длъжностни лица, които са
дали показания пред съд, след като изрично са предупредени за наказателната
отговорност по чл.290 НК за потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
От
страна на жалбоподателя са ангажирани свидетелските показания на баба му-
Т.Константинова и диагностичен лист за
автомобила от 10.12.19 г., според които управляваният от жалбоподателят
автомобил бил наскоро закупен и е имал технически проблеми с двигателя, като
при спиране и потегляне „издавал особени звуци”. Въпросните доказателства е
очевидно, че с нищо не променят гореизложените факти, изводими от показанията
на свидетелите очевидци-полицейски служители относно факта на нарушението и не
ги опровергават.
По
делото са приложени и приети като доказателства следните релеванти към случая писмени
документи, които съдът изцяло кредитира: Наказателното постановление и Акт за
установяване на административно нарушение - в оригинал; Заповед рег№
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която са
определени полицейските органи, които следва да издават фишове, да съставят
АУАН и да издават НП по ЗДвП; справка за нарушител/водач, сведения и възражение
против АУАН.
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
АУАН е
съставен от материално и териториално компетентният за това орган, което се
установява от приложената и приета по
делото Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение съдържа всички необходими
реквизити и при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила
от категорията на съществените и неотстранимите. Извършването от страна на
жалбоподателя на описаното в акта нарушение е доказано по един несъмнен и
категоричен начин, а дадената от актосъставителя правна квалификация е
правилна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на
доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и
писмени доказателства установяват по един безспорен и категоричен начин факта на осъществяване на описаното нарушение,
времето и мястото на извършването му, както и неговото авторство. Ясно и
недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и
данните за нарушителя-водач на МПС.
В
издаденото въз основа на акта наказателно постановление е преповторена същата
фактическа обстановка и на нарушителя-жалбоподател е наложено административно
наказание глоба в размер, фиксиран от законодателя, а именно - 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП отговаря на
изисквания на чл.57 ЗАНН, в него се съдържа пълно описание на нарушението,
посочена е виновно нарушената разпоредба, а именно чл.104б, т.2 ЗДвП. Самото
описание на нарушението, както и сочената
като нарушена правна норма определя хипотезата на чл.175а, ал.1 ЗДвП, по
която е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва, че
нарушителят-жалбоподател е извършил от обективна и субективна страна състав на
адм.нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което са налице всички обективни и
субективни признаци. След като се е движел по ул.„Демокрация” в град Враца, при
преминававане на пешеходните пътеки, водачът на МПС е извършил двукратно демонстративна
маневра, като при потегляне рязко подавал газ и форсирал двигателя, причиняващо
усукване на задната част на автомобила (дрифтиране). Това деяние на водача на
процесното МПС е установено от полицейски служители – очевидци на случая, като
както се посочи по-горе, показанията им по никакъв начин не са опровергани от
жалбоподателя. Тези показания категорично опровергават и твърденията на
жалбоподателя, изложени както в първоначалното възражение против АУАН, така и в
настоящата жалба, че се касае до обективни пречки, които са наложили
извършването на резки маневри, както и че атмосферните условия са били причина
за въртенето на автомобила. Обратно, всички установени действия на
жалбоподателя сочат на преднамерени и умишлени маневри, а не за обективна
необходимост, при което няма как да се направи друг извод, освен за извършено
демонстративно управление и доказана специална цел-използване на пътя не по
предназначение.
При
тези съображения, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя,
че неправилно в АУАН е отразена фактическата обстановка и не е осъществил
вмененото нарушение.
Не
могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя за несъставомерност на
деянието, поради липса на създадена непосредствена опасност за други лица и
участници в движението.Според разпоредбите на чл.104б, т.2 и чл.175а, ал.1,пр.3 ЗДвП за съставомерността на нарушението не се изисква създаване на
непосредствена опасност за движението като негов обективен или субективен
елемент.Още по-малко се изисква материализиране на тази опасност чрез
настъпване на съответни съставомерни последици. Напротив, цялата законодателна
концепция довела до криминализиране на „дрифтирането” като административно
нарушение в рамките на общата концепция за противопоставяне на „войната по
пътищата”, е именно потенциалната опасност от вредни последици, вследствие подобно
поведение.Отделен е въпроса, че в случая категорично се установи и се
опровергаха твърденията на жалбоподателя, че с поведението си не е застрашил
други лица и участници в движението.
Не се
споделят и втората група възражения на жалбоподателя, свързани с недоказаната
при полицейската проверка употреба на алкохол или други забранени субстанции и
водещи до неадекватност на действията му, тъй като същите са изцяло
несъотносими към съставомерността на конкретното нарушение.В случай, че подобни
факти бяха налице, то те биха били основание за ангажиране на наказателната му
отговорност за друг вид правонарушение.
Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите
изводи, АНО е издал постановлението си при правилно приложение на закона.
В тази
насока е и съдебната практика: напр. Решение 37/16.02.2018 г. на РС – Ловеч по
а.н.д.1045/2017 г.; Решение
57/09.08.2018 г. на РС-Павликени по а.н.д.139/2018 г.; Решение 294/27.11.2017
г. на Адм.Съд-Велико Търново по к.а.н.д.10275/2017 г.; Решение 821/29.12.2017
г. по а.н.д.3212/2017 г. на РС-Стара Загора; Решение 28/15.02.2018 г. на
Адм.Съд – Велико Търново по к.а.н.д.10001/2018 г.; Решение 30/13.02.2018 г. на
Адм.Съд – Шумен по к.а.н.д.1/2018 г.; Решение 90/25.04.2018 г. на Адм.Съд –
Ловеч по к.а.н.д.№91/2018 г.; Решение 945/2018 на Адм.Съд – Варна по
к.а.н.д.829/2018 г. и др.
Предвид
горното съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
същата не следва да бъде уважена, а процесното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0967-001742/23.12.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на В.М.Р. ***, с ЕГН:**********
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: