РЕШЕНИЕ №218
гр.
Перник 28.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове: Рени
Ковачка
Радост
Бошнакова
при
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова,
възз.гр. дело № 313 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 80/19.02.2018 год.,
постановено по гр.дело № 3606/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд, е признато
за установено, че С.Е.Ш. дължи на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр.
София на основание чл. 274,
ал.1, т.1, КЗ (отм.) сумата от 25000 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за вреди от пътно транспортно произшествие,
настъпило на 13.07.2013г. в гр. Перник при управление на моторно превозно
средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
В установения от закона срок решението
е обжалвано от С.Е.Ш., който моли същото да бъде изменено, като твърди, че
размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е завишен.
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът, “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, гр. София е предявило против ответника иск за признаване за установено,
че дължи сумата от 25000 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за вреди от пътно транспортно произшествие,
настъпило на 13.07.2013г. в гр. Перник при управление на моторно превозно
средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Ответникът е оспорил иска.
Установено от събраните по делото
доказателства е следното :
Видно от протокол от съдебно заседание
от 06.03.2014г., Пернишкият окръжен съд е одобрил постигнатото по НОХД №
50/2014г. споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в това, че
на 13.07.2013г. в гр. Перник е
управлявал лек автомобил „Ланча Капа” с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта 1.5 на хиляда и за това че на същата дата при управление на описания
автомобил умишлено е причинил средна телесна повреда на С.И.Т., изразяваща се в
открито счупване на костите на десния долен крайник на вътрешния глезен и
многофрагментарно счупване на фибулата, довело до трайно затруднение на
движението на крайника.
Видно от застрахователна полица № ***,
то към датата на ПТП ответникът е имал валидно сключена с ищцовото дружество
застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил, описан по- горе.
От приложения препис от гр.д. №
5493/2014г. по описа на Софийски градски
съд, се установява, че С.И.Т. е предявила иск срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 35 000 лв. в резултат на ПТП.
На 24.07.2014г. застрахователят и С.И.Т.
са сключили споразумение, по силата на което застрахователят се е задължил да й
заплати обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпените болки и
страдания от процесното ПТП, която сума, видно от приложеното преводно
нареждане, е изплатена на 13.08.2014г. В споразумението е посочено, че със
същото се уреждат отношенията между сраните във връзка с настъпването на
застрахователното събитие, по повод на което е предявен иск и е образувано
гр.д. № 5493/14г., като С.Т. е заявила съгласие да се откаже от предявения иск.
С определение от 13.10.2014г.
производството по гр.д. № 5493/2014г. по описа на СГС е прекратено поради отказ
от иска.
Съгласно чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон. От събраните по делото доказателства се налага извод, че
са налице предвидените в чл. чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.) предпоставки и за застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е възникнало регресно право да
получи от виновния водач платеното на увреденото лице застрахователно
обезщетение. Това е така, защото се установи, че между ищеца и ответника е бил
налице сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като
ответникът е управлявал лекия автомобил, описан в договора, с концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда и е причинил ПТП, в резултат на което са претърпени
неимуществени вреди от С.Т.. В последствие на последната е изплатено застрахователно
обезщетение.
Спорният и пред двете инстанции въпрос
е относно размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Както вече се посочи относно размера
на обезщетението е постигнато споразумение между застрахователя и увреденото
лице. Страна по същото не е застрахованият, поради което и той не е обвързан от
него и следователно при произнасяне по основателността на така предявения иск,
съдът следва да се произнесе дали
обезщетението е определено в съответствие с критериите по чл. 52 ЗЗД.
Установено от приетата съдебно-
медицинска експертиза е, че в резултат на ПТП С.Т. е получила двуглезенно
счупване на костите на дясната подбедрица със сублуксация в областта на дясната
глезенна става. Били са счупени с разместване костите, образуващи от двете
страни глезенната става – голямопищялната кост и малкопищялна кост. Наложило се
е оперативно лечение, каквото е извършено на 16.07.2013г, като счупванията са
наместени и фиксирани чрез плака и винтове. Носила е гипсова имобилизация за 45
дни, след което е извършена рехабилитация. Претърпените увреждания са довели до
трайно затруднение на десния долен крайник за период от около девет месеца.
Пострадалата е била временно нетрудоспособна за 270 дни.
В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че причиненото увреждане е предизвикало първоначални интензивни и
силни болки, като и след операцията лицето е търпяло силни болки. Такива е
изпитвало и първоначално при рехабилитацията.
Би следвало движенията на крайника да са възстановени и да няма трайни
увреждания, като е възможно да има оплаквания за болки при промяна на времето.
Имайки предвид вида и степента на
уврежданията, обстоятелството, че се е наложило оперативно лечение, че
пострадалата е носила гипсова имобилизация за 40 дни и продължителния период на
временна нетрудоспособност – 290 дни, през които е било налице трайно
затруднение движенията на десния долен крайник, то въззивният съд намира, че
определеното от районния съд обезщетение в размер на 25 000 лв. е
съобразено с принципа на справедливостта, визиран в чл.52 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че размерът на
обезщетението е завишен, защото при определянето му не е взето предвид
обстоятелството, че експертизата е изготвена, без да е извършван преглед на
лицето и с оглед на това ищецът не е доказал състоянието на пострадалата
понастоящем.
Горните доводи са неоснователни.
Размерът на дължимото се обезщетение е определен, като е взето предвид
заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено въз основа на
представената по делото и неоспорена медицинска документация. Данните, взети
предвид от експерта, установяват какво е било обективното състоянието на
пострадалата непосредствено след травмата и в периода на временната й
трудоспособност, като обезщетението е определено въз основа на тях. Ако след
този период е налице цялостно възстановяване на състоянието на пострадалата, то
това не би могло да се отрази върху определения размера на обезщетението, съответно
да доведе до намаляването му, тъй като, както вече се посочи, същото е
съобразено само с оглед на несъмнено установените факти по делото. Ако
състоянието на лицето обаче е влошено или са налице трайни и необратими
увреждания, то това още по- малко би обусловило намаляване размера на обезщетението.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Във връзка с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/19.02.2018 год., постановено по
гр.дело № 3606/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.Е.Ш. с ЕГН ********** *** да
заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Черни връх“ №51 сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател: Членове :