РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело
№ 20222001000016 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
“С.Н.Ц.” ***, ЕИК *** срещу решение № 125 от 03.12.2021 г., постановено по
т.д. № 294/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено
решение от 28.05.2021 год. на общото събрание на сдружението,
потвърждаващо решение на управителния съвет от 18.03.3031 год., с което на
С.П. е наложено наказание „изключване от сдружението“.
Въззивникът “С.Н.Ц.” *** поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата,
немотивирано и в противоречие с нормите на процеса и материалното право.
Оспорва се извода на окръжния съд, че решението, отменено с обжалваното
съдебно решение, не е мотивирано. Поддържа се, че решението е мотивирано
и препраща към друго решение на същата дружина от 2015 год., за което не
съществува законова забрана. Сочи се, че в решението от 2015 год. са
изброени нарушенията на устава, допуснати от С.П. – неучастие в общи
събрания, в лов на хищници, в таксациии, тъй като не си избира друга
дружинка в състава на СЛР „Л.“. Твърди се, че причина за неизслушването
на изключения е единствено неговото поведение – той не е откликнал на
1
отправената му покана. Поддържа се, че в решението е посочено конкретното
деяние, заради което въззиваемият е изключен – водене на неоснователни
дела.
Постъпил е отговор в срока по чл.263 от ГПК от С.П.. Изразява се
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че в
първоинстанционното производство въззивникът не е представил нито едно
доказателство за начина на свикване на събранията, предхождащи решението
на общото събрание на сдружението за потвърждаване на изключването му –
двете събрания на ловна дружинка с.М. и на УС на сдружението. Поддържа
се, че наказанието „изключване“ е наложено на осн.чл.35 ал.1 от устава, в
който обаче са посочени множество общи и неконкретизирани действия и
бездействия, които могат да се третират като нарушения. Сочи се, че в
решението не е описано конкретно нарушение на устава. Едва във въззивната
жалба се заявява, че в решението за изключване е посочено нарушение –
неоснователно водене на дела.
Прави се искане за потвърждаване на решението, постановено по т.д.
№294/21 год. на БОС и присъждане на направените разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът
С.П. е поддържал, че обжалваното решение на сдружението е било
предхождано от решение на ловната дружина, в която членува – тези на с.М.,
за изключването му. Посочил е, че не е присъствал на събранието на
дружинката, не е бил изслушан, а отделно от това дружината няма
компетентност за взема решение за изключване на член на сдружението. По-
късно на 18.03.2021 год. било взето решение от управителния съвет, с което
му е наложено наказание „изключване“, потвърдено с обжалваното решение
на общото събрание. Ищецът е поддържал, че не са били спазени правилата
за свикване, провеждане и вземане на решение от управителния съвет и
общото събрание на сдружението, както и че от него не са осъществявани
действия или бездействия, обосноваващи налагане на наказание
„изключване“. Поддържал е, че в решението не е посочено конкретно
2
нарушение на устава или на закона, освен посочване на общия текст на чл.35
от устава, което го прави немотивирано и неконкретизирано.
В отговора си „СЛР“Л.“ е заявило, че още през 2015 год. ловната
дружина в с.М. е предложила на управителния съвет да изключи ищеца,
поради неявяване на биохетхически мероприятия, хайки и събрания,
създаване на раздор и неуважение към останалите членове на дружината. С
протокол от заседание на управителния съвет на сдружението през 2015
година било взето решение да не се изключи П., а да му се предложи да си
намери друга дружина. През 2021 год. дружината отново поискала
изключването му и с протокол от 28.02.2021 год. взела решение,
потвърждаващо решението си от 2015 год. Ответникът е поддържал, че
решението на управителния съвет от 18.03.2021 год. е взето при спазване на
законовите изисквания, ищецът е бил предварително поканен на събранието
и уведомен за взетото решение. Сочи се, че ЗЮЛНЦ и устава не изискват
решенията да са мотивирани. Ответното сдружение е поддържало, че
решението на общото събрание е законно, при спазване на процедурата по
свикването и провеждането му. Поддържало е, че не е задължено да изчерпи
първо по-леките наказания, предвидени в устава, а конкретните нарушения,
за които ищецът е наказан, са тези, посочени в решението на дружинката от
2015 година.
Първоинстанционният съд е приел, че при налагане на наказанието
„изключване“ ищецът не е бил изслушан по реда на чл.35 ал.5 от устава и без
да е визирано негово неправомерно поведение.
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа, че решението на
ловната дружина от 28.02.2021 год. е мотивирано, като препраща към
мотивите на друго решение от 2015 год., а в това от 2015 год. са посочени
конкретните нарушения на устава, допуснати от П.. Твърди, че в решението
на общото събрание е посочено конкретното поведение на П., довело до
уронване престижа на сдружението, а именно водене на неоснователни дела.
В процеса няма спор, че въззиваемият е член на ловна дружинка с. М.,
която участва в ответното сдружение съгласно чл. 29 и 30 ЗЛОД. Като такъв
той е легитимиран да оспорва решения на общото събрание по реда на чл. 25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ по съдебен ред. В случая с решението от 28.05.2021 год. е
потвърдено решение на управителния съвет на сдружението, с което
3
въззиваемият е изключен за нарушение по чл.35 ал.1 б.“г“ от устава.
Съгласно устава на сдружението (чл. 35, ал. 1) на членовете на
сдружението могат да бъдат налагани следните наказания: отзоваване от
състава на ръководни органи; предупреждение за лишаване от членство;
лишаване от членство за срок от 1 до 2 години и изключване. Тази наказания
могат да бъдат налагани за действия или бездействия, осъществени от член на
сдружението, които също са посочени в чл. 35, ал. 1: (1) за нарушаване на
устава; (2) за неизпълнение на решенията на ръководните органи; (3) за
действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на
организацията и (4) за нарушаване на традиционно установените правила по
ловна и риболовна етика и законовите норми. Компетентен да налага
наказанията е управителният съвет – чл.46 т.10 от устава, по предложение на
общото събрание на дружината – чл.57 ал.6 т.5 от устава. Изхождайки от
компетентността за налагане на наказания, разпределена с устава между
органите на сдружението и дружината, въззивната инстанция счита, че
предложението на общото събрание на дружината не освобождава
управителния съвет на сдружението от задължението да изложи свои мотиви
в решението си, като посочи конкретните факти, които счита за провинение,
допуснато от членуващия, и ги подведе под конкретната норма на устава,
като така прецени дали действително действията/бездействията представляват
нарушение на устава, на закона, на установените правила на лов, на етиката
или са нарушение на решения на ръководните органи. Отделен е въпросът, че
самото сезиращо решение на дружината от 28.02.2021 год. не съдържа
никакви факти, а само потвърждение на решението от 2015 година, което е
взето преди шест години, при различни фактически обстоятелства и най-
вероятно при различен членствен състав. В решението на управителния съвет
не се съдържат мотиви за налагане на наказанието, само е цитирана нормата
на чл.35 ал.1 б.“г“ от устава, в която е посочен вида на наказанието -
„изключване“. При вземане на решението от общото събрание отново не са
коментирани конкретни действия/бездействия на въззиваемия, които да бъдат
окачествени като нарушение. Воденето на съдебни дела със сдружението, на
което се е позовало общото събрание, не е послужило на управителния съвет
като основание за вземане на решение за изключване, а отделно от това не
представлява нарушение по чл.35 от устава. Въззиваемият е бил поканен
писмено да присъства на заседанието на управителния съвет, за да бъде
4
изслушан – л.58 от делото, но тази покана не преодолява
незаконосъобразността на взетите решения, изразяваща се в липса на
конкретни и ясни мотиви за осъществено нарушение на закона или устава и
за съответствие на евентуалното нарушение с тежестта на наложеното
наказание. Изводите на Бургаския окръжен съд, изложени в решението му, се
споделят от въззивната инстанция, ето защо решение №125/03.12.2021 год. по
т.д.№294/21 год. следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на разноски за
заплатено възнаграждение на адвокат пред втората инстанция. Представил е
договор за правна защита и съдействие, по който е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което е основателно. Според чл.7 ал.1 т.4 от
Наредба №1 на ВАС минималния размер на адвокатското възнаграждение по
неоценяеми искове, извън изрично изброените по т.1 до т.10, е 600 лв. и до
този размер отговорността на въззивника следва да се редуцира.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/03.12.2021г., постановено по т.д. №
294/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “С.Н.Ц.” ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. М.Г. № *, да заплати на С. АТ. П. с ЕГН ********** с
адрес в с.М., общ.Бургас, разноски във въззивното производство в размер на
600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5