Определение по дело №318/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

78

Година

17.5.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.14

Година

2011

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази следното :

Постъпила е искова молба от „Б.” О. гр. В. Т. против В. К. – В. Т.” и „М. М.” О. гр. С. Претендират се солидарно от двамата ответници суми, както следва: 32 252,67 лв. за претърпени вреди от неоснователно обогатяване, предявен като частичен иск от общо дължими според ищеца 64 505,34 лв., както и сума от 5000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. до датата на предявяване на иска, частично предявен иск от цялостен такъв за сума от общо 100 000 лв.

Твърди се, че между ответника В. К. – В. Т., и „К.” ЕООД е сключен договор за учредяване на гражданско дружество на 01.09.1999 г. Наименованието на това дружество е „С." и след промени в договора „К.” ЕООД е бил заместен в дружеството от ответника „М. М.” О. - С. Според твърденията в исковата молба с анекс към договора за гражданско дружество на него е предоставено ползването на обект, собственост на В. К. – В. Т., а именно Сладкарница на първи етаж, 177 кв. метра, ведно с тераса към улицата - 40 квадратни метра.

На 14.12.2005 г. между „Б.” О. гр. В. Т. и гражданско дружество „С.” бил сключен договор за наем, по силата на който дружеството отдало на ищеца под наем посочения по-горе имот. Съгласно договора имотът е следвало да се ползва като аптека, консултативен кабинет и оптика, като наемателят нямал право да променя предназначението на имота без съгласие на наемодателя. Във връзка с тази клауза ищцовото дружество сключило договор за проектантски и проучвателни работи и авторски надзор за промяна предназначението на имота от заведение за бързо хранене в аптека.

Ищецът заплатил и сума от 7800 лв., представляваща авансов наем. През януари 2006 г. били изготвени архитектурни проекти и били предоставени от ищеца на В. К. – В. Т., но председателят на кооперацията започнал да отлага подписването на проектите. Поради това на 31.01.2006г. бил сключен анекс към договора за наем, с който се спирало заплащането на наемната цена от 01.02.2006 г. до подписване на проектите за промяна предназначението на имота.

В началото на март 2006 г. част от проектната документация, посочена в ИМ, е подписана от председателя на ответната К.

На 06.03.2006 г. ищцовата страна започнала извършването на ремонтни работи в наетото помещение, които продължили два месеца и ремонтът приключил на 11.04.2006 г. Стойността му е в размер на 22 426 лв., като част от ремонтните работи били договорени и доставка и монтаж на дограма в размер на 1122 лв. Сключен бил и договор за поръчка на оборудване на помещението на стойност 24 024 лв., по който е платено 50 процента авансово от договорената цена. През март 2006 г. ищецът заплатил наем в размер на 4780 лв. Платени били и суми за такса смет, ел. енергия, подробно описани в ИМ.

В резултат на отказ на дружество „С.” и В. К. – В. Т., да предприемат действия за одобрение на проекта за промяна на предназначението на имота, предмет на договора за наем, ищецът договорил с доставчика на оборудване за имота доставката да се промени и да се достави обзавеждане на стойност 13 935,304 лв. Тази сума била заплатена.

По иск на В. К. – В. Т., с решение на ВТОС по в. гр.д. № 909/2008 г. ищецът е осъден по реда на чл. 108 от ЗС да предаде владението върху имота, предмет на договора за наем, на В. К. – В. Т. Прието е, че договорът за наем между ищеца и дружество „С.” е нищожен.

Ищецът твърди, че гражданско дружество „С.” чрез съдружниците в него не е имало правна възможност да встъпва в облигационни отношения и да отдава под наем спорния имот и че действията на дружеството в тази насока са нищожни.

Според ищцовата страна собственикът на спорния имот неоснователно се е обогатил със стойността на платения авансово наем за имота - общо 20380,60лв., платените консумативи за ползване на същия-745,14лв, разходите по проектиране-3000лв, по ремонт по два сключени договора, посочени в ИМ-22426,34 лв. По договор с „Т.”О. и 1122лв. По договор с „А. Е.” О. , и разходи за обзавеждане по договор с „С.” О. -13935,04лв., както и с разходите по водени дела във вреда на ищеца- 2896,22лв.. Претенцията за заплащане на суми, с които ответникът В. К. – В. Т., се е обогатил неоснователно, възлиза общо на 64 505,34 лв., като се претендира частично половината от тази сума. Претендира се евентуалното осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят тези суми.

Същевременно ищецът твърди с действията си двамата ответници като съдружници в гражданското дружество „С.” да са му причинили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 110 000 лв. печалба, която е можело да се реализира от експлоатацията на спорния имот, по 25 000 лв. за всяка година, считано от 2006 до 2009 г. и 10 000 лв. за 2010 г. до предявяване на исковата молба в съда. Предявява се частичен иск за сума от 5000 лв. – по 1000 лв. за всяка една от посочените години. Претендира се законната лихва върху всички предявени претенции от момента на образуване на делото до окончателното им изплащане.

С молба от 10.03.2011г. ищецът е поискал да се допусне изменение на исковете досежно техния размер, като съдът е допуснал изменението, както следва:

Претенцията за заплащане на суми за наем, консумативи, стойност на извършени в имота ремонтни дейности, която според първоначалната искова молба е в общ размер на 64505,34лв. и е предявена частично, се изменя, като се намалява претенцията за възстановяване на сумата, платена на „Т.” О., от 22 426.34ЛВ. на 18003,12лв. и се увеличава целият размер на исковата претенция а именно същата се счита предявена за сумата от 60 082,11лв.

Претенцията за пропуснати ползи от нереализирана печалба, която също е предявена като частична се изменя като се претендира сумата от 54 815лв. Представляваща пълния размер на пропуснатите ползи – нереализирана печалба за срок от 53 месеца/ от 2006 до края на май 2010г./ по 1034,26лв. на месец

Ответникът В. К. – В. Т., заема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че В. К. – В. Т. не се е обогатила с претендираните суми за сметка на обедняване на ищцовото дружество.

Ищецът, според В. К. –В. Т., в случай че се приеме наличието на валиден договор за наем, не е имал право да извършва ремонт на наетия имот без писмено съгласие на собственика, а такова съгласие не е давано, не са съгласувани проекти и планове за ремонта.

Твърди се, че кооперацията ответник е била уведомена за сключването на процесния договор едва през януари 2006 г. и е уведомила ответника „М. М.” ЕООД за обстоятелството, че не е налице съгласие от страна на кооперацията за сключване на този договор. Навежда се твърдение, че управителят на ищцовото дружество е присъствал на заседание на управителния съвет на ВК гр. В. Т. на 30.01.2006 г., като на това заседание е изразено становище от ответника, че кооперацията не е участвала при вземане на решението за сключване на наемен договор и че липсва съгласие от нейна страна за сключване на договора.

Според ответника няма монтирана нова алуминиева дограма на имота, а със стойността на поръчаното оборудване, което представлява съвкупност от движими вещи, кооперацията не се е обогатила. Оспорва се и извършването на ремонт на подовата настилка и други ремонтни дейности в процесния имот. Оспорва се, че е предадена цялата проектна документация по договора за проектиране промяна в предназначението на имота, както и претенцията за заплатени консумативи. Оспорват се и акцесорните искове за лихва. Сочи се, че ответникът няма право на задържане върху имота, както се твърди в допълнение към исковата молба.

Оспорва се претенцията за пропуснати ползи.

Ответникът „М. М.” О. гр. С. заема становище за основателност на исковата претенция против В. К. – В. Т.. По отношение на „М. М.” О. гр. С. се заема становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на исковите претенции.

Ищецът според „М. М.” О. гр. С. е знаел, че управителят на дружество „С.” само подписва от името на дружеството, но е необходимо собственикът на помещението да даде съгласие за административната процедура. Всички документи по сключване на процесния договор за наем са били предоставени за анализ от страна на ищеца преди сключване на договора. Сочи се, че действията по сключване на договори за наем са били изцяло в правомощията на управителя на гражданско дружество „С.”. Навежда твърдение, че виновното поведение на председателя на ВК гр. В. Т. е причината за претърпените вреди от страна на ищеца. Сочи се, че „М. М.” ЕООД е бил добронамерен с поведението си. Твърди се, че за дружеството е липсвала правна възможност да осъществява каквито и да е сделки, да сключва договори по отношение на предадените на самото дружество от страна на ВК имоти.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че двамата ответници В. К. – В. Т.” и „М. М.” О. гр. С. са били съдружници по договор за гражданско дружество,/Дружество по ЗЗД „С.”/, чиято последна редакция е от 23.04.2004г.

Съгласно този договор/ анекс към същия от 01.09.1999г. / обект, собственост на В. К. – В. Т.”, а именно Сладкарница на І етаж в сграда на У.”В. Л.” № 15 в гр. В. Т./ търговски комплекс”С.”/, с площ от 177,74 кв.м., заедно с тераса към тротоара на улицата- 40 кв.м. преминава като материален обект за осъществяване на общата стопанска дейност на съдружниците в гражданското дружество. Съгласно клаузите на договора за гражданско дружество между двамата ответници управителят на „К.” ЕООД гр. С. / заместен от „М. М.” О. гр. С. / представлява гражданското дружество пред трети лица, като решенията относно общите работи на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници. Управлението на дружеството се извършва в съответствие с взетите решения на общото събрание на дружеството.

С договор за наем, вписан в служба по вписванията при ВТРС на 14.12.2005г. Р. М. Д., легитимирайки се като управител на ДЗЗД „С.” е предоставил на „Б.” О. гр. В. Т.- ищец по делото за временно и възмездно ползване недвижим имот, който е обект, предаден от страна на В. К. – В. Т.” за осъществяване на общата стопанска дейност на дружество по ЗЗД „С.”, а именно – сладкарница на първи етаж в сградата на търговски комплекс „С.” в гр. В. Т., У. ”В.Л.” № 15. Уговорена е наемна цена за периода от 01.01.2006-31.12.2006г. в размер на 6500лв. Месечно.

Съгласно чл. 10 от договора наемателят е длъжен да ползва имота като аптека, консултативен кабинет и оптика и няма право да променя предназначението на обекта без предварително съгласие на наемодателя.

С оглед сключения наемен договор, на 20.12.2005г. „Б.” О. гр. В. Т. сключва с „А.” ЕООД В. Т. договор, с който последният се задължава да извърши проучвателни проектантски работи и авторски надзор по специалност архитектура на обект „Промяна предназначение на заведение за бързо хранене в аптека за лекарствени форми, без л.ф. за очи и разтвори за парантенално приложение” по отношение на посочената по –горе сладкарница. Съгласно договора хонорарът за извършената услуга е 3000лв.

С анекс към наемния договор от 31.01.2006г., сключен отново между Р. Д. и „Б.” О. гр. В. Т. страните по договора се уговарят, че наемна цена за имота няма да се заплаща, считано от 01.02.2006г., до подписване на проектите за промяна в предназначението на помещението от страна на В. К. – В. Т.”.

На 15.03.2006г. между „Б.” О. гр. В. Т. и „С.” О. С. е сключен договор за покупка на лекарствени продукти, медицински изделия и консумативи, санитарно – хигиенни материали и козметични продукти, аптечен софтуеър и обзавеждане. С анекс към посочения договор е уговорена продажбата на обзавеждане за стойност от 24204,60лв. С допълнително споразумение към сочения анекс цената на обзавеждането се намалява на 13 935,04лв., като се променя количеството на поръчаното от страна на „Б.” О. гр. В. Т. обзавеждане.

На 06.03.2006г. „Б.” О. гр. В. Т. е сключила договор с „Т.”О. В. Т. за реконструкция на наетия от възложителя обект. На 11.04.2006г. между управителите на двете посочени дружества е подписан протокол, с който е прието изпълнението на ремонта, договорен за извършване помежду им. С няколко покани за доброволно изпълнение Т. О. В. Т. е канила „Б.” О. гр. В. Т. да заплати извършените строително ремонтни работи.

С договор – поръчка от 13.03.2006г. между А. Е. 2003 ЕООД В. Т. и „Б.” О. гр. В. Т. е сключен договор за доставка и монтаж на дограма на стойност 1122лв. Работата по договора е приета с приемо- предавателен протокол. С няколко писма изпълнителят по договора е поканил „Б.” О. гр. В. Т. да му заплати извършеното.

Във връзка с промяна в предназначението на процесния нает от ищеца имот е изготвен инвестиционен проект от страна на „А.” ЕООД В. Т., съгласно сключения между него и „Б.” О. гр. В. Т. договор. От събраните по делото доказателства- заключения на съдебно –графологични експертизи -е установено, че инвестиционният проект е съгласуван с на председателя на В. К. – В. Т.”, като подписът на „възложител” върху документите по проекта е положен от М. М. / председател на ответната К./. Установено е още, че председателят на кооперацията ответник е положил подпис върху молбата за издаване на скица, необходима за изготвяне на инвестиционния проект и за прилагане към цялостната административна преписка по издаване на съответното разрешение за промяна в предназначението на процесния имот.

Макар и да са подписани необходимите документи, разрешение за подготвяната промяна в предназначението на имота не е издадено, поради отказ на председателя на В. К. – В. Т.” да поиска такова от компетентните лица. По този повод са налице разменени писма между „Б.” О. гр. В. Т. и В. К. – В. Т.”,както и такива между В. К. – В. Т.” и „М. М.” О. гр. С.. От съдържанието им става ясно, че отказът на председателя се дължи на неизяснени отношения между двамата съдружници в ДЗЗД „С.”.

Многобройните разменени между В. К. – В. Т.” и „М. М.” О. гр. С. писма, приложени към делото, разкриват обстоятелството, че за сключване на договора за наем с „Б.” О. гр. В. Т. за сметка на гражданското дружество „С.” не е било налице съгласие от страна на В. К. – В. Т.”.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати заключенията на съдебно-техническа експертиза, допълнителна такава, съдебно –икономическа експертиза, допълнителна такава, както е извършен и оглед на процесния имот. Допуснати са и гласни доказателства.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и допълнителната такава в процесния имот са извършени строително-ремонтни дейности съгласно приложените договори с „Т.” О. В. Т. и „А. Е.” ЕООД В. Т..

Установена е разлика между актуваните СМР от страна на Т. О. В. Т. и изпълнените на място в имота. Стойността на извършеното реално изпълнение по договора между посоченото дружество и „Б.” О. гр. В. Т. е в размер 18164,29лв. а разликата с актуваното от изпълнителя е в размер на 4262,06лв.

По отношение на обзавеждането, поръчано от ищеца и изработено и предадено му от „С.” О. С. вещото лице заключава, че то е предназначено за ползване в процесния имот, като е съобразено с изготвените проекти за промяна на предназначението му, тоест, предназначено е за ползване в точно определена аптека, а не въобще.

Горните констатации на вещото лице се потвърждават и от извършения от съда в присъствието на страните оглед на процесния имот.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава „Б.” О. гр. В. Т. е извършила плащания в полза на ДЗЗД „С.” по процесния договор, както следва: -495,66лв. по фактури за консумативи, 249,48лв. по фактури за такса смет, 20380,60лв. – по фактури за авансов наем и текущ такъв.

Заключението сочи, че през 2006г. В. К. – В. Т.” е получила суми по договора за гражданско дружество в размер на 36000лв., като за тях са издадени съответните данъчни фактури. Общо за периода 2006-2009г. В. К. – В. Т.” е получила суми в размер на 120 000лв. по договора за гражданско дружество, като издадените за тях фактури касаят дейността на дружеството във връзка с процесния имот.

По отношение на договорите, сключени между „Б.” О. гр. В. Т. и трите посочени в исковата молба дружества вещото лице заявява, че по договорите с „А.” ЕООД В. Т., „Т.” О. В. Т. и „А. Е." ЕООД В. Т. плащания няма отразени в счетоводствата на посочените дружества. В счетоводствата на доставчика и клиента по договорите няма отразени и първични счетоводни документи, удостоверяващи извършените услуги.

По отношение на договора между „Б.” О. гр. В. Т. и „С.” ЕООД вещото лице сочи, че е налице издадена от доставчика и платена от клиента фактура за сума от 12 102,30лв. с ДДС .

По отношение на размера на печалбата, която би могла да реализира една аптека, ако ищецът бе упражнявал търговската си дейност в процесния имот съгласно договора, счетоводната експертиза заключава, че вероятната печалба на месец, която ищецът би реализирал е 1034,26 лв.

Разпитаните по делото свидетели – Г. И. и Д. Ц., служители на В. К. – В. Т.” заявяват, че кооперацията не е уведомявана за сключване на договора по отношение на обекта сладкарница в търговския комплекс, собственост на кооперацията. При внасянето на обекта за осъществяване на общата стопанска дейност на гражданското дружество „С.” той бил ремонтиран, направени били редица подобрения, подробно посочени от двамата свидетели и към момента на сключване на процесния договор за наем бил в добро състояние.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В случая са предявени обективно съединени следните искове:

Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане от страна на В. К. – В. Т., на суми, подробно посочени в исковата молба, с които соченият ответник неоснователно се е обогатил за сметка на обедняване от страна на ищеца. Искът е обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При условията на евентуалност е предявен същият иск за солидарно заплащане на същата сума от страна на двамата ответници В. К. – В. Т., и „М. М.” О. гр. С., като солидарността произтича от качеството им на съдружници в гражданско дружество „С.”.

Предявен е и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против двамата ответници за солидарно заплащане на сума, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба за периода от 2006 г. до предявяване на исковата молба. Искът е обективно съединен с иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

По първия предявен иск: Ищецът твърди, че понеже сключеният договор за наем на недвижим имот е нищожен, ответникът В. К. – В. Т.” неоснователно се е обогатил с исковата сума, получавайки наемна цена без да е налице основание за това. Освен това се твърди, че стойността на недвижимия имот, предмет на договора за наем е увеличена, като увеличението се равнява на стойността на извършените ремонтни дейности и закупено обзавеждане, както и че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумите, платени от последния за изготвяне на инвестиционен проект за промяна в предназначението на имота, както и с присъдените разходи за водене на дела.

За да се уважи един иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД следва да е доказано наличието на предпоставките за това, а именно: обедняване от страна на ищеца, обогатяване от страна на ответника, причинна връзка помежду им и първоначална липса на основани/ конкретно в случая/ за това имуществено разместване. Наличен е един договор за наем, който е сключен от лице, посочено като управляващ едно гражданско дружество, по силата на който договор на ищеца е отдаден под наем обект, предназначен за осъществяване на общата стопанска цел на съдружниците в гражданското дружество. Безспорно е, че този договор е сключен в нарушение на договора за гражданско дружество. Не е налице общо съгласие на съдружниците за сключването му, което съгласно разпоредбата на чл. 360 ЗЗД е необходимо, за да може договорът да има обвързващо действие за тях. Ответната К. е собственик на отдадения под наем имот, но договорът, сключен между Р. Д. и „Б.” О. гр. В. Т. не поражда за кооперацията нито права, нито задължения.

По делото е доказано плащането от страна на „Б.” О. гр. В. Т. на сума от 20 380,60 лв., представляваща наемна цена по договора в полза на гражданското дружество „С.”. Доказано е и че отношенията между съдружниците в гражданското дружество във връзка с разпределяне на печалби и загуби от стопанската дейност за периода на получаване на посочената наемна цена са уредени. При това положение ответната К. е получила припадащата й се част от наемната цена, която съгласно разпоредбата на чл. 361 от ЗЗД е равна на частта на „М. М.” О. гр. С.. С оглед същата разпоредба и предвид липсата на основание за получаване на наема, съдът намира, че е налице неоснователно обогатяване на В. К. – В. Т.” с получената от нея сума / равна на половината от платения от „Б.” О. гр. В. Т. наем за процесния имот/ за сметка на ищеца. При това положение исковата претенция за връщане на дадената от ищеца и получена без основание от страна на В. К. – В. Т.” сума от 10190,30лв. се явява основателна и доказана и следва да се уважи, като се присъди и законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претенциите за приксъждане на останалите, посочени в исковата молба суми, са неоснователни, по следните съображения: от данните по делото се установява, че ищецът е ползвал процесния имот, макар и без наличието на годно основание за това. Заплатените от него суми за консумативи са потребени от самия него, поради което плащането им от ищеца не е довело до неоснователно обогатяване на собственика на имота.

Относно сумите за извършен ремонт и преустройство на процесния имот, същите не се дължат от страна на "В. К. – В. Т.”. Първият аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че макар и да са извършени сочените в исковата молба дейности по ремонт и преустройство, тяхната стойност не е платена от страна на ищеца на дружествата, които са ги изпълнили. В този смисъл имуществената сфера на ищцовата страна не е намалена с посочените суми, а първата предпоставка за наличието на неоснователно обогатяване е именно неоправданото излизане на средства или други активи от имуществената сфера на кредитора по същото. Друг е въпросът какви са причините, поради които ищецът не е платил на съконтрагентите си, както и какви са причините, поради които ответникът чрез своя представляващ е отказал да финализира процедурата по издаване на съответното разрешение за промяна в предназначението на имота. Тези въпроси нямат отношение към предявения иск.

Що се касае до въпроса дали е доказан размерът на увеличение на стойността на процесния имот в резултат на ремонтната дейност, съдът намира, че той съвсем не е равен на стойността на вложените при ремонта труд и материали. Това обаче остава без значение щом като липсва една от основните предпоставки за уважаване на исковата претенция. Горното важи и за сумата, представляваща цена за изготвянето на инвестиционния проект за преустройство на процесния имот. Той е изготвен във връзка с клауза в договора за наем, който няма действие по отношение на собственика на имота. Освен това не е доказано ищецът да е платил за свършената работа, поради което остава недоказан фактът на обедняване от негова страна. Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД следва да бъдат дадени кумулативно и липсата на която и да било от тях води до отхвърлянето му.

Претенцията за сумата, платена от ищеца за изработката на обзавеждане, с която ответникът според него неоснователно се е обогатил, съдът счита и тази претенция за неоснователна. В случая не е налице обогатяване от страна на В. К. – В. Т.”. Вярно е, че обзавеждането, поръчано и доставено на ищеца, е било изработено за конкретната аптека. То е било доставено с оглед конкретна клауза в сключения договор за наем, който обаче не обвързва В. К. – В. Т.”. Фактът, че обзавеждането към момента на извършения от съда оглед се намира в помещението, предмет на договора за наем, не обосновава извода за обогатяване.

Искът, в частта му за заплащане на сума за разноски по дела също се явява неоснователен. На първо място, щом се касае до разноски по конкретно дело, то въпросът за дължимостта им се решава не по исков ред, а в рамките на съответното дело. На следващо място, не е доказано наличието на нито една от предпоставките на неоснователното обогатяване.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че предявената претенция за заплащане на суми, получени от В. К. – В. Т.” при първоначална липса на основание е основателна само до размер от 10190,30лв. В останалата си част тя е неоснователна и следва да се отхвърли.

При положение, че съдът се е произнесъл по главния иск, той не дължи произнасяне по иска, съединен с него при условията на евентуалност, поради което настоящата инстанция не се произнася по претенцията за солидарно заплащане на исковите суми от двамата ответници.

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД :

Този иск предполага наличието на виновно и противоправно поведение на ответника, вреда и причинна връзка между поведението на ответника и вредите.

В случая се твърди, че двамата ответници в качеството си на съдружници в гражданското дружество „С.” са причинили вреда на ищеца, сключвайки с него договор за наем на имот, като с действията и създадените облигационни връзки и договорни отношения по отношение на спорния имот са въвели ищеца в заблуждение, че съществува общо съгласие помежду им за извършването на тези действия. Ищецът има предвид подписването на проектната документация в качеството на възложител от страна на представляващия В. К. – В. Т.”, приемането на наемните плащания и подписването на анекс от страна на гражданското дружество във връзка с договора за наем.

От данните по делото се установява, че не е налице общо съгласие на двамата съдружници за сключване на договор за наем с ищеца. Това обстоятелство и фактът, че договорът за наем е сключен от физическо лице, което се легитимира като управител на гражданското дружество без да е имало съответните пълномощия от страна на двамата съдружници, обосновават единствения възможен извод, че договорът за наем не обвързва съдружниците в гражданското дружество. Оттам и не може да се счете, че с поведението си представляващите двамата ответници в качеството си на такива са въвели ищеца в заблуждение.

Гражданското дружество съгласно българското законодателство не е персонифициран правен субект. То няма собствена правосубектност, поради което всички действия за негова сметка се извършват от името на съдружниците и по тяхно общо съгласие, освен ако в договора за дружество не е упоменато друго. Това означава, че за да има обвързваща сила един договор по отношение на съдружниците, следва те да са дали изричното си съгласие той да бъде сключен от тяхно име. Действайки в неясно какво качество лицето Р. Д. е сключило договор за наем с ищеца, който по никакъв начин не обвързва нито един от двамата ответници. Липсата на правосубектност у гражданското дружество произтича от закона. Сключвайки договор за наем на имот с лице, което се представя като управител на гражданско дружество и твърди, че действа от негово име, ищцовата страна би следвало да е наясно, че договаря с неправосубектно формирование и че сключеният договор не може да обвърже нито собственика на имота, нито съдружниците в гражданското дружество. Действията на лицата, представляващи В. К. – В. Т.” и „М. М.” О. гр. С. безспорно са некоректни спрямо ищеца. Въпреки това от страна на В. К. – В. Т.” е изразявано становище, че кооперацията не е съгласна със сключения по повод нейния имот договор за наем и че той не я обвързва. Това изключва от своя страна тезата, че с отказа си за депозиране на документите за издаване на разрешение за промяна в предназначението на обекта в Община В. Т. председателят на кооперацията в това си качество е нанесъл вреда на ищеца, като е осуетил възможността му да развива търговска дейност и да реализира печалба. С действията си председателят на кооперацията е отстоявал правата на последната върху неин собствен имот, който неправомерно е бил отдаден под наем. Нещо повече- дори самият ищец потвърждава, че се е стигнало до предявяване на искова претенция по чл. 108 ЗС по отношение на този имот, която е уважена срещу самия него. Съгласно представения устав на кооперацията –чл.31 от същия за сключването на договор за наем на имот се изисква съгласието на Управителния й съвет, а такова не е налице. Ако бе допуснал да се издаде позволение за промяна в предназначението на спорния имот, съгласно клаузите на необвързващ кооперацията договор за наем на неин имот, председателят би превишил правомощията си, поради което отказът му е правомерен.

Що се касае до другия съдружник в гражданското дружество- „М. М.” О. гр. С., по отношение на него важат същите аргументи. Представляващият това дружество е подписал договора за наем не в качеството си на управител на „М. М.” О. гр. С., с което би могъл да ангажира отговорността на ответника при евентуални вреди, а като управител на гражданско дружество „С.”. Договорът е подписан без необходимото съгласие на съдружниците, поради което и отговорността им във връзка с вреди от неизпълнение на задължения по него не може да бъде ангажирана.

Липсата на една от кумулативно предвидените от закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД води до неговото отхвърляне. Претенцията на ищеца за солидарното осъждане на двамата ответници да му заплатят обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в нереализирана печалба от търговска дейност е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото ответникът В. К. – В. Т.” следва да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете, предявени против него в размер на 885,65лв.

Ищецът следва да заплати на В. К. – В. Т.” разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 4211лв., а на ответника „М. М.” О. гр. С. следва да заплати разноски в размер на 4740лв. представляващи адвокатски хонорар. Останалите включени в списъка за разноски разходи на „М. М.” О. гр. С. съдът намира за недоказани, поради което плащането им не се дължи от ответника.

Водим от горното, В. Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55 от ЗЗД „В. К. – В. Т.” гр. В. Т., ЕИК .................. да заплати на ”Б.„ О. гр. В. Т., ЕИК .............. сумата от 10 190,30лв./ десет хиляди сто и деветдесет лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 885,65лв./ осемстотин осемдесет и пет лева шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото съразмерно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД, предявен от ”Б.„ О. гр. В. Т., ЕИК ............... против „В. К. – В. Т.” гр. В. Т., ЕИК ............... за сумата от 49891,81лв., представляваща разликата между общо претендираните 60082,11лв. и присъдените 10190,30лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД предявени от ”Б.„ О. гр. В. Т., ЕИК ............. против „В. К. – В. Т.” гр. В. Т., ЕИК ................ и „М. М. „О. гр. С. ЕИК .............. за солидарното заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 54815,78лв. ведно със законната лихва върху същото от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ”Б.„ О. гр. В. Т., ЕИК .............. да заплати на „В. К. – В. Т.” гр. В. Т., ЕИК ................. сумата от 4211лв/четири хиляди двеста и единадесет лева/ разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ”Б.„ О. гр. В. Т., ЕИК ............... да заплати на „М. М. „О. гр. С. ЕИК ................. сумата от 4740 лв./ четири хиляди седемстотин и четиридесет лева / разноски по делото .

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: