М О
Т И В
И :
Обвинението
срещу подсъдимия М.М.Ш. е по чл.150,ал.1 от НК, за това, че на 13.12.2019г. в
с.Г. С., общ.П. б., ул.„С. г.“№** е извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление/опипване по задните части/ по
отношение на лице навършило 14-годишна възраст- Д.В.Г., родена на ***г., чрез
заплашване и използване на безпомощното й състояние.
Подсъдимият
се признава за виновен в с.з. и делото бе разгледано по реда на глава 27 от
НПК. Защитникът му пледира за по-ниско по размер наказание.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От
събраните по наказателното производство доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК- заключението
на изготвената по делото съдебна психологична експертиза и показанията на
свидетелите Г., Д., Б. С. и А. С., дадени от тях на досъдебното производство и кореспондиращи
с изявлението на подсъдимия, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение,всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт на РП-Казанлък,
а именно: Д.В.Г. живеела в двуетажна къща в с.Г. С., общ.П.
б., на ул.„С. г.“№** със семейството си. Дворът бил ограден от всички страни с
телена мрежа с височина около 1,50м.. До тази ограда в двора имало постройка, представляваща
дървена барака, която семейството използвало за прибиране на дърва за огрев и
инструменти. Банята на втория етаж в къщата, където живеела Г. била в ремонт,
като не можела да се ползва. На 13.12.2019г. в с.Г. С. Г. решила да се изкъпе там,
като за целта си стоплила вода. Занесла си в бараката една кофа с топла вода и
влязла да се къпе. Бараката имала дървена врата, която се заключвала само от
външна страна с катинар. Самата врата не била плътна и имала пролуки, през които
се виждало. Г. влязла в бараката около 15.45ч. Тези й действия били наблюдавани
от съседния двор от М.М.Ш.. Вътре в
помещението Г. си съблякла дрехите и започнала да се къпе. Били минали 3-4
минути, когато Ш. прескочил отрадата и
влязъл в двора на Г., отишъл при бараката и си показал лицето през пролуките на
вратата, като казал на Г.: „Не се страхувай ще си взема само клечки да запаля
огън!“. Не влязъл вътре при нея. Г. се уплашила, но решила, че той си е
тръгнал, като продължила да се къпе. Била чисто гола. Минали около 5 минути, когато
вратата на бараката внезапно се отворила, като при нея влязъл М.М.Ш.. Уплашена Г.
веднага си взела хавлията, като успяла да си прикрие предната част на тялото. Ш.
се приближил към нея, като тя се притиснала близо до стената, тъй като била
изпаднала в безпомощно състояние, вследствие на силен стрес от случващото се. Натрапникът
отишъл до нея, като с едната си ръка я опипал по задните части, като се опитал
да си вкара пръстите в ануса й, но не успял. Опитал отново,но Г. извикала:„Ще
се обадя на мама!“ Посегнала с едната си
ръка, взела телефона си, като Ш. избягал. Действията на последния били
наблюдавани отчасти от малолетния свидетел
А. С., на когото подсъдимия, преди да отиде до бараката, казал: „А., айде да правим
глупости на Д.! Ай да вървим да я чукаме!“. А. С. малко след това разказал случилото
се на майка си- Б. С..
На св.Г. й трябвало
известно време да излезе от състоянието си на уплах и веднага след това подала
сигнал на тел.112. На място пристигнал екип на РУ-Казанлък, но Ш. се укрил.
Впоследствие същият бил открит и задържан.
От заключението на
изготвената съдебна психологична експертиза по отношение на св.Г. е видно, че:
По време на извършените действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление като опипване на част от тялото на осв.Д.В.Г. на 13.12.2019 година
от М.М.Ш. освидетелстваната е била в състояние на силен стрес и уплаха,
преживявала е негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение и
тревожност. Резултатът от преживяното е еквивалентен на психотравмено
провокиран стрес със силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност.
Това състояние е продължило около една седмица и впоследствие, благодарение на
подкрепата от семейството й, е с подобрени показатели. Посочено е, че в
дългосрочен план при Г. може да има последствия като травматизиране с
дълготрайни психически симптоми, сексуални смущения, ниско самочувствие,
склонност към самоубийство. Може като последици в дългосрочен план от това
деяние да има социални последствия като затвореност и социална изолираност,
затруднения в комуникацията в семейството. Впоследствие може в сексуалния живот
и в частност невъзможност да се изпитва удоволствие. Заключението сочи, че
наличието на страхово изживяване у осв.Г., настъпило вследствие на визираното в
досъдебното производство деяние, кореспондира с юридическото понятие „основателен
страх“. Описаната ситуация е усещана и възприемана от нея като заплашваща
здравето и физическата й сигурност, опасна и животозастрашаваща.
Заключението на цитираната
експертиза обуславя и безпомощното състояние на св.Г. която е изпаднала в
такова от уплах и ужас при появяване в бараката на подсъдимия.
Изложените дотук съображения дават основание на
съда да направи извод, че М.М.Ш. е осъществил състава на престъплението, за
което е бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем, а именно- чл.150
ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
Ш. при форма на вината пряк умисъл. Същият безспорно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Горното се обективира от съзнателните и
целенасочени действия по реализирането му.
Предвид изложените дотук съображения съдът
счита, че М.М.Ш. следва да бъде признат за виновен и наказан по повдигнатото му
обвинение. При определяне на наказанието за това престъпление за отегчаващи вината
му обстоятелства следва да се приемат лошите характеристични данни и обремененото
съдебно минало на подсъдимия, а като смекчаващи вината му такива- отказването
от идеята да осъществи сексуален контакт и ниската възраст на извършителя на
престъпното деяние.
Следователно на този подсъдим следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, а именно- две години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, което на основание чл.58а,ал.1 от НК следва да се намали
с 1/3 до размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Налице са основанията на
чл.59,ал.1 от НК за приспадане от определеното наказание на времето, през което
подсъдимия Ш. е бил с наложена МН„Задържане под стража“, считано от 18.12.2019г.,
както и времето, през което същия е бил задържан за срок от 72 часа по ЗМВР,
считано от 16.12.2019г. до 18.12.2019г.
Следва, на основание
чл.68,ал.1 от НК, М.М.Ш. да изтърпи
отделно наказанието, определено му с определение по споразумение по НОХД №1217/
2017г. по описа на РС-Казанлък, в размер на девет месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим.
Следва, на основание
чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, подсъдимият да заплати
направените по делото разноски в размер на 237.90 лева, по сметка на
ОДМВР-Стара Загора.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: