№ 1984
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110113820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от АС. П. ХР. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, срещу „З.д.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 230,06 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер), представляваща неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил
„Тойота ИК“ с рег. № *** в резултат от реализирано на 08.06.2021 г. в гр.
Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, за
което била образувана преписка (щета) под № 021-101-000022, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 08.06.2021 г. около 8:30 ч. било
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, извършвайки маневра за паркиране на
ул. „Любен Каравелов“ № 5 в гр. Варна, блъснал паркирания там собствен на
ищеца лек автомобил „Тойота ИК“ с рег. № ***. Участниците в ПТП
попълнили двустранен констативен протокол, в който посочили като виновен
за произшествието водачът на лек „Опел Корса“ с рег. № ***. Към този
момент последният бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗД С“ АД. На 24.08.2021 г.
ищецът уведомил застрахователя за събитието, за което била образувана
застрахователна преписка (щета), направен бил оглед и заснемане на
автомобила и съставен опис, в който бил отразен като увреден детайл на
1
превозното средство задна броня. За тези вреди ищецът получил
застрахователно обезщетение в размер на 104 лв.
Ищецът счита, че действителният размер на вредите възлиза на сумата
от 390,80 лв., поради което застрахователят следва да му заплати разликата
между тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 286,80 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 20 лв. от сума в общ размер на 286,80
лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на частичния иск, като го увеличава до сумата от 230,06 лв. Моли за
уважаване на исковата претенция до увеличения размер и за присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Излага, че изплатеното
застрахователно обезщетение е определено по реда на Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, като
размерът му е формиран като сбор от стойността на необходимите за ремонта
боя и допълнителни материали в общ размер на 44 лв. и труд в размер на 60
лв. (7,5 часа по 8 лв./час). Счита, че така изчислените от експерт суми са
достатъчни за покриване на щетите по задната броня на автомобила,
доколкото увреждането е повърхностно, респ. възстановяването му е
възможно чрез боядисване, без да се налага подмяна на детайла. Намира
претендираната от ищеца сума за прекомерно завишена и несъответна на
действителния размер на вредите съобразно посочената приложима Наредба.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между ЗД „С“ АД и собственика на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 23.03.2021 г. до 22.03.2022 г.; 2.) че
на 08.06.2021 г. около 8:30 ч. е реализирано пътнотранспортно произшествие,
при което застрахованият водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***,
извършвайки маневра за паркиране на ул. „Любен Каравелов“ № 5 в гр.
Варна, блъснал паркирания там собствен на ищеца лек автомобил „Тойота
ИК“ с рег. № ***; 3.) че в резултат от пътнотранспортното произшествие са
настъпили щети по лек автомобил „Тойота ИК“ с рег. № ***, изразяващи се в
увреждане на задна броня; 4.) че ищецът е подал пред застрахователя искане
за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под №
021-101-000022, както и 5.) че по застрахователната претенция е изплатено
2
застрахователно обезщетение в размер на 104 лв. Посочените обстоятелства
се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства, вкл. застрахователна полица (л. 24), двустранен констативен
протокол за ПТП (л. 6), уведомление и опис-заключение за вреди на МПС (л.
27), доклад по щета (л. 23), платежно нареждане (л. 22) и свидетелство за
регистрация на МПС част I (л. 5).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-автотехническата експертиза (л. 58 и сл.) се установява, че
увреждането на задна броня на лек автомобил „Тойота ИК“ с рег. № *** се
изразява в наранено лаково покритие в лява странична част на детайла, за
възстановяването на което е необходимо боядисване. Вещото лице Ал.В.
определя oбщата стойност на тези щети, изчислена по средни пазарни цени
към датата на събитието, в размер на 334,06 лв., от които: 238,80 лв. за труд
(при средна цена на труда 30 лв. с ДДС/1 нормочас и общо 7,96 часа за
извършване на необходимите ремонтни дейности по монтаж и демонтаж на
детайла, боядисване, тониране и ускорено сушене в бояджийска камера),
52,92 лв. за автобоя (при средна цена за комплект 294 лв. с ДДС и
необходимо количество 0,180 л) и 42,34 лв. за допълнителни материали.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 104 лв., което според ищеца не е
достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така
установените факти и с оглед наличието на останалите (общи) процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
3
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „З.д.С.” АД и собственика
на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика
и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че на 08.06.2021 г., по време на действие на
застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който водачът на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***,
извършвайки маневра за паркиране на ул. „Любен Каравелов“ № 5 в гр.
Варна, блъснал паркирания там собствен на ищеца лек автомобил „Тойота
ИК“ с рег. № ***. От посочения механизъм на събитието и отразената в
протокола за ПТП схема на произшествието се налага извод за доказано
противоправно поведение на застрахования водач, който е извършил маневра
по влизане в реда на паркираните превозни средства без да се съобразява с
тяхното положение, с което е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Страните не спорят и относно настъпилите щети на собствения на
ищеца лек автомобил „Тойота ИК“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане
на негова задна броня. Същите са констатирани при извършен оглед от
представител на ответното застрахователно дружество и отразени в
съставеното за целта опис-заключение, в което е отразен и начинът за
възстановяване на увредения детайл, а именно чрез боядисване.
Безспорно е още, че щетите са резултат от застрахователното събитие,
поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на застрахования водач и настъпилите
имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото
обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ обезщетението се
равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума
(лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на
застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне
размера на действително претърпените вреди е възстановителната
4
застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се
равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото
имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г.
по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по приложението
на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна
разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се установява, че щетите по собствения на
ищеца лек автомобил възлизат в общ размер на сумата от 334,06 лв.,
включваща стойността на необходимия труд и материали. Посочената сума
съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала
към момента на увреждането. Затова и съобразяването със заключението и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, според
което застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително
застраховане. Според решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. №
652/2009 год., І т.о. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Именно тази релевантна стойност е установена по делото в посочения
по-горе размер на 334,06 лв. и след приспадане от същата на заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 104 лв. неизплатеният остатък
възлиза на претендираната сума от 230,06 лв.
Следователно предявеният иск е доказан, освен по основание, и по
размер, поради което следва да бъде изцяло уважен, като се присъди на ищеца
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 230,06 лв., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
5
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 560 лв., от
които 50 лв. за държавна такса (л. 14), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 46)
и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането
на което са представени – договор за правна защита и съдействие от
19.95.2022 г. (л. 63), съдържащ разписка за извършено плащане в брой.
Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
представител на ищеца адв. Й.А. (л. 62).
Предвид крайния извод за основателност на предявения иск и
уважаването му в пълен размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.д.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Възраждане, бул. ***, да заплати на АС. П. ХР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 230,06 лв. (двеста и
тридесет лева и шест стотинки), представляваща неизплатен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение за причинени щети на собствения на
ищеца лек автомобил „Тойота ИК“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане
на задна броня, в резултат от реализирано на 08.06.2021 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, за което била
образувана преписка (щета) под № 021-101-000022, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 24.09.2021 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.д.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Възраждане, бул. ***, да заплати на АС. П. ХР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 560 лв. (петстотин и
шестдесет лева) за сторените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца АС. П. ХР. може да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN *** с
титуляр адв. Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6