№ 11413
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110172115 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 72115 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД “....“ АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. .., представлявано от изпълнителните директори ... против ЗД “...”
АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 30.06.2021 г.,
в гр. Варна, на ул. „Роза“ № 23, настъпило ПТП, при което Д. Д. при управление на лек
автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ВР9870ВК, причинил щети на лек автомобил „Тойота
Хайлукс“, с рег. № В3283ВМ, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД – клон Варна. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Излага
твърдения, че към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил „Тойота Хайлукс“, с
рег. № В3283ВМ, имало валидно сключена застраховка „Каско“ при ищеца с полица № 20-
0300/411/5001661 с период на покритие от 29.12.2020 г. до 28.12.2021 г. при ищеца била
образувана преписка по щета № 0300/21/747/500832, по която ищецът определил
обезщетение в размер на 2 018,35 лв., платено по банков път на 16.09.2021 г. на „Карком“
ООД – сервиза, извършил ремонта. Застрахователят извършил и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Сочи, че по отношение на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. №
ВР9870ВК, имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество с полица № BG/02/121001851335. Сочи, че е отправил покана до ответника за
заплащане на претендираното обезщетение, като до предявяване на иска не било извършено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД “...” АД да заплати на ЗАД
“....“ АД сумата от 2 033,35 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по
щета № 0300/21/747/500832, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество ЗД “...” АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Не спори за наличие на валидно
застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. №
ВР9870ВК. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените щети, като твърди, че вината е на водача на
лек автомобил „Тойота Хайлукс“. Оспорва претенцията по размер, като твърди, че
претендираното обезщетение не отговаря на действителната стойност на причинените
2
вреди. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора,
направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол
от 30.06.2021 г., се установява, че на 30.06.2021 г. е било реализирано ПТП с участници: лек
автомобил лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ВР9870ВК, управляван от собственика
Д. Д., и лек автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № В3283ВМ, собственост на „Сожелиз
България“ ЕООД – клон Варна, управляван от Н. А..
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 20-0300/411/5001661 от 14.12.2020 г., е видно, че между „ОТП Лизинг“ – крон
Варна, в качеството му на собственик на лек автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. №
В3283ВМ, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок
на покритие от 29.12.2020 г. до 28.12.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗД “...” АД е
била образувана преписка по щета № 0300/21/747/500832, по повод постъпило уведомление,
по която щета на 16.09.2021 г. застрахователят е платил обезщетение на автосервиза,
иръшил ремонта сумата от 5 552,35 лв. по опис № 23332, а от приложеното извлечение се
установява, че по процесната щета е била заплатена сумата от 2 018,35 лв.
От представеното по делото уведомително писмо, отправено от ответника до ищеца
на 21.10.2021 г. и получено от последния на 22.10.2021 г. се установява, че ответникът е
отказал плащане по отправената регресна покана.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № В3283ВМ, при ремонт с нови части без начислен
ДДС е 1 676 лв., а с начислен ДДС – 2 011,20 лв. Вещото лице също така установява, че
застрахованият автомобил е бил произведен през 2016 г. и е бил в експлоатация 5 години.
3
Също така установява, че водачът на лет автомобил „Шевролет“ е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като осигури достатъчна странична дистанция между
двата автомобила.
От разпита на свидетеля А. се установява, че същият е участвал в ПТП през 2021 г.,
което е настъпило в Цветния квартал на гр. Варна, при паркиране. Свидетелят сочи, че
водачът на паркираната зад него кола не го е изчакал и преди да е паркирал минал през
предния десен калник на управлявания от свидетеля автомобил. Свидетеят също така
установява, че подписали протокол за ПТП, като били увредени десният калник и фарът.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество. От събраните по делото
доказателства се установява, че увреденото лице е платило дължимата застрахователна
премия на ищеца, като последният е водил редовно счетоводство.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при
което са нанесени щети на лек автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № В3283ВМ. На
основание сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие
ищцовото дружество е платило обезщетение в общ размер 2 018,35 лв., видно от събраните
доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
4
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„Шевролет Авео“, с рег. № ВР9870ВК. По отношение на размера на вредите, съдът приема,
че те възлизат на 2 011,20 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо
и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да
иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването
на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя
на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 2 011,20 лв., до който размер претенцията се явява
основателна и доказана. По отношение на претендираните 15 лв. ликвидационни разноски
ищецът не представи доказателства за извършването им съобразно с разпределената
доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, поради което претенцията следва да бъде
отхвърлена. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 2 011,20 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 2 033,35 лв.
следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 16.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, като съразмерно с уважената част от исковите
претенции в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски
в размер на 868,11 лв. от общо направените разноски в размер на 877,67 лв., от които:
сумата от 81,33 лв. – платена държавна такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице, сумата от 199,34 лв. – платено възнаграждение за свидетел и сумата от 477 лв. –
платено адвокатско възнаграждание. По отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото същото се явява минималното такова с начислено ДДС, с оглед на дължимостта
му на адвокатско дружество, регистрирано по надлежния ред.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, като съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции
в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер
на 2,74 лв. от направените разноски в размер на 250 лв., от които: сумата от 150 лв. –
платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
5
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “...” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г.... ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “....“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..,
представлявано от изпълнителните директори ... на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ, сумата от
2 011,20 лв. /две хиляди и единадесет лева идвадесет стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 0300/21/747/500832, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 868,11 лв.
/осемстотин шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата над 2 011,20
лв. до първоначално претендирания размер от 2033,35 лв. /две хиляди тридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД “....“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..,
представлявано от изпълнителните директори ... ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “...” АД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: г.... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2,74 лв.
/два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6