№ 22
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110115947 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. П. с ЕГН **********
от град Варна с искане за постановяване на решение с което съдът приеме за
установено по отношение на ответника „****" ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1756, район Витоша, ул**** № 4, ет.6, че не му дължи
сумата 8267,80 (осем хиляди двеста шестдесет и седем лева и 80 ст.) лева,
представляваща просрочена главница по договор за потребителски кредит от
24.04.2008 г., договорна лихва в размер на 1099,75 (хиляда деветдесет и девет лева и
75 ст.) лева за периода от 10.06.2009 г. до 23.03.2010 г., наказателна лихва за периода
от 10.06.2009г. до 23.03.2010 г. в размер на 13,27 лева ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда - 24.03.20Юг. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски в
размер на 692,82 лева (шестстотин деветдесет и два лева и 82 ст.) за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 4089/2010 г. по описа на ВРС, на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Твърденията са, че за посочените суми е издаден изпълнителен лист на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4089/2010 г. на РС Варна за
задължения по договор за потребителски кредит от 24.4.2008 г., сключен между
ищцата и „****" АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на ответника
„****" АД, за което вземане е образувано изп.дело № 20108080400201 по опис на ЧСИ
**** с район на действие ВОС. В уточняваща молба ищцата сочи, че има правен
интерес от завеждане на иск за отричане със сила на присъдено нещо вземането на
ответника, тъй като последният разполага с изпълнителен лист срещу нея, че в ЦКрР
1
при БНБ фигурира задължение по договор за кредит № 38008/24.04.2008 г. като
непогасено.
Ответникът оспорва иска като заявява, че същия е неоснователен. Оспорва, че
вземането е погасено по давност и че правото на принудително изпълнение за сумите
по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 4089/2010 г. е преклудирано. Заявява, че ищцата е
уведомена за цесията с връчване на отговора, като в качеството си на правоприемник
на „****“ ЕАД му е прехвърлено вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит от 24.04.2008 г., сключен между ищцата и „****“ АД за които е
издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 4089/2010 г. на РС Варна, както и всички задължения,
произтичащи от договор за кредитна карта, сключен между ищцата и „****“ АД за
които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 9624/2011 г. на РС Варна. Счита, че дори да се
приеме, че вземането му е погасено по давност, то в този случай съдебното решение
ще бъде пречка за принудително събиране на вземането, но същото ще продължи да
съществува в Централния регистър.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
адв.В. Д. поддържа молбата.
Ответното дружество не изпраща представител. Моли за разглеждане на
делото и за отхвърляне на иска. С писмена молба, подадена преди заседанието заявява,
че поддържа изложеното в отговора и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено към доказателствата изпълнително дело №
20108080400201 по опис на ЧСИ **** с район на действие ОС Варна се установява, че
на 23.06.2010 г. взискател **** АД е подал молба за образуване на изп.дело срещу
солидарните длъжници М. И. И. /след сключване на гр.брак с фамилно име П./ и ****
И. на основание изп.лист, издаден от ВРС по ч.гр.д.№ 4089/2010 г. за задължение в
размер на 10073.64 лева, включваща главница 8267.80 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит от 24.04.2008 г., договорна лихва в размер на
1099,75 (хиляда деветдесет и девет лева и 75 ст.) лева за периода от 10.06.2009 г. до
23.03.2010 г., наказателна лихва за периода от 10.06.2009г. до 23.03.2010 г. в размер на
13,27 лева ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда - 24.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в
хода на производството разноски в размер на 692,82 лева (шестстотин деветдесет и два
лева и 82 ст.) за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С постановление на ЧСИ е образувано изпълнително дело. На длъжника М.И.
/П./ е връчена ПДИ на 09.09.2015 г. На длъжника В.И. е връчена ПДИ на 11.09.2015 г.
С постановление от 04.12.2019 г. изп.дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8
2
ГПК. Същото е влязло в сила на 07.02.2020 г. – лист 2 гръб на изп.дело.
Изпълнителен лист срещу ищцата за процесните вземания е издаден на
29.03.2010г. по ч.гр.д. № 4089/2010 г. по описа на ВРС, 19 състав - л.11 от делото.
От удостоверение за сключен гр.брак, издадено от Община Варна се
установява, че предбрачното фамилно име на ищцата, както е посочено в
изпълнителния лист е И..
С отговора на исковата молба ответното дружество е представило договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2019 г., сключен между „****“ ЕАД, ЕИК
**** и „****“ ООД, ЕИК ********* с който първото дружество – цедент е
прехвърлило на второто – цесионер множество вземания сред които и прехвърлени с
договор за прехвърляне на вземания на кредитор „****“ АД. Съгласно приложение №
1 е прехвърлено вземането от ищцата М. И. по договор № ****24.04.2008 г. по
изп.дело № 0201/2010 г. на ЧСИ **** за дълг в размер на 18236.11 лева. Налице е
потвърждение на цесия, извършено на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД, както и упълномощаване на
новия кредитор да встъпи в правата на взискател по образуваните изпълнителни дела
да образува такива и да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
Страните нямат спор, че тези фактически действия са извършени и ищцата е
уведомена за цесията. Между тях няма спор и по отношение на твърдението за
извършена цесия между първоначалния кредитор **** АД и праводателя на ответника
и че ищцата е уведомена за същата.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК, с който ищцата оспорва изпълнението по образувано срещу
него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а
именно изтекла погасителна давност след 29.03.2010 г. на която дата е издаден
изпълнителен лист срещу нея по ч.гр.д. № 4089/2010 г. на РС Варна в полза на
праводателя на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори
вземането само въз основа на факти, които са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД сочи, че давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3
от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес. Същото е било действащо до 25.06.2015 г., когато
3
с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС същото е обявено за изгубило
сила, като след тази дата погасителната давност продължава да тече по време на
изпълнителното производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение.
Изпълнителното дело по опис на ЧСИ № 808 **** е образувано на 23.06.2010 г.
и до 25.06.2015 г. погасителна давност по отношение на процесните вземания не е
текла в съответствие с действалото към този момент Постановление № 3 от 18.11.1980
г. по гр.д.№ 3/80г. на Пленума на ВС, изгубило сила на 25.06.2015 г., съгласно ТР №
2/2013 г. Делото е прекратено с влязло в сила на 07.02.2020 г. постановление на ЧСИ
от 04.12.2019 г.
В мотивите на постановолението е посочено, че взискателят не е поискал и не
са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
Изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК с влязло в сила на 07.02.2020 г. постановление на ЧСИ.
В т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС примерно са
изброени изпълнителни действия, които прекъсват давността - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ и други. Не представлява изпълнително действие и не прекъсва
давността конституирането на нов взискател на мястото на първоначалния въз основа
на сключен договор за цесия и придобиване на вземанията срещу длъжника.
Под присъединяване на кредитор като изпълнителен способ следва да се разбира
встъпването по делото на нов кредитор по реда на чл.456 ГПК, а не заместването на
първоначалния взискател с негов частен правоприемник, придобил вземанията срещу
длъжника по силата на договор за цесия. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори да се приеме обратното, от датата на конститиурането на ответното
дружество като взискател по изпълнителното дело срещу ищцата 20.08.2015 г. до
налагането на запор на вземания на ищцата са изминали повече от пет години и отново
би се стигнало до извод за погасяване по давност на възможността за принудително
изпълнение на процесните вземания.
Изрично в цитираното по-горе тълкувателно решение е посочено, че не
прекъсва давността проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, а давността се прекъсва само с
предприемане на изпълнително действие. Исканията за извършване на справки за
имущественото състояние на длъжника не представлява извършване на такива
действия и не прекъсва давността. Предприемане на изпълнително действие по делото
е налице едва с изпращането на запорни съобщения до **** АД, Община Варна и до
работодателя като съответните изпълнителни действия са извършени с достигане на
4
тези съобщения до техните адресати. Последното действие по редовно връчване на
ПДИ на длъжника е на 09.09.2015 г. /лист 72 от изп.дело/ и след тази дата, не са
извършвани изпълнителни действия, респективно не е прекъсвана давността по
отношение на процесните вземания и е погасена по давност възможността за
принудителното им изпълнение.
В периода 04.12.2017 г. – 04.12.2019 г., когато е постановено постановлението за
прекратяване на изп.дело взискателят не поискал извършване на изпълнителни
действия, поради което същото е прекратено от ЧСИ на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Към датата на подаване на исковата молба 02.11.2021 г. е погасено правото на
кредитора за принудително изпълнение на вземанията срещу ищцата, което води до
извод за основателност на молбата и за уважаване на иска.
В полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 835.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 474.71 лева заплатена държавна такса за което
са представени доказателства в т.ч. списък по чл.80 ГПК.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. И. П. /И./,
ЕГН ********** и „****" ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1756, район Витоша, ул**** № 4, ет.6, че възможността за принудително
изпълнение е погасена по давност след дата 09.09.2015 г. за следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. в полза на „****“ АД - праводател на
ответника, по ч.гр.д.№ 4089/2010 г. на РС Варна, 19 с-в: 8267,80 (осем хиляди двеста
шестдесет и седем лева и 80 ст.) лева, представляваща просрочена главница по договор
за потребителски кредит от 24.04.2008 г., договорна лихва в размер на 1099,75 (хиляда
деветдесет и девет лева и 75 ст.) лева за периода от 10.06.2009 г. до 23.03.2010 г.,
наказателна лихва за периода от 10.06.2009г. до 23.03.2010 г. в размер на 13,27 лева
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -
24.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на
производството разноски в размер на 692,82 лева (шестстотин деветдесет и два лева и
82 ст.) за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание чл. 439 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****" ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1756, район Витоша, ул**** № 4, ет.6 да заплати на М. И. П. /И./ с ЕГН
********** разноски за производството в размер на на 835.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 474.71 лева заплатена държавна такса, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6