РЕШЕНИЕ
гр.
София, ……08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А”
състав
в публично заседание на четиринадесети декември през двехиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 5822/2020г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 20.02.2020г., постановено
по гр. д. № 5385/2015г. по описа на СРС, 178 състав, е осъден ответника П.НА Р.България
да заплати на М.Л.А., сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение за периода 19.09.2013г. – 26.07.2014г. за престъпление по
чл. 291, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е била призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото обвинение с решение от 10.07.2014г. по нахд № 11385/2014г. на
СРС, 96 с-в, ведно със законната лихва от 26.07.2014г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000
лв., като неоснователен; осъден е ответника П.НА Р.България да заплати на М.Л.А.,
сумата 1 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди причинени от незаконно обвинение
за същото престъпление. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивницата – ищца М.Л.А. обжалва решението
в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 3000
лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., с оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизвоствените правила,
довели до необоснованост. Поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е в занижен размер, с оглед доказания по делото емоционален стрес от
множеството извършени процесуално следствени действия; реалното тежко отражение
на наказателното обвинение върху професионалната й реализация – намален обем на
работа и спадналото доверие в нея от колеги- вещи лица, съдии и др., много от които спрели да я търсят за
работа, накърнения й професионален авторитет и достойнство. Моли съда да отмени
решението в обжалваната от нея част и да уважи изцяло иска, с присъждане на
разноски.
Въззивникът – ответник П.НА Р.Б.обжалва постановеното
решение в частта за уважаване на исковете за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че не са налице
предпоставките за реализиране на отговорността му по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ,
поради липса на доказани по делото неимуществени вреди в причинна връзка с процесното
обвинение. Сочи, че размерът на присъдените неимуществени вреди е завишен, като
СРС не е отчел, че с постановление от 02.12.2013г. е било направено предложение
за освобождаване на ищцата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а НК, както и кратката продължителност на образуваното
наказателно производство и вида на престъплението и наложената лека мярка за
неотклонение – „подписка“. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете, евентуално да намали присъдените
обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на жалбата на П.на РБ, с който същата се оспорва. Въззиваемата – ищца поддържа,
че СРС е взел предвид продължителността на наказателното производтво и вида
наложена мярка за неотклонение. Сочи, че при налагането на наказание по чл. 78 НК не се променя вида на производството – изцяло наказателно, тъй като самото
наказателно преследване накърнява професионалното й име и налагането на
всякакво наказание би довело до срив в кариерата й. Моли съда да потвърди
решението в частта за уважаване на исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 291 ал. 1, пр. 2 НК за периода
19.09.2013г. – 26.07.2014г., за което ищцата е била призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото обвинение с решение от 10.07.2014г. по нахд №
11385/2014г. на СРС, 96 с-в, ведно със законната лихва от 26.07.2014г. до
окончателното изплащане, както и за сумата 1 800 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за същото престъпление,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на Прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение и незаконно задържане под стража е обективна,
като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице
при Прокуратурата.
В случая по делото е безспорно
установено, че с постановление от 19.09.2013г. по пр.пр. № 29246/2012г. на СРП,
ДП № 403/2013г. по описа на 4 РПУ – СДВР, ищцата е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 291, ал. 2 вр. ал. 1
НК за това, че на 24.10.2011г. в гр. София, в съдебно заседание по д. №
3096/2011г. на СГС, VІ – 3 състав, като вещо лице, устно дала невярно
заключение по ССчЕ, назначена на 20.09.2011г., като посочила, че: „Съгласно
всички показатели още към 31.12.2008г., дружеството /“Б.Х.Г.“ ЕООД е в
неплатежоспособност. Има имущество, но не е достатъчно, за да покрие всички
задължения“.
С постановление на СРП от 27.11.2013г.
на основание чл. 242, ал.1, пр. 3 и чл. 199 НПК е направено предложение ищцата
да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
адмиинистратативно наказание по чл. 78а НК.
С решение от 10.07.2014г. по нахд №
11385/2014г. на СРС, 96 с-в, влязло в
сила на 26.07.2014г., ищцата е призната за невиновна по по повдигнатото й
обвинение.
Ето защо е налице гореописания
фактически състав за възникване на
притезателното право на увредената - ищца за обезвреждане на претърпените вреди
от незаконно повдигнатото й обвинение, които подлежат на обезщетяване от
Прокуратурата на РБългария. Отговорността е обективна и наличието на увреждане е
в пряка причинно - следствена връзка от привличането на лицето за обвиняем.
Поради това доводите в жалбата на ответника за липса на доказан фактически състав
за заплащане на обезщетение, са неоснователни.
По отношение на размера на иска за заплащане на
неимуществени вреди:
За да уважи иска до размера на сумата 3 000 лв., СРС е
обсъдил всички относими в тази връзка обстоятелства, като е приел, че
досъдебното производство е продължило сравнително кратък срок, взетата мярка
подписка не е довела до съществена промяна в обичайния начин на живот на
ищцата, ищцата не е била осъждана, като
е кредитирал събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П.и
С..
Съдът намира, че в случая присъденият размер от 3000
лв. обезщетява в пълен размер доказаните вреди, без да води до неоснователно
обогатяване за ищцата, с оглед събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо
обезщетение в случая от първоинстанционния съд са взети предвид обичайните
настъпили вреди от преживения емоционален стрес от висящото производство срещу
ищцата, като са съобразени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 4 ЗОДОВ - отчетена
е тежестта на обвинението - обвинението е за леко умишлено престъпление;
продължителността на периода, в който същото е било поддържано – почти 11
месеца, както и степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания
и продължителността им, съгласно показанията на разпитаните свидетели, респ. конкретните
доказани психически неудобства относно професионалния имидж на ищцата, които са
в пряка причинно-следствена връзка с наказателното преследване.
Неоснователно е оплакването на
въззивника – ответник П.на РБ, че не е отчетено вида на повдигнатото обвинение
и предложението за освобождаване на ищцата от наказателна отговорност по реда
на чл. 78 НК. Тези обстоятелства са взети предвид при определяне на присъденото
обезщетение. Следва да се отбележи, че с разпореждане от 03.04.2014г. на СРС,
115 с-в е било прекратено производството по делото и върнати материалите на
прокурора за отстраняване на нередовности в обвинението относно очевидната му
несъставомерност. С оглед изложеното и отчитане възрастта на ищцата, засягането
на личната й и професионална сфера, присъденият размер на обезщетение не е
завишен.
От друга страна, е неоснователна жалбата
на ищцата срещу решението в отхвърлителната част на иска за неимуществени
вреди, тъй като присъденото обезщетение кореспондира с практиката на ВКС по
сходни казуси /напр. определение по гр.д. № 3104/2017г. на ВКС, ІІІ ГО; определение
от 13.03.2019г. по гр.д. № 3180/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/. Поради изложеното,
присъждането на по-голям размер на обезщетение би довел до неоснователно
обогатяване.
Ето защо въззивният съд намира всяка от жалбите за
неоснователна по същество досежно дължимостта и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
По иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на сумата 1 800 лв. в
жалбата на ответника не са релевирани конкретни доводи, по които въззивният съд
да дължи произнасяне.
Ето защо решението следва да бъде изцяло
потвърдено.
При този изход на правния спор, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, приложима ред. ДВ, бр. 43/2008г., въззивникът –
ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по делото в размер
на сумата 5 лв.
На адв. В. следва да бъдат присъдени претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 254 лв. при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, само за подадения отговор на въззивна жалба на П.на
РБ, изчислено на база материален интерес по уважените искове, по арг. от чл. 7,
ал.2, т. 4 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 20.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 5385/2015г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА
П.НА
Р.Б.да заплати на М.Л.А., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
сумата 5 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
П.НА
Р.Б.да заплати на адв. Д.В., САК, сумата 254 лв., на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.