№ 17762
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110168435 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени са искове с правно основание чл. 52, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. ищците
...... и Г. Л. П. искат съдът да осъди ответницата АН. Й. П. да заплати на всеки от
ищците сумата от по 3000 лева, представляващи частични искове от искове в пълен
размер от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищците, изразяващи се в засягане на доброто име и накърняване на
престижа на ищците пред трети лица.
Ищците твърдят, че на 31.03.2021 г. ищцовото дружество получило форма за
възлагане на посредничество при сключване на застраховка от ....... (......) във връзка
със застраховка на членовете на асоциацията. От ищцовото дружество била
предложена оферта на базата на съгласуван с ...... застрахователен продукт, като в
резултат на това на 14.04.2021 г. бил сключен застрахователен договор от ....... именно
с ...... като ищцовоо дружество участвало в качеството на брокер. Във връзка с тази
сделка представители на ....... – брокер, сключвал застраховката на членовете на .......,
чийто управител е ответницата, нееднократно осъществявали контакт с ищците, като
заявявали, че била налице нелоялна конкуренция от страна на ищцовото дружество и
искали то да се откаже от преговорите с ........ Когато това не се случило, ответницата
подала сигнал до Контролно-етичната комисия на Асоциацията на застрахователите в
България срещу ....... В сигнала били налице твърдения за нарушения на добрата
застрахователна практика и нелоялна конкуренция от страна на ...... и Г.П.. В
допълнителни документи изпратени до Контролно-етичната комисия и до
управителния съвет на АЗББ ответницата изложила допълнителни твърдения в смисъл,
че ищецът Г.П. бил злоупотребил с позицията си на предсседател на управителния
1
съвет на Асоциацията на застрахователните брокери в България и се възползвал от
същата при търговски отношения с трети лица. Същият не бил обработил коректно
заявката на ....... и не предоставил на клиента цялата дължима информация за
евентуалния застрахователен договор, били изложени съображения относно неговия
професионализъм. Ищците поддържат, че изложените от ответницата твърдения не
отговарят на обективната истина. Във връзка с подадения от ответницата сигнал,
Контролно-етичната комисия излязла със становище, че в случия нямало данни за
проявена некоректност от страна на ищцовото дружество, тъй като ....... била
потърсила оферта от ищцовото дружество. Въпреки това ответницата започнала
директно да комуникира с различни представители на управителния съвет на
Асоциацията на застрахователните брокери в България и да търси тяхното съдействие
за действия срещу ....... В резултат на което, на 24.09.2021 г. ........ – секретар на АЗББ,
отправил анкета до ......., относно предложените от ....... и ....... Във връзка с това,
лицето ..... подала сигнал до Контролно-етичната комисия за нарушение на нейните
права, доколкото ........ бил действа от името на Асоциацията, без обаче да има решение
на управителния съвет. В становището на Контролно-етичната комисия от 19.11.2021 г.
се посочва, че с тези си действия ........ бил нарушил устава на Асоциацията, което
можело да увреди на авторитета на асоциацията. В допълнение към това, ищците
твърдят, че на общо събрание от 28.09.2021 г. на членовете на асоциацията,
ответницата поставила отново въпроса за обсъждане, като отново изложила твърдения
за наличието на нелоялна конкуренция в действията на ищцовото дружество. Също
така на 11.11.2021 г. в друго писмо до управителния съвет на Асоциацията ответницата
отново изложила твърдения за наличието на непрофесионално отношение на Г.П., като
били изложени съображения, че ищецът следвало да подаде оставка като председател
на Асоциацията. Ищците твърдят, че с посоченото поведение ответницата засегнала
доброто име и уронила престижа на ищците, като разпространявала невярна
информация за бизнес поведението на ищците. Неверните твърдения на ответницата
били разпространени както в професионалната организация на брокерите, така и пред
други лица, като можело да се очаква, че тези твърдения щели да повлияят на решенята
за сключване на договори с ищцовото дружество. Ответницата е продължила
разпространяването на неверни твърдения и на общото събрание на Асоциацията на
застрахователните брокери в България от 28.09.2021 г., когато вече е имало ясно и
недвусмислено становище на Контролно-етичната комисия, че твърденията за
нелоялна конкуренция и практика са неверни и е мотивирала трети лица да се намесят
в отшенията с ищцовото дружество. С тези си действия ответницата пряко била
засегнала репутацията, доброто име и престижа както на ищцовото дружество, така и
на Г.П.. Ето защо, ищците молят съда да уважи предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Прави възражение за недопустимост на
производството по отношение на предявения от ...... иск. Оспорва твърденията, че
офертата за сключване на застрахователния договор от 14.04.2021 г. на ....... с ...... била
предложена на базата на съгласуван с ...... застрахователен продукт. Оспорва да е
осъществявала контакт с ищците във връзка с процесния застрахователен договор.
Поддържа, че подадената от нея жалба до Контролно-етичната комисия била
законоустановено действие, в съответствие с целите на сдружението и средствата за
постигането им. В подадения сигнал не се съдържали неистински твърдения, а
последните били аргументирани и изразени като лична позиция, свързана с искането за
разглеждане на случая от Комисията. Оспорва, че ищецът бил предложил на .......
изцяло различен застраховтелен продукт спрямо този, за който имало договор между
....... и ...... с посредничеството на ....... за периода 2020-2021 г. Поддържа, че изразеното
2
становище, че ищецът П. бил злоупотребил с позицията си на председател на УС на
Асоциацията при търговските взаимоотношения с трети лица се потвърждавало и от
становището на Контролно-етичната комисия от 06.08.2021 г. От страна на ищеца П.
била представена заблуждаваща информация по смисъла на чл. 31 ЗЗК относно опита
на ищцовото дружество в обслужването на множество медицински заведения и
сдружения и относно наличието на денонощен кол център и пълно съдействие при
настъпване на застрахователно събитие. Ответницата също поддържа, че твърденияа и
становищата в жалбата, подадена до Контролно-етичната комисия, относно
обстоятелствата, свързани с начина на сключването на договора с Българската
асоциацията на професионалистите по здравни грижи и предоставените на клиента
информация и анализ по предложения застрахователен продукт в производството пред
Контролно-етичната комисия било направено с оглед проверка за спазване на
професионалните задължения по Кодекса на застраховането от страна на
застрахователния брокер и проверка за спазване изискванията на чл. 288, ал. 1, чл. 301,
ал. 4, чл. 301, ал. 5, чл. 325а , чл. 299а, ал. 1 КЗ. Оспорва твърденията, че след
становището на Контролно-етичната комисията ответницата е започнала да
комуникира директно с различни представители на УС на Асоциацията, да излага
твърдения и да търси тяхното съдействие за действия против ищцовото дружество.
Поддържа, че изказването на проведеното общо събрание на 28.09.2021 г.
представлявало израз на принципната позиция на член на асоциацията относно
проблемите в бранша. Ответницата навежда твръдения за накърняване доброто име на
..... от страна на ищците в подадено на 16.09.2021 г. възражение. Поради изложеното
твърди, че е не е налице разпространяване на невярна информация от страна на
ответницата относно бизнес поведението на ищците, нито такава която да е извън
компетенциите на Контролно-етичната комисия. Твърди, че със сключването на
процесния застрахователен договор ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 288, ал. 1,
чл. 301, ал. 4, чл. 301, ал. 5, чл. 325а , чл. 299а, ал. 1 КЗ. Между ....... и ищцовото
дружество била подписана форма за възлагане без да е прекратен преди това
възлагателния договоро с КЗЦ ...... Сключеният с ....... с посредничеството на ищцовото
дружество застрахователен договор не се различавал съществено от подписаните
застрахователни договори през предходните години между ....... и ...... чрез
посредничеството на ......
Ето защо, ответницата моли съда да отхвърли предявените искове. Оспорва ги като
завишени в сравнение с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже елементите на фактическия
състав по чл. 45 ЗЗД: 1) наличието на противоправно поведение – действие или
бездействие, от страна на ответницата, изразяващо се в разпространяването на неверни
твърдения за извършени от ищците нелоялна конкуренция и нарушение на
професионалните практики; 2) настъпилите неимуществени вреди; 3) причинната
връзка между поведението на ответника и вредите.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронните документи, представени на хартиен
носител, следва да се представят по делото в заверен от страната препис, поради което
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото
съобщение да представят документите по т. 3-16 от доказателствената част на исковата
молба в заверени от ищците преписи. При неизпълнение на указанията, цитираните
документи ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени документи като
3
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства от страна на ищците чрез разпит
на тримасвидетели при режим на довеждане, с които ще се установяват
обстоятелствата, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ответника в срок до датата на първото по делото открито заседание
да конкретизира фактите и обстоятелствата, за чието установяване иска да му бъде
допуснат разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците на осн. чл. 192
ГПК КЗЦ ..... да бъде задължен да представи застрахователна полица №......, тъй като
същата е представена от ответника с отговора на исквоата молба.
На основание чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца ...... да представи изпратеното
задание към избраните от него застрахователни компании във връзка с предоставяне на
оферти за сключването на застрахователен договор с Българска асоциация на
професионалистите по здравни грижи, с доказателства за получаването им от
астрахователните компании и получените оферти въз основа на изпратените задания от
застрахователните компании и всички съставени от ищеца документи за поставените
въпроси към ползвателя, дадените отговори и предоставената информация за
застрахователния продукт на Българска асоциация на професионалистите по здравни
грижи.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ответника съдебни удостоверения.
УКАЗВА на ответника АН. Й. П. да представи проекти на искание съдебни
удостоверения.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2022 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5