№ 30
гр. П. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200139 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от
ЗАНН е образувано по жалба на Д. Ф. Д. от гр.К., чрез пълномощник адв.М.С. С. от АК-К.,
против НП № 321-2-13/ 28.04.2021 г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с
което и на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ за това, че „на 21.04.2021 г. , около 15.00 ч., на път II-51 в
близост до СБА управлява собствения си л.а.“*** движейки се в посока от с.К. към гр.П..
При спирането и последвалата проверка на Д. е отдадено устно полицейско разпореждане
на разбираем за него език и смисъл да представи светлоотразителна жилетка и контролен
талон към СУМПС или заместващ го акт за установяване на административно нарушение,
което Д. съзнателно отказва да изпълни непредставяйки светлоотразителна жилетка и
контролен талон към СУМПС“ – нарушение по чл.64,ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение,
като жалбоподателя твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на
атакуваното НП. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява,
депозирано е писмено становище от адв.С., в което поддържа жалбата и моли НП да бъде
изцяло отменено, претендират се направените разноски.
Ответникът по жалбата - РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата. В придружително към
жалбата писмо навежда довод за евентуално намаляване на претендирано в процеса
адвокатско възнаграждение до възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
1
Районна прокуратура Т., уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима. На 21.04.2021 г. жалбоподателят Д. управлявал собствения си
л.а.“Ягуар“ ***, когато около 15.00 ч. бил спрян за проверка в района на СБА гр.П..
Полицейският патрул в състав полицай Й. Ст. Й. и полицай Ил. Ат. Ил. установил
самоличността на водача и собствеността на управляваното от него МПС, след което
изискали да им бъде показано оборудването на автомобила – аптечка, пожарогасител,
светлоотразителен триъгълник и жилетка, както и контролния талон към СУМПС. Водачът
не могъл да представи контролния талон към СУМПС, както и не открил в багажника
светлоотразителна жилетка. При тези обстоятелства полицай Й. му издал устно полицейско
разпореждане да представи липсващия контролен талон и светлоотразителна жилетка, след
което му съставил и акт за неизпълнение на това разпореждане. Актът бил предявен на
нарушителя, който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че има възражения, като
не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН,
след което било издадено и атакуваното НП № *** г. на Началника на РУ П., връчено лично
на нарушителя.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както
и чрез показанията на изслушаните в с.з. актосъставител и свидетел. Възприетата от съда
фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че не е нарушил
полицейско разпореждане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Действително, в преценката си дали да издаде НП
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН,
които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във връзка
с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС
№****, където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ
считат за установени до доказване на противното и затова административно-
наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение,
2
както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят
по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от
жалбоподателя нарушение са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалния закон, всяко от които води до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание, респ. до отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е изяснено кое
всъщност е това полицейско разпореждане, което не е изпълнил нарушителя.
Актосъставителят Й. е посочил, че се касае за отправено устно полицейско разпореждане
към нарушителя Д. за представяне на светлоотразителна жилетка и контролен талон към
СУМПС, респ. тяхното непредставяне е било приравнено на отказ за изпълнение на това
разпореждане. Според този съдебен състав подобно „разпореждане“ не съдържа белезите на
полицейско разпореждане по смисъла на ЗМВР. Описанието на констатираното нарушение е
възпроизведено изцяло и в атакуваното НП, като по този начин са нарушени разпоредбите
както на чл.42,т.4, така и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Това е така, защото всеки водач на
МПС е длъжен при управлението му да носи различни документи и оборудване, между
които СУМПС и контролния талон към него /по арг. от чл. 100,ал.1,т.1,пр.2 ЗДвП/, както и
да го управлява с задължително оборудване, включващо обезопасителен триъгълник,
аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка /по арг. от чл.139,ал.2 ЗДвП/. Липсата
на някой от посочените документи, респ. оборудване се санкционира само по реда на
ЗДвП, а не по реда на ЗМВР както неправилно е преценил полицейският служител, което е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Наред с това, съдът изцяло споделя и доводите в жалбата относно неправилно
приложение на санкционната норма посочена в НП. Видно е, че при издаване на НП АНО се
е позовал на чл.257,ал.1 от ЗМВР, която предвижда санкция в размер от 100 до 500 лв. за
този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, а в същото време е наложил на
нарушителя Д. санкция в размер на 50 лв., който обаче не е предвиден за такова нарушение.
Ако наказващият орган е имал предвид, че се касае за маловажен случай на нарушение на
ЗМВР, то очевидно приложимата санкция е следвало да бъде определена по реда на
чл.257,ал.2 от ЗМВР. Подобно смесване на санкционни норми, респ. противоречие между
фактически състав на нарушение и наложена за него санкция винаги съществено затруднява
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение всъщност е
санкционирано – порок, който не може да бъде отстранен в хода на АНП, което също води
до отмяна на НП.
С оглед изхода на делото принципно основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което не са представени надлежни доказателства и
3
списък. Приложено е единствено копие от адвокатско пълномощно, удостоверяващо
упълномощаването на адв.С., но не и договор за правна помощ отразяващ плащане на
възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началника РУП П., с което и на
основание чл.257,ал.1 от ЗМВР, на Д. Ф. Д. от гр. К., ж.к.“****, ЕГН-**********, чрез
адв.М.С. от АК-К., със съдебен адрес гр. К., ул.“Републиканска“№26,ет.2, за нарушение по
чл.64,ал.1 и ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4