Присъда по дело №54/2022 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 9
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20225340200054
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Първомай, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
СъдебниНаталия Славова Георгиева

заседатели:Павлина Иванова Аргирова
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора Й. Т. З.
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Наказателно дело от
общ характер № 20225340200054 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия Б. ХР. ЯШ., роден на *** година в град Първомай, област
Пловдив, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно образование (завършен 9. клас), не учи и не работи, с
адрес: ****, за виновен в това, че през периода от 08.11.2018 година до края на месец
юни 2019 година (24-27.06.2019 година) в град Първомай, област Пловдив, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на 08.11.2018
година, на 17/18.06.2019 година и в края на месец юни 2019 година (за времето между
24 и 27 юни 2019 година) – се съвкупява с лице, ненавършило 14-годишна възраст, –
малолетната А.А. Х., ЕГН ********** (тогава на 13 години), като извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл.
58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на лишаване от свобода в размер
1
на осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал.
1 от НК се отлага за срок от три години.
Групира на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК наложените на
подсъдимия Б. ХР. ЯШ., ЕГН **********, наказания, наложени със:
Споразумение № 28 / 09.06.2020 година по НОХД № 103 / 2020 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 09.06.2020 година;
Споразумение № 36 / 23.06.2020 година по НОХД № 110 / 2020 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 23.06.2020 година;
Споразумение № 260004 / 08.09.2020 година по НОХД № 168 / 2020 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 08.09.2020 година;
Споразумение № 260010 / 30.09.2020 година по НОХД № 894 / 2020 година на
Районен съд - Хасково, влязло в сила на 30.09.2020 година;
Споразумение № 260014 / 15.10.2020 година по НОХД № 221 / 2020 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.10.2020 година;
настоящата присъда по НОХД № 54 / 2022 година на Районен съд - Първомай,
като му определя едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на
осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1
от НК се отлага за срок от три години.
Приспада на основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко
наказание осем месеца лишаване от свобода изтърпяната част, като време на
задържане в съответствие с разпоредбите на чл. 59 от НК, по което и да е от отделните
наказания в групата.
Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Б.
ХР. ЯШ., ЕГН **********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР -
Пловдив сумата от общо 832,20 лева за съдебнопсихиатрични експертизи на
досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 15-
дневен срок от днес.
Председател: ______________(п)_________
Заседатели:
1._________(п)______________
2.______________(п)_________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по НОХД № 54 / 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение от Териториално отделение - Първомай на
Районна прокуратура - Пловдив против подсъдимия Б. ХР. Я.., ЕГН
**********, от град Първомай, област Пловдив, за това, че
През периода от 08.11.2018 година до края на месец юни 2019 година (24-
27.06.2019 година), в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, както
следва: на 08.11.2018 година, на 17/18.06.2019 година и в края на месец юни
2019 година (за времето между 24 и 27 юни 2019 година) се е съвкупил с лице
ненавършило 14-годишна възраст – малолетната А.А. Х., ЕГН **********,
тогава на 13 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152
от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че
безспорно от събраните по делото доказателства се установява подсъдимият
при условията на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни
последици да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Изтъква, че изявлението на подсъдимия, който признава вината си, но
твърди, че не знае, че към инкриминирания период пострадалата е на 13
години, защото тя му е казала, че е по-голяма, а той научава реалната й
възраст едва след намесата на социалните работници, се опровергава от
останалата доказателствена съвкупност.
Сочи при определяне на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства да се вземат предвид самопризнанието и оказаното съдействие
на досъдебното производство, както и чистото съдебно минало на лицето към
инкриминирания период, а като отегчаващи – предишните осъждания,
наличието на множество регистрации в съответната система на МВР, други
противоправни прояви и наложени възпитателни мерки по Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Предлага да се определи наказание лишаване от свобода във връзка с чл.
54, ал. 1 от НК, чийто размер да е около средата на предвиденото и съответно
1
намален с 1/3, предвид реда, по който се разглежда делото, като не намира
пречка изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК, но с изпитателен срок
в размер на максимално предвидения с оглед на отегчаващите вината
обстоятелства и вида посегателството, предмет на обвинението, а
алтернативно – ако Съдът счете наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 2, буква Б от НК да му бъде определено наказание пробация, но със
завишен размер.
Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия адвокат Н. З. И. от Адвокатска колегия -
Пловдив изтъква, че престъплението е извършено от Я. като непълнолетен и
със съгласието на пострадалата, като в случая, според него, даже не може да
се говори и за настъпили вредни последици, тъй като впоследствие
пострадалата почива по независещи от подзащитния му причини. Моли за
постановяване на присъда, която да съответства на казаното от представителя
на Държавното обвинението, към чието искане се присъединява напълно.
Подсъдимият Б. ХР. Я.. признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от
НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; в хода
по същество се присъединява към адвоката си; при последна дума изразява
съжаление „за това, което е станало“.
Съдът, след проверка на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Б. ХР. Я.. е роден на *** година в град Първомай, област
Пловдив, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български
гражданин, неженен, с основно образование (завършен 9. клас), не учи и не
работи, с адрес: *******.
На същия до момента като непълнолетен са налагани три възпитателни
мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните (ЗБППМН) и е ангажирана отговорността му с осем влезли в
сила съдебни акта, както следва:
1. По Възпитателно дело № 1 / 2018 година (Преписка № 325р-10383 /
2017 година на РУ на МВР - Първомай) за скандал и сбиване със съученици
на територията на училището между с Решение от 19.02.2018 година от
Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните - Първомай е наложена възпитателна мярка по
2
чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН предупреждение.
2. По Възпитателно дело № 25 / 2019 година (Преписка № 1097 / 2018 /
01.07.2019 година на Районна прокуратура - Първомай) за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК с Решение от 03.09.2019 година е
наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗБППМН поставяне под
възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват,
със задължение за полагане на засилени грижи.
3. По Възпитателно дело № 27 / 2019 година (Преписка № 512 / 2019 /
25.09.2019 година на Районна прокуратура - Първомай) за извършено
престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК с Решение от 25.09.2019 година е
наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН
предупреждение.
4. С Решение № 13 / 21.03.2019 година по АНД № 48 / 2019 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 08.04.2019 година, за извършено на
12.02.2019 година престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1,
предложение 1. във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК на основание чл. 78а, ал. 6
във връзка с ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на решението пред преподавателите и учениците в
училището, в което учи.
Наказанието е изпълнено на 24.06.2019 година.
5. Със Споразумение № 4 / 23.01.2020 година по НОХД № 291 / 2019
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 23.01.2020 година, за
извършено на 03.12.2019 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание пробация с пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца
с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което Б.
ХР. Я.. е задържан за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР,
считано от 03.12.2019 година до 04.12.2019 година със зачитане на един ден
задържане за три дни пробация.
Наказанието е изтърпяно за времето от 05.02.2020 година до 02.08.2020
година.
6. Със Споразумение № 28 / 09.06.2020 година по НОХД № 103 / 2020
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 09.06.2020 година, за
извършено на 03.12.2019 година престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в
3
размер на пет месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка
с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години и на основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което Б. ХР. Я.. е
задържан за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от
26.03.2020 година до 27.03.2020 година със зачитане на един ден задържане
за един ден лишаване от свобода.
7. Със Споразумение № 36 / 23.06.2020 година по НОХД № 110 / 2020
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 23.06.2020 година, за
извършено на 01/02.09.2019 година престъпление по чл. 346, ал. 1 във връзка
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във
връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години.
8. Със Споразумение № 53 / 21.08.2020 година по НОХД № 208 / 2020
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 21.08.2020 година, за
извършено на 25.02.2020 година престъпление чл. 164, ал. 2 във връзка с чл.
63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез публично оповестяване на определението пред учителите
и учениците в учебното заведение, където обвиняемият е ученик.
Наказанието е изпълнено на 16.09.2020 година.
9. Със Споразумение № 260004 / 08.09.2020 година по НОХД № 168 /
2020 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 08.09.2020 година,
за извършено на 02.09.2019 година престъпление чл. 343в, ал. 2 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание пробация с пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.
10. Със Споразумение № 260010 / 30.09.2020 година по НОХД № 894 /
2020 година на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 30.09.2020 година, за
извършено на 03.12.2019 година престъпление по чл. 346а, т. 1 във връзка с
чл. 346, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от
три години.
11. Със Споразумение № 260014 / 15.10.2020 година по НОХД № 221 /
2020 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.10.2020 година,
за извършено на 23.05.2020 година престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му е определено наказание
4
лишаване от свобода в размер на четири месеца, чието изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от
две години.
С Протоколно определение по делото от същата дата – 15.10.2020
година, влязло в сила на 02.11.2020 година, на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 103 / 2020
година, по НОХД № 110 / 2020 година, по НОХД № 168 / 2020 година, по
НОХД № 894 / 2020 година и по НОХД № 221 / 2020 година и е определено
едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК от това
определено общо най-тежко наказание е приспадната изтърпяната част по
което и да е от отделните наказания в групата.
Пострадалата А.А. Х., родена на 25.10.2005 година, с майка Д. Р. Х. и
баща АХМ. Ш. Х., към инкриминирания период: 08.11.2018 година – 24-
27.06.2019 година, е малолетна (навършва 14-годишна възраст на 25.10.2019
година).
Подсъдимият Б. ХР. Я.., роден на *** година, с майка Т. Т. И. и баща Х.
Б. Я., към датите на престъплението, предмет на делото, е непълнолетен
(навършва 18 години на 02.04.2021 година).
Подсъдимият и пострадалата се познават от малки деца, тъй като са
съседи – всеки от тях живее със семейството си на улица „******* в град
Първомай, област Пловдив, като няколко години преди инкриминирания
период Б.Я. заминава с родителите си извън страната, но в чужбина
родителите му се разделят и той се връща в дома си в град Първомай, където
грижи за него полагат баба му и дядо му по бащина линия Г. О. Д. и Б. А. Д.,
защото и Т. И., и Х. Я. продължават да пребивават извън границите на
Република България.
През месец септември 2018 година Б. и А. започват да излизат заедно,
което малолетната скрива от родителите си.
На 08.11.2018 година двамата с в дома на подсъдимия и той започва да
иска от пострадалата да стават интимни. Първоначално момичето не се
съгласява, тъй като се самоопределя като туркиня и за нея е важно да е
девствена преди да се омъжи, но Б. настоява за секс и А. поставя условие, че
ако го направят, той ще трябва след това да си я вземе за жена. Подсъдимият
я уверява, че ще го направи, но по-късно, когато пораснат, и пострадалата
отстъпва. Тогава двамата за първи път осъществяват помежду си полов акт,
като Б. й казва да не съобщава за връзката им на родителите си и А. го слуша.
Няколко дни по-късно подсъдимият и пострадала отново са в къщата на
5
първия и той пак иска да са интимни. Първоначално малолетната отказва, но
Б. е настоятелен, а момичето се притеснява да не се разбере в махалата от
него, че е била с мъж, без да му е жена, и отново се съгласява.
Така Б. и А., като използват моменти, когато Г. и Б. Д. са извън дома си,
започват да се срещат при момчето и там да осъществяват полов акт помежду
си.
В началото на 2019 година бабата на подсъдимия разбира от съседи, че,
докато двамата със съпруга си са на работа, внукът й и момичето на Х.и тайно
се виждат в дома им и съобщава за това на майка й Д.. Тя, от своя страна, не е
съгласна дъщеря й да се среща с Б. и разговаря с нея няколко пъти, но
момичето отрича да имат връзка.
През нощта на 17 срещу 18 юни 2019 година подсъдимият отива до дома
на пострадалата, използва момента, че през това време родителите й спят и
влиза в стаята й. Предлага й да излязат, тя се съгласява и тръгва с него, без
дори да се облече. Отиват в дома на Д. и се качват на втория етаж в стаята на
Б.. Там той казва на А., че иска да се оженят и че баба му ще дойде за целта и
двамата отново осъществяват полов акт, след което момичето остава при него
с мисълта да чака идването на Г., за да ги ожени с подсъдимия.
Около 04:00 часа на 18.06.2019 година А.Х. става, за да се приготви за
работа, и установява, че дъщеря му не е в стаята си. Претърсва къщата и
двора, не я открива, събужда съпругата си и й казва, че А. я няма. Двамата
тръгват да обикалят из махалата, но отново не откриват малолетната и тогава
Д.Х. споделя със съпруга си, че дъщеря им дружи с подсъдимия. А. изпраща
Д. до дома на Д., където тя пита дядото Б. дали не е виждал А.. Той съответно
се качва при внук си, но не вижда момичето, защото се е скрило, а
подсъдимият отрича да е при него и дори слиза с дядо си при Д. и й повтаря
същото.
Майката на А. се прибира, казва на мъжа си, че не е намерила дъщеря им
и бащата започва отново да я търси, този път с колата си. В същото време Б.
Д., усъмнил се в думите на внука си, отново се качва на горния етаж на дома
си, претърсва и открива А. Х. зад вратата на таванската стая. Скарва се на нея
и на Б.Я., казва на момичето, че родителите й я търсят и я гони. Но
подсъдимият тръгва с нея и двамата, хванати за ръце, пристигат в дома на
Х.и, където той признава пред Д., че са правили секс с А. и че много я обича и
и иска да се ожени за нея, но баба му му е казала, че са малки. Майката на
пострадалата също му обяснява, че дъщеря й е на 13 години и го гони със
заплахата, че ще уведоми Полицията, след което телефонира на мъжа си да се
прибира.
Пред майка си А. Х. заявява, че същата вечер Б.Я. я е извел от дома им и
6
у тях е правила с него секс, защото й е обещал да я вземе за жена и още
същия ден сутринта Д.Х. сигнализира органите на реда и Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай, малко по-късно
посещава и гинеколог с дъщеря си, за да се увери, че А. не е бременна.
От социалните работници в град Първомай е сформиран
мултидисциплинарен екип по прилагане на Координационния механизъм за
взаимодействие при работа в случаи на работа деца, жертви на насилие или в
риск от насилие, както и кризисна интервенция относно получен сигнал за
насилие; изготвен е социален доклад по случая и на 26.06.2019 година са
уведомени Районна прокуратура - Първомай и РУ на МВР - Първомай.
Вечерта на 24.06.2019 година А.Х. отива при майка си, при която е
отседнала дъщеря му след събитията, скарва се на А. за случилото се, казва й,
че не я иска и си тръгва. Момичето, обидено, излиза от дома на баба си,
връща се в махалата, свързва се с подсъдимия от телефон на приятелка и му
разказва. Двамата се срещат и Б.Я. й предлага да избягат заедно, след което
той наема стая в хотел в центъра на град Първомай и остават там до
27.06.2019 година, като през това време са интимни.
Същата вечер на 24.06.2019 година, щом пострадалата не се прибира,
родителите й се досещат, че е избягала с подсъдимия и започват да я търсят у
свои и на подсъдимия роднини, но след като не я намират, сигнализират
органите на Полицията и на 26.06.2019 година малолетната е обявена за
общодържавно издирване.
Вечерта на 27.06.2019 година Б.Я. предлага на А. да избягат от града с
автомобила на дядо му и тя се съгласява. Той отива до дома си, взема колата
на Б. Д., след което двамата с пострадалата тръгват за село Православен,
община Първомай, но по време на пътуването им са спрени от полицейски
служители и са върнати на семействата им.
От тогава малолетната преустановява връзката си с подсъдимия, който
прави няколко опита отново да се срещне с нея, но нито родителите й
разрешават, нито тя иска това.
На 08.10.2020 година А.А. Х. губи живота си при пътен инцидент.
В хода на досъдебното производство на подсъдимия и пострадалата са
извършени психиатрични изследвания и са изготвени експертизи за целта,
както следва:
Съдебнопсихиатрична експертиза от 03.04.2020 година на А.А. Х.,
съгласно чието заключение:
малолетната не се води на отчет и не страда от психично заболяване
(алкохолна наркотична или друга зависимост, налагаща лечение);
7
към инкриминирания период от 08.11.2018 година до края на месец юни
2019 година е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си;
може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства, от значение
за делото, дава достоверни обяснения за тях и да участва като свидетел в
наказателния процес;
може да се приеме, че не е действала по увлечение или лекомислие, или
под влиянието на друг възрастен.
Съдебнопсихиатрична експертиза от 06.04.2020 година на Б. ХР. Я..,
съгласно чието заключение:
непълнолетният не страда от психично заболяване и не се води на
диспансерен отчет;
към инкриминирания период от 08.11.2018 година до края на месец юни
2019 година е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си;
може да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение за делото,
и да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес;
по време на инкриминираното деяние не е действал по увлечение или
лекомислие.
По време на допълнителното разследване, обаче, проведено на основание
чл. 249, ал. 2 от НПК, психичното състоянието на подсъдимия налага
изготвянето на нова Съдебнопсихиатрична експертиза от 06.12.2021 година,
съгласно чието заключение Б. ХР. Я..:
по представената медицинска документация страда от психотично
разстройство вследствие злоупотреба с марихуана, но не се води на
диспансерен отчет;
към момента на инкриминираното деяния няма данни за психично
заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си;
е могъл да възприема правилно фактите и обстоятелствата, от значение
за делото, и по време на разследването е могъл да дава достоверни
обяснения за тях, но понастоящем, заради данните за наличие на
психично заболяване, той не може да участва пълноценно в наказателния
процес;
по представените медицински документи е изпаднал в състояние,
съответстващо на краткотрайно разстройство на съзнанието и се
налага преоценка на възможностите му да участва в наказателния процес
и да носи наказателна отговорност след три месеца.
На основание експертното становище на 01.04.2022 година е изготвена
Допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно чието заключение:
при Б. ХР. Я.. е установено психично и поведенческо разстройство,
дължащо се на комбинирана употреба или употреба на други
8
психоактивни вещества, синдром на зависимост, като същият не се води
на диспансерен учет при Център за психично здраве - Пловдив;
към момента на инкриминираното деяние няма данни за психично
заболяване и подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си;
Б. ХР. Я.. е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, от
значение за делото, и по време на разследването, и понастоящем и може
да дава достоверни обяснения за тях, може да участва понастоящем
пълноценно в наказателния процес;
към момента психичното състояние на подсъдимия се определя от
личностовите му особености и наркотичната злоупотреба и не
съответства на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по
делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 26 - л. 31 от делото),
справка за правното положение на подсъдимия (л. 32 от делото), справки от
АИС на МВР (л. 18, л. 34 - л. 37, л. 134, том I от досъдебното производство),
съдебнопсихиатрични експертизи (л. 38 - л. 42, л. 46 - л. 49, том I, л. 9 - л. 19,
л. 39 - л. 44, том II от досъдебното производство), преписка на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Първомай (л. 54 - л. 68, л. 104 - л. 118, том I от
досъдебното производство), писмо на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - Първомай
(л. 70, том I от досъдебното производство), разписка, телеграма за обявяване
на ОДИ, телеграма за снемане на ОДИ (л. 79 - л. 81, том I от досъдебното
производство), медицински документи (л. 86 - л. 87, том I, л. 37 - л. 38, том II
от досъдебното производство), характеристична справка (л. 99 том I от
досъдебното производство), удостоверение за наследници и препис-
извлечение от акт да смърт (л. 129, л. 130, том I от досъдебното
производство), частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството
му на обвиняем на предварителното разследване (л. 10, том I и л. 28, том II от
досъдебното производство) и от показанията на свидетелите (л. 24 - л. 27, л.
30 - л. 33, л. 127 - л. 128, том I от досъдебното производство) – всички
приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда
на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Не се кредитира от настоящия състав изявлението на подсъдимия от
досъдебното производство в частта, в която отрича да е знаел реалната
възраст на малолетната пострадала. Безспорно е установено, че двамата са
израснали на една и съща улица от невръстна възраст, учат в едни и същи
училища в град Първомай – първоначално в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, а
после в ПГСС „Васил Левски“. Самата А. Х. е категорична в разпитите си, че
9
Б.Я. знае колко е годишна, а когато и Д.Х. на 18.06.2019 година му казва, че
не може да се ожени за дъщеря й, защото е 13-годишна и го гони от дома им,
това не възпира подсъдимия да продължава интимните си отношения с
пострадалата впоследствие до раздялата им. За това тези думи на подсъдимия
Съдът намира за изказани с цел да избегне следващата се за неправомерното
му поведение наказателна отговорност.
Така, освен от показания на майката и дъщерята Х.и и от обясненията на
Б.Я. в останалата част, от всички останали събрани в наказателното
производство гласни и писмени доказателства, възприети от Съда като
обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на чието логическо единство
се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, изцяло се
подкрепя направеното от подсъдимия самопризнание в съдебното заседание и
се установяват обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт.
Всяка от четирите съдебнопсихиатрични експертизи се кредитира от
настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от
страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Доколкото при обсъждането на доказателствения материал са
констатирани други противоречия, Съдът ги намира за несъществени
досежно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и за негодни да
разколебаят вътрешната му убеденост за виновното участие на подсъдимия в
инкриминираната деятелност, за която му се търси наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като през
периода от 08.11.2018 година до края на месец юни 2019 година (24-
27.06.2019 година) в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на 08.11.2018
година, на 17/18.06.2019 година и в края на месец юни 2019 година (за
времето между 24 и 27 юни 2019 година) – се съвкупява с лице, ненавършило
14-годишна възраст, – малолетната А.А. Х., ЕГН ********** (тогава на 13
години), като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
От обективна страна с действията си Б. ХР. Я.. реализира обективните
признаци от състава на развратното престъпление, за което му е повдигнато
обвинение, защото се съвкупява с малолетно дете от противоположния пол,
като за съставомерността на действията му е ирелевантно наличието на
съгласие у пострадалата с оглед на възрастта й и незавършеното й
10
психофизическо развитие и престъплението е извършено с повече от две
деяния през непродължителен период от време при една и съща обстановка и
следващото от обективна страна е продължение на предшестващото го, т. е.
осъществено при хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението, за което е ангажирана
отговорността на лицето, е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици – налице е съзнание у дееца, че пострадалата
няма невършени 14 години, а деянията, включени в състава на
престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, са
извършени при еднородност на вината и следващото деяние от субективна
страна се явява продължение на предшестващото го.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на
извършеното от престъпление, за да определи наказанието предвид целите по
чл. 36 и чл. 60 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно
императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото
съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания период и оказаното
съдействие на досъдебното и в съдебното производство с направеното
самопризнание и изразяване на съжаление за стореното. Но те не
многобройни, нито някое е изключително по смисъла на чл. 55 от НК.
Същевременно като отегчаващи обстоятелство се вземат предвид
последващите осъждания на лицето и фактът, че, освен деянията, включени в
състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК, квалифициращи го като
извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, са констатират и други
съвкупления от страна на подсъдимия с малолетното момиче.
Горното определя Б.Я. като лице със средна към висока степен на
обществена опасност, заради изграждащи се трайни престъпни навици у него,
а конкретното престъпление е също е със средна към висока степен на
обществена опасност, заради продължителността му във времето.
Така при преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по
относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия,
при превес на смекчаващите Съдът намира, че във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК
предвиденото по чл. 151, ал. 1 от НК наказание следва да се определи между
минимума съгласно чл. 39, ал. 1 от НК и средата, след прилагане на
предвидената за непълнолетните редукция – по т. 3 на чл. 63, ал. 1 от НК в
случая, а именно една година лишаване от свобода.
Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във
връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета и да бъде
11
определено на осем месеца лишаване от свобода.
Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на
извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние, като за
постигане на целите по чл. 36 от НК да се поправи и превъзпита лицето към
спазване законите и добрите нрави и предупредително да му се въздейства с
отнемане на възможността да върши други престъпления, но и и най-вече
съгласно специфичната цел по чл. 60 от НК да бъде превъзпитан и подготвен
за общественополезен труд, настоящият състав е на мнение, че наложеното
лишаване от свобода не следва да се търпи реално, а изпълнението му на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка чл. 66, ал. 1 от НК може да бъде отложено,
защото са налице законовите предпоставки за това, но с предвидения по
специалната разпоредба максимален размер на изпитателния срок – три
години.
Причини за извършване на деянието – ниско самосъзнание и незачитане
на установения правов ред в страната, в защита на обществените норми за
нравственост и законност.
Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е
извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно
престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са
приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.
Тъй като престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, е извършено преди лицето да е осъждано, е възможно
наложеното по него наказание да бъде групирано с което и да е от
наложените му впоследствие, по които, обаче, не между всички тях може да
бъде образувана кумулативна верига, а при групирането съдът е длъжен да
изследва всички осъждания на лицето и преценяйки за кои от тях са налице
предпоставките на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, трябва да приложи най-
благоприятното за осъдения съчетание, съобразно възприетите принципи с
Постановление № 4 от 28.06.1965 година по наказателно дело № 2 / 1965
година на Пленум на Върховния съд и Решение № 11 от 27.02.1987 година по
наказателно дело № 3 / 1987 година на Общото събрание на наказателната
колегия на Върховния съд.
В случая най-благоприятно за Б. ХР. Я.. е определеното наказание по
настоящото дело да бъде включено в направената с Протоколно определение
от 15.10.2020 година по НОХД № 221 / 2020 година на Районен съд -
Първомай кумулация, а именно да се групират наказанията на лицето по
НОХД № 103 / 2020 година, по НОХД № 110 / 2020 година, по НОХД № 168 /
2020 година, по НОХД № 894 / 2020 година, по НОХД № 221 / 2020 година и
12
по НОХД № 54 / 2022 година, като бъде определено едно общо най-тежко
наказание осем месеца лишаване от свобода. Към тази група може на
основание чл. 23, ал. 2 от НК да се присъедини наложеното по НОХД № 208 /
2020 година наказание обществено порицание, но е безпредметно, тъй като
същото вече е изпълнено.
Подсъдимият Я. е с обременено съдебно минало, но при отчитане, че по
повечето от визираните осъждания, макар и за различни по вид престъпления,
наказателното производство приключва със споразумение, тоест при
признаване на вината, настоящият състав намира, че определеното общо
наказание е задоволително тежко и в посочения размер е достатъчно за
изпълнение на специалната и генералната превенции, заложени в чл. 36 и чл.
60 от НК, за да е необходимо увеличаването му на основание чл. 24 от НК.
Същевременно с оглед младежката възраст на лицето за изпълнение на
посочените цели не е необходимо това наказание да се търпи реално, а
изпълнението му може да се отложи, но в максималния срок по чл. 69, ал. 1 от
НК от три години
От това общо най-тежко наказание лишаване от свобода на основание
чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяната като време на
задържане в съответствие с разпоредбите на чл. 59 от НК част от
осъжданията по което и да е от отделните наказания в групата.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия Б. ХР.
Я.. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив
сумата от общо 832,20 лева за четири съдебнопсихиатрични експертизи
експертиза на досъдебното производство.
По гореизложените съображения Съдът постанови Присъдата.

СЗ/ЕД

Районен съдия: п

13
Съобщи за изтекли лични данни