№ 252
гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900153 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, от ищеца–
Д. Г. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А. Г. О., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р. Р., с която се пояснява и допълва първоначалната
ИМ.
С допълнителната искова молба/ДИМ/, поддържа се изцяло изложеното в първоначалната
искова молба, както и направените доказателствени искания.
С ДИМ излагат се доводи, че в настоящия казус е налице именно хипотезата описана в ТР
№ 1/2016г. по т.д. № 1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016г. Връзката изградена между
ищците и загиналият им брат може да бъде приравнена на тази с роднините от най-близкия
кръг /родители, деца и съпруга/. Видно е от представеното удостоверение за наследници на
починалия П. О., същия няма низходящи, възходящи наследници или съпруга. Неговите
братя са били неговата упора през целия му живота, той е бил най-големия от всички братя
и е бил като техен баща след смъртта на биологичния им баща. Поддържа се с ДИМ, че
връзка между братята не е била от обичайните, които се наблюдават между близки
родственици от този ред, тъй като починалият не е имал собствено семейство състоящо се
от съпруга и деца. Единствените хора, на които той е разчитал до датата на инцидента са
били неговите братя, както и обратното. На всеки повод /било то добър или лош/ те са
разчитали на неговата морална и финансова подкрепа, както и обратното. Всяко едно
житейско събитие е било споделено между тях, всека трудност, която са имали са споделяли
и преодолявали заедно. В тази връзка са ангажирани от ищцовата страна доказателства,
посредством които ще се доказват твърденията в исковата молба.
На следващо място в отговора е направено алтернативно искане за прилагане на
разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Кодекса за
застраховането относно напълно незаконосъобразния лимит от 5000 лева, като в тази връзка
1
е налице практика на ВКС, едно от множеството решения/ определения в тази насока е
Определение № 234/ 09.04.2020г. по т.д. № 1726/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. В тази
връзка би следвало да засегнем няколко въпроса. Оспорва се с ДИМ приложението на § 96
от ПЗР на КС, тъй като първо място определяне на такъв лимит противоречи с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, в която ясно и точно са определени правомощията на решаващия съд и
начина на определяне на размера на неимуществените вреди, а именно по справедливост
Недопустимо е преходни и заключителни разпоредби на конкретен закон да изменят или
променят разпоредба на друг закон. Също така би следвало да се обърне внимание, че
определяйки този „нов лимит“, законодателя въвежда лимит на лимита, тъй като такъв вече
е въведен в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката гражданска отговорност, в чл. 9 ал. 1 от
която са предвидени минимални застрахователни суми от 1 000 000 евро за пострадал или 5
000 000 евро - за събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на
Директивата са транспонирани в чл. 266 КЗ от 2005г./отм./. Решаващият съд би следва да се
съобрази и с решение на СЕС по дело С-277/12, по преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats /Л/, според което: съгласно чл. 3, пар. 1 от
Директива 72/166 и чл. 1 пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ при
използването на МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Доколкото решенията на ЕС
по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и задължителни за
всички съдилища на държавите- членки, включително за българския съд, съгласно чл. 633
ГПК следва и съдът по настоящото дело да приложи директно това разрешение, позовавайки
се на обективно противоречие между пар. 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн. ДВ бр. 101 от
2018 г./ и Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
гражданска отговорност- чл. 9 ал. 1.
Отделно от всичко изложено, изразено е становище от пълномощника на ищците с ДИМ, че
следва да се счита за недопустимо преценката на съда да бъде ограничавана по такъв начин
и вътрешното убеждение на същия да бъде „лимитирано“ в определени параметри.
На последно място, поддържа се с ДИМ, че е недопустимо и приемането на лимит на
лимита, тъй като във всяка една застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е посочен лимит за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, до който застрахователя отговаря срещу заплащането на застрахователна премия.
Въвеждането на такъв „втори“ лимит противоречи както на същността на този вид
застраховка, така и на българското и европейско законодателство в тази насока и е напълно
неприложимо.
Оспорва се с ДИМ направеното от ответника алтернативно възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, за което не е налице нито едно доказателство. Поддържа се
2
становище от ищцовата страна, че не са налице данни за извършени от пострадалия
нарушения на каквито и да е законови норми. От друга страна е налице изключително
обилна съдебна практика, от която става ясно, че за да бъде прието, че е налице принос от
страна на пострадалия не е достатъчно само да е налице извършено нарушение на ЗДвП
/каквото в настоящия казус липсва/, но и би следвало да се докаже по безспорен начин,
причинна връзка между противоправното му поведение и настъпилия вредоносен резултат.
В тази връзка са налице редица решения на ВКС, които са в тази насока, а именно: Решение
№ 169/28.02.12г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II ТО; Решение № 45/2009г. по т.д. №
525/2008г. на 1-во Т.О.; решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на II -ро Т.О.;
Решение № 25/2010г. по т.д. № 211/2009г.; № 97/2009г. по т.д. № 745/2008г. на ll-po Т.О. и
Решение № 59/2011г. по т.д. № 286/2010г. на 1-во Т.О./ според които, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Сочи се с ДИМ, че относно изложеното в отговора касаещо оспорване на причинените
увреждания на Л. О. и техния характер са ангажирани от ищцовата страна достатъчно
доказателства, за които са направени доказателствени искания.
Относно направеното доказателствено искане да бъде изискано и приложено ВНОХД №
498/22г. по описа на САС, изказва се становище от ищцовата страна- че би следвало да бъде
изискано и приложено в цялост НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11 състав,
тъй като в него се съдържат всички събрани доказателства в хода на разследването и тези в
наказателното производство, както и трите съдебни акта на съответните съдебни инстанции.
В зависимост от становището на ответника, иска се от съда да бъде дадена възможност на
ищците да сочат и други доказателства.
Съдът приема допълнителната писмена молба от ищците- Д. Г. О., ЕГН ********** и А. Г.
О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Р., за редовна, депозирана в установения от
закона срок и подадена от управомощеното лице. Следва да бъде изпратен препис от
допълнителната писмена молба на ответника по делото, като му бъде дадена възможност в
двуседмичен срок от получаването и, да депозира по делото допълнителен отговор по реда
на чл. 373 от ГПК, с който може да отговори на допълнителната искова молба.
Следва да бъде указано на ответника, че в срока за допълнителен отговор, може да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло
или отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е
могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба./чл. 373 ал.2 от
ГПК/.
Следва на ответника да бъде изпратен препис от депозираната молба по реда на чл. 192 от
ГПК, като се укаже на ЗД „Бул инс“ АД, че следва да представи искани документ най- късно
до датата на насрочване на открито съдебно заседание по делото, като в случай на
3
непредставяне на искания документ без основателна причина, ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 373 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнителната писмена молба на ответника по делото- ЗД
„Бул инс“ АД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА в двуседмичен срок от получаването на
допълнителната искова молба, да депозира по делото допълнителен отговор по реда на чл.
373 от ГПК, с който може да отговори на допълнителната искова молба.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА че в срока за допълнителен отговор, може да поиска съдът да
се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е
могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба./чл. 373 ал.2 от
ГПК/.
Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4