МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Д.Ц., който е  роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано с норма от Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Предаден е на съд за това, че около 09,50 часа на 28.06.2020 година, по улица „Капитан Дядо Никола” в гр. Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „ZX” с Рег. № ВТ 37-06 ВА с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,77 промила, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0025, след като чрез влязло в сила на 13.10.2017 година Определение № 593 от 13.10.2017 г. по НОХД № 1200/2017 г. на Районен съд - Габрово е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. С.Ц. е заявил, че разбира и същността на обвинението, което е предявено срещу него. Той се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения при съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с извършването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него.

 От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от страна на подсъдимия С.Ц., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Определение № 593 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381, ал. 1 от следващите от НПК, образувано по НОХД № 1200/2017 г. на Районен съд Габрово, постановено на 13.10.2017 година и влязло в сила на същата дата, подсъдимия С.Ц. е признат за виновен в престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което са му наложени наказания в размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, както „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година”, с приспадане при изпълнението на същото на времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от датата за изземване на неговото свидетелство за  правоуправление, съобразно предвиденото в чл. 59, ал. 4 от НК. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на първото от тези наказания е отложено за срок от „Три години” от датата за влизане на определението в сила.

Подсъдимия С.Ц. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление от категориите „В”, „М” и „АМ”, издадено на 14.06.2016 г., което е било със срок на валидност до 14.06.2026 г. До инкриминираната дата същият е бил санкциониран с две влезли в сила наказателни постановления за няколко нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, издадени през 2001 и 2019 година за такива по чл. 183, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, извършени в тях.

Около 09,50 часа на 28.06.2020 г. екип на РУ “Полиция” Габрово, в състава на който влизали свидетеля Ц.Ц. и друг негов колега, спрял за проверка лек автомобил марка „Ситроен”, модел „ZX” с Рег. № ВТ 37-06 ВА, който се движел по ул. „Капитан Дядо Никола” в гр. Габрово. След спирането служителите на реда пристъпили към проверка на самоличността на водача, както и на носените от него документи за правоуправлението и регистрацията на автомобила. Въз основа на представените документи установили, че той  се явява подс. С.Ц., както и че МПС било негова собственост. На същия била извършена проверка за наличие на алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0025. Тя приключила с положителен резултат, но независимо от отчетените 0,77 промила, подс. Ц. не е посещавал ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” за вземане на кръвна проба, въпреки че подписал и получил издадения му за тази цел медицински талон. На водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA с № 214451 от 28.06.2020 година, който той подписал и получил без да изложи възражения против неговото съдържание. Заедно със съставянето на акта е било иззето и свидетелството му за правоуправление на МПС и контролния талон към същото.

Въз основа на отчетения с техническото средство положителен резултат, при условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство (под № 1752-ЗМ-317 по описа за 2020 г.), разследването по което (чрез постановление от 03.07.2020 година на прокурор при РП Габрово) е разпоредено да се проведе по общия ред. В рамките на същото Ц. е привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Такова обвинение е предявено против дееца и с обвинителния акт, въз основа на който и събраните материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, е образувано производството по настоящото НОХД № 924 по описа за 2020 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия С.Ц., като се приема от съда за установена по безспорен начин от показанията на разпитания свидетел Ц.Ц., както и от тяхната съпоставка със събраните по досъдебното производство писмени материали – уведомително писмо (л.1); постановление от 03.07.2020 година на прокурор при Районна прокуратура - Габрово за преобразуване на бързо производство, докладна записка, акт за установяване на административно нарушение (л. 3-5); талон за медицинско изследване под № 0008796  и справка за нарушител/водач на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово (л. 16-8); постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение (л. 10); декларация за семейно, материално положение и имотно състояние (л. 21); справка за съдимост (л. 23); всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Възможността за заличаването на последиците от постановеното осъждане на подсъдимия по НОХД № 1200/2017 г. на РС - Габрово се обуславя от реабилитация по право, възникнала при съществуването на предвидените условия в чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. В конкретния казус тази реабилитация не е могла да настъпи, тъй като престъплението, за което той е признат за виновен, е било извършено преди края на изпитателния срок, а за същото е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Изложеното на свой ред установява не само правилността на определената от прокурора правна квалификация на престъплението по предявеното против С.Ц. обвинение, но и сочи, че изпълнението на наложеното наказание за това престъпление не би могло да бъде отложено поради липсата на една от задължителните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия С.Ц. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение. Предприетото на 28.06.2020 година управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства са установени безспорно както от писмените доказателства и самопризнанията на дееца, така и от показанията на разпитания свидетел Ц.Ц., дадени на съдебното следствие. С оглед на това и при липсата на настъпила (към тази дата) реабилитация по отношение на последиците, възникнали от постановената присъда по НОХД № 1200/2017 г. на РС Габрово, следва да се приеме, че той е извършил и престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 2 от НК от обективна страна, тъй като концентрацията на алкохола, под чието въздействие е управлявал, е надхвърляла 0,5 на хиляда, а същата е била установена от показанията на техническо средство, т.е. съгласно нормативно регламентирания (в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., Обн. ДВ бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните по отношение на конкретно свързаната с нея стойност не са получени в резултат на химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които съответното средство е отчело в издишания от Ц. въздух. Това обстоятелство няма значение за съставомерността на извършеното престъпление. Подобно изследване (съгласно предвиденото в нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1) се извършва преди всичко ако водача не приема показанията на техническото средство, а случая не е бил такъв. От писмените материали на л. 6 в ДП е видно, че подс. С.Ц. изрично се е съгласил с тях, както и че е отказал да даде кръвна проба, която е била необходима за извършване на анализ. Той е осъзнавал ясно не само обстоятелството, че е употребил алкохол, но и факта, че (при неговото количество и вид) тази употреба безспорно ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с определянето на предприетото след това управление на автомобила като престъпление по смисъла на закона. Вследствие на изложеното и при знанието за съществуването на вече постановената присъда от Районен съд Габрово по отношение на дееца, следва да се приеме, че последният явно е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасните последици от своето деяние и чрез него е целял тяхното настъпване.

При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около около 09,50 часа на 28.06.2020 година, по улица „Капитан Дядо Никола” в гр. Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „ZX” с Рег. № ВТ 37-06 ВА с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,77 промила, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0025, след като чрез влязло в сила на 13.10.2017 година Определение № 593 от 13.10.2017 г. по НОХД № 1200/2017 г. на РС Габрово е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, подс. С.Д.Ц. при форма на вина пряк умисъл, не само от обективна, но и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 2 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат наложени за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното самопризнание от страна на подсъдимия; съдействието, оказано от него на полицейските служители при проверката за употреба на алкохол, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина; както и по-ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение със същата при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от данните за невисоката концентрация на алкохола, която надхвърля само с 0,27 промила стойността на изискващата се за квалифициране на извършеното като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. При оценката на установените факти съдът не констатира съществуването на отегчаващи вината обстоятелства. Предходното осъждане на дееца за управление на МПС след употреба на алкохол не би могло да се счита за такова, тъй като то вече е взето предвид от законодателя при определяне на осъщественото като по-тежко наказуемо престъпление по смисъла на закона.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. С оглед на това, след като отчете техния конкретен характер и естество, чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намери за необходимо да наложи на подс. С.Ц. наказание под минимума на предвиденото в нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК за най-тежкия посочен в нея вид, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от “Девет месеца”, като прие, че по този начин ще се създадат условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, отбелязани в чл. 36 от НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от свобода”. При наличието на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност обаче това наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че установеното по-тежко по вид наказание е достатъчно да постигне указаните в чл.36 от НК цели. Причините за този извод произтичат и от обстоятелството, че посоченото наказание би се явило несъразмерно тежко и предвид затрудненото материално положение на подс. Ц., който (според изложените от него твърдения, които не се опровергават от данните по делото) към момента за неговото разглеждане вече не работи и не получава доходи от трудово правоотношение.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха могли да позволят отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал.1 от НК, съдът постанови наложеното наказание в размер на “Девет месеца лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. Ц. ефективно при “Първоначален общ режим”, който определи въз основа на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

Подсъдимия С.Ц. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В съответствие с това, след като прецени характера (и конкретния брой) на извършените до момента нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил санкциониран по административен ред през 2001 и 2019 година заедно с данните за установената концентрация на употребения от негова страна алкохол, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Девет месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът приспадна времето, през което деецът е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 28.06.2020 г. – датата за изземване на свидетелството му правоуправление, съгласно предвиденото в чл. 59, ал. 4 от НК.

От данните в приложената по делото справка за съдимост се установява, че инкриминираното престъпление по обвинителния акт се явява извършено в изпитателния срок на предходна условна присъда, чрез която на подс. С.Ц. е било наложено наказание “Лишаване от свобода”. С оглед на това обстоятелство и настъпилите предпоставки за изтърпяване на наложеното с нея наказание заради постановеното по настоящата присъда осъждане за друго умишлено престъпление от общ характер и вида на определеното за последното наказание - “Лишаване от свобода”, въз основа на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на “Осем месеца лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия С.Д.Ц. чрез Определение № 593 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381, ал. 1 от следващите от НПК, образувано по НОХД № 1200/2017 г. на Районен съд Габрово, постановено на 13.10.2017 г. и влязло в сила на същата дата, чието изпълнение – на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от „Три години” от влизане на определението в сила. Така приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68 ал.1 от НК съдът постанови да се изтърпи от подс. С.Ц. отделно от другото наложено на същият наказание в размер на „Девет месеца лишаване от свобода” при “Първоначален общ режим”, определен въз основа на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

По делото липсват данни за направени разноски в рамките на проведеното разследване по съдебното и досъдебното производство, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…