Решение по дело №14111/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 111 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ да заплати следните суми:

1. на М.Т.В.:

-                 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) плюс законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане.

-                 2 746,35 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане.

2. на И.Я.К., чрез неговия законен представител майка му М.В.:

-                 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на СГС – 4 309,85 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес ***-13, офис 5, а ответникът ЗАД "Д.Б.: Ж.и З." е с адрес в гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ № 1.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на М.В. срещу ЗАД "Д.Б.: Ж.и З." за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 746,35 лева до предявения размер от 3 265,80 лева;

 

[3] ОСЪЖДА М.В. и И.К., чрез неговия законен представител майка му М.В., да заплатят на ЗАД "Д.Б.: Ж.и З." 4,37 лева разноски по делото и 0,96 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 154,93 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищците не дължат държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[5] В искова молба от 31.10.2017 г. М.В. и И.К. заявяват, че на 14.12.2016 г. са участвали в ПТП, предизвикано от И.Б.. Вследствие на ПТП М.В. е получила: 1. многофрагментна фрактура на дясна подбедрица; 2. мозъчно сътресение; 3. охлузна рана на корема и разкъсно-контузна рана на главата. И.К. е получил: 1. фрактура на свода на черепа; 2. контузия на главата и сътресение на мозъка. От тези увреждания ишците са претърпели болки, страдания и неудобства, а М.В. е заплатила 3 140,00 лева за лечението си.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на И.Б. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ (З.). Ответникът не е заплащал на ищците обезщетение за неимуществени вреди, които те оценяват на:

- 45 000,00 лева за М.В.;

- 60 000,00 лева за И.К.. Затова те молят съда да осъди З. да им заплати тези обезщетения, както и 3 140,00 лева на М.В. обезщетение за имуществени вреди. Ищците търсят и законната лихва:

- върху обезщетенията за неимуществени вреди от 12.09.2017 г. – изтичането на 15 дни от предявяването на претенцията – до окончателното изплащане;

- върху обезщетението за имуществени вреди от 20.12.2016 г. – извършването на разходите – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6)

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] З. е оспорил предявения иск. З. заявява, че:

1. И.Б. не е причинил ПТП, от което ищците да са претърпели увреждания;

2. търсените обезщетения са прекомерни;

3. ищците са допринесли за настъпването на ПТП, защото внезапно са пресичали пътното платно, без да подадат сигнал с ръка и в опасната зона на автомобила. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 175-182).

 

3. По допълнителната искова молба на ищеца

 

[8] В допълнителна искова молба от 12.01.2018 г. ищците оспорват твърденията на ответника за допринасяне от тяхна страна за настъпването на ПТП и за липсата на вина у водача на лекия автомобил. Те заявяват, че обстоятелството, че И.Б. е причинил ПТП, е било установено с влязла в сила присъда. М.В. е увеличила иска за имуществени вреди с 125,80 лева (допълнителната искова молба, л. 192-198).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че М.В. е била родена на *** г., а И.К. на *** г. На 14.12.2016 г. около 17:40 часа М.В., носейки на ръце сина си И.К.,*** по пешеходната пътека срещу блок № 16, гр. Поморие. Тогава е била ударена от лек автомобил “Форд Ка“ с водач И.Б.. Виновен за настъпването на ПТП е бил И.Б. (присъдата, л. 199).

 

[10] Когато М.В. е започнала да пресича пътното платно пред автомобила, отстоянието от него е било по-малко от опасната му зона за спиране. Когато тя е започнала да пресича пътното платно за насрещно движение обаче, автомобилът е бил на над 100 метра от мястото на удара и И.Б. е могъл да забележи Милева В. и да спре (заключението и показанията на вещото лице доц. Х., л. 244-263 и л. 268).

 

[11] От удара ищците са получили:

1. М.В.:*** главата; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание; полифрагментна двуфокусна фрактура на дясната подбедрица с дислокация на фрагментите;

2. И.К.: мозъчна контузия; фрактура на лявата теменна кост на черепа с лека дислокация на фрагментите; малък подлежащ хематом между костта и твърдата мозъчна обвивка; контузия с подкожен хематом в лявата теменна област на главата. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на И.Б. е била застрахована при ответника З..

 

[12] М.В. е била лекувана медикаментозно в болница. От черепномозъчната травма тя е претърпяла болки и страдалия за около 20 дни. Счупените кости на подбедрицата са били лекувани оперативно. Възстановителният период е продължил около 14-16 месеца. Тя има два остатъчни оперативни белези по дясната подбедрица с дължина 20 см и 14 см, както и белег в челната област с дължина на отделните лъчове 3 см, 2 см и 1 см (заключението и показанията на вещите лица д-р М. и д-р С., л. 240-243 и л. 265-267).

 

[13] М.В. е имала ежедневни затруднения за задоволяване на елементарни битови и хигиенни нужди и не е можела да се придвижва самостоятелно. За нея са се грижили майка ѝ и сестра ѝ . Тя е изпитвала неудобство, притеснение и страх, особено за състоянието на сина си; станала е неразговорлива, затворена и раздразнителна (показания на свидетелката Г.Й., л. 269-гръб, л. 270). Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност от 14.12.2016 г. до 24.10.2017 г. (болничните листа, л. 145-154). Счупванията на подбедрицата при М.В. са по-леки от тези, предмет на решение на САС 1409-2018-1-ви с-в по гр. д. 5571/2017 г., но по-тежки от тези, предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г. (показанията на вещото лице д-р Сименов, л. 267). Тя е заплатила 2 231,00 лева за лечението си (л. 75 и л. 202).

 

[14] И.К. е бил лекуван в болница медикаментозно и инфузионно от 14.12.2016 г. до 29.12.2016 г. В резултат на получените черепно-мозъчни травматични увреждания той е претърпял интензивни болки и страдания за около 30 дни, значителни до два месеца и умерени до шест месеца. Възстановителният период за тези травми е продължил 12-18 месеца с възможни усложнения в следващите от три до пет години (заключението и показанията на вещите лица д-р М. и д-р С., л. 240-243 и л. 265-267). Пострадалият И.К. е сънувал кошмари и е имал нощни събуждания с писъци и плач, като след ПТП за него са се грижили баща му и баба му (показания на свидетелката Г.Й., л. 269-гръб - л. 270).

 

[15] Увреждането на И.К. е по-леко от тези, предмет на:

- решение на САС 967-2017 по гр. д. 4345/2016г.

- решение на САС 275-2019-7-ми с-в по гр. д. 3178/2018 г., постановено след обжалване на решение на настоящия съд по гр. д. 15 078/2016 г.;

- решение на настоящия съд по гр. д. 10 760/2017 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Случаите, разгледани по цитираните три решения, са подредени по тежест от най-тежкия към най-лекия, като настоящият случай е по-лек от всеки един от цитираните три (показанията на вещото лице д-р М., л. 266-гръб).

 

[15] На 04.07.2017 г. ищците са поискали от З. да им изплати обезщетения (л. 156-159). На 05.10.2017 г. З. им е отказал (л. 165-166).

 

[16] Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса (определението, л. 172). Те са били представлявани от адвокат (л. 170-171), но липсват доказателства да са заплатили адвокатско възнаграждение или да са уговаряли безплатно представителство. Затова съдът приема, че те не са направили това. З. е заплатил: 700,00 лева на вещи лица (л. 209-210 и л. 275); 200,00 лева депозити за призоваване на свидетели (л. 211, 294); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 212 и л. 278). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.              ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност;

2.              това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.              гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.              ищецът да е претърпял неимуществени вреди от увреждането;

5.              ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1.              М.В. и И.К. са участвали в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2.              от това ПТП ищците са получили увреждания, от които са претърпели болки, страдания и неудобства, а М.В. е заплатила и 3 231,00 лева за лечението си;

3.              И.Б. е причинил ПТП – присъдата е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част;

4.              неговата ГО е била застрахована при З.;

5.              З. не е изплатил обезщетение на М.В. и И.К..

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетенията.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП - 14.12.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на З.то; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[27] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 14.12.2016 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[1]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4]. Увеличението е: от 2014 г. до 14.12.2016 г. - 23,53%; от първата половина на 2015 г. до 14.12.2016 г. – 16,67%; от втората половина на 2015 г. до 14.12.2016 г. – 10,53%.

 

1.1. По размера на обезщетението на М.В..

 

[28] Съдът установи, че към 14.12.2016 г. М.В. е била на 27 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП тя е получила: 1. контузна рана в челната област на главата; 2. мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание; 3. полифрагментна двуфокусна фрактура на дясната подбедрица с дислокация на фрагментите.

 

[29] М.В. е била лекувана медикаментозно в болница. От черепномозъчната травма тя е претърпяла болки и страдалия за около 20 дни. Счупените кости на подбедрицата са били лекувани оперативно. Възстановителният период е продължил около 14-16 месеца, като девет месеца и половина тя е била в отпуск поради временна неработоспособност. Тя има два остатъчни оперативни белези по дясната подбедрица с дължина 20 см и 14 см, както и белег в челната област с дължина на отделните лъчове 3 см, 2 см и 1.

 

[30] М.В. е имала ежедневни затруднения за задоволяване на елементарни битови и хигиенни нужди и не е можела да се придвижва самостоятелно. За нея са се грижили майка ѝ и сестра ѝ . Тя е изпитвала неудобство, притеснение и страх, особено за състоянието на сина си; станала е неразговорлива, затворена и раздразнителна.

 

[31] Съдът установи, че счупванията на подбедрицата при М.В. са по-леки от тези, предмет на решение на САС 1409-2018-1-ви с-в по гр. д. 5571/2017 г., по което за увреждания от ПТП от 19.03.2014 г. съдът е определил обезщетение от 70 000,00 лева на 31-годишен пострадал[5]. Уврежданията на М.В. са по-тежки от тези, предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г., с което САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева на 22-годишен пострадал от ПТП от 03.10.2014 г..[6]

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че процесното увреждане е по-леко от увреждането, предмет на първото цитирано решение на САС, но по-тежко от увреждането, предмет на второто цитирано решение на САС. Съдът отчита също така, че случаите в цитираните решения на САС са от 2014 г., когато МРЗ е била с 23,53% по-ниска, отколкото към 14.12.2016 г. Затова съдът приема, че 65 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от М.В.. З. дължи на М.В. и 3 231,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

1.2. По размера на обезщетението на И.К.

 

[33] Съдът установи, че към 14.12.2016 г. И.К. е бил на една година и седем месеца. ОТ ПТП той е получил: 1. мозъчна контузия; 2. фрактура на лявата теменна кост на черепа с лека дислокация на фрагментите; 3. малък подлежащ хематом между костта и твърдата мозъчна обвивка; 4. контузия с подкожен хематом в лявата теменна област на главата.

 

[34] И.К. е бил лекуван в болница медикаментозно и инфузионно от 14.12.2016 г. до 29.12.2016 г. В резултат на получените черепно-мозъчни травматични увреждания той е претърпял интензивни болки и страдания за около 30 дни, значителни до два месеца и умерени до шест месеца. Възстановителният период за тези травми е продължил 12-18 месеца с възможни усложнения в следващите от три до пет години. Пострадалият е сънувал кошмари и е имал нощни събуждания с писъци и плач, като след ПТП за него са се грижили баща му и баба му.

 

[35] Съдът установи, че увреждането на И.К. е по-леко от тези, предмет на:

- решение на САС 967-2017 по гр. д. 4345/2016 г., по което за увреждане от 02.06.2015 г. САС е определил обезщетение от 70 000,00 лева на 77-годишната ищца[7];

- решение на САС 275-2019-7-ми с-в по гр. д. 3178/2018 г., постановено след обжалване на решение на настоящия съд по гр. д. 15 078/2016 г., по което САС за увреждане от 22.02.2015 г. е определил обезщетение от 60 000,00 лева на четиригодишната ищца[8];

- решение на настоящия съд по гр. д. 10 760/2017 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила, по което съдът за увреждане от 29.12.2016 г. е определил обезщетение от 65 000,00 лева на 11-годишната ищца[9]. Случаите, разгледани по цитираните три решения, са подредени по тежест от най-тежкия към най-лекия, като настоящият случай е по-лек от всеки един от цитираните три.

 

[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че по цитираните две решения на САС черепно-мозъчните травми са по-тежки от настоящата, но в настоящия случай пострадалият е дете на една година и седем месеца с опасност от възможни усложнения в следващите години. Затова съдът приема, че 60 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.К.. Затова съдът осъжда З. да заплати тази сума на И.К..

 

1.3. По възражението на З. за съпричиняване

 

[37] З. е възразил, че ищците са допринесли за настъпването на ПТП, защото внезапно са пресичали пътното платно, без да подадат сигнал с ръка и в опасната зона на автомобила. Съдът приема, че възражението е частично основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В конкретния случай М.В. е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил и да изчака на острова между двете платна той да премине, а не да започне пресичане на платното на движение на автомобила, въпреки че той е бил на разстояние от мястото на ПТП по-малко от опасната му зона. Така тя е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е допринесла за настъпването на ПТП. Нейният принос обаче, е по-малък от този на И.Б., защото той е могъл да забележи М.В. и И.К. още, когато М.В. е започнала да пресича пътното платно за насрещно движение по пешеходна пътека, да спре и да я изчака. Още повече, че М.В. не е била сама, а с малко дете, което е носила на ръце. Ето защо съдът определя 15% на съпричиняване от М.В..

 

[40] При този процент на съпричиняване обезщетенията, които се дължат на М.В., са 55 250,00 лева за неимуществени вреди и 2 746,35 лева за имуществени вреди. М.В. търси 45 000,00 лева обезщетение. Затова съдът осъжда З. да ѝ заплати 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът осъжда З. да заплати на М.В. 2 746,35 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 3 265,80 лева.

 

[41] Когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на противоправния резултат, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно (т. 7 от ППВС 17/1963 г.). Следователно приносът за настъпването на резултата следва да е на самия малолетен. Такъв би бил той, ако например малолетният внезапно е излязъл на пътното платно и е настъпило ПТП. Когато обаче малолетният е бил носен от своя родител, който внезапно е започнал пресичане на пътното платно, липсва принос на малолетния, защото действието не е било негово, а на родителя му. Такъв е настоящият случай. Затова съдът приема, че И.К. не е допринесъл за настъпването на ПТП.

2. По разноските.

 

[42] Ищците търсят разноски, но те не са направили такива. Затова съдът не им присъжда разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. следва да заплати 4 309,85 лева държавна такса по сметка на СГС ((45 000,00+60 000,00+2 746,35)х0,04).

 

[43] З. също търси разноски. Той е направил такива за 910,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищците за 519,45 лева при предявен размер от 108 265,80 лева. Затова съдът осъжда М.В. и И.К., чрез неговия законен представител майка му М.В., да заплатят на З. 4,37 лева разноски по делото (910,00х519,45/108 265,80) и 0,96 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х519,45/108 265,80).

 

Съдия: