РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бяла , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седми май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина И. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина И. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100113 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД против М. С. Е.,
с предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК. Ищеца моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумата от 219.85 лв. (двеста и деветнадесет лева и 85 стотинки)
за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№ **********, с включени
главница в размер на 212.01 лв. по фактури издадени в периода 13.03.2020г. -
13.04.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6.94 лв. (шест
лева и 94 стотинки) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за
ел. енергия от падежа й до 02.10.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № ********** към същата дата, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото
дело.С исковата молба ищеца прави уточнение,че част от задълженията, които са били
предмет на на издадената заповед по ч.г.д.№803/2020г. по описа на РС Бяла са били
заплатени на 14.10.2020г. и 14.01.2021г.,като неплатени са останали единствено
сумите,които се претендират с настоящата искова молба. Претендират се разноски, за
което е представен списък, съгласно чл.80 ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Депозира
писмено становище, в което посочва,че е налице частично погасяване на 19.03.2021г.
от ответника по фактура № ********** от 13.03.2020г. на стойност 63.22
лв.,включително и лихвата за забава.Претендира заплащане на следните суми:
149.69лв. главница за ел. енергия по фактура №********** от 13.04.2020, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното заплащане, както и 6.94лв. - мораторна лихва върху главницата от
падежа на фактурата на 15.06.2020 до 02.10.2020г.
1
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответницата.
Редовно призована се явява лично в съдебно заседание, като заяввввява,че признава
иска по основание и размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 803/2020 г. на РС Бяла, по заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№260071/11.11.2020г., с която е разпоредено ответникът да му заплати: сумата 372.44
лв. -главница за незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода 13.03.2020г.
до 15.07.2020г. за обекти с аб.№ **********, с. Кацелово, обл.Русе, ул.”Иван Вазов” №
10 и аб.№ **********, с. Кацелово, обл.Русе, ул.”Дружба” № 10, Клиентски №
**********, сумата от 11.37 лв.(единадесет лева и 37 стотинки) – мораторна лихва за
периода 18.05.2020г. до 02.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 75.00 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото за заплатена д.т. и
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника,който в срока по чл.414 ГПК е депозирал
възражение , поради което съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса.
Това разпореждане е съобщено на заявителя на 05.01.2021г.,който в срок е депозирал
искова молба за установяване на вземането си../л.23 от делото/
От страна на ищеца по делото са представени неоспорени от ответната страна
копие на извлечение от сметка към 02.10.2020г. по партида на ответната страна,
справка за потреблението към 27.01.2021г.за обект с кл.№**********, с адрес
с.Кацелово,ул.»Дружба» 10, извлечение за фактури и плащания към
25.01.2021г., фактура№92031519/13.03.2020г.,фактура№*********/13.04.2020г.,
издадени за процесния обект,както и заявления с № № 4836128/ 14.05.2018г.,
4836123/14.05.2018г.,5072157/18.03.2019г. и 5072152 /18.03.2019г.
Приобщено по делото като доказателство е и искане №5423130/17.06.2020г. от
ответницата М.Е.,видно от което същата е признала ,че има задължение нкъм
ищцовото дружество в размер на 481 лв.
Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи условия
за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД, решение № ОУ-
061/07.11.2007г.на ДКЕВР.
С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични
вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за
главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а
предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
2
Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника и същият е
депозирал възражание за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковата
претенция. С оглед на това предявените искове са допустими – предявени са от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния
срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Безспорно е, че партидата при ищеца се води на името на ответника както за
процесния период, така и понастоящем.
От представената от ищеца справка за потребление се установи, че с изключение
на направените частични плащания,за което е налице изрично признания от ищеца
останалите претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по
фактури са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника и
съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.
Следователно в периода от 28.02.2020г. до 27.03.2020г. е налице потребена
електроенергия в процесния обект на ответника, чието заплащане той дължи на ищеца.
Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУДПЕЕ, потребителят се задължава да заплаща стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. Съгласно чл. 26 ал. 6 от Общите условия, неполучаването на фактурите не
освобождава клиента от задължението му да заплаща дължимите суми в срок.. При
това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
Затова съдът приема, че ищецът доказа по основание наличието на вземането си за
потребена електрическа енергия.
С молба вх.№ 2063/21.04.2021г. процесуалния представител на ищците е направил
уточнение, че има частично погасяване по една от процесните фактури, като е
приложил актуално извлечение на фактурите и направените плащания,като
претенцията му е следната:
-149.69 лв.-представляваща главница за ел.енергия по фактура №********** от
13.04.2020г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане;
-6.94 лв.-представляваща мораторна лихва по фактура .№********** от
13.04.2020г.,за периода 15.06.2020г. до 02.10.2020г.;
Това обстоятелство – плащането, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, като настъпило след
предявяване на иска следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на
решението. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, част от
задължението е изпълнено чрез плащане на дължимата сума, то предявените искове
относно главното и акцесорното вземане се явяват частично основателни до размера на
сумата 149.69 лв.-главница и 6.94 лв. –лихва за забава.
По разноските:. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
3
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство,като извършеното частично плащане е направено на 14.10.2020г. и
14.01.2021г.,респективно след образуване на заповедното производство и разноските
направени по същото се явяват далжими,като следва да се присъдят изцяло.
Относно исковото производстоа: Видно от представеният списък на разноски
ищецът е направил такива в общ размер на 175 лв.,които също следва да се присъдят
изцяло ,т.к. частиното пащането е направено от ответницата след образуване на
исковот производство.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес с.Кацелово ,
община Две могили, област Русе, дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 149.69 лв. /сто четиридесет и девет лева
и 69 стотинки/, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактура №
********** от 13.04.2020г.,за периода 28.02.2020г. -27.03.2020г.., за обект на
потребление с абонатен номер № **********, кл. №**********, с адрес
с.Кацелово,област Русе,ул.»Дружба»№10, ведно със законната лихва за забава, считано
от 13.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№260071/11.11.2020г. по ч.гр.д. № 803/2020 г. на РС Бяла,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 63.22 лв.,представляваща
дължима сума по фактура № ********** от 13.03.2020г.,като погасен чрез плащане.
ПРИЗНАВА за установено, че М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес с.Кацелово ,
община Две могили, област Русе , дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 6.94 лв. /шест лева и 94 стотинки /,
представляваща лихва за забава , начислена за периода от 15.06.2020г. до
02.10.2020г.., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №260071/11.11.2020г. по ч.гр.д. № 803/2020 г. на РС Бяла .
ОСЪЖДА М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес с.Кацелово, община Две могили,
област Русе да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс-Г, сумата в размер на 250.00лв. /двеста и петдесет лева /, представляваща
направени разноски в исковото и заповедно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок
,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4