Решение по дело №12004/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№............../….…...2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 17.04.2019 г., в състав:

                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12004/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, от ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***, против ответника П.Д.П., ЕГН: **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, 25,60 лв. - договорна лихва за периода от 12.10.2015 г. до 12.10.2015 г., 80 лв. - административна такса за събиране на вземането, 214,40 лв. - такса за гаранция, дължими по Договор за кредит № ***.08.2015 г., сключен между „Ф***м Б***я" ЕООД и П.Д.П., както и по договор за гаранция № ***.08.2015 г., сключен между „Ф***м Б***" ЕООД и П.Д.П., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з." ООД и „Ф***м Б***" ЕООД, като сумите са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8129/2018 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок П.Д.П. възразила срещу същата, поради което на основание 415 ГПК подава настоящия установителен иск. Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № ***.08.2015 г., между „Ф***м Б***я" ЕООД, като кредитор, и П.Д.П., като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ. Съгласно сключения договор, кредитополучателят декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че е получил и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на Ф***м Б***я ЕООД,  както и с Общите условия. По силата на сключения Договор за кредит № 298655 от 28 август 2015 г. на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 500 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалбата на кредитора в 25,6 лева, за срок от 45 дни. На 28 август 2015 г., между П.Д.П. и „Ф***м Б***" ЕООД бил сключен Договор за гаранция с № 298655, по силата на който гарантът се задължил, в полза на кредитора, да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер от 214,40 лв. П.Д.П. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Ф***м Б***" ЕООД. „Ф***м Б***" ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф***м Б***я" ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор. Датата на последната вноска по кредита била на 12 октомври 2015 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която била в размер на 80 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането. На 01.12.2017 г. бил сключен договор за цесия и Приложение от 01.12.2017 г., между „А.з.к.н.п.з." ООД и „Ф***м Б***" ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД. Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 8129/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща дължимата главница по договор за гаранция, сключен между „Ф***м Б***“ ЕООД и П.Д.П. на 28.08.2015 г. във връзка с Договор за кредит № ***.08.2015 г., задължението по който е цедирано н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД н. 01.12.2017 г., 25.60 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2015 г. до 12.10.2016 г., 80.00 лв., представляваща такси, 214.40 лв., представляваща гаранция по кредитната сделка, 21.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2015 г. до 17.05.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение в срок. За възможността да предяви иск заявителят е уведомен на 04.07.2018 г., а настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 06.08.2018 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

По делото са представени  информация за заявка за кредит, общи условия към договор за гаранция, договор за придобиване, таблица, потвърждение за сключена цесия, пълномощно и уведомление до ответника.

От изготвената по делото ССЕ се установява, че извършените плащания от ответника, чрез системата за разплащания изи-пей, са в размер на 270 лв., като на 11.03.2019 г. е платена сумата от 150 лева, а на 01.04.2019 г. сумата от 120 лева. Общият размер на задължението на ответника е 550 лв.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предмет на установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422 ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.

В тежест на ищеца бе да установи, че между ответника и „Ф***м Б***я" ЕООД е бил сключен действителен договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 500 лева; че е бил сключен договор за гаранция, между П.Д.П. и „Ф***м Б***" ЕООД; че „Ф***м Б***" ЕООД е погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф***м Б***я" ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор; наличието на уговорка за заплащане на претендираните суми; размерът на вземането, както и че вземането е прехвърлено на ищеца с валиден договор за цесия, за което ответникът е надлежно уведомен, както и че ответникът е изпаднал в забава в плащането и дължи претендирания размер на сумите.

Съдът намира, че ищцовото дружество не установи в хода на процеса да е сключен валиден договор за кредит. На първо място, представените по делото заверени копия от Информация за заявка за кредит (л. 7) и Общи условия към договора за гаранция (л. 8-12) са без положен подпис от страна на ответника по делото. Неподписаната заявка е в табличен вид и съдържа номер на кредит, номер на фактура, референтен номер, дата на заявката 28.08.2015 г., IP адрес на заявката, срок на кредита, имената на ответника, неговото ЕГН, номер и дата на личната карта, адрес, e-mail, телефонен номер, падежна дата, дата и час на превода към клиента, дата на трансфер към Ф***м Б***. От съдържанието на заявката обаче не може да се установи в каква валута е посоченият размер на кредита от „500“, както и посочената в таблицата лихва „25.600000000000001“ и гаранцията по кредита „214.40000000000001“, какво представляват - конкретна сума или лихвен процент, както и в каква валута са уговорени. Не се установява и в какъв размер и валута е бил трансфера към третото лице, както и начина на плащане. По делото не е представена и издадената фактура № 109369, респ. преводно нареждане за изплащане на сумата, движение по сметка или потвърждение от страна на клиента. Всичко това води до извода за липсата на постигнато съгласие между страните по договора за кредит относно основни, съществени негови елементи, като размер и валута на отпуснатия заем и дължимото договорно възнаграждение, лихви и неустойки, които водят до неговата нищожност. От друга страна липсват каквито и да е било доказателства за правнорелевантното обстоятелство, че „Ф***м Б***“ ЕООД е станало гарант на ответника по твърдения договор за кредит, респ. че реално е налице встъпване в правата му на кредитор на ответника с изпълнение вместо него на твърдяното договорно задължение. След като не се установява поръчителят да е изпълнил задълженията на длъжника, то не би могъл да встъпи в правата, които кредиторът има срещу него, респ. не е възникнало регресното му вземане спрямо ответника. С оглед на което и не може да се приеме, че гаранта-цедент „Ф***м Б***“ ЕООД е придобило правата, които после е прехвърлило на цесионера „А.з.к.н.п.з." ООД по силата на договор за цесия от 01.12.2017 г.

С оглед на изложеното следва да бъдат отхвърлени изцяло предявените установителни искове спрямо ответницата.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***, против ответника П.Д.П., ЕГН: **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв. – главница,  ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, 25,60 лв. - договорна лихва за периода от 12.10.2015 г. до 12.10.2015 г., 80 лв. - административна такса за събиране на вземането, 214,40 лв. - такса за гаранция, дължими по Договор за кредит № ***.08.2015 г., сключен между „Ф***м Б***я" ЕООД и П.Д.П., както и по договор за гаранция № ***.08.2015 г., сключен между „Ф***м Б***" ЕООД и П.Д.П., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з." ООД и „Ф***м Б***" ЕООД, като сумите са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8129/2018 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: