МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 56/08.05.2019 г. ПО НОХД № 687/2018 г.
по описа на ИРС, І състав
Районна
прокуратура - В. е повдигнала обвинение срещу А.Б.С., ЕГН **********, род. на ***г***,
български гражданин, безработен, с виеше образование, осъждан, живущ *** за
това, че:
I. За времето от ......2014г. до ......2014г. в гр. П....,
при условията на продължавано престъпление, чрез използване на преправен
документ - копие на З......................, издадена от ЗАД ОЗ......................,
на името на различни лица, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество : парична сума, по деяния както следва:
1/ на ......2014г. в гр. П....,
чрез използване на преправен документ - копие
на З.....на МПС № ....., издадена от ЗАД ОЗ...................... на името на Ц.Г.Г.,
е получил без правно основание чуждо движимо имущество : парична сума в размер
на 153 лв., собственост на Ц.Г.;
2./ на ……. в гр. П...., чрез
използване на преправен документ - копие на З.....на МПС № ....., издадена от
ЗАД ОЗ...................... на името на К.К.Т., е получил без правно основание
чуждо движимо имущество : парична сума в размер на 153 лв., собственост на К.Т.,
всичко в общ размер на 306 лв., с намерение противозаконно да го присвои, като
получените суми са възстановени – престъпление по по чл.212б, ал.1, т.1, вр.
чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
II. В периода от …. до ….. в гр. П....,
в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди
движими вещи - пари, собственост на ДЗИ - Общо Застраховане ЕАД гр. С.,
представляващи вноски по застрахователни полици, както следва :
- на
дата ….. сумата от 35,70 лева, предадена със сметка № …. г. по застрахователна
полица № .. от Д......................на името на Д. А. Д.;
- на
дата 02.05.2014г. сумата от 188,70 лева, предадена със сметка …. по
застрахователна полица № . от Д......................на името на Т.З.Д.;
- на дата
02.05.2014г. сумата от 188,70 лева, предадена със сметка . по застрахователна
полица № . от Д......................на името на А.Л.И.;
- на
дата 06.06.2014г. сумата от 35,70 лева, предадени със сметка № .. по
застрахователна полица . от Д......................на името на А.А.К.;
- на
дата 30.06.2014 г сумата от 70,17 лева предани със сметка № .. по
застрахователна полица № . от Д......................на името на Е.А.С.;
- на
дата 29.06.2014г. сумата от 35,70 лева, предадена със сметка № .. по
застрахователна полица № .от Д......................на името на Д. А. Д.;
- на дата 01.08.2014г. сумата от 188,70 лева,
предадена със сметка 1857326/01.08.2014 по застрахователна полица № . от Д......................на
името на Т.З.Д.;
- на
дата 01.08.2014г. сумата от 188,70 лева, предадена със сметка .. по
застрахователна полица № . от Д......................на името на А.Л.И. или
обща сума в размер на 932,07лева, които владеел и пазел престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК
III.
За времето от 14.10.2013г. до 25.09.2014г. в гр. П...., с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и поддържал у В.С.М. заблуждение, че лек автомобил
марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ……. има валидно сключена застраховка
„Автокаско“ със застрахователна полица № … и с това му причинил имотна вреда в
размер на общо 357 лв., представляваща сума по заплатени квитанции, а именно:
89.25 лв., платени по квитанция № …., 89.25 лв., платени по квитанция № .., и
178.50 лв., платени към ПКО №. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК
Подсъдимият А.С.
в присъствието на адв. И.Б. - САК, заявява, че желае
производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава
изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират нови доказателства за тези факти. В съдебни прения заявява,
че очаква снизходителност.
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че и трите престъпления са доказани както от обективна,
така и от субективна страна. Заявява, че на подсъдимия, във връзка със
стореното от него признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а НК. Предлага за
престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 212, ал. 1 НК да бъде наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода,
за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК да бъде наложено наказание от ти години,
и за престъплението по чл. 206, ал. 1 НК да бъде наложено наказание за срок от
три години, като при определяне на общото наказание същото бъде отложено на
основание чл. 66 НК
Адвокат Б. сочи, че обвинението спрямо подзащитния му е
доказано. Пледира по отношение на престъпленията по чл. 206 и чл. 209 НК, че е
налице маловажен случая, а по отношение на престъплението по чл. 212б НК - че
вредите са възстановени до започване на съдебното следствие. Моли да бъде
наложено минимално наказание за извършеното от подзащитния му.
Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след преценка на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по
досъдебно производство № 50/2015 г. на ОДМВР-П.... – И. по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят
К.П. е управител на „Първа застрахователна посредническа къща“ /ПЗПК/ ЕООД,
чийто предмет на дейност включва застрахователно посредничество между
застрахователни компании и клиенти. Дружеството сключвало договори с посредници
/агенти/, които работят в офисите на компанията в различните градове.
Подсъдимият А.С. работел в офиса на компанията в гр. П....,
като считано от 23.06.2011г., между него и „ПЗПК“ ЕООД бил сключен трудов
договор № ... С. бил назначен на
длъжността „продавач, изпълнение поръчки по телефона“, като изпълнявал задълженията
си в офис, находящ се в гр. П.... в сградата на Водното стопанство на ул. „П.“.
Преките задължения на С. , описани в длъжностната му характеристика включвали
обслужване на клиенти и предлагане на консултации, оформяне на документите,
приемане на парични суми от тях. Фактически той посредничил между клиентите и
застрахователя, като получавал съответните документи от застрахователната
компания, сключвал застрахователните полици и ги отчитал на застрахователя, а
от своя страна, застрахователната компания изпраща месечен отчет на
работодателя му. При сключена застраховка застрахователният посредник следвало
да отчете полицата или стикера в срок от седем дни от датата на сключване. На С.
помагала св. Д.А.З., която не била официално назначена на работа, но ходила в
офиса по няколко часа на ден и се занимавала се с оформяне на документите :
правела отчети и ги внасяла в компаниите, сортирала полици, изваждала отчети и
други.
Подсъдимият С. и св. Ц.Г. се познавали от деца, поради
което и Г. застраховал при С. автомобили и друго имущество. През 2001г. св. Г.
закупил лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, регистриран с № …... От
този момент той застраховал автомобила при подс. С.. На ......2014г. св. Г.
направил нова застраховка „Каско Антикриза на МПС“ за автомобила, за което била
издадена застрахователна полица № ..... към ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД /ОЗК/.
Св. Г. потвърдил подновяването на застраховката в телефонен разговор с подс. С..
Когато застрахователната полица била готова, той отишъл при С., който му дал
екземпляр от полицата Св. Г. изплатил дължимата сума по сключената застраховка –
153,00 лв., лично на подс. С.. Около два месеца след сключване на застраховката
гумите на автомобила на св. Г. били надупчени в гр. С. и той веднага съобщил за
щетата на подс. С.. Няколко дни по-късно имало градушка, в резултат на която по
автомобила били нанесени щети: счупено предно стъкло, надупчени покрив и капак,
счупена задна чистачка и други. Св. Г. отново се обадил на С., за да го уведоми
за нанесените щети по автомобила. Двамата направили опис на щетите, като св. Г.
се учудил, че описът се прави в офиса на С., а не в офис на застрахователната
компания. Подс. С. поискал от св. Г. да му предостави оригинала на
застрахователната полица, но св. Г. отказал. Подс. С. направил копие на
полицата и му обещал до 30 дни да получи парите за щетата на личната си банкова
сметка, ***. След като минали 40 дни, а парите не били преведени, св. Г. се
свързал с подс. С., тъй като имал съмнения относно редовността на сключената от
него застраховка. Когато заявил тези съмнения пред подс. С., той му заявил, че
лично ще му изплати полагащото се обезщетение. С. поел задължението да плати 800
лв., за щетите по автомобила, както и да възстанови сумата, която Г. бил платил
за застраховката. След като в рамките на 2 седмици св. Г. не получил дължимата
сума, той отишъл в полицията, за да подаде жалба. Там, обаче, разбрал, че имало
други подобни случаи и се извършва проверка по случая. Около седмица по-късно подс.
С. му се обадил и му изплатил дължимата сума.
Св. К.Т. била съседка на подс. С.. Тя притежавала два
леки автомобила: „Мицубиши“ и „БМВ“. Застраховките „Гражданска отговорност“ и
за двата автомобила били направени при подс. С.. На …. св. Т. сключила и
застраховка „Каско Антикриза на МПС“ за лек автомобил марка „Мицубиши“, за
която била издадена застрахователна полица № ..... към ЗАД „ОЗК Застраховане“.
Сумата по застраховката в размер на 153.00 лв. св. Т. изплатила еднократно
лично на подс. С.. Месец по-късно, по друг повод св. Т. посетила офис на ЗАД „ОЗК
Застраховане“. При това посещение и след извършена проверка от регионалния
представител на застрахователя - св. М.Ф.,
било установено, че св. Т. няма сключена застраховка „Каско Антикриза на МПС“.
Полицата, която подс. С. й бил дал, било цветно копие на действителната полица
с № ....., която е издадена на друг клиент на ОЗК - „Кейбъл груп“ ЕООД, на дата
….. Действителната полица била отчетена и платена. Св. Т. платила дължимата
вноска по застраховка „Гражданска отговорност“.
Няколко дни по-късно й се обадил подс. С., за да й напомни за вноската
по застраховка „гражданска отговорност“ и Т. споделила, че е разбрала, че няма валидно
сключена застрахова „Каско Антикриза на МПС“. По-късно двамата се срещнали в
офис на ОЗК и подс. С. й възстановил сумата от 153.00 лв.
Св. В.М. се познавал с подс. С. от .. г., когато за пръв
път сключил застраховка при него за личния си лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ с per. № …. При сключване на застраховките св. М. държал
автомобила да е застрахован в доверен сервиз. Подс. С. създал у св. М.
впечатление, че е сериозен като застрахователен агент и коректно изпълнявал
задълженията си. През меесец октомври 2013г. св. М. се срещнал с подс. С., за
да уговорят условията на нова застраховка „Автокаксо“. Застрахователната премия
била определена на 357.00 лв., която да бъде платена на четири вноски по 89.25
лв., платими на 14-то число на всяко тримесечие. Застраховката била сключена на
14.10.2013г. със застрахователна полица № ... Св. М. изплатил лично на подс. С.
първата вноска по полицата в размер на 89.25 лв., за което му била издадена
бланкова квитанция № ….от името на ОЗК Застраховане, която св. М. подписал. В
нея бил вписан номерът на полицата, но екземпляр от нея а св. М. не получил.
Втората вноска св. М. направил на ..., а третата и четвъртата вноска - на ….
.Всичките суми платил лично на подс. С.,
за което му били издадени съответно квитанция № . и квитанция към ПКО № 100. При
последното плащане подс. С. дал на М.
лист, за който твърдял, че е застрахователната полица.
През месец септември 2014г. след извършена проверка в
офиса на ЗАД „ОЗК Застраховане“ св. М. разбрал, че няма валидно сключена
застраховка „Автокаско“ и не фигурира като клиент на компанията. Св. Ф. му обяснила,
че изписаният номер на застрахователна полица е невалиден. При внимателен
прочит на съдържанието на документа получен от подс. С. и представен от него
като застрахователна полица св. М. установил, че това е „Предложение-въпросник“
за сключване на застраховка „Каско на МПС“. Документът не бил оригинал, а
ксерокскопие. Като начало на застраховката в документа било записано „…..,
00.00 ч“, а действителната дата на сключване на застраховката била .. На .. св.
М. разговарял по телефона с подс. С., който отрекъл да има проблем със
застраховката и изпратил на св. М. номер на полица, а именно: № …, който
съвпадал с номера на застраховката, сключена от св. М. за предходен период. Св.
М. решил да сключи нова застраховка, което и направил лично и в офис на ДЗИ.
Св. Т.Д. познавала подс. С. като застрахователен
посредник. При него от няколко години св. Д. сключвала застраховка
„Професионална отговорност на нотариус“ към „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД
/ДЗИ/. На ... св. Д. сключила застраховка със застрахователна полица №., като
застрахователната премия трябвало да бъде изплатена на 4 вноски по 188.70 лв.
на всяко второ число на тримесечие. Подс. С. посещавал нотариалната кантора, в
която работела св. Д., както при подписване на полицата, така и при падежа на
всяка вноска. Дължимата вноска по полицата св. Д. изплащала лично на подс. С.,
срещу което получавала квитанции, предварително попълнени и подписани от подс. С..
След плащането на първата вноска същата
била отчетена в ДЗИ. Втората и третата вноски също били изплатени от св.
Д. лично на подс. С., като й били издадени квитанции с № .. и с № .. И двете
суми не били отчетени от подс. С. в ДЗИ. Четвъртата вноска била изплатена чрез
друг застрахователен посредник. Двете неотчетени вноски били платени на ДЗИ от
„ПЗПК“ ЕООД на .
Св. А.И. познавала подс. С. като застрахователен
посредник. От известно време св. И. сключвала застраховка „Професионална
отговорност на нотариус“ към ДЗИ при подс. С.. На 30.01.2014г. св. И. сключила
застраховка със застрахователна полица №.. като застрахователната премия
трябвало да бъде изплатена на 4 вноски по 188.70 лв. на всяко второ число на
тримесечие. Подс. С. посещавал нотариалната кантора, в която работела св. И.,
както при подписване на полицата, така и при падежа на всяка вноска. Дължимата
вноска по полицата св. И. изплащала лично на подс. С., срещу което получавала
квитанции, предварително попълнени и подписани от подс. С.. След плащането на
първата вноска същата била отчетена в
ДЗИ. Втората и третата вноски също били изплатени от св. Д. лично на подс. С.,
като й били издадени квитанции с № .. и № .. Двете суми не били отчетени от подс.
С. в ДЗИ. Четвъртата вноска била изплатена чрез друг застрахователен посредник.
Двете неотчетени вноски били платени на ДЗИ от „ПЗПК“ ЕООД на ….
Св. Е.С. познавал подс. С. като застрахователен
посредник. Св. С. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“,
като всяка година сключвал застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ и
„Автокаско“. Застраховката „Автокаско“ била сключена със застрахователна полица
№ … към ДЗИ, като застрахователната премия следвало да се изплати на вноски.
Дължимите вноски св. С. изплащал лично на подс. С.. При падеж на вноската подс.
С. изпращал съобщение на мобилен телефон и св. С. се свързвал с него и се
уговаряли къде да предаде парите.. Срещу предадената сума пари, той получавал
съответна квитанция. На … г. св. С. платил на подс. С. сумата от 70.17 лв. на ….,
която била трета вноска по полицата. С. издал сметка № .., но не отчел сумата в
ДЗИ. Вноската по застраховката е била
платена от „ПЗПК“ ЕООД на …
Св. Д.Д. и Д. А. Д. са съпрузи и закупили лек
автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с per. № ...
Застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобила сключвал св. Д.. От около
2008г. той сключвал застраховка при подс. С. към различни застрахователни
компании. През 2014г. св. Д. сключил застраховка ГО за същия автомобил на
разсрочено плащане /4 равни вноски/ с № на полицата ./.. към ДЗИ. Вноските по
застраховката св. Д. изплащал лично на подс. С., който му издавал квитанции.
Първата вноска била платена от св. Д. на подс. С. и отчетена в ДЗИ. Втората и
третата вноски също били изплатени от св. Д. лично на подс. С. по 35.70 лв.,
като му били издадени квитанции с № ... и № ... И двете суми не били отчетени
от подс. С. в ДЗИ. Вноските били платени от „ПЗПК“ ЕООД на …
Св. А.К. сключвала
застраховки ГО при подс. С. от 2007г. През месец ноември 2013г. св. К. сключила
застраховка ГО за лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с № на полицата ..
Застраховката била сключена на разсрочено плащане с 4 равни вноски. Вноските по
застраховката св. К. изплащала лично на подс. С., които й издавал квитанции.
Първата и втората вноски били изплатени от свидетелката и отчетени от обв. С..
За третата вноска по тази застраховка в размер на 35.70 лв., платена лично на подс.
С., св. К. получила квитанция с № …. Тази сума не била преведена в ДЗИ. Сумата
е преведена от „ПЗПК“ ЕООД на ДЗИ на .
Съобразно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство комплексна
експертиза, подписите за застрахователя в застрахователни полици „Каско
антикриза на МПС“ с № ..... от ... на
името на К.К.Т. и от ......2014г. на името на Ц.Г.Г., квитанция № … по полица №
… със застрахован Е. С. от ..., квитанции № . и № ..по полица № .. със
застрахован Т.Д. от ... и 01.08.2014г.,
квитанции № .и № .. по полица № .. със застрахован А.И. от 02.05.2014г. и
01.08.2014г., квитанция № …по полица № . със застрахован А.К. от 06.06.2014г.,
квитанции № … и № ..по полица № . със застрахован Д. Д. от …. и 29.06.2014г., и
квитанция № … по полица № … със застрахован В.М. от 14.10.2013г., са положени
от подсъдимия А.Б.С.. В заключението е отразено, че подписът за „Застраховател“
в квитанция №… по полица № … със застрахован В.М. от … е положен от Д.А.З.,
както и ръкописният текст в квитанция към ПКО .. /по полица № . със застрахован
В.М./. Ръкописният текст в Предложение - Въпросник от дата 14.10.2013г. е
изписан от подс. А.С.. Според експертното заключение бланката, върху която е
изготвена застрахователна полица „Каско антикриза на МПС“ № ...../…. със
застрахован „Кейбъл груп“ ООД е в оригинал, а бланките, върху които са
изготвени застрахователни полици „Каско антикриза на МПС“ с № ..... от .. на
името на К.К.Т. и от ......2014г. на името на Ц.Г.Г. са копие именно на полица
№ ......
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заплатените суми
по сметки /квитанции/ № .. и № . г. по застрахователна полица №… на името на Д.
Д., № . и № .. по застрахователна полица № . на
името на Т.Д., № …. и №
1666949/01.08.2014г. по застрахователна полица № . на името на А.И., №
1666940/06.06.2014г. по застрахователна полица № . на името на А.К., №
1666936/30.06.2014г. по застрахователна полица №. на името на Е.С., са на обща
стойност 935.07 лв. На .. сумата е постъпила по сметка на ДЗИ-Общо застраховане
ЕАД, внесена от „ПЗПК“ ЕООД. Заплатената от св. М. сума по сключената от него
астраховка „Автокаско“ със застрахователна полица №… е на стойност 357.00 лв.
Заплатената сума по застрахователна полица „Каско Антикриза на МПС“ от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД на името Ц.Г. и К.Т. е в размер на 306 лв.
Съдът приема, че така изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за
виновността на извършителя, няма противоречия между тях и не са наведени
съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изведени от показанията на свидетелите Ц.Г.Г., К.К.Т., В.С.М., Т.З.Д., А.Л.И., Е.А.С., Д.В.Д., А.А.К.,
М.Г.Ф., Д.А.З., Ц.И.Х., П.Г.Т.. Техните твърдения са подкрепени от
представените по делото писмени доказателства – застрахователни полици и
квитанции, издадени от подс. А.С..
Съдът няма основание да не се довери на гласните и
писмените доказателства, като същите са подкрепени и от комплексната
експертиза, при която са изследвани документите, съставяни във връзка с
получаването на парични суми от подс. С. и чието заключение несъмнено
установява, че той е съставял квитанциите за получени суми, а и двете копия на
застраховка „Касто Антикрицза на МПС“, като е използвал оригинална застрахователна
полица, № ...../… със застрахован „Кейбъл груп“ ООД. Показанията на свидетелите
за това, че подс. С. не е отчел получените суми в съответните застрахователни
компании са подкрепени и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно
което сумите са били изплатени едва на … г. от работодателя на С. - „Първа застрахователна посредническа
къща“ ЕООД.
При анализа на посочените доказателства настоящият състав счете, че признанията на
подсъдимия, подкрепени от информацията, възпроизведена чрез посочените по-горе
доказателствени средства, следва да бъдат поставени в основата на
доказателствената съвкупност като надежден доказателствен източник за
съществените релевантни факти.
От така посочените доказателства несъмнено бе
установено, че подсъдимият С. За времето от ......2014г. до ......2014г. в гр.
П...., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на преправен
документ - копие на З......................, издадена от ЗАД ОЗ......................,
на името на различни лица, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество на стойност 306 лв., с намерение противозаконно да го присвои, като
получените суми са заместени, което представлява престъпление по чл.212б, ал.1,
т.1, вр. чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Освен това за времето от ... до
25.09.2014г. в гр. П...., с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у В.С.М.
заблуждение, че лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № . .. има
валидно сключена застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № . и с
това му причинил имотна вреда в размер на общо 357 лв., представляваща сума по
заплатени квитанции, а именно : 89.25 лв., платени по квитанция № .г., 89.25
лв., платени по квитанция № .., и 178.50 лв., платени към ПКО №.., което
представлява престъпление по чл.209, ал.1 НК. Най-накрая в периода от .. до . в
гр. П...., в условията на
продължавано престъпление, С. противозаконно е присвоил чужди движими вещи - пари, собственост на ДЗИ - Общо Застраховане ЕАД гр. С.,
представляващи вноски по застрахователни полици на обща стойност 932,07лева,
които владеел и пазел, което представлява престъпление по чл. 206, ал.1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Затова и съдът приема за доказано, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на РП-И.
и за което е предаден на съд.
Подсъдимият А.Б.С. е роден на ***г***, български
гражданин безработен, с виеше
образование, ЕГН **********. От справката за съдимост на С. се установява, че
същият е бил неосъждан към момента на извършване на деянието.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, А.С. е осъществил от
обективна и субективна страна и трите престъпления , за които му е било
повдигнато обвинение от страна на Районна прокуратура - В..
I.
По отношение
на престъплението по чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
Основният състав на
престъплението по чл. 212, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за всеки,
който чрез използване на документ с невярно съдържание или на
неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или
недвижимо имущество с намерение да го присвои. За съставомерността на
деянието като престъпление по чл.
212, ал. 1 е без значение
дали деецът има или няма участие в съставянето на документите, които използва
за получаването на имущество без правно основание, щом като съзнава, че те са с
невярно съдържание, неистински или преправени.
От събраните по делото
доказателства се установи, че подс. А.С. ***, чрез използване на преправен
документ - копие на З.....на МПС №
....., издадена от ЗАД ОЗ...................... на името на Ц.Г.Г., е получил от
него без правно основание парична сума в размер на 153 лв., която е присвоил.
Използвайки този документ С. е въвел в заблуждение Г., че е сключил застраховка
„Каско Антикриза“ за собственото си МПС и той се е разпоредил с паричната сума,
защото е имал убеждение, че сключва съответната застраховка.
По същия начин С. ***, е
използвал преправен документ - копие на Застрахователна полица „Каско Антикриза
на МПС“ № ....., издадена от ЗАД ОЗ......................, като е получил от К.К.Т.,
без правно основание: парична сума в размер на 153 лв. И тук Т. е била убедена,
че въз основа на представения от С. документ сключва застраховка за собственото си
МПС
Документът е конкретно
изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен
носител и носещо подписа на направилия го. За характеризирането на изявлението
като документ е без значение начина по който то е закрепено трайно - саморъчно
или чрез използването на различни технически способи и средства (печатна
машина, ксерокс, компютър и пр.). Всяко конкретно изявление може да бъде
размножено по идентичен начин - ръчно или чрез технически средства, което не
лишава създадените копия от характеристиката им на документи.
Документната подправка се изразява в две
форми: а) съставяне на неистински и б) преправяне съдържанието на истински
документ. В случая С. е използвал истински документ З.....на МПС № ....., със
застраховател ЗАД ОЗ...................... и застрахован със застрахован
„Кейбъл груп“ ООД, като е подменил името на застрахования съответно с Ц.Г. и К.Т..
Авторството на деянието на С. е установено
както от показанията на Г. и Т., така и от заключението
на комплексната експертиза, съгласно което именно С. се е подписал за застраховател в представените на пострадалите
застрахователни полици.
Документната измама
е довършена едва в момента, когато след използване на неистинския или преправен документ и въз основа на него чуждото имущество бъде реално получено. В този смисъл няма спор, че
съставът на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК представлява резултатно увреждащо престъпление. С получаването на паричната сума от
лицата, които са били убедени, че сключват застраховка автокаско, престъплението
е довършено.
От обективна страна бе установено
деянието е било осъществено през непродължителен период от време /в период
по-кратък от един месец/, при една и съща обстановка и еднородност на вината,
поради което и извършеното от страна на С. представлява продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна С. и извършил престъплението с пряк умисъл и с користна
цел. Той е съзнавал, че преправя застрахователна полица и че ще я използва за получаване на
застрахователна премия от лица, които не са имали сключена застраховка. Предвиждал е, че преправените застрахователни полици
решения ще заблудят съответно св. Г. и св. Т. като е целял получаване на определена парична
сума.
Установи се също така, че
получената чрез използване на преправения документ парична сума е била
възстановена на пострадалите лица, поради което и деянието правилно е било
квалифицирано по привилегирования състав на чл. 212б, ал. 1, т. 1 НК.
II.
По отношение
на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства съдът приема, че несъмнено бе установено, че подс. А.С. за
времето от .. до .. в гр. П...., с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у В.С.М.
заблуждение, че лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № … има
валидно сключена застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № … и с
това му причинил имотна вреда в размер на общо 357 лева.
От
субективна страна, съдът приема, че
подс. С. е действал с пряк умисъл и с користна цел, като е отлично е
съзнавал, че е въвел М. в заблуждение относно предназначението на получените
средства, като не е имал намерение да сключи застраховка за притежавания от
пострадалия лек автомобил и да отчете получената сума в съответната
застрахователна компания, като е целял имотна облага – получаване на парични
средства.
III.
По отношение
на престъплението по чл. 206, ал. 1, вр.- чл. 26, ал. 1 НК
Обсебване е
налице, когато дадено лице получи на някакво правно основание чуждо имущество
да го владее или пази, но извърши с него акт на имуществено разпореждане в свой
личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната
на отношението си към него като към свое..
От
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и признанието на
подсъдимия се установи, че подс. С. в качеството си на служител на
застрахонвателен посредник е установил фактическата власт върху парични
средства, предадени от застраховани лица на посредника като вноски по сключени
застрахователни полици, които е следвало да отчете пред съответния
застраховател.
Авторството на извършеното
престъпление от страна на подсъдимия е установено от преки доказателства – показанията
на св. Т.Д., А. И., Е.С., Д.Д., и А.К., които са били титуляри на сключени
застраховки и които са предали дължимите вноски по полиците именно на
подсъдимия. Установено е, че именно С. е имал задължението да отчете тези
парични суми като ги преведе на съответния застраховател.
От обективна страна се
установи, че паричните средства, предмет на престъплението е чужда –
собственост на застрахованите и С. е получил сумите на правно основание – в
качеството си на застрахователен посредник.
Така С. на …. е получил сумата от 35,70 лева, предадена със сметка М°
. г. по застрахователна полица № . от Д......................на името на Д. А. Д.,
със задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил това, я е
присвоил. На .. е получил от 188,70 лева, предадена със сметка .. по
застрахователна полица № .. на Д......................на името на Т.З.Д. със
задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил това, я е
присвоил. На .. е получил сумата от 188,70 лева, предадена със сметка . по
застрахователна полица М . на Д......................на името на А.Л.И. със
задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил това, я е
присвоил. На .. е получил сумата от 35,70 лева, предадени със сметка № .. по
застрахователна полица . на Д......................на името на А.А.К. със
задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил това, я е
присвоил. На . г е получил сумата от
70,17 лева предани със сметка № …. по застрахователна полица № .. на Д......................на
името на Е.А.С. със задължението да я изплати на застрахователя, и като не е
сторил това, я е присвоил. На ….. получил умата от 35,70 лева, предадена със
сметка № .. по застрахователна полица № . на Д......................на името на
Д. А. Д. със задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил
това, я е присвоил. На .. получил сумата
от 188,70 лева, предадена със сметка . по застрахователна полица № . на Д......................на
името на Т.З.Д. със задължението да я изплати на застрахователя, и като не е
сторил това, я е присвоил. На ... получил сумата от 188,70 лева, предадена със
сметка .. по застрахователна полица № …… от Д......................на името на А.Л.И.,
със задължението да я изплати на застрахователя, и като не е сторил това, я е
присвоил.
С. е
извършил деянията за около 5 месеца, което несъмнено е непродължителен период
от време и извършеното осъществява
поотделно състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, при една и съща
обстановка и еднородност на вината – т.е. е налице продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено с пряк умисъл – подс. С. е съзнавал, че получените
парични средства не са негови , а на клиенти на застрахователния посредник,
които са имали сключени застраховки и че получените суми се намират в неговата
фактическа власт, като съзнателно не е отчел средствата пред застрахователя, с
цел да ги присвои в собствен интерес.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената
опасност на деянието и извършителя. На първо място, смекчаващо отговорността
обстоятелство е чистото съдебно минало
на подсъдимия. От справката му за съдимост се установява, че той е осъждан, но
присъдата по НОХД № . г. по описа на РС-П.... е влязла в сила след като е
извършил престъпленията, предмет на разглеждане в настоящото производство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете начина на извършване на
деянието – чрез използване на изграденото доверие у пострадалите, с които от
дълго време е обслужвал във връзка със сключени от тях застраховки.
По отношение на на престъплението по чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК:
Привилегированият
текст на чл. 212б, ал. 1, т. 1 НК предвижда наказание до пет години лишаване от
свобода. В случая С. е използвал двукратно преправения документ, но получената
от него парична сума не е в голям размер – общата стойност на полученото
имущество възлиза на 306 лева.
С оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК,
и при приложението на чл. 58а НК, съдът намери, че справедливо наказание
за извършеното от страна на подс. А.С. е лишаване от свобода в размер на 1
година, което следва да бъде редуцирано с 1/3. Полученото наказание от осем
месеца лишаване от свобода би изиграло нужния възпитателен и предупредителен
ефект спрямо С..
По отношение
на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК
И тук съдът
съобрази приложението на чл. 58а НК като намали наложеното на С. наказание с
1/3. В случая предвиденото в чл. 209, ал. 1 НК наказание е от една до шест
години, като предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и стойността на полученото имущество, което възлиза на 357
лева, съдът прие, че наказанието следва да бъде близко до законоустановения
минимум. Затова и прие, че справедливо наказание за извършеното от страна на
подсъдимия би било лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
След редукцията му съдът наложи една година лишаване от свобода, като този
размер би постигнал целите на наказанието по чл. 36 НК.
По отношение
на престъплението по чл. 206, ал. 1, вр.- чл. 26, ал. 1 НК
Основният
състав на обсебването предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години. Съдът съобрази особената упоритост на С., който в продължение на
няколко месеца не е отчитал получените суми като вноски по действащи
застрахователни договори, но и сравнително невисокият размер на получените
средства – 931,07 лева, поради което и намери, че справедливо наказание за
извършеното от С. би било лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а НК съдът намали това наказание
с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Това
наказание би въздействало предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия, като
по този начин се постигат целите на наказателната репресия.
Съдът
съобрази разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, съгласно която ако с
едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,
налага най-тежкото от тях, поради което и наложи за извършените от
страна на С. престъпления наложи общо наказание лишаване от свобода за срок от
една година.
След като подс. С. не е осъждан, то съдът намери, че
така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, поради което
отложи неговото изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното
признаване на подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е било повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК му възложи разноските по делото, от които 99,20 лв. в полза на ОДМВР-Пазрджик,
представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство и 185,00
лв. в полза на ИРС, представляващи разноски, сторени в хода на съдебното
производство.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/