Решение по дело №4665/2021 на Софийски градски съд

            Р Е Ш Е Н И Е

               гр.София, 12.07.2023г.

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март двехиляди двадесет и втора година, в състав:     

                                                        Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА                 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                                  ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                                   

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 4665 по описа за 2021г. по описа на СГС, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на Р.С.Б. срещу решение от 09.11.2020г. по гр.д. № 67467/2018г. на СРС, 36 с-в в частта, с която е признато за установено по предявения от етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********иск с  правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, че жалбоподателят дължи сумата 4 353. 46 лв. – дължими и незаплатени парични вноски за разходите по поддържането и управлението на общите части на сградата за 2016г., задължение, произтичащо от Решение по т. 3 и т. 4 от протокол от проведено на 19.05.2016г. общо събрание на ЕС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12739/2018г. на СРС, 36 състав.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, отделно неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че претендираната от етажните собственици сума, дължима от въззивника,  е била заплатена от етажния собственик В.К., поради което последната е активно  легитимирана да претендира процесната сума от ищеца. С оглед изложеното се поддържа, че предявеният от етажните собственици иск е недопустим, поради липса на активна легитимация. Отделно се поддържа възражение, че исковата молба е подадена от нелегитимен представител на ищците, тъй като същите не са изпълнили задължението да представят доказателства за избор на нов управител на ЕС.С оглед изложеното, въззивникът моли решението на СРС да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивамите – етажни собственици не са депозирили отговор на  жалбата. В хода на устните състезания оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Решението на СРС в отхвърлителната част за сумата 470 79 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Доводите на въззивника за недопустимост на решението, поради липса на активна легитимация, са неоснователни. Доводите в тази връзка касаят активната материалноправна легитимация по иска, а не процесуалната легитимация на ищците – етажни собственици. Обстоятелството дали ответникът дължи процесната сума на ищците или на трето по делото лице е въпрос по същество на спора. Предмет на делото е изпълнение на решение на ОС на ЕС по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 410 ГПК, като активно легитимирани по иска с етажните собственици, взели съответното решение на ОС, което подлежи на изпълнение и не е изпълнено от съответен етажен собственик, съответно пасивно легитимиран по иска. В случая активната и пасивната процесуална легитимация по иска е налице.

          Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение за липса на надлежно учредена представителна власт на пълномощника на ищеца, с оглед липсата на доказателства за надлежно избран управител на ЕС. По делото са представени доказателства, че В.И.В.-К./упълномощила адв. Д. по делото/ е била избрана за управител на ЕС, съгласно подадено от нея уведомление от 02.11.2011г. до СО – район Средец, като съгласно изрично изявление във въззивното производство, същата продължава да бъде управител и не е бил избиран нов управител на ЕС. По арг. от чл. 21, ал. 2 ЗУЕС, липсва законова пречка за това, поради което доводите в жалбата за липса на доказателства за избран нов УС на ЕС са ирелевантни за спора.

           По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявен е иск за установяване дължимостта на сумата 4 353. 46 лв., представляваща разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2016г., съгласно решение на ОС на ЕС от 19.05.2016г. и решение на ОС на ЕС от 09.02.2017г., дължими от ответника в качеството му на етажен собственик в процесната сграда.

Не се спори по делото и е установено, че за процесния период ищецът е бил етажен собственик в процесната сграда, като собственик на ап. № 5, находящ се в процесната сграда, ет. 5.

Съгласно т. 3 и 4 от представения протокол от ОС на ЕС от 19.05.2016г., е прието разпределение на общите средства за разходите за поддръжка и управление, като са определени тримесечни разходи на човек в размер на 1400 лв., при приет общ бюджет за извършените до този момент дейности в размер на 10 000 лв. В протокола се сочи, че съгласно изпратено от ответника електронно уведомление от 20.04.2016г., предвид настаняване на наематели в апартамента на Р. Б., разпределението на общите части е според броя на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата, които са общо 5.

Съгласно представения протокол от заседание на ОС на ЕС на 09.02.2017г., е приет бюджет за приходите и разходите по поддръжка на общите части на сградата в размер на 21 000 лв. Съгласно т. 3 от протокола, за извършени разходи по управление и поддръжка на общите части на етажната собственост са изразходвани 21 102. 41 лв. ,  като участието на Р.Б. в тези разходи възлиза на сумата 4353. 36 лв., разпределени по тримесечия: за І тримесечие – 0 лева, поради липса на настанени наематели и обитаване на апартамента на Б.; за ІІ тримесечие – 1279. 85 лв., която сума е изчислена на основание уведомлението на Б. за настанени двама наематели и последвала корекция от негова страна с уведомление от 31.05.2016г., че наемателят е само един; за ІІІ тримесечие – сумата 1503. 49 лв., изчислени на база 1 наемател в апартамента на ответника и за ІV тримесечие – сумата 1570. 12 лв., изчислени на база 1 наемател в апартамента на ответника.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. С оглед изложеното, е налице фактическия състав на чл. 48, ал. 3 вр. ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за уважаване на иска срещу ответника. Налице е влязло в сила решение на ОС на ЕС, в което е обективирана процесната сума и начина на формирането й.

При липса на твърдения и доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест, решението на ОС на ЕС да е атакувано по съответния ред, същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, което при изложените съображения и в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК, налага потвърждаването му от въззивния съд в обжалваната част.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия – ответник следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е под минималния размер  по чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ № 1/2004г. в приложимата редакция.

Следва да се отбележи, че в заявлението и в исковата молба ищците са заявили за изпълнение решенията, обективирани в протокола от 09.02.2017г., за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и така е прието и в мотивите на обжалваното решение, но в диспозитива погрешно е описан протокола от ОС на ЕС от 19.05.2016г. С оглед изложеното, след връщане на делото на СРС, следва да прецени дали да процедира по реда на чл. 247 ГПК за отстраняване на сочената фактическа грешка.

            Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2020г. по гр.д. № 67467/2018г. на СРС, 36 с-в в обжалваната част за уважаване на иска с  правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.

 ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** да заплати на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, находяща се в гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 500 лв. - разноски във въззивното производство.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване. 

                                                                         

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           

                                                                        2.