П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 06 април 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-4 състав в публично съдебно
заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАЛИНА АНАСТАСОВА |
|
Секретар: |
К.П. |
|
|
|
сложи за
разглеждане докладваното от съдия
АНАСТАСОВА гр.д. № 2085 по описа за 2012 г.
На именното повикване в 09:54 часа се явиха:
ИЩЦАТА П.Х.Н., редовно уведомена, явява се лично.
ОТВЕТНИЦИТЕ И.Н.М. и Л.И.М., редовно уведомени, не се явяват, представляват
се от адв. Д., надлежно упълномощена.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Ищцата У.: Представям становище във връзка с молба, подадена от ответниците
и за което ми беше дадена възможност да изразя в днешното съдебно заседание. Представям
го с препис за ответниците. Към същото е приложено и становище по съществото на
спора.
СЪДЪТ намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.97, ал.3 ГПК /отм./
и чл.97, ал.1 ГПК /отм./с предмет
пълномощно с рег. № 925 от 21.11.2000г., заверено в Консулската служба на Посолството на РБ в Т.А., Израел, което погрешно е изписано с рег. № 952 в протокола от 08.05.2001г. за делба на
недвижим имот по гр.д. № 12867/2000г. на СРС, 57 състав, с който е одобрена съдебната спогодба между наследниците на С.И.И..
Производството е образувано след отделяне на
предявения от ищцата по гр.д.№
1016/2005 г. по описа на СГС, І-2 състав, инцидентен установителен иск, с който е отправено искане, да бъде прието
за установено, че пълномощно с рег. № 925/21.11.2000г. е неавтентично,
тъй като П.И.С. не го е подписал,
както и по чл.97, ал.1 ГПК
/отм./, за установяване че пълномощно с рег. № 925 от 21.11.2000г., заверено в Консулската служба на Посолството на РБ в Т.А., Израел не съществува.
Съдът намира, че предявените
искове са недопустими, исковата молба следва да
бъде върната на основание чл.15, ал.2 ГПК /отм./ и чл.95, ал.1 ГПК /отм./ и производството – прекратено: Съображения:
На първо място, съдът намира
че ищцата не притежава правен
интерес от оспорване истинността на сочения документ,
както и за установяване че такова овластяване, респ. такова пълномощно
не съществува. Упълномощаването е едностранно изявление, овластяващо пълномощника с определена представителна власт спрямо лицето
от чието име изхожда. Само
в интерес и от там в правомощията на представлявания – П.И.С. е да възразява, че
не е подписвал пълномощно, съответно, че адв. К. е действала
от негово име по делото
- гр.д. № 12867/2000г. на
СРС, 57 състав, без представителна власт. Когато упълномощен и упълномощител нямат спорове относно наличието на упълномощителна
сделка, относно предмета и обема на представителната власт, то трета
страна, не може да предизвиква
такива спорове, като черпи права
за себе си.
Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя
смисъл в института на представителството и последиците от упълномощителната сделка, както и на справедливостта
и добрите нрави.
Отделно от това, според
чл.15, ал.2 ГПК(отм.), освен
в изрично предвидените от закона случаи,
никой не може да предявява
от свое име
чужди права пред съда. Поради
това, съдът намира че предявявайки
от свое име
права, които принадлежат на лицето П.И.С.- носител на материалното право, ищцата действа
като процесуален субституент на П.И.С. в случай, в който това не е предвидено
в закон.
На следващо
място, съдът намира че съобразно
дадените с разяснения с Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2012 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГТК на ВКС,
оспорването истинността на документ следва
да се извърши
в производството, в което същия е бил представен.
Чрез приложените в производството преписи от съдебни решения
се установява, че спорът за
истинността на соченото пълномощно е бил предмет на
образуваното гр.д.№
664/2008 г. по описа на СГС, І-13 състав, в.гр.д.№ 1457/2012 г. по описа на САС. Поради
това, заявените претенции в настоящето производство се явяват недопустими и на това основание.
Освен изложеното, гр.д.№ 664/2008 г. по описа на
СГС, І-13 състав, в.гр.д.№
1457/2012 г. по описа на САС, както се
установява е с идентичен предмет и страни след отстраняване на очевидната фактическа
грешка при изписване датата на оспорваното пълномощно и след произнасянето на САС с определение № 1657/23.07.2013 г. по
ч.гр.д.№ 2813/2013 г. Поради
това са налице
и предпоставките на чл.95,
ал.1 ГПК /отм./, като производството по настоящето дело се прекрати,
като образувано повторно с идентичен предмет и страни.
Ищцата У.: Пълномощно № 952 изхожда от името М.Б.. Това решение за мен е
недопустимо. Това е безумие на българския съд. Длъжна съм да защитя правата си,
Вие сте нов съдия и аз държа да се запознаете с делото подробно. Моля да ми
бъде издаден препис от протокола от днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ, водим от горното и на основание чл.15, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ и чл.95,
ал.1 ГПК /отм./
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба на П.Х.Н. и ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо
производството по гр.д. № 2085/2012 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав.
Определението подлежи на обжалване от страните в 1-седмичен срок с частна
жалба пред САС.
Незаверен препис от настоящия протокол да се предостави на страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:04 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: